„Тренд“: 40% от българите познават жертви на домашно насилие
Четирима от 10 души в България познават жертви на домашно принуждение в своя кръг. За 18% от българите има случаи, в които домашното принуждение е справедливо. Това са част от изводите от национално представително изследване на Изследователския център „ Тренд “ по поръчка на “24 часа ”. В него са взели участие 1006 пълнолетни българи в интервала 17-24 януари.
Социолозите записват висока сензитивност към домашното принуждение - 82% от участниците считат, че то е сериозен проблем за българското общество. Над две трети (69%) са на мнение, че има форми на експанзия в фамилията, които се одобряват за естествени в обществото ни. Близо половината от българите (48%) настояват, че проблемите в фамилните връзки би трябвало да се позволяват единствено в фамилията. Наблюдава се разлика в мнението на мъжете и дамите – при мъжете превес има поддръжката за изказванието, до момента в който по-голям дял от дамите показват противоречие. Регистрират се форми на експанзия, които остават подценени за част от обществото.
Една пета (20%) са на мнение, че деянията на ревнивост са симптом на обич. Според 15% е обикновено да проверяваш телефона/чатовете и позвъняванията на колегата си. С това са съгласни по-често мъжете, в сравнение с дамите, както и нискообразованите.
Една четвърт (25%) дефинират като недопустимо поддържането на другарски връзки с противоположния пол, когато си привързан. Тези консервативни настройки са по-характерни за мъжете, хората над 60 година, нискообразованите и жителите на дребните градове и селата.
Според 25% обидите, псувните и заканите не са форма на домашно принуждение. Близо една пета - 18%, считат, че има случаи, в които домашното принуждение е справедливо, а 11% - че жертвите на домашно принуждение сами са си отговорни. Всеки четвърти (25%) твърди, че контролът върху метода на обличане не е форма на домашно принуждение. 13% са уверени, че заканите, обществената изолация/ограничаването на контактите, в това число и удрянето на пестник, също не се включват към тази рубрика. Сексуалният контакт без предпочитание на колегата в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно принуждение. 7% от обществото не го приема като такова.
Сред водещите фактори за шамарите и издевателството вкъщи съгласно всички запитани са злоупотребата с алкохол и опиати (81%), психически проблеми (64%) и финансови затруднения/зависимост (60%). 4 от 10 души признават, че се е случвало на техен близък/близка или познат/позната да бъдат бити и ругани вкъщи. Това споделят близо половината (48%) от дамите.
Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или напълно не има вяра, че полицията и правосъдната система в България могат да се оправят с шамарите вкъщи. Този дял се припокрива с каузи на хората, които се дефинират като неинформирани във връзка с правните ограничения, които може да се подхващат при случаи на домашно принуждение.
Малко над две трети от българите (67%) считат, че са нужни законодателни промени, с които наказването при принуждение вкъщи да се усили.
Последвайте канала на
Социолозите записват висока сензитивност към домашното принуждение - 82% от участниците считат, че то е сериозен проблем за българското общество. Над две трети (69%) са на мнение, че има форми на експанзия в фамилията, които се одобряват за естествени в обществото ни. Близо половината от българите (48%) настояват, че проблемите в фамилните връзки би трябвало да се позволяват единствено в фамилията. Наблюдава се разлика в мнението на мъжете и дамите – при мъжете превес има поддръжката за изказванието, до момента в който по-голям дял от дамите показват противоречие. Регистрират се форми на експанзия, които остават подценени за част от обществото.
Една пета (20%) са на мнение, че деянията на ревнивост са симптом на обич. Според 15% е обикновено да проверяваш телефона/чатовете и позвъняванията на колегата си. С това са съгласни по-често мъжете, в сравнение с дамите, както и нискообразованите.
Една четвърт (25%) дефинират като недопустимо поддържането на другарски връзки с противоположния пол, когато си привързан. Тези консервативни настройки са по-характерни за мъжете, хората над 60 година, нискообразованите и жителите на дребните градове и селата.
Според 25% обидите, псувните и заканите не са форма на домашно принуждение. Близо една пета - 18%, считат, че има случаи, в които домашното принуждение е справедливо, а 11% - че жертвите на домашно принуждение сами са си отговорни. Всеки четвърти (25%) твърди, че контролът върху метода на обличане не е форма на домашно принуждение. 13% са уверени, че заканите, обществената изолация/ограничаването на контактите, в това число и удрянето на пестник, също не се включват към тази рубрика. Сексуалният контакт без предпочитание на колегата в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно принуждение. 7% от обществото не го приема като такова.
Сред водещите фактори за шамарите и издевателството вкъщи съгласно всички запитани са злоупотребата с алкохол и опиати (81%), психически проблеми (64%) и финансови затруднения/зависимост (60%). 4 от 10 души признават, че се е случвало на техен близък/близка или познат/позната да бъдат бити и ругани вкъщи. Това споделят близо половината (48%) от дамите.
Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или напълно не има вяра, че полицията и правосъдната система в България могат да се оправят с шамарите вкъщи. Този дял се припокрива с каузи на хората, които се дефинират като неинформирани във връзка с правните ограничения, които може да се подхващат при случаи на домашно принуждение.
Малко над две трети от българите (67%) считат, че са нужни законодателни промени, с които наказването при принуждение вкъщи да се усили.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ