Митът за неграмотния християнин
Четох предходната седмица в " Клуб Z " (не, не се майтапя, правил съм и по-откачени неща) във връзка на това, че в събота се чакат две събития - едно хубаво и едно неприятно. Хубавото е следващият прайд, а неприятното - ретроградна манифестация в отбрана на фамилията, дело на " еретически организации, които под привидната форма на " изконно обичайно християнско семейство " желаят да ни върнат в 19-и век ". Замислих се. Какъв съм аз? Не съм нито еретик, нито организация. Нито пък имам вяра, че XIX век е по-хубав или по-лош от който и да било различен век. Да мислиш, че всеки идващ век е по-съвършен от предходния е, меко казано, детинско. Да мислиш, че всеки, който не е на твоето мнение, е по-глупав и по-необразован от теб, към този момент си е напряко жалко. Напротив, доста постоянно критиците на кресливите нови левичари са по-информирани, по-културни и по-интелигентни от тях, единствено дето не са по този начин шумни и не навират величието си в лицата на хора, които не се интересуват от тях. А що се отнася до презрения XIX век, точно в него се сеят семената на плодовете, които берем през днешния ден, точно тогава стартира да се оформя всеобщият " свръхчовек ", който е прав за всичко и който би трябвало единствено да слушат и да мълчат. XIX век е зората на модерните времена, а не някакъв техен противовес. Но през днешния ден си приказваме за полезности.
Ядрото на обсъждания текст е в следните три фрази: " Противопоставянето на " изконните християнски обичайни ритуали и полезности " е придвижило цивилизацията напред. Освободило ни е от религиозния фундаментализъм. А в този момент едни сектанти желаят да ни върнат назад в тъмното минало ". Пише още, че в случай че се бяхме придържали към християнските полезности науката нямаше да напредне, дамите нямаше да имат право да гласоподават, щяха да ги бият, да бъдат робини на садистични християни и " утробни репликатори за фамилиите " ; медикаментите и имунизациите щяха да са неразрешени (?!), антибиотиците нямаше да съществуват; нямаше да има телефони, тв приемници и коли (да не приказваме за компютри), а Инквизицията щеше да гори на клада който ѝ падне. Ако не вярвате, че написа по този начин, първоначално съм дал линк - четете.
Цялата тази словосъчетание дружно с убеждението че християнството е кол в колелата на напредъка е от сказките по атеизъм през 50-те и 60-те години на ХХ век. Да кажа ли аз в този момент: " Алоу! Живеем в XXI век въпреки всичко! "? Една от най-типичните комунистически опорки е, че вярващите са глупави, необразовани, суеверни и мракобесни. Да оставим настрани, че това го проповядваха довчерашни пастири по адрес на недоубитите остатъци от досоциалистическата интелигенция. Сега по някаква причина тази проповед, както и цялото пропито с насмешка и ненавист отношение към християнството се завръща.
Но щом моторът на " напредъка " е опълчването против християнските полезности, дайте да забележим кои са те и има ли нещо общо сред тях и цивилизацията на компютрите и антибиотиците, която другояче нямаше да я има.
Първо, що е то " полезности ". То не е нещо, което е просто хубаво и пъстро като съботен прайд, нещо, което ни е прелестно да си го търкаляме из устата и да се опияняваме по какъв начин звучи. Ценностите са цялост от предмети и феномени, които дават отговор на вродената у индивида визия за Истина и за Добро. Тази визия е вродена посредством естествения духовен закон, концепцията за който е извънредно християнска. Самата визия за полезности е християнска.
Авторът на текста споделя: " Подкрепям Прайда, тъй като свободата е полезност номер едно ". Абсолютно правилно! Свободата е полезност №1, тъй като посредством нея осмисляме и подреждаме всички останали полезности. Човекът е паднал, когато се е научил да познава положително и зло, а свободата му е дадена, с цел да избере едно от тях и да понесе последствията от избора си. Схващането за свободата, даже и такова, каквото е през днешния ден, е християнски пиедестал. Християнството е идеология на свободата, на свободната воля, с чиято помощ индивидът би трябвало да реализира задачата на живота си, да реализира обòжение (θέοσις). Да, в действителност свободата е полезност №1 и в случай че е издигната някъде в фетиш, то е в християнските страни. В ислямските страни, Далечния Изток и Африка се гледа на свободата по малко по-различен метод, не по този начин съдбоносно, както при нас, точно тъй като не са християнски.
Друга полезност на модерния цивилизован свят са толерантността и равните права. Тя произтича от заповедта да обичаме близък като себе си. Тази заповед назоваваме " Нов завет ". Толерантността е християнският принцип да ненавиждаме прегрешението, само че да обичаме грешника. Всеки човек носи в себе си Божия облик, който е засенчен от злото в друга степен. Затова не трябва да съдим другите хора (има Кой да ги съди и наказва), по тази причина би трябвало да ги оставяме да вършат своите избори и да посрещат последствията от тях. Но когато някой нападателно и кресливо се пробва да прокарва някаква концепция, не трябва да се сърди другиму, когато и той на собствен ред пожелае да прокара друга или противоположна концепция. Ако желаеме да са толерантни към нас, да бъдем и ние толерантни. Двете съботни шествия - и хубавото, и неприятното - имат еднообразно право да съществуват.
Друга полезност: върховенството на закона (по-правилно е " господство на правдата ", тъй като законът може и да е неправдив, гласуван от някой подкупен парламент, само че дано оставим нещата така). Законността, законодателството се гради върху визията за прегрешението. Модерното законодателство не се е отклонило от Декалогоса, единствено го е затлачило с повече думи. В дохристиянсктите общества законът е владетелят и владетелят е законът, писан или неписан. Система от правила, които са отвън личността и не произтичат от нея, а от нещо по-голямо, значимо и обективно, са християнска " полезност ", учредена на концепцията за прегрешението и нуждата от неговото наказване в името на справедливостта. А това че има хора, които желаят да узаконят избрани грехове, е събитие, чиито последствия следва да изпитаме.
Други полезности: примирение (способност за слагане на личните ползи на назад във времето в избрани ситуации), отговорност към другите (християнската концепция за съборността, съгласно която всички сме членове на един организъм с една природа), нестяжение (въздържане от лакомия и продажност), придържане към истината като належащо условия за действие на обществото, неотровено от fake news ( " Не лъжесвидетелствай срещу близък си " ), съчувствие и състрадание, образецът на положителния самарянин - на това се крепи (къде откровено, къде лицемерно) половината неправителствен бранш - и така нататък, и така нататък
Всичко това са християнски показа за Добро (тоест " полезности " ), които директно произтичат от християнски догмати. Тази християнска антропология, този мироглед за индивида и за неговата стойност като Божи облик, направи допустима приказната цивилизация, на която се любуваме - и колите, и компютрите, и антибиотиците и всичко останало. Да, в тази цивилизация се появяват извращения както във всеки различен исторически миг, когато човечеството е постигало нещо хубаво. Извращенията са израз на завист и злоба, на човеконенавист. В тях са впрегнати армии от " интелектуалци ", които дори не са злонамерени, а единствено изпъчени в желанието си да им се обръща внимание. Осъзнатите злодеи са нещо напълно друго.
Борбата против християнството няма да докара никого до нищо положително, камо ли до напредък и светли съдбини. Опиянявайте се от остроумните си и колоритни умозаключения колкото желаете, само че недейте да твърдите, че християнството ви дърпа обратно. По-назад от какво? Колко по-назад? И бъдете спокойни: всичко, което се случва, има за какво да се случва и всеки артист в спектакъла най-после ще получи своя хонорар. За човешката история няма конспирация - тя ще приключи по един избран метод. Интрига има единствено за самостоятелните истории на обособените хора. За тях към момента не се знае по какъв начин ще завършат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Ядрото на обсъждания текст е в следните три фрази: " Противопоставянето на " изконните християнски обичайни ритуали и полезности " е придвижило цивилизацията напред. Освободило ни е от религиозния фундаментализъм. А в този момент едни сектанти желаят да ни върнат назад в тъмното минало ". Пише още, че в случай че се бяхме придържали към християнските полезности науката нямаше да напредне, дамите нямаше да имат право да гласоподават, щяха да ги бият, да бъдат робини на садистични християни и " утробни репликатори за фамилиите " ; медикаментите и имунизациите щяха да са неразрешени (?!), антибиотиците нямаше да съществуват; нямаше да има телефони, тв приемници и коли (да не приказваме за компютри), а Инквизицията щеше да гори на клада който ѝ падне. Ако не вярвате, че написа по този начин, първоначално съм дал линк - четете.
Цялата тази словосъчетание дружно с убеждението че християнството е кол в колелата на напредъка е от сказките по атеизъм през 50-те и 60-те години на ХХ век. Да кажа ли аз в този момент: " Алоу! Живеем в XXI век въпреки всичко! "? Една от най-типичните комунистически опорки е, че вярващите са глупави, необразовани, суеверни и мракобесни. Да оставим настрани, че това го проповядваха довчерашни пастири по адрес на недоубитите остатъци от досоциалистическата интелигенция. Сега по някаква причина тази проповед, както и цялото пропито с насмешка и ненавист отношение към християнството се завръща.
Но щом моторът на " напредъка " е опълчването против християнските полезности, дайте да забележим кои са те и има ли нещо общо сред тях и цивилизацията на компютрите и антибиотиците, която другояче нямаше да я има.
Първо, що е то " полезности ". То не е нещо, което е просто хубаво и пъстро като съботен прайд, нещо, което ни е прелестно да си го търкаляме из устата и да се опияняваме по какъв начин звучи. Ценностите са цялост от предмети и феномени, които дават отговор на вродената у индивида визия за Истина и за Добро. Тази визия е вродена посредством естествения духовен закон, концепцията за който е извънредно християнска. Самата визия за полезности е християнска.
Авторът на текста споделя: " Подкрепям Прайда, тъй като свободата е полезност номер едно ". Абсолютно правилно! Свободата е полезност №1, тъй като посредством нея осмисляме и подреждаме всички останали полезности. Човекът е паднал, когато се е научил да познава положително и зло, а свободата му е дадена, с цел да избере едно от тях и да понесе последствията от избора си. Схващането за свободата, даже и такова, каквото е през днешния ден, е християнски пиедестал. Християнството е идеология на свободата, на свободната воля, с чиято помощ индивидът би трябвало да реализира задачата на живота си, да реализира обòжение (θέοσις). Да, в действителност свободата е полезност №1 и в случай че е издигната някъде в фетиш, то е в християнските страни. В ислямските страни, Далечния Изток и Африка се гледа на свободата по малко по-различен метод, не по този начин съдбоносно, както при нас, точно тъй като не са християнски.
Друга полезност на модерния цивилизован свят са толерантността и равните права. Тя произтича от заповедта да обичаме близък като себе си. Тази заповед назоваваме " Нов завет ". Толерантността е християнският принцип да ненавиждаме прегрешението, само че да обичаме грешника. Всеки човек носи в себе си Божия облик, който е засенчен от злото в друга степен. Затова не трябва да съдим другите хора (има Кой да ги съди и наказва), по тази причина би трябвало да ги оставяме да вършат своите избори и да посрещат последствията от тях. Но когато някой нападателно и кресливо се пробва да прокарва някаква концепция, не трябва да се сърди другиму, когато и той на собствен ред пожелае да прокара друга или противоположна концепция. Ако желаеме да са толерантни към нас, да бъдем и ние толерантни. Двете съботни шествия - и хубавото, и неприятното - имат еднообразно право да съществуват.
Друга полезност: върховенството на закона (по-правилно е " господство на правдата ", тъй като законът може и да е неправдив, гласуван от някой подкупен парламент, само че дано оставим нещата така). Законността, законодателството се гради върху визията за прегрешението. Модерното законодателство не се е отклонило от Декалогоса, единствено го е затлачило с повече думи. В дохристиянсктите общества законът е владетелят и владетелят е законът, писан или неписан. Система от правила, които са отвън личността и не произтичат от нея, а от нещо по-голямо, значимо и обективно, са християнска " полезност ", учредена на концепцията за прегрешението и нуждата от неговото наказване в името на справедливостта. А това че има хора, които желаят да узаконят избрани грехове, е събитие, чиито последствия следва да изпитаме.
Други полезности: примирение (способност за слагане на личните ползи на назад във времето в избрани ситуации), отговорност към другите (християнската концепция за съборността, съгласно която всички сме членове на един организъм с една природа), нестяжение (въздържане от лакомия и продажност), придържане към истината като належащо условия за действие на обществото, неотровено от fake news ( " Не лъжесвидетелствай срещу близък си " ), съчувствие и състрадание, образецът на положителния самарянин - на това се крепи (къде откровено, къде лицемерно) половината неправителствен бранш - и така нататък, и така нататък
Всичко това са християнски показа за Добро (тоест " полезности " ), които директно произтичат от християнски догмати. Тази християнска антропология, този мироглед за индивида и за неговата стойност като Божи облик, направи допустима приказната цивилизация, на която се любуваме - и колите, и компютрите, и антибиотиците и всичко останало. Да, в тази цивилизация се появяват извращения както във всеки различен исторически миг, когато човечеството е постигало нещо хубаво. Извращенията са израз на завист и злоба, на човеконенавист. В тях са впрегнати армии от " интелектуалци ", които дори не са злонамерени, а единствено изпъчени в желанието си да им се обръща внимание. Осъзнатите злодеи са нещо напълно друго.
Борбата против християнството няма да докара никого до нищо положително, камо ли до напредък и светли съдбини. Опиянявайте се от остроумните си и колоритни умозаключения колкото желаете, само че недейте да твърдите, че християнството ви дърпа обратно. По-назад от какво? Колко по-назад? И бъдете спокойни: всичко, което се случва, има за какво да се случва и всеки артист в спектакъла най-после ще получи своя хонорар. За човешката история няма конспирация - тя ще приключи по един избран метод. Интрига има единствено за самостоятелните истории на обособените хора. За тях към момента не се знае по какъв начин ще завършат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ