Виктория Бешлийска - през нея текат реки
Кафене някъде в центъра на София. Свистенето на машината за еспресо отброява посетителите. Седим на маса с писателката Виктория Бешлийска, сред нас е новата ù книга „ Нишка “.На 12 юли издателство „ Софтпрес “ дава старт на поръчките за романа с заричане, че първите 700 читатели ще получат подписани от авторката екземпляри. Само за час предварителните продажби надвишават 800 екземпляра. Горе-долу по същото време тиражът на първия разказ на Виктория Бешлийска „ Глина “ доближава 98 хиляди бройки, а на втория, „ Сърце “ – 55 хиляди Бешлийска има и блог „ По дирите на думите “ с над 71 000 почитатели. В него тя изважда от забравата старинни думи, които най-често илюстрира със занимателни фотоси или рисунки. От 1 ноември 2018 година, когато стартира с самодейността „ Обичам българските думи “, до момента е визуализирала над 700 думи, измежду последните са разтропан (деен, грамотен, отракан) и сарахош (пияница, немарливец).Постовете ѝ постоянно са съпроводени от къси персонални истории или микроесета, които читателите на блога ѝ харесват и я предизвикват да напише нещо по-голямо. Така се стига до „ Глина “ – сантиментална драма за майстори грънчари от Бусинци, разрастваща се през 17. век, която с излизането си направи фантастични продажби и беше оповестена за книга на 2021 година от феновете на предаването „ Библиотеката “ по Българска национална телевизия и от книжарите на „ Хеликон “. По към този момент проправения път към сърцата на читателите върви и вторият ѝ разказ „ Сърце “, чието деяние се развива в крепостта Червен преди осем века, по време на Втората българска страна. 
В „ Нишка “ Бешлийска още веднъж е в силата си да основава истински сюжети, само че към този момент с осезаема зрялост, езикът е по-овладян спрямо „ Глина “ и кипежа от позабравени или отпаднали от езика ни думи. С „ Нишка “ авторката за първи път стига до нашето съвремие. В романа има седем основни героини, като ориста им се развива в разнообразни времеви пластове, от 1893 година до 2023 година Магично хубав котленски килим е връзката посред им.Виктория Бешлийска е приключила българска лингвистика в Софийския университет, само че преди този момент е учила в математическа гимназия в родния си Плевен. Любопитството към числата ѝ е останало и това ще проличи още при започване на диалога ни, когато става дума за наближаващия ѝ рожден ден.
Обичате ли да празнувате рождения си ден? Да, не укривам и възрастта си. Харесвам множеството единици в рождената ми дата (01.11.1981 г.). За мен всяка година е подарък. Особено когато човек има хубави събития в живота си и е признателен за това. Обикновено отиваме някъде с децата ми (Леа и Алма). Харесвам есента като сезон и в случай че имаме опция да сме измежду природата, това е моят избор за този ден. Празникът е двоен поради Деня на будителите, който за мен е значим през измеренията на словото. Защото кои са будителите – хора, които влияят през словото, подбуждат към дейности, провокират смяна. Вие сте работили като текстописец в рекламата, какви слогани бихте избрали за трите си романа, с цел да откроите всеки от тези артикули? Не се тормозя да приказвам за книгата таман като за артикул. Не знам дали опитът ми в рекламата е довел до това, или го нося като метод на мислене. За мен книгата е нещо изцяло – от наличието, през образната част, каквато е корицата, до това по какъв начин ще бъде показана на читателите. Включително и с нейната предистория – по тази причина в послеписите споделям от кое място е тръгнало всичко и през какво съм предходна. Ако би трябвало да ги оразлича: „ Глина “ е книгата, която ме роди като автор; „ Сърце “ е книгата ми молитва да проявя силата да остана на пътя, който съм намерила за себе си; „ Нишка “ е книгата извор на моя живот, която съчетава креативния и виталния ми път. „ Нишка “ се разграничава много от предходните две книги. Освен че за първи път имате модерни герои, тя е и най-личната ви книга, с истории от рода ви. Как я одобриха околните ви? Възприеха я доста добре и с огромно неспокойствие, споделиха, че са претърпели живота си още веднъж, гледайки го в профил. Образът на майката на основната героиня Мария е компилация от няколко човешки ориси – на майка ми, на вуйна ми и на друга наша близка позната. Разбира се, аз имах и предварителни диалози с тях до каква степен са съгласни да споделят една или друга история. Бяха наясно какво пиша. Мисля, че книгата още повече заздрави връзките посред ни по женска линия, преоткрихме се с нея.
Но в действителност е мъчно да се свързваш с персонални истории. Имаше недоизказани неща, неразказвани досега, в който започнах да диря свидетелства от фамилията ми за предците ни. Оказа се нелесно да приказваме за историите си. Това е характерност на поколенията обратно. Като че ли не сме най-говорещият народ. Ние сме разказващ народ, само че за нещата отвън нас. Иначе мъчно се разкриваме. Така е било и в моето семейство. Знаело се е, само че никой в никакъв случай не е приказвал за това по какъв начин вуйна ми е осиновена от нейната вуйна. На мен ми трябваше доста прочувствена воля, с цел да я попитам на този късен стадий от живота ѝ по какъв начин се е чувствала. И да опиша след това какво е на една от героините ми – Дана, да даде детето си за осиновяване от сестра си.
В „ Нишка “ Бешлийска още веднъж е в силата си да основава истински сюжети, само че към този момент с осезаема зрялост, езикът е по-овладян спрямо „ Глина “ и кипежа от позабравени или отпаднали от езика ни думи. С „ Нишка “ авторката за първи път стига до нашето съвремие. В романа има седем основни героини, като ориста им се развива в разнообразни времеви пластове, от 1893 година до 2023 година Магично хубав котленски килим е връзката посред им.Виктория Бешлийска е приключила българска лингвистика в Софийския университет, само че преди този момент е учила в математическа гимназия в родния си Плевен. Любопитството към числата ѝ е останало и това ще проличи още при започване на диалога ни, когато става дума за наближаващия ѝ рожден ден. Обичате ли да празнувате рождения си ден? Да, не укривам и възрастта си. Харесвам множеството единици в рождената ми дата (01.11.1981 г.). За мен всяка година е подарък. Особено когато човек има хубави събития в живота си и е признателен за това. Обикновено отиваме някъде с децата ми (Леа и Алма). Харесвам есента като сезон и в случай че имаме опция да сме измежду природата, това е моят избор за този ден. Празникът е двоен поради Деня на будителите, който за мен е значим през измеренията на словото. Защото кои са будителите – хора, които влияят през словото, подбуждат към дейности, провокират смяна. Вие сте работили като текстописец в рекламата, какви слогани бихте избрали за трите си романа, с цел да откроите всеки от тези артикули? Не се тормозя да приказвам за книгата таман като за артикул. Не знам дали опитът ми в рекламата е довел до това, или го нося като метод на мислене. За мен книгата е нещо изцяло – от наличието, през образната част, каквато е корицата, до това по какъв начин ще бъде показана на читателите. Включително и с нейната предистория – по тази причина в послеписите споделям от кое място е тръгнало всичко и през какво съм предходна. Ако би трябвало да ги оразлича: „ Глина “ е книгата, която ме роди като автор; „ Сърце “ е книгата ми молитва да проявя силата да остана на пътя, който съм намерила за себе си; „ Нишка “ е книгата извор на моя живот, която съчетава креативния и виталния ми път. „ Нишка “ се разграничава много от предходните две книги. Освен че за първи път имате модерни герои, тя е и най-личната ви книга, с истории от рода ви. Как я одобриха околните ви? Възприеха я доста добре и с огромно неспокойствие, споделиха, че са претърпели живота си още веднъж, гледайки го в профил. Образът на майката на основната героиня Мария е компилация от няколко човешки ориси – на майка ми, на вуйна ми и на друга наша близка позната. Разбира се, аз имах и предварителни диалози с тях до каква степен са съгласни да споделят една или друга история. Бяха наясно какво пиша. Мисля, че книгата още повече заздрави връзките посред ни по женска линия, преоткрихме се с нея.
Но в действителност е мъчно да се свързваш с персонални истории. Имаше недоизказани неща, неразказвани досега, в който започнах да диря свидетелства от фамилията ми за предците ни. Оказа се нелесно да приказваме за историите си. Това е характерност на поколенията обратно. Като че ли не сме най-говорещият народ. Ние сме разказващ народ, само че за нещата отвън нас. Иначе мъчно се разкриваме. Така е било и в моето семейство. Знаело се е, само че никой в никакъв случай не е приказвал за това по какъв начин вуйна ми е осиновена от нейната вуйна. На мен ми трябваше доста прочувствена воля, с цел да я попитам на този късен стадий от живота ѝ по какъв начин се е чувствала. И да опиша след това какво е на една от героините ми – Дана, да даде детето си за осиновяване от сестра си. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ