Към второкласниците: Аз съм чичо Георги, може и дядо!
Четвъртокласничка от Пловдив написа втора книга 10-годишна стана съавтор на учебник Малчугани откриват здравословното хранене с Монтесори
„ Аз съм чичо Георги, само че може да ми казвате и дядо. Госпожата ви ме предложения през днешния ден да си поиграем! ” С тези думи и автошегичка за белите му коси започна откритият урок по предприемачество на проф. Георги Иванов във 2. А клас в СУ „ Цар Симеон Велики ”.
Сложната тематика „ Личностно насочване ” преподавателят преведе на детски език, като предизвика учениците да познаят специалността на едни хора, които работят в екип и оферират хрумвания. Първите догатки на децата гостът чу скрито на ухо: вършат макети, в бизнеса са или майстори. После даде още жокери - разискват, взимат решения, реализират концепция и я оферират на тези, които желаят да я употребяват. " Началници! ", скочи Мартин. Професорът продължи с подсказването: всеки в групата е виновен за работата, за което е поел ангажимент. Има един, който управлява, само че не е тъкмо началник, а въодушевява останалите и им е водач. Той се вслушва в мнението на другите и след това всички вършат дружно нещо, което е потребно на потребителите.
Като не можаха да познаят коя е тази специалност, проф. Иванов предложи на второкласниците сами да влязат в ролята на тези хора, като измайсторят макет на детска стая. С мозъчна офанзива хлапетата взеха решение, че вътре би трябвало да има легло, играчки, долап, стол, тв приемник (ама голям), бюро, компютър, лампа, книга. " И деца ", добави Калоян.
После професорът извади няколко подготвени макета на детски стаи, измайсторени от хората, за които приказва. Децата пък трябваше да кажат дали те са се справили и да продължат да гадаят какво тъкмо работят. Пердето в една от стаите в срязана кутия от обувки бе провиснало и второкласниците го оповестиха за съществено недовиждане. Предложиха в техните макети това да се избегне с по-сигурно окачване - с винт, кабарче или игла и конец.
После четири тима трябваше да „ напазаруват ” нужните материали от „ магазин ” - два чина пред дъската с всевъзможни дреболии, от които могат да се измайсторят килими, пердета, шкафове, калъфи. Всяка група си избра от купчина кутии с друга величина, срязани като детска стая, с прозорци и врата или без.
Щом огромното раздвижване настъпи, преподавателят се отдръпна към наблюдаващите открития урок учители и разгласи: „ Моята работа свърши. Сега те би трябвало да се договорят. Не ни интересува стаята, а какво ще реализиран, до момента в който я вършат. Не внасяме външна регулация, а ги оставяме да намерят метод и самообладание да се изслушат, да изберат коя концепция е най-ценна и да я приведат в деяние, като всеки свърши по нещо от цялото. Докъде ще стигнем и кое произведение е приключено, никой не може да каже. Една детска стая в никакъв случай не е изцяло подготвена, тя постоянно ще се трансформира! ”.
Проф. Георги Иванов посъветва учителите да не се пробват да въдворяват ред. „ Шумът е най-полезен в работата, това е разискването! ”, обърна внимание той. Добави още, че децата първо ще вземат неща, които не им трябват, само че в хода на работа концепцията им ще се избистри. 35 минути няма да им стигнат, предизвести още преподавателят. И даде инструкции майсторенето да продължи в няколко следващи часа. Така, вместо да им кажа наготово коя е специалността, те персонално ще я поработят, заключи гостът.
Докато той дава методически инструкции на сътрудниците, по масите към този момент стартира да се появява покъщнина за детска стая. Кибритена кутийка бе облепена с гланцова хартия, а 4 кабърчета се трансфораха в крачетата на табуретката. Кутия от крем за ръце пък бе обгърната в кафяво и стана дрешник, а за огледало децата залепиха парче фолио начело. Опаковки от медикаменти, от паста за зъби и от липов чай влязоха още в приложимост дружно с клечки за зъби, конци и хартиени чашки. След малко кутия от хапчета за гърло към този момент беше нощно шкафче, а претекст от друга бе изрязан и подложен на стената като картина в рамка. До нея - плазмен тв приемник. Две хлапета опънаха плат, от който да стъкмят пердета, а трето се опита да го среже. „ Заради сигурността ножиците са тъпи и дъвчат. Да забележим какво решение ще намерят! ”, с любознание наблюдаваше проф. Иванов.
„ Аз съм чичо Георги, само че може да ми казвате и дядо. Госпожата ви ме предложения през днешния ден да си поиграем! ” С тези думи и автошегичка за белите му коси започна откритият урок по предприемачество на проф. Георги Иванов във 2. А клас в СУ „ Цар Симеон Велики ”.
Сложната тематика „ Личностно насочване ” преподавателят преведе на детски език, като предизвика учениците да познаят специалността на едни хора, които работят в екип и оферират хрумвания. Първите догатки на децата гостът чу скрито на ухо: вършат макети, в бизнеса са или майстори. После даде още жокери - разискват, взимат решения, реализират концепция и я оферират на тези, които желаят да я употребяват. " Началници! ", скочи Мартин. Професорът продължи с подсказването: всеки в групата е виновен за работата, за което е поел ангажимент. Има един, който управлява, само че не е тъкмо началник, а въодушевява останалите и им е водач. Той се вслушва в мнението на другите и след това всички вършат дружно нещо, което е потребно на потребителите.
Като не можаха да познаят коя е тази специалност, проф. Иванов предложи на второкласниците сами да влязат в ролята на тези хора, като измайсторят макет на детска стая. С мозъчна офанзива хлапетата взеха решение, че вътре би трябвало да има легло, играчки, долап, стол, тв приемник (ама голям), бюро, компютър, лампа, книга. " И деца ", добави Калоян.
После професорът извади няколко подготвени макета на детски стаи, измайсторени от хората, за които приказва. Децата пък трябваше да кажат дали те са се справили и да продължат да гадаят какво тъкмо работят. Пердето в една от стаите в срязана кутия от обувки бе провиснало и второкласниците го оповестиха за съществено недовиждане. Предложиха в техните макети това да се избегне с по-сигурно окачване - с винт, кабарче или игла и конец.
После четири тима трябваше да „ напазаруват ” нужните материали от „ магазин ” - два чина пред дъската с всевъзможни дреболии, от които могат да се измайсторят килими, пердета, шкафове, калъфи. Всяка група си избра от купчина кутии с друга величина, срязани като детска стая, с прозорци и врата или без.
Щом огромното раздвижване настъпи, преподавателят се отдръпна към наблюдаващите открития урок учители и разгласи: „ Моята работа свърши. Сега те би трябвало да се договорят. Не ни интересува стаята, а какво ще реализиран, до момента в който я вършат. Не внасяме външна регулация, а ги оставяме да намерят метод и самообладание да се изслушат, да изберат коя концепция е най-ценна и да я приведат в деяние, като всеки свърши по нещо от цялото. Докъде ще стигнем и кое произведение е приключено, никой не може да каже. Една детска стая в никакъв случай не е изцяло подготвена, тя постоянно ще се трансформира! ”.
Проф. Георги Иванов посъветва учителите да не се пробват да въдворяват ред. „ Шумът е най-полезен в работата, това е разискването! ”, обърна внимание той. Добави още, че децата първо ще вземат неща, които не им трябват, само че в хода на работа концепцията им ще се избистри. 35 минути няма да им стигнат, предизвести още преподавателят. И даде инструкции майсторенето да продължи в няколко следващи часа. Така, вместо да им кажа наготово коя е специалността, те персонално ще я поработят, заключи гостът.
Докато той дава методически инструкции на сътрудниците, по масите към този момент стартира да се появява покъщнина за детска стая. Кибритена кутийка бе облепена с гланцова хартия, а 4 кабърчета се трансфораха в крачетата на табуретката. Кутия от крем за ръце пък бе обгърната в кафяво и стана дрешник, а за огледало децата залепиха парче фолио начело. Опаковки от медикаменти, от паста за зъби и от липов чай влязоха още в приложимост дружно с клечки за зъби, конци и хартиени чашки. След малко кутия от хапчета за гърло към този момент беше нощно шкафче, а претекст от друга бе изрязан и подложен на стената като картина в рамка. До нея - плазмен тв приемник. Две хлапета опънаха плат, от който да стъкмят пердета, а трето се опита да го среже. „ Заради сигурността ножиците са тъпи и дъвчат. Да забележим какво решение ще намерят! ”, с любознание наблюдаваше проф. Иванов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ