Ад или рай през юни? Ето кога ще са най-горещите дни
Четвъртък и петък ще са най-горещите дни у нас през юни, като за София се чакат 33-34 градуса. От този четвъртък до почивните дни през тази седмица ще има покачване на температурите в страната - до 38-39 градуса на обособени места. Предстои ни седмица и интервал в страната, през който температурите ще се покачат бързо и от ден дневно все на по-малко места ще има превалявания, само че те ще са още веднъж с местен темперамент, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция основен помощник доктор Анастасия Стойчева, началник на Отдел " Метеорологични прогнози " в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Тя заяви, че след сряда и по българското Черноморие ще стане доста топло, ще е с температури над 30 градуса, като те ще са съчетани с високата мокрота. Но и в сряда тук-там в страната, основно в Източна България и в планините, ще има краткотрайни превалявания с гръмотевици. По-съществени количества превалявания се чакат още веднъж в Североизточна България и по-късно - от четвъртък нататък, с температури от 33 до 38 градуса, а в петък - сред 34 и 39 градуса, вероятността за превалявания ще е доста дребна, предвижда Стойчева.
Според нея, в цялата страна ще е изсъхнало в този интервал - съвсем до края на седмицата, като в самия край се чака от север да приближи ново атмосферно разстройване - една плитка барична котловина, която ще възстановява температурите. Ако за идните два-три дни температурите станат по-високи от нормалните за юни и времето ще е горещо, то с това намаляване на температурите към неделя и понеделник, те ще са естествени за края на юни. В множеството региони ще са сред 31 и 36 градуса или сред 30 и 35 градуса. С това намаляване на температурите ще има и краткотрайни следобедни превалявания, които ще са съпроводени още веднъж с гръмотевици. Много огромна е вероятността още веднъж отново да има и градушки, само че това са метеорологични феномени, които са обект на по-близките прогнози, изясни Анастасия Стойчева. Тя сподели, че след този по-горещ интервал, който ни чака и ще е първият с по-високи температури за това лято, ще има кратковременно намаляване на температурите. Това ще са обаче естествените температури за края на юни и за началото на юли.
Това лято по морето няма да има продължителни пероди с превалявания
Лятото към този момент не дава индикации да е друго от нормалното лято в нашата страна, сподели Анастасия Стойчева, запитана какво ще бъде то - изсъхнало и топло, или хладно и дъждовно, каквато беше пролетта. Ще вършим статистически оценки за това каква беше пролетта, тъй като тя завърши на 21 юни, когато в 6:32 часа стартира астрономическото лято, посочи метеорологът.
Според сезонната прогноза на Национален институт по метеорология и хидрология, лятото у нас ще е с температури, близки до естествените, или по-високи. Бихме очаквали да има интервали с температури, които са по-високи от климатичните правила и със сезонни количества превалявания, близки до естествените или по-малки. Това значи, че се чака да има и изсъхнало време през лятото, тъй като е всекидневно, когато чакаме температурите да са към и малко над нормите, преваляванията да са към и малко под нормите. Но това не значи, че някъде няма да има повече превалявания, нормално това е в регионите на Западна и Централна България, основно в планинските региони, до момента в който на изток е по-сухо.
И юли, и август са подобаващи за лятна отмора по българското Черноморие, сподели Анастасия Стойчева. Тя изясни, че Черноморието ни е с бризова циркулация и тя " размива " атмосферните фронтове, които идват от запад и северозапад, и дават превалявания в Западната и Централната част на страната. На морето през това лято няма да има продължителни интервали, през които да има превалявания всеки ден и температурите да са ниски. Когато и да превали там, то е за малко, изясни синоптикът.
Най-много превалявания, надминаващи нормите за месеца, е имало до 20 юни в Североизточна България
Значителни количества превалявания до 20 юни, които надминават с два и три пъти нормите за месеца, имаше в Североизточна България. Те бяха свързани с циклонална област, която дълго време циркулираше в нашия регион и водеше до това, че въздушната маса беше доста неустойчива, сподели Анастасия Стойчева. Тя изясни, че се е развивала конвективна облачност, основно в следобедните часове и до среднощ. При такава облачност падат местни, с неравномерно систематизиране превалявания.
Като цяло, за юни, в по-голямата си част преваляванията бяха по-съществени в Североизточна България. В множеството региони на страната количествата на преваляванията доближиха климатичните правила. По-сухо остана времето до момента в западната част на Горнотракийската равнина, както и в северозападните региони от страната, само че не планинските - а тези, които са в ниското - около Дунав, заключи синоптикът.
Най-високите температури през лятото
Най-високите летни температури, измерени в България, се назовават безспорни рискови температури и това значи, че са най-високите температури за съответния месец от всички метеорологични станции в наблюдателната мрежа на Национален институт по метеорология и хидрология. За юни най-високата температура е 43 градуса и е измерена в Раднево на 26 юни 2007 година, като това е абсолютният екстремум за юни у нас. Този месец юни не чакаме такива високи температури, заяви Атастасия Стойчева.
Тя заключи, че като цяло, най-високите температури у нас са през юли, когато са така наречен горещници - в последните три дни на юли. И в София, най-високата температура е през юли, като тя е измерена на 5 юли 2000 година - била е 40,2 градуса. Абсолютният екстремум - най-високата лятна температура в България, е 45,2 градуса и е измерена в Садово през 1916 година Това е най-високата температура у нас, откогато има метеорологични проучвания преди повече от 130 години, осведоми ръководителят на Отдел " Метеорологични прогнози " в Национален институт по метеорология и хидрология.
Климатични промени в България?
На въпрос дали проливните превалявания, при които на обещано място пада количество дъжд като месечната норма, хладната и влажна пролет, гръмотевичните стихии и градушките, значат, че са настъпили климатични промени у нас и няма ясно разграничени четири сезона, Анастасия Стойчева отговори, че това изрично не е правилно. Ще си имаме четири сезона и в умерения климатичен пояс тези сезони са с друг темперамент. Има години, в които пролетта е влажна и по-хладна, и години, в които е тъкмо противоположното, изясни синоптикът.
Тя напомни, че 1901 година, 1924 година, 1932 година, 1940 година и 1955 година са били години, в които доста е валяло през юни. В по-голямата част от нашата страна юни е един от най-дъждовните месеци. През юни у нас нормално вали от седем до 10 дни, даже и в тези години, когато няма ясно изразен подобен студен и дъждовен темперамент на пролетта. Юни е месец, през който би трябвало да вали, тъй като след това настава климатично засушаване и в случай че е нямало задоволително превалявания през юни, по-късно настава суша. В планините веднъж на 10 години през юни вали и сняг, както това стана през предходната седмица у нас, означи Стойчева.
Максимумът на преваляванията през юни у нас е регистриран на Петрохан през 1901 година - 373 литра на квадратен метър. Това е много доста количество дъжд, като климатичната норма за планината е от 90 до 140 литра на квадратен метър, разяснява синоптикът. В Кнежа през 1924 година са регистрирани 330 литра на квадратен метър, общо за месец юни. Имало е и други години, да вземем за пример 1938 година, когато тук-там /50 % от територията на България/ въобще не е валяло.
Промяната в климата е част от характерностите на климата. Това не е необичайно и извънредно, само че обществото ни към този момент е сензитивно за всичко, както и за измененията, свързани с времето, разяснява ръководителят на Отдел " Метеорологични прогнози " в Национален институт по метеорология и хидрология Анастасия Стойчева.
Според нея, в цялата страна ще е изсъхнало в този интервал - съвсем до края на седмицата, като в самия край се чака от север да приближи ново атмосферно разстройване - една плитка барична котловина, която ще възстановява температурите. Ако за идните два-три дни температурите станат по-високи от нормалните за юни и времето ще е горещо, то с това намаляване на температурите към неделя и понеделник, те ще са естествени за края на юни. В множеството региони ще са сред 31 и 36 градуса или сред 30 и 35 градуса. С това намаляване на температурите ще има и краткотрайни следобедни превалявания, които ще са съпроводени още веднъж с гръмотевици. Много огромна е вероятността още веднъж отново да има и градушки, само че това са метеорологични феномени, които са обект на по-близките прогнози, изясни Анастасия Стойчева. Тя сподели, че след този по-горещ интервал, който ни чака и ще е първият с по-високи температури за това лято, ще има кратковременно намаляване на температурите. Това ще са обаче естествените температури за края на юни и за началото на юли.
Това лято по морето няма да има продължителни пероди с превалявания
Лятото към този момент не дава индикации да е друго от нормалното лято в нашата страна, сподели Анастасия Стойчева, запитана какво ще бъде то - изсъхнало и топло, или хладно и дъждовно, каквато беше пролетта. Ще вършим статистически оценки за това каква беше пролетта, тъй като тя завърши на 21 юни, когато в 6:32 часа стартира астрономическото лято, посочи метеорологът.
Според сезонната прогноза на Национален институт по метеорология и хидрология, лятото у нас ще е с температури, близки до естествените, или по-високи. Бихме очаквали да има интервали с температури, които са по-високи от климатичните правила и със сезонни количества превалявания, близки до естествените или по-малки. Това значи, че се чака да има и изсъхнало време през лятото, тъй като е всекидневно, когато чакаме температурите да са към и малко над нормите, преваляванията да са към и малко под нормите. Но това не значи, че някъде няма да има повече превалявания, нормално това е в регионите на Западна и Централна България, основно в планинските региони, до момента в който на изток е по-сухо.
И юли, и август са подобаващи за лятна отмора по българското Черноморие, сподели Анастасия Стойчева. Тя изясни, че Черноморието ни е с бризова циркулация и тя " размива " атмосферните фронтове, които идват от запад и северозапад, и дават превалявания в Западната и Централната част на страната. На морето през това лято няма да има продължителни интервали, през които да има превалявания всеки ден и температурите да са ниски. Когато и да превали там, то е за малко, изясни синоптикът.
Най-много превалявания, надминаващи нормите за месеца, е имало до 20 юни в Североизточна България
Значителни количества превалявания до 20 юни, които надминават с два и три пъти нормите за месеца, имаше в Североизточна България. Те бяха свързани с циклонална област, която дълго време циркулираше в нашия регион и водеше до това, че въздушната маса беше доста неустойчива, сподели Анастасия Стойчева. Тя изясни, че се е развивала конвективна облачност, основно в следобедните часове и до среднощ. При такава облачност падат местни, с неравномерно систематизиране превалявания.
Като цяло, за юни, в по-голямата си част преваляванията бяха по-съществени в Североизточна България. В множеството региони на страната количествата на преваляванията доближиха климатичните правила. По-сухо остана времето до момента в западната част на Горнотракийската равнина, както и в северозападните региони от страната, само че не планинските - а тези, които са в ниското - около Дунав, заключи синоптикът.
Най-високите температури през лятото
Най-високите летни температури, измерени в България, се назовават безспорни рискови температури и това значи, че са най-високите температури за съответния месец от всички метеорологични станции в наблюдателната мрежа на Национален институт по метеорология и хидрология. За юни най-високата температура е 43 градуса и е измерена в Раднево на 26 юни 2007 година, като това е абсолютният екстремум за юни у нас. Този месец юни не чакаме такива високи температури, заяви Атастасия Стойчева.
Тя заключи, че като цяло, най-високите температури у нас са през юли, когато са така наречен горещници - в последните три дни на юли. И в София, най-високата температура е през юли, като тя е измерена на 5 юли 2000 година - била е 40,2 градуса. Абсолютният екстремум - най-високата лятна температура в България, е 45,2 градуса и е измерена в Садово през 1916 година Това е най-високата температура у нас, откогато има метеорологични проучвания преди повече от 130 години, осведоми ръководителят на Отдел " Метеорологични прогнози " в Национален институт по метеорология и хидрология.
Климатични промени в България?
На въпрос дали проливните превалявания, при които на обещано място пада количество дъжд като месечната норма, хладната и влажна пролет, гръмотевичните стихии и градушките, значат, че са настъпили климатични промени у нас и няма ясно разграничени четири сезона, Анастасия Стойчева отговори, че това изрично не е правилно. Ще си имаме четири сезона и в умерения климатичен пояс тези сезони са с друг темперамент. Има години, в които пролетта е влажна и по-хладна, и години, в които е тъкмо противоположното, изясни синоптикът.
Тя напомни, че 1901 година, 1924 година, 1932 година, 1940 година и 1955 година са били години, в които доста е валяло през юни. В по-голямата част от нашата страна юни е един от най-дъждовните месеци. През юни у нас нормално вали от седем до 10 дни, даже и в тези години, когато няма ясно изразен подобен студен и дъждовен темперамент на пролетта. Юни е месец, през който би трябвало да вали, тъй като след това настава климатично засушаване и в случай че е нямало задоволително превалявания през юни, по-късно настава суша. В планините веднъж на 10 години през юни вали и сняг, както това стана през предходната седмица у нас, означи Стойчева.
Максимумът на преваляванията през юни у нас е регистриран на Петрохан през 1901 година - 373 литра на квадратен метър. Това е много доста количество дъжд, като климатичната норма за планината е от 90 до 140 литра на квадратен метър, разяснява синоптикът. В Кнежа през 1924 година са регистрирани 330 литра на квадратен метър, общо за месец юни. Имало е и други години, да вземем за пример 1938 година, когато тук-там /50 % от територията на България/ въобще не е валяло.
Промяната в климата е част от характерностите на климата. Това не е необичайно и извънредно, само че обществото ни към този момент е сензитивно за всичко, както и за измененията, свързани с времето, разяснява ръководителят на Отдел " Метеорологични прогнози " в Национален институт по метеорология и хидрология Анастасия Стойчева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ