Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите ~ Пабло НЕРУДА
Чилийският стихотворец Пабло Неруда се ражда на 12 юли 1904 година Пише стихове от 10-годишен. Обича съветската класическа литература: Толстой, Достоевски и Чехов. Става знаменит с любовната си лирика, за която получава Нобелова премия за литература през 1971 година
Във всичко в този свят има част от моята душа.
Можеш да отрежеш всички цветя, само че не можеш да спреш пролетта.
Обичам любовта, където двама си разделят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – сходно протест, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.
Не си като никоя друга, щом аз те обичам.
Обичам те в един свят, който ми е неразбираем, измежду хора, за които оставам неразбираем, с несъгласията на душата си, с нелогичните си действия, с фаталността на ориста, с прикритостта на желанието, с двусмислеността на осъщественото.
Ако нищо не може да ни избави от гибелта, дано най-малко любовта ни избави от живота.
Исках да стана стихотворец, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно индивида, природата, пристрастеностите и събитията и всичко това да се развива изцяло взаимносвързано.
Всичко е една гала в дивата градина на детството.
Всяко произведение, което в наши дни, когато опасността е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е изменничество. Всяка книга през днешния ден би трябвало да се трансформира в патрон.
Смехът е езикът на душата.
Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.
Не е належащо, скъпа, и дано нас не ни задържа каквато и да било мощ – принудително нас с тебе да съединява.
Нека с благотворителност забравим тези, които не ни обичат.
Умира постепенно този...
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
обаяние в себе си.
Умира постепенно този...
който унищожава
себелюбието си,
който отхвърля помощта,
който не търси многообразие.
Умира постепенно този...
който се трансформира
в плебей на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в друг цвят
и не беседва с непознати.
Умира постепенно този...
който бяга от пристрастеността
и водовъртежа на възприятията,
които връщат блясъка в очите
и избавят тъжните сърца.
Умира постепенно този...
който не трансформира живота си,
когато е неудовлетворен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за незнайното,
с цел да преследва една фантазия,
който не се взема решение най-малко един път в живота си
да избяга от мъдрите препоръки.
Не умирай постепенно... Живей през днешния ден!
Рискувай през днешния ден! Действай през днешния ден!
Не се оставяй да умираш постепенно!
Не забравяй да бъдеш благополучен!
Снимки: theapricity.com, thestar.com
