Приказката за 4-те свещи, която ще ви накара да се замислите
Четири свещи горели постепенно.
- Аз съм Мир - споделила първата - само че в наше време никой не се бори за мен.
И пламъкът на Мира постепенно почнал да гасне, до момента в който липсващ изцяло.
Втората промълвила:
- Аз съм Вяра, само че към този момент никой не ме търси и не се нуждае от мен.
И нейният пламък също спрял да гори.
- Аз съм Любов и също нямам задоволително мощ да не преставам да пламтя. Хората не ми обръщат внимание и не схващат какъв брой съм значима. Те не обичат даже най-близките си.
И без да чака повече, Любовта угаснала.
Изведнъж в стаята влезнало дете и видяло, че три от свещите са угаснали.
Защо не светите? - разплакало се то. - Трябваше да изгорите до край.
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
- Не се пердах, аз съм Надежда. Докато пламтя, постоянно можеш да запалиш останалите три свещи.
С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.
Никога не позволявайте свещта на вярата да угасне!
Из " Скритият подарък ", Джериес Авад
