Ирландецът - една приказка за лоялността - slava.bg
Четох някъде, че Мартин Скорсезе проявявал тежка форма на носталгия по гангстерските времена в „ Ирландецът “. Явно написалият тези слова или не е гледал, или мощно му е убягнал смисълът на новия филм на режисьора.
Темата за ъндърграунда в Ню Йорк от средата на предишния век, където италианските преселници в Съединени американски щати постоянно влизат в пререкания с ирландските такива, напълно не е нова за Скорсезе. Самият той произлиза от този свят, по тази причина и не е изненада, че в един от най-хубавите му кино шедьоври мафиотските претекстове са още веднъж водещи, предава Монитор.
Мартин Скорсезе не би имал обаче статута, с който се употребява през днешния ден, в случай че това, което прави, са просто гангстерски филми. „ Ирландецът “ е в действителност приказка, само че за възрастни. А моралният въпрос за лоялността разяжда освен основния воин Франк Шийрън (Робърт де Ниро), само че и фена, който получава опцията дружно с него да разсъждава: „ А аз на кого бих останал правилен? “
Малко по-статичен, в сравнение с го помним в някои от най-хубавите му колаборации със Скорсезе – подобен е Робърт де Ниро в „ Ирландецът “. Това не е учудващо, поради, че колкото и подмладяващи технологии да бъдат употребявани върху кожата и лицето му на екрана, физическата интензивност на изпечен наемен палач си остава (можем единствено да предполагаме) предизвикателство за 76-годишен човек. Това обаче се вписва прелестно и в самия сюжет, където Франк е показан като мъж, който управлява до съвършенство – с редки изключения – страстите си, само че реши ли да работи един път, окото му даже не потрепва. Надали за някого е изненада, че Де Ниро се потапя оптимално в облика на индивида, който даже и останал да гние в самотност, не съумява да си наложи да почувства разкайване за закононарушенията си. „ Не е нужно да съжаляваш. Кажи единствено, че съжаляваш “, гласят думите на младия духовник, който като че ли поставя всички старания, с цел да внесе мир в последните дни на Ирландеца.
Филмът следва показаната хронологична скица от книгата на Чарлз Бранд, която макар че у нас се подвизава със заглавието на лентата, в оригинал в действителност носи името „ Чух, че боядисваш къщи “. Именно тази фраза ще се запечата в съзнанието ви още с първите няколко подиуми, показващи бруталното й преносно значение. Действието се развива като филм във филм, във филм, във филм, само че чудесният монтаж, отпред на който застава любимката на Скорсезе Телма Шунмейкър ни оказва помощ да направляваме задоволително добре из заплетения роман.
Не можем да подминем и невероятните превъплъщения на останалите огромни имена в прослойка на заглавието. Ал Пачино е темпераментният профсъюзен началник Джими Хофа. Мрази, когато някой закъснее за среща и мъчно понася използването на алкохол в негово наличие, което предизвика сътрудниците му да „ инжектират “ водка в плодове. Хофа и Шийрън са свързани от рядко срещано другарство, градено най-много на основата на лоялността един към различен. Ако има някой, който служи като scene stealer (крадец на вниманието в сцените), въпреки и във втората половина на кино лентата да е оставен на по-заден декор, това е Джо Пеши. Него виждаме в ролята на Ръсел Буфалино, индивидът, който проправя пътя за първите стъпки на Франк в света на ъндърграунда. Страхотният актьорски състав се добавя още от имена като Рей Романо, Харви Кайтел, Ана Пакин и други
Филмът е с впечатляваща дълготрайност от три часа и половина. Всяка секунда от тях обаче си заслужава да се види, пък въпреки и на дребен екран. „ Ирландецът “ е финансиран и популяризиран от стрийминг платформата Netflix, поради което има едвам няколко прожекции (квалифициращи го за „ Оскар “) в киносалоните в Съединени американски щати. Но даже и на екрана на преносимия компютър, поради че Скорсезе мощно предлага да не гледаме на смарт телефона, детайлът на изненада при проявеното принуждение е все по този начин мощен. И от тази позиция режисьорът е занаятчия – той съумява да внедри моменти на експанзия за елементи от секундите тъкмо когато минимум чакаме. А когато предвкусваме детонацията..., тя по този начин и не се случва.
Темата за ъндърграунда в Ню Йорк от средата на предишния век, където италианските преселници в Съединени американски щати постоянно влизат в пререкания с ирландските такива, напълно не е нова за Скорсезе. Самият той произлиза от този свят, по тази причина и не е изненада, че в един от най-хубавите му кино шедьоври мафиотските претекстове са още веднъж водещи, предава Монитор.
Мартин Скорсезе не би имал обаче статута, с който се употребява през днешния ден, в случай че това, което прави, са просто гангстерски филми. „ Ирландецът “ е в действителност приказка, само че за възрастни. А моралният въпрос за лоялността разяжда освен основния воин Франк Шийрън (Робърт де Ниро), само че и фена, който получава опцията дружно с него да разсъждава: „ А аз на кого бих останал правилен? “
Малко по-статичен, в сравнение с го помним в някои от най-хубавите му колаборации със Скорсезе – подобен е Робърт де Ниро в „ Ирландецът “. Това не е учудващо, поради, че колкото и подмладяващи технологии да бъдат употребявани върху кожата и лицето му на екрана, физическата интензивност на изпечен наемен палач си остава (можем единствено да предполагаме) предизвикателство за 76-годишен човек. Това обаче се вписва прелестно и в самия сюжет, където Франк е показан като мъж, който управлява до съвършенство – с редки изключения – страстите си, само че реши ли да работи един път, окото му даже не потрепва. Надали за някого е изненада, че Де Ниро се потапя оптимално в облика на индивида, който даже и останал да гние в самотност, не съумява да си наложи да почувства разкайване за закононарушенията си. „ Не е нужно да съжаляваш. Кажи единствено, че съжаляваш “, гласят думите на младия духовник, който като че ли поставя всички старания, с цел да внесе мир в последните дни на Ирландеца.
Филмът следва показаната хронологична скица от книгата на Чарлз Бранд, която макар че у нас се подвизава със заглавието на лентата, в оригинал в действителност носи името „ Чух, че боядисваш къщи “. Именно тази фраза ще се запечата в съзнанието ви още с първите няколко подиуми, показващи бруталното й преносно значение. Действието се развива като филм във филм, във филм, във филм, само че чудесният монтаж, отпред на който застава любимката на Скорсезе Телма Шунмейкър ни оказва помощ да направляваме задоволително добре из заплетения роман.
Не можем да подминем и невероятните превъплъщения на останалите огромни имена в прослойка на заглавието. Ал Пачино е темпераментният профсъюзен началник Джими Хофа. Мрази, когато някой закъснее за среща и мъчно понася използването на алкохол в негово наличие, което предизвика сътрудниците му да „ инжектират “ водка в плодове. Хофа и Шийрън са свързани от рядко срещано другарство, градено най-много на основата на лоялността един към различен. Ако има някой, който служи като scene stealer (крадец на вниманието в сцените), въпреки и във втората половина на кино лентата да е оставен на по-заден декор, това е Джо Пеши. Него виждаме в ролята на Ръсел Буфалино, индивидът, който проправя пътя за първите стъпки на Франк в света на ъндърграунда. Страхотният актьорски състав се добавя още от имена като Рей Романо, Харви Кайтел, Ана Пакин и други
Филмът е с впечатляваща дълготрайност от три часа и половина. Всяка секунда от тях обаче си заслужава да се види, пък въпреки и на дребен екран. „ Ирландецът “ е финансиран и популяризиран от стрийминг платформата Netflix, поради което има едвам няколко прожекции (квалифициращи го за „ Оскар “) в киносалоните в Съединени американски щати. Но даже и на екрана на преносимия компютър, поради че Скорсезе мощно предлага да не гледаме на смарт телефона, детайлът на изненада при проявеното принуждение е все по този начин мощен. И от тази позиция режисьорът е занаятчия – той съумява да внедри моменти на експанзия за елементи от секундите тъкмо когато минимум чакаме. А когато предвкусваме детонацията..., тя по този начин и не се случва.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ