Откъде знаем? Кой ни го казва? Защо му е да го прави?
Четвъртото издание на състезанието за добра публицистика е в разгара си. Организира го най-големият интернет портал , а в серия изявленията представяме журито и хората, свързани с състезанието. Питаме за някои значими за специалността моменти, за персоналната битка в специалността, за критериите за обективност през днешния ден, за сетивността към подправените вести.
Говорят специалистите по тематиката, които има какво да кажат за положителната, чистата публицистика.
Днес се срещаме с основния редактор на Dir.bg Никола Костадинов.
- Конкурсът на Dir.bg за добра публицистика Web Report започва неотдавна. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация? Вие персонално по какъв начин го вършиме и какво притегля вниманието Ви като четец, откакто непрестанно четете, обработвате и преценявате друга информация?
- Добра публицистика сигурно са материалите в състезанието за добра публицистика. В ежедневната работа отвън Web Report, уравнението за оценяване на обява включва общоизвестни критерии - дали е настояща, написана ли е грамотно, има ли явен източник, допустимо ли е да бъде тествана, заслужава ли си да ангажираме читателите с развитата в нея проблематика.
- Какви материали и създатели очаквате да вземат участие в Web Report?
- Очаквам създатели, които дават на читателите значими, тествани, забавни материали с справедлив и креативен метод. За останалото думата е на нашето жури. Участниците имат достойнството крайният резултат да бъде завършен от оценките на някои от най-авторитетните имена в българската публицистиката.
- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали положителните материали в Dir.bg, в случай че приемем че всеки ден в организацията е конкурс?
- Ако приемем, че " значима, тествана, забавна информация с справедлив и креативен метод " са общовалидни критерии, ще прибавя и един личен. Това е особеното наличие. От заран до вечер ли да нищим кой от неприятните тъкмо какъв брой неприятен е или кой от положителните тъкмо какъв брой добър е? Не. Оценявам високо, когато наличието успее да ме изненада. И най-позната история може да има друго лице, стига някой да я прочете през призмата, която различен не е разкрил.
- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли отвън състезанието и Dir.bg? Защо?
- Отговарям първосигнално - ". Това е поизоставеният род за пишещите публицисти, който ме разпалва на фона на еднотипната полюция от политически разпри и битови произшествия. Първо разучаваш, след това проверяваш на терен, сравняваш, разговаряш с директни очевидци, с участници в процеса, с цел да може най-после да осигуриш задоволително обстоятелства, на чиято база читателят да си направи самичък извода. Всички тези критерии са изпълнени от създателя - Стоян Гогов, наш сътрудник в Dir.bg.
- Но изискването е за материал отвън състезанието и Dir.bg.
- Прощавайте, отговорих без да се замисля, с цел да бъда изцяло откровен с Вас.
- Помните ли Вашето персонално начало в публицистиката? Разкажете ни повече.
- През 2004 година отидох на изявление за стажант по студентска стратегия във в. " Сега ". Имаше комисия от няколко души, видя ми се сериозна работа. Започнах с това, че се интересувам единствено в случай че има късмет да стартира работа. Бях сигурен, че в случай че не ме изгонят, ще получа опция да ги впечатля. Веселин Стойнев взе, че ме хареса. Като нищо да е било от благосклонност. Даже ме придружи до Пловдив за репортаж по казуса с опиатите в Столипиново. Отплатих му се с централен материал за броя, така наречен фолио. Втората обява също се получи приемливо, само че за нея трябваше да ме снимат в лице. Проблемът пристигна от това, че заработвах и като фейс надзор в нощно заведение на бул. " Витоша ", беше тежка нощ и осъмнах с контузии по главата. Добре, че фоторедакторите се оказаха експерти и в броя излязох чист като младенец. Така, с малко шанс и помощ от разбрани хора, започнаха нещата при мен.
- Какво дава и какво взема тази специалност съгласно Вашия персонален опит?
- Дава свободата да търсиш и откриваш отговорите на незадаваните въпроси, които те вълнуват. При това от първо лице, от мъчно налични при други условия хора. " Как може този да приказва по този начин? " " Ами имаш шанса да си публицист, питай го! "
А за това какво взема, с право може да се отговори надълбоко прочувствено, само че не виждам изгода от непотребни драматизации. Има по-тежки и виновни специалности. Нашата лишава каквото и всяка друга, в случай че й се отдадеш изцяло - време за сън, за себе си, за околните и за всичко друго от огромния зложелател на душата - злободневието.
- Има ли млада армия публицисти съгласно Вас, които да дадат вяра за положителната публицистика?
- Млада армия постоянно има. С демографската наклонност у нас е обикновено количеството да понижава, само че с повишение на качеството може да създадем специалността по-привлекателна за тези след нас. Правилните решения почиват на хладната кръв, трезвата мисъл и богатия опит на старите кучета. Но тук идва ролята на новите генерации, на сериозната вълна, която да отвее всеки, който е решил, че играта му е дефинитивно ясна. Разчитаме на младите да разпалват огъня, да усилват конкуренцията и да се борят с всичко овехтяло, с цел да можем да се развиваме. В това е вярата.
- Винаги, само че изключително в последно време, публицистиката е била обект на мнения от хора отвън нея - справедлива ли е, не е ли, чиста ли е, добра ли е. Как ви се коства - мъчно ли се поддържа хигиена на информацията в днешно време и по какъв начин успявате да го вършиме във Вашата медия?
- Преди всичко информацията би трябвало да бъде достоверна. В идващия стадий търсим салдото сред това до каква степен е значима, забавна и потребна за читателите. Работим с доказани данни и не мултиплицираме клюки. Използваме и всяка опция за противоположна връзка. Форумът на Dir.bg е едно от най-големите места за свободното слово в българското онлайн пространство и отделяме сериозен запас, с цел да следим по какъв начин ухаем от хигиенична позиция.
- Какъв е методът да спрем подправените вести, които ни заливат?
- Фалшивата вест е на повърхността, само че тя покълва и се развива единствено в плодотворна почва. Няма да надвием повода, в случай че, вместо върху нея, се фокусираме върху следствието. За да създадем същинска крачка напред, би трябвало да пренесем борбата в зараждането на хранителната верига. Т.е. в нас - освен като публицисти, а и като хора. Ние сме почвата. Откъде знаем? Кой ни го споделя? Защо му е да го прави? Защо тъкмо в този момент? Как го е научил? Можем ли да проверим? Няма значение дали са вести от уеб страниците, исторически данни, диалози за бизнес, раздумки с другари или квартални злословия. Всеки, който има податливост да схваща света по инерция, неумишлено се трансформира в плодородна среда за разпространяване на подправените вести.
- COVID-19 ни сложи в невъобразима преди този момент обстановка, в която медиите се оказаха в позицията на доста значим източник на информация, който задава дневния ред. Промени ли се средата през последната година съгласно Вас? Имаше ли неточности в държанието на медиите? Научиха ли се хората да разпознават обективното поднасяне на информация?
- Средата се усложни в допълнение. Здравословните и финансови проблеми засегнаха и медиите. Оцеляваме с помощта на читателите, които наподобява съумяват да разпознаят обективно поднесената информация, щом не престават да ни бъдат правилни. И защото нашият главен инструмент е истината, ще го кажа право - и ние, медиите, допуснахме неточности. Най-голямата е, че се предоверихме на редица специалисти, без да проверим в подробност каква е мотивацията им да излязат пред нас. Попаднахме в клопката на междуличностните борби в медицината. Възлите на враждите в бяло се оказаха завързани надалеч преди пандемията, само че когато го разбрахме и започнахме да ги разплитаме, се оказа прекомерно късно. Духът от бутилката към този момент беше изтърван. Използвам образеца, с цел да припомня какъв брой е значимо освен да знаем кой и какво приказва, а и за какво го прави.
- Ако трябваше да дадете съвет на студент по публицистика в първи курс - какво бихте споделили? Как се кове положителният публицист?
- Да търси в себе си всеки недостатък, поради който подлага на критика който и да било в специалността. Така се кове освен като публицист, а и като персона.
Интервю на Гергана Костова
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, ), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото ".
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals.
Говорят специалистите по тематиката, които има какво да кажат за положителната, чистата публицистика.
Днес се срещаме с основния редактор на Dir.bg Никола Костадинов.
- Конкурсът на Dir.bg за добра публицистика Web Report започва неотдавна. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация? Вие персонално по какъв начин го вършиме и какво притегля вниманието Ви като четец, откакто непрестанно четете, обработвате и преценявате друга информация?
- Добра публицистика сигурно са материалите в състезанието за добра публицистика. В ежедневната работа отвън Web Report, уравнението за оценяване на обява включва общоизвестни критерии - дали е настояща, написана ли е грамотно, има ли явен източник, допустимо ли е да бъде тествана, заслужава ли си да ангажираме читателите с развитата в нея проблематика.
- Какви материали и създатели очаквате да вземат участие в Web Report?
- Очаквам създатели, които дават на читателите значими, тествани, забавни материали с справедлив и креативен метод. За останалото думата е на нашето жури. Участниците имат достойнството крайният резултат да бъде завършен от оценките на някои от най-авторитетните имена в българската публицистиката.
- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали положителните материали в Dir.bg, в случай че приемем че всеки ден в организацията е конкурс?
- Ако приемем, че " значима, тествана, забавна информация с справедлив и креативен метод " са общовалидни критерии, ще прибавя и един личен. Това е особеното наличие. От заран до вечер ли да нищим кой от неприятните тъкмо какъв брой неприятен е или кой от положителните тъкмо какъв брой добър е? Не. Оценявам високо, когато наличието успее да ме изненада. И най-позната история може да има друго лице, стига някой да я прочете през призмата, която различен не е разкрил.
- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли отвън състезанието и Dir.bg? Защо?
- Отговарям първосигнално - ". Това е поизоставеният род за пишещите публицисти, който ме разпалва на фона на еднотипната полюция от политически разпри и битови произшествия. Първо разучаваш, след това проверяваш на терен, сравняваш, разговаряш с директни очевидци, с участници в процеса, с цел да може най-после да осигуриш задоволително обстоятелства, на чиято база читателят да си направи самичък извода. Всички тези критерии са изпълнени от създателя - Стоян Гогов, наш сътрудник в Dir.bg.
- Но изискването е за материал отвън състезанието и Dir.bg.
- Прощавайте, отговорих без да се замисля, с цел да бъда изцяло откровен с Вас.
- Помните ли Вашето персонално начало в публицистиката? Разкажете ни повече.
- През 2004 година отидох на изявление за стажант по студентска стратегия във в. " Сега ". Имаше комисия от няколко души, видя ми се сериозна работа. Започнах с това, че се интересувам единствено в случай че има късмет да стартира работа. Бях сигурен, че в случай че не ме изгонят, ще получа опция да ги впечатля. Веселин Стойнев взе, че ме хареса. Като нищо да е било от благосклонност. Даже ме придружи до Пловдив за репортаж по казуса с опиатите в Столипиново. Отплатих му се с централен материал за броя, така наречен фолио. Втората обява също се получи приемливо, само че за нея трябваше да ме снимат в лице. Проблемът пристигна от това, че заработвах и като фейс надзор в нощно заведение на бул. " Витоша ", беше тежка нощ и осъмнах с контузии по главата. Добре, че фоторедакторите се оказаха експерти и в броя излязох чист като младенец. Така, с малко шанс и помощ от разбрани хора, започнаха нещата при мен.
- Какво дава и какво взема тази специалност съгласно Вашия персонален опит?
- Дава свободата да търсиш и откриваш отговорите на незадаваните въпроси, които те вълнуват. При това от първо лице, от мъчно налични при други условия хора. " Как може този да приказва по този начин? " " Ами имаш шанса да си публицист, питай го! "
А за това какво взема, с право може да се отговори надълбоко прочувствено, само че не виждам изгода от непотребни драматизации. Има по-тежки и виновни специалности. Нашата лишава каквото и всяка друга, в случай че й се отдадеш изцяло - време за сън, за себе си, за околните и за всичко друго от огромния зложелател на душата - злободневието.
- Има ли млада армия публицисти съгласно Вас, които да дадат вяра за положителната публицистика?
- Млада армия постоянно има. С демографската наклонност у нас е обикновено количеството да понижава, само че с повишение на качеството може да създадем специалността по-привлекателна за тези след нас. Правилните решения почиват на хладната кръв, трезвата мисъл и богатия опит на старите кучета. Но тук идва ролята на новите генерации, на сериозната вълна, която да отвее всеки, който е решил, че играта му е дефинитивно ясна. Разчитаме на младите да разпалват огъня, да усилват конкуренцията и да се борят с всичко овехтяло, с цел да можем да се развиваме. В това е вярата.
- Винаги, само че изключително в последно време, публицистиката е била обект на мнения от хора отвън нея - справедлива ли е, не е ли, чиста ли е, добра ли е. Как ви се коства - мъчно ли се поддържа хигиена на информацията в днешно време и по какъв начин успявате да го вършиме във Вашата медия?
- Преди всичко информацията би трябвало да бъде достоверна. В идващия стадий търсим салдото сред това до каква степен е значима, забавна и потребна за читателите. Работим с доказани данни и не мултиплицираме клюки. Използваме и всяка опция за противоположна връзка. Форумът на Dir.bg е едно от най-големите места за свободното слово в българското онлайн пространство и отделяме сериозен запас, с цел да следим по какъв начин ухаем от хигиенична позиция.
- Какъв е методът да спрем подправените вести, които ни заливат?
- Фалшивата вест е на повърхността, само че тя покълва и се развива единствено в плодотворна почва. Няма да надвием повода, в случай че, вместо върху нея, се фокусираме върху следствието. За да създадем същинска крачка напред, би трябвало да пренесем борбата в зараждането на хранителната верига. Т.е. в нас - освен като публицисти, а и като хора. Ние сме почвата. Откъде знаем? Кой ни го споделя? Защо му е да го прави? Защо тъкмо в този момент? Как го е научил? Можем ли да проверим? Няма значение дали са вести от уеб страниците, исторически данни, диалози за бизнес, раздумки с другари или квартални злословия. Всеки, който има податливост да схваща света по инерция, неумишлено се трансформира в плодородна среда за разпространяване на подправените вести.
- COVID-19 ни сложи в невъобразима преди този момент обстановка, в която медиите се оказаха в позицията на доста значим източник на информация, който задава дневния ред. Промени ли се средата през последната година съгласно Вас? Имаше ли неточности в държанието на медиите? Научиха ли се хората да разпознават обективното поднасяне на информация?
- Средата се усложни в допълнение. Здравословните и финансови проблеми засегнаха и медиите. Оцеляваме с помощта на читателите, които наподобява съумяват да разпознаят обективно поднесената информация, щом не престават да ни бъдат правилни. И защото нашият главен инструмент е истината, ще го кажа право - и ние, медиите, допуснахме неточности. Най-голямата е, че се предоверихме на редица специалисти, без да проверим в подробност каква е мотивацията им да излязат пред нас. Попаднахме в клопката на междуличностните борби в медицината. Възлите на враждите в бяло се оказаха завързани надалеч преди пандемията, само че когато го разбрахме и започнахме да ги разплитаме, се оказа прекомерно късно. Духът от бутилката към този момент беше изтърван. Използвам образеца, с цел да припомня какъв брой е значимо освен да знаем кой и какво приказва, а и за какво го прави.
- Ако трябваше да дадете съвет на студент по публицистика в първи курс - какво бихте споделили? Как се кове положителният публицист?
- Да търси в себе си всеки недостатък, поради който подлага на критика който и да било в специалността. Така се кове освен като публицист, а и като персона.
Интервю на Гергана Костова
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, ), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото ".
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ