13 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. вмчца Екатерина. Св. вмчк Меркурий.
Преподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил постриган за инок в Авксентиевия манастир и се популяризирал със свят живот и щедрост. Той спазвал непоколебим пост, прекарвал непрекъснато в молитва, посредством трудовете си помагал на бедните. Обичал уединен живот, само че бил заставен да жертва личното си предпочитание за обща изгода: избрали го свещеник на манастира.
В това време прекалено много се засилила иконоборческата разкол. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним гневно преследвали феновете на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на дребни части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.
Църквата " Св. Богородица " във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По заръка на императора всички фрески били отстранени. Константин Копроним отишъл още по-далеч от татко си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, призован в Цариград, постановил иконите да се смятат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпоредби, да се смятат еретици наедно с Арий, Несторий и Евтихий. След това почнало ужасно гонение срещу монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тюрма.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и по тази причина желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати блага и с предписание да го уговори да подпише определението на събора, само че Стефан изрично отказал:
- Няма да подпиша определението на вашия незаконен събор! Не мога да нарека горчивото сладко, нито тъмното светлина. Аз съм подготвен да умра за истината и с наслада ще пролея до последна капка кръвта си за иконата на моя Спасител.
Тоя отговор разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тюрма. Но скоро след това врагове ненадейно нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия яд, освободил праведника.
Щом утихнала войната, гонението било възобновено с още по-голяма мощ и целият яд се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го упрекват в закононарушения. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и посредством Божията мощ правел толкоз чудеса, че името му се популяризирало по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.
- Нима мислиш ти - споделил му императорът, - че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?
Стефан, като посочил на царя една монета с царско изображение, запитал:
- Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказване?
- Разбира се! Най-строго ще бъде осъден оня, който ругатни царското изображение.
- А какво строго наказване заслужава оня, който ругатни изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?
След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крайник.
Царедворците се нахвърлили на Стефан и желали да го хвърлят в морето, само че Копроним заповядал да го затворят в тюрма. В тая тюрма мъченикът намерил повече от триста пандизчии, заключени, както и той, за удостояване на иконите. Всички към този момент били претърпели тежки мъчения и очаквали гибел за твърдостта си във вярата, само че се утешавали посредством молитва и очакване на Бога.
Дохождането на св. Стефан още повече повдигнало духа на пандизчиите. И през деня, и нощем тъмницата кантяла от молебствия и псалмопения. Тя повече приличала на храм, в сравнение с затвор. Много народ се натрупал към тъмницата, с цел да получи благословение или препоръки от преподобния, или пък да се помоли за ония, които по този начин мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на гибел. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с ругатни и му нанасяли нечовечен побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и поставил завършек на живота му. Това станало в 767 година.Църквата почитата Великомъченица Екатерина - госпожица от царски александрийски жанр. Тя влиза в деспут с езически сановник, само че макар, че го печели е наказана на гибел и грубо убита.
Хората почитат тази светица поради лечителските й качества при лечение на заболяванията бяс и шарка.
Рано сутринта в този ден стопанката на дома, която би трябвало да бъде ритуално чиста (т.е. не е в цикъл), мълчана вода омесва 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има дребни деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: " Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско! "
Всеки би трябвало да отчупи къшей и откакто се прекръсти до три пъти да изрече: " Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, така да се лепи Здравето по децата ти! " " Амин! - дай, Боже! " - отвръща стопанката и гледа на тек (нечетно число) минувачи да свършат питките, че пресечени да са заболяванията.
Св. великомъченица Екатерина - от Александрия, щерка на Конста, някогашен цар. Майка й - християнка, я срещнала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, само че над всичко обикнала Божествената мъдрост.
На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тюрма. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, само че не могли да я отклонят от Христовата религия и те самите повярвали и били наказани и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тюрма, Екатерина търпяла апетит, страдала и най-после я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е издигнат манастир.
На същия ден: Царицата - Августа, жена на цар Максимин, съумяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 бойци погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.
На същия ден: Св. великомъченик Меркурий - боец, скитянин. За вярата Христова пострада в III век.
В това време прекалено много се засилила иконоборческата разкол. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним гневно преследвали феновете на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на дребни части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.
Църквата " Св. Богородица " във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По заръка на императора всички фрески били отстранени. Константин Копроним отишъл още по-далеч от татко си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, призован в Цариград, постановил иконите да се смятат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпоредби, да се смятат еретици наедно с Арий, Несторий и Евтихий. След това почнало ужасно гонение срещу монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тюрма.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и по тази причина желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати блага и с предписание да го уговори да подпише определението на събора, само че Стефан изрично отказал:
- Няма да подпиша определението на вашия незаконен събор! Не мога да нарека горчивото сладко, нито тъмното светлина. Аз съм подготвен да умра за истината и с наслада ще пролея до последна капка кръвта си за иконата на моя Спасител.
Тоя отговор разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тюрма. Но скоро след това врагове ненадейно нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия яд, освободил праведника.
Щом утихнала войната, гонението било възобновено с още по-голяма мощ и целият яд се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го упрекват в закононарушения. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и посредством Божията мощ правел толкоз чудеса, че името му се популяризирало по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.
- Нима мислиш ти - споделил му императорът, - че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?
Стефан, като посочил на царя една монета с царско изображение, запитал:
- Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказване?
- Разбира се! Най-строго ще бъде осъден оня, който ругатни царското изображение.
- А какво строго наказване заслужава оня, който ругатни изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?
След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крайник.
Царедворците се нахвърлили на Стефан и желали да го хвърлят в морето, само че Копроним заповядал да го затворят в тюрма. В тая тюрма мъченикът намерил повече от триста пандизчии, заключени, както и той, за удостояване на иконите. Всички към този момент били претърпели тежки мъчения и очаквали гибел за твърдостта си във вярата, само че се утешавали посредством молитва и очакване на Бога.
Дохождането на св. Стефан още повече повдигнало духа на пандизчиите. И през деня, и нощем тъмницата кантяла от молебствия и псалмопения. Тя повече приличала на храм, в сравнение с затвор. Много народ се натрупал към тъмницата, с цел да получи благословение или препоръки от преподобния, или пък да се помоли за ония, които по този начин мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на гибел. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с ругатни и му нанасяли нечовечен побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и поставил завършек на живота му. Това станало в 767 година.Църквата почитата Великомъченица Екатерина - госпожица от царски александрийски жанр. Тя влиза в деспут с езически сановник, само че макар, че го печели е наказана на гибел и грубо убита.
Хората почитат тази светица поради лечителските й качества при лечение на заболяванията бяс и шарка.
Рано сутринта в този ден стопанката на дома, която би трябвало да бъде ритуално чиста (т.е. не е в цикъл), мълчана вода омесва 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има дребни деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: " Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско! "
Всеки би трябвало да отчупи къшей и откакто се прекръсти до три пъти да изрече: " Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, така да се лепи Здравето по децата ти! " " Амин! - дай, Боже! " - отвръща стопанката и гледа на тек (нечетно число) минувачи да свършат питките, че пресечени да са заболяванията.
Св. великомъченица Екатерина - от Александрия, щерка на Конста, някогашен цар. Майка й - християнка, я срещнала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, само че над всичко обикнала Божествената мъдрост.
На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тюрма. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, само че не могли да я отклонят от Христовата религия и те самите повярвали и били наказани и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тюрма, Екатерина търпяла апетит, страдала и най-после я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е издигнат манастир.
На същия ден: Царицата - Августа, жена на цар Максимин, съумяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 бойци погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.
На същия ден: Св. великомъченик Меркурий - боец, скитянин. За вярата Христова пострада в III век.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ