Няма да повярвате коя част от женското облекло в миналото е носена и от мъже?
Чифт високи токчета в миналото са били главен аксесоар и за мъжете. Красиви, провокативни, секси на женските крайници, техните най-пламенни последователки даже настояват, че са практични.
Истината е, че не са. Те не са подобаващи за туризъм или шофиране. Забиват се в меки повърхности. Затъват в тиня, пръст и даже тревна настилка. Направо са рискови върху павета, калдъръмени улички, стълби или лед. Натоварват ненужно глезените и в дълготраен проект повреждат освен краката, само че и гръбначния дирек, защото трансформират неестествено стойката на тялото.
Но токът, като средство за образно удължение единствено на женските крайници, се постанова всеобщо чак през XX век. Преди това високите обувки са били и мъжки аксесоар.
Източник: Thinkstock/Guliver
Най-старите такива са открити в Египет. Носени са от аристократите и жреците преди повече от 5000 години. Така те безусловно се издигали над простолюдието. Касапите в античен Египет също носели обувки с високи подметки, с цел да не газят в кръвта на разфасованите животни.
В антична Гърция и по времето на Римската империя обувките с друга височина на подметките, направени най-често от корк, служели за отличаване на обществените съсловия на функциите, играни в театрите от актьорите, които били единствено мъже.
Конните войни в Централна Азия през междинните епохи носили обувки с двойни токове, които им разрешавали да се изправят върху стремената и да употребяват лъковете си в борба. В края на XVI век персийският шах е имал най-голямата конница в света.
По същото време от Османската империя, с която шахът воювал, в Европа навлиза нова женска мода на обувки с подметки, високи половин метър и повече. Тогава за първи път високите обувки губят практичното си значение и се трансформират в фешън аксесоар. Европейските аристократки даже не можели да вървят сами с въпросните подметки и постоянно им трябвали помощници, които да ги поддържат.
Във Венеция тези непрактични обувки се употребявали от проститутките, които се опитвали безусловно да се повдигнат над колежките си, с цел да привлекат клиенти.
Междувременно европейците измислят тока, който се прикачва в допълнение към подметката.
Източник: Тhinkstockphotos.com
Аристократите незабавно харесали новото откритие, защото то разрешавало много по-лесно напредване от класическите високи подметки.
Скоро множеството благородници в Европа носели обувки с ток от над 10 сантиметра. Токовете на дамите били по-ниски. А мъжете се опитвали безусловно да наподобяват по-едри и внушителни, поради което се постанова и модата на неуместно огромните перуки.
Класически образец в това отношение е Кралят Слънце на Франция, Луи XIV. Той бил висок 163 см, само че допълвал растежа си с 11-сантиметрови токове, боядисани в алено и украсени с бойни подиуми, и внушителна перука, с които се издигал до към 180 см.
Всичко се трансформира с Просвещението. То постанова модата на рационалното и потребното, само че най-много подкопава мощно устоите на аристокрацията в Европа. След Френската гражданска война в края на XVIII век, високите токове се трансформират в нещо, обвързвано с наследствените привилегии и за това отхвърляно.
Епохата на индустриализацията, тръгнала от Англия, още повече трансформира мъжкото облекло, правейки облеклата по-практични. През XIX век перуките биват сменени от цилиндри, а височината на токовете понижава.
Краят на високите токове като мъжки аксесоар идва с двете международни войни през XX век. За милионите бойци и офицери на фронтовете практичността била преди всичко и те се нуждаели от обувки, с които могат да вървят по всевъзможен терен и в разнообразни климатични условия.
След това мъжкото облекло към този момент не е толкоз явен знак за обществена класа, а разликите в аксесоарите на облеклото сред половете стават все по-изразени.
В сегашното има опити високият ток да се върне в мъжката мода, само че към този момент практичността надвива.
Източник: Vesti.bg.
Истината е, че не са. Те не са подобаващи за туризъм или шофиране. Забиват се в меки повърхности. Затъват в тиня, пръст и даже тревна настилка. Направо са рискови върху павета, калдъръмени улички, стълби или лед. Натоварват ненужно глезените и в дълготраен проект повреждат освен краката, само че и гръбначния дирек, защото трансформират неестествено стойката на тялото.
Но токът, като средство за образно удължение единствено на женските крайници, се постанова всеобщо чак през XX век. Преди това високите обувки са били и мъжки аксесоар.
Източник: Thinkstock/Guliver Най-старите такива са открити в Египет. Носени са от аристократите и жреците преди повече от 5000 години. Така те безусловно се издигали над простолюдието. Касапите в античен Египет също носели обувки с високи подметки, с цел да не газят в кръвта на разфасованите животни.
В антична Гърция и по времето на Римската империя обувките с друга височина на подметките, направени най-често от корк, служели за отличаване на обществените съсловия на функциите, играни в театрите от актьорите, които били единствено мъже.
Конните войни в Централна Азия през междинните епохи носили обувки с двойни токове, които им разрешавали да се изправят върху стремената и да употребяват лъковете си в борба. В края на XVI век персийският шах е имал най-голямата конница в света.
По същото време от Османската империя, с която шахът воювал, в Европа навлиза нова женска мода на обувки с подметки, високи половин метър и повече. Тогава за първи път високите обувки губят практичното си значение и се трансформират в фешън аксесоар. Европейските аристократки даже не можели да вървят сами с въпросните подметки и постоянно им трябвали помощници, които да ги поддържат.
Във Венеция тези непрактични обувки се употребявали от проститутките, които се опитвали безусловно да се повдигнат над колежките си, с цел да привлекат клиенти.
Междувременно европейците измислят тока, който се прикачва в допълнение към подметката.
Източник: Тhinkstockphotos.com Аристократите незабавно харесали новото откритие, защото то разрешавало много по-лесно напредване от класическите високи подметки.
Скоро множеството благородници в Европа носели обувки с ток от над 10 сантиметра. Токовете на дамите били по-ниски. А мъжете се опитвали безусловно да наподобяват по-едри и внушителни, поради което се постанова и модата на неуместно огромните перуки.
Класически образец в това отношение е Кралят Слънце на Франция, Луи XIV. Той бил висок 163 см, само че допълвал растежа си с 11-сантиметрови токове, боядисани в алено и украсени с бойни подиуми, и внушителна перука, с които се издигал до към 180 см.
Всичко се трансформира с Просвещението. То постанова модата на рационалното и потребното, само че най-много подкопава мощно устоите на аристокрацията в Европа. След Френската гражданска война в края на XVIII век, високите токове се трансформират в нещо, обвързвано с наследствените привилегии и за това отхвърляно.
Епохата на индустриализацията, тръгнала от Англия, още повече трансформира мъжкото облекло, правейки облеклата по-практични. През XIX век перуките биват сменени от цилиндри, а височината на токовете понижава.
Краят на високите токове като мъжки аксесоар идва с двете международни войни през XX век. За милионите бойци и офицери на фронтовете практичността била преди всичко и те се нуждаели от обувки, с които могат да вървят по всевъзможен терен и в разнообразни климатични условия.
След това мъжкото облекло към този момент не е толкоз явен знак за обществена класа, а разликите в аксесоарите на облеклото сред половете стават все по-изразени.
В сегашното има опити високият ток да се върне в мъжката мода, само че към този момент практичността надвива.
Източник: Vesti.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ