Неразгаданите загадки на Студената война
Четирите десетилетия на борба сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики са интервал на ескалиращо напрежение и непрекъснати страхове, че човечеството може да бъде унищожено вследствие на нуклеарен конфликт сред двете международни сили. Студената война минала и под знака на секрети интервенции, заприказва и всевъзможни конспирации. По тази причина не е изключително изненадващо, че тогава се случили някои загадъчни събития, за които към момента няма приемливи пояснения. Ето и няколко образеца:
The strange disappearance of Lieutenant Whipkey: a mystery from the Cold War era.
— Undine (@HorribleSanity) Изчезването на Пол Уипки
Всеки, който познавал лейтенант Пол Уипки, го описвал като образован, самоуверен и порядъчен боец, подготвен на всичко в името на родината си. Той живеел и работил във Форд Орд, Калифорния, дружно с сътрудниците си от военновъздушните сили на Съединени американски щати. Любопитна детайлност за него е, че взел присъединяване в цели пет задачи, по време на които били осъществени проби на атомни оръжия. На 10 юли 1958 година Уипки споделил на приятелите си, че отива в заведение в намиращия се наоколо град Монтерей. Никой не подозирал, че това ще е последният път, в който го виждат. Лейтенантът по този начин и не се завърнал, а няколко седмици по-късно автомобилът му бил открит в Долината на гибелта, на към 650 км. от базата. Ключовете още били на таблото на колата, а също така в нея били открити и документите на Уипки.
30 дни след безследното му изгубване, той бил разгласен за беглец. Според представители на американската войска, лейтенантът най-вероятно претърпял нервозен срив, заради което отишъл в пустинята, където умрял. Тялото му, обаче, по този начин и не било намерено. Неговият брат, Карл, почнал лично следствие и открил, че Пол Уипки най-вероятно бил изложен на извънредно високи равнища на радиация по време на работата си. Дали това била повода за изгубването – и хипотетичната му гибел? Или в действителност е умрял в хода на секретна интервенция? През 1977 година военните унищожили всички документи, свързани със случая, което прави невероятно провеждането на по-задълбочено следствие. Редица негови близки са уверени, че Уипки в действителност работил за Централно разузнавателно управление на САЩ и бил погубен по време на задача, детайлностите за която в никакъв случай няма да бъдат разкрити.
70 years after death, Stalin's polarising legacy looms large
— Reuters (@Reuters) Смъртта на Сталин
Датата е 28 февруари 1953 година Съветският деспот Йосиф Сталин гледа филм, заобиколен от най-близките си съдружници, измежду които са Георгий Маленков, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов и Вячеслав Молотов. След това, той устройва гуляй във вилата си, намираща се покрай Москва. Когато се отдръпва в своята стая, Сталин подрежда никой да не го безпокои, с цел да може да си почине. На идната заран, той не става от леглото си. Опасявайки се, че ще бъдат грубо осъдени, в случай че нарушат заповедта на диктатора, бодигардовете му не влизат в спалнята. В 22 часа на идващия ден един от тях въпреки всичко се престрашава да прекрачи прага на стаята и открива Сталин прострян на пода. Никой, обаче, не ревизира дали той към момента е жив, а Хрушчов подозира, че може да е примрял поради огромните количества алкохол, които е погълнал. Минава още време, преди събралата се група да потърси здравна помощ. Впоследствие, пристигналите лекари установяват гибелта му, а в попълнения отчет се отбелязва, че повода за кончината на Сталин е мозъчен кръвоизлив. Немалко специалисти считат, че той може да е бил провокиран от приемането на варфарин – лекарство, което по това време било употребявано като отрова за мишки.
Възможно ли е Сталин да е бил токсичен? Въпросната доктрина има доста поддръжници, съгласно които неговите доближени съзнателно не потърсили здравна помощ толкоз дълго време, надявайки се, че диктаторът ще почине. Самият Сталин имал редица здравословни проблеми, а в това време се страхувал, че против него може да бъде проведен скрит план. Именно затова той изпратил персоналния си доктор в пандиза, обвинявайки го, че е разузнавач. Историците означават, че в случай че Сталин фактически е бил токсичен, най-вероятният причинител е Берия. В записките си Хрушчов твърди, че два месеца след гибелта на диктатора, той декларирал: „ Ликвидирах го и спасих всички нас “. Освен това, точно Берия повикал лекарите, които се пробвали да спасят живота на Сталин и им споделил какво да напишат в отчета си. Той също по този начин унищожил всички документи, намиращи се във вилата и освободил от служба бодигардовете на руския водач, двама от които по-късно се самоубили.
Real: Hughes Glomar Explorer raised Soviet K-129 ballistic missile submarine sunk in 1968
Cover: Howard Hughes owned the ship & was using it to mine manganese nodules from ocean floor
The artifact is a nodule Glomar actually did recover from Pacific.
— CIA (@CIA) Потъването на К-129
През февруари 1968 година руската подводница К-129 напуснала региона на Камчатка и се отправила на разследваща задача във водите на Тихия океан. На борда ѝ имало 98-членен екипаж, както и три нуклеарни балистични ракети. Около месец по-късно, тя изчезнала безследно, а опитите на управляващите в Москва да я открият приключили с неуспех. Освен това, те по този начин и не оповестили изгубването на подводницата, като тя даже била заличена от състава на руските военноморски сили. Държавното управление на процедура не запомнило за нея, както и за нуклеарните ѝ ракети. На идната година, американски специалисти се заели с издирването на подводницата и съумели да открият къде е потънала. Операцията по изваждането ѝ почнала в края на 1973 година и траяла повече от половин година, като значима роля в нея изиграл колоритният милиардер Хауърд Хюз. Основната цел на Съединени американски щати била да се снабдят с шифрите на подводницата и да научат повече за създадените от Съюз на съветските социалистически републики оръжия. Впоследствие, обаче, се оказало, че останките са радиоактивни поради опустошен нуклеарен заряд и анализирането им било съвсем невероятно.
Какво в действителност се случило с подводницата? Според някои, тя била потопена вследствие на конфликт с американски кораб, само че доказателства в поддръжка на тази доктрина няма. Други подозират, че проблем с оборудването е довел до случая. Трети пък спекулират, че на борда на К-129 имало сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които желали да стартират Трета международна война. Те възнамерявали да създадат това като изстрелят нуклеарна ракета против Хаваите, инсценирайки офанзива против Съединени американски щати, осъществена от Китай. Това, съгласно тях, щяло да докара до експлоадирането на спор сред двете страни, което на собствен ред би помогнало на Съюз на съветските социалистически републики да се трансформира във водеща международна мощ. Капитанът на подводницата, обаче, схванал за проекта им и дал на сътрудниците неверни кодове за изстрелване. Това довело до детонирането на една от нуклеарните ракети (което изяснява за какво били открити единствено две при изваждането на подводницата) и потъването на К-129. Въпреки че тази доктрина е напълно учредена на догадки, някои специалисти не изключват опцията най-малко част от нея да дава отговор на истината.
The strange disappearance of Lieutenant Whipkey: a mystery from the Cold War era.
— Undine (@HorribleSanity) Изчезването на Пол Уипки
Всеки, който познавал лейтенант Пол Уипки, го описвал като образован, самоуверен и порядъчен боец, подготвен на всичко в името на родината си. Той живеел и работил във Форд Орд, Калифорния, дружно с сътрудниците си от военновъздушните сили на Съединени американски щати. Любопитна детайлност за него е, че взел присъединяване в цели пет задачи, по време на които били осъществени проби на атомни оръжия. На 10 юли 1958 година Уипки споделил на приятелите си, че отива в заведение в намиращия се наоколо град Монтерей. Никой не подозирал, че това ще е последният път, в който го виждат. Лейтенантът по този начин и не се завърнал, а няколко седмици по-късно автомобилът му бил открит в Долината на гибелта, на към 650 км. от базата. Ключовете още били на таблото на колата, а също така в нея били открити и документите на Уипки.
30 дни след безследното му изгубване, той бил разгласен за беглец. Според представители на американската войска, лейтенантът най-вероятно претърпял нервозен срив, заради което отишъл в пустинята, където умрял. Тялото му, обаче, по този начин и не било намерено. Неговият брат, Карл, почнал лично следствие и открил, че Пол Уипки най-вероятно бил изложен на извънредно високи равнища на радиация по време на работата си. Дали това била повода за изгубването – и хипотетичната му гибел? Или в действителност е умрял в хода на секретна интервенция? През 1977 година военните унищожили всички документи, свързани със случая, което прави невероятно провеждането на по-задълбочено следствие. Редица негови близки са уверени, че Уипки в действителност работил за Централно разузнавателно управление на САЩ и бил погубен по време на задача, детайлностите за която в никакъв случай няма да бъдат разкрити.
70 years after death, Stalin's polarising legacy looms large
— Reuters (@Reuters) Смъртта на Сталин
Датата е 28 февруари 1953 година Съветският деспот Йосиф Сталин гледа филм, заобиколен от най-близките си съдружници, измежду които са Георгий Маленков, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов и Вячеслав Молотов. След това, той устройва гуляй във вилата си, намираща се покрай Москва. Когато се отдръпва в своята стая, Сталин подрежда никой да не го безпокои, с цел да може да си почине. На идната заран, той не става от леглото си. Опасявайки се, че ще бъдат грубо осъдени, в случай че нарушат заповедта на диктатора, бодигардовете му не влизат в спалнята. В 22 часа на идващия ден един от тях въпреки всичко се престрашава да прекрачи прага на стаята и открива Сталин прострян на пода. Никой, обаче, не ревизира дали той към момента е жив, а Хрушчов подозира, че може да е примрял поради огромните количества алкохол, които е погълнал. Минава още време, преди събралата се група да потърси здравна помощ. Впоследствие, пристигналите лекари установяват гибелта му, а в попълнения отчет се отбелязва, че повода за кончината на Сталин е мозъчен кръвоизлив. Немалко специалисти считат, че той може да е бил провокиран от приемането на варфарин – лекарство, което по това време било употребявано като отрова за мишки.
Възможно ли е Сталин да е бил токсичен? Въпросната доктрина има доста поддръжници, съгласно които неговите доближени съзнателно не потърсили здравна помощ толкоз дълго време, надявайки се, че диктаторът ще почине. Самият Сталин имал редица здравословни проблеми, а в това време се страхувал, че против него може да бъде проведен скрит план. Именно затова той изпратил персоналния си доктор в пандиза, обвинявайки го, че е разузнавач. Историците означават, че в случай че Сталин фактически е бил токсичен, най-вероятният причинител е Берия. В записките си Хрушчов твърди, че два месеца след гибелта на диктатора, той декларирал: „ Ликвидирах го и спасих всички нас “. Освен това, точно Берия повикал лекарите, които се пробвали да спасят живота на Сталин и им споделил какво да напишат в отчета си. Той също по този начин унищожил всички документи, намиращи се във вилата и освободил от служба бодигардовете на руския водач, двама от които по-късно се самоубили.
Real: Hughes Glomar Explorer raised Soviet K-129 ballistic missile submarine sunk in 1968
Cover: Howard Hughes owned the ship & was using it to mine manganese nodules from ocean floor
The artifact is a nodule Glomar actually did recover from Pacific.
— CIA (@CIA) Потъването на К-129
През февруари 1968 година руската подводница К-129 напуснала региона на Камчатка и се отправила на разследваща задача във водите на Тихия океан. На борда ѝ имало 98-членен екипаж, както и три нуклеарни балистични ракети. Около месец по-късно, тя изчезнала безследно, а опитите на управляващите в Москва да я открият приключили с неуспех. Освен това, те по този начин и не оповестили изгубването на подводницата, като тя даже била заличена от състава на руските военноморски сили. Държавното управление на процедура не запомнило за нея, както и за нуклеарните ѝ ракети. На идната година, американски специалисти се заели с издирването на подводницата и съумели да открият къде е потънала. Операцията по изваждането ѝ почнала в края на 1973 година и траяла повече от половин година, като значима роля в нея изиграл колоритният милиардер Хауърд Хюз. Основната цел на Съединени американски щати била да се снабдят с шифрите на подводницата и да научат повече за създадените от Съюз на съветските социалистически републики оръжия. Впоследствие, обаче, се оказало, че останките са радиоактивни поради опустошен нуклеарен заряд и анализирането им било съвсем невероятно.
Какво в действителност се случило с подводницата? Според някои, тя била потопена вследствие на конфликт с американски кораб, само че доказателства в поддръжка на тази доктрина няма. Други подозират, че проблем с оборудването е довел до случая. Трети пък спекулират, че на борда на К-129 имало сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които желали да стартират Трета международна война. Те възнамерявали да създадат това като изстрелят нуклеарна ракета против Хаваите, инсценирайки офанзива против Съединени американски щати, осъществена от Китай. Това, съгласно тях, щяло да докара до експлоадирането на спор сред двете страни, което на собствен ред би помогнало на Съюз на съветските социалистически републики да се трансформира във водеща международна мощ. Капитанът на подводницата, обаче, схванал за проекта им и дал на сътрудниците неверни кодове за изстрелване. Това довело до детонирането на една от нуклеарните ракети (което изяснява за какво били открити единствено две при изваждането на подводницата) и потъването на К-129. Въпреки че тази доктрина е напълно учредена на догадки, някои специалисти не изключват опцията най-малко част от нея да дава отговор на истината.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ