Байдън е заподозрян в слабоумие по погрешна причина
Четири дузини членове на Камарата на представителите на Съединени американски щати, в това число някогашният основен доктор на Белия дом, приканиха Джо Байдън да премине медицински тест за просветеност. Те подозират, че президентът е обхванат от " старческо малоумие ". И нещо в действителност не е наред с Байдън - само че не заради повода, която конгресмените показват.
" Още инфлация... Какъв малоумен кучи наследник. "
Това беше реакцията на Джо Байдън на въпрос на журналиста от “Фокс Нюз” Питър Дюси. Господин президент измърмори това като че ли на себе си, само че прекомерно покрай работещия микрофон.
По-късно президентът се извини и случаят като че ли завърши. Но две седмици по-късно 38 членове на Камарата на представителите (от общо 434, т.е. съвсем един на всеки единадесет) публично се загрижиха за дееспособността на президента – дали е с всичкия си, с цел да ръководи страната.
В молбата си конгресмените приканиха Байдън да направи тест за разкриване на когнитивно увреждане. В него, базирайки се на Асоциацията на Алцхаймер, се акцентира, че нарасналата нервна възбудимост е включена в листата на десетте признака на мисловен крах, а господин Байдън на среща с кореспонденти показва „ тъкмо този вид смяна в настроението. "
Въпросът, който разгневи президента по това време, беше: „ Мислите ли, че инфлацията е политическа отговорност в средносрочен проект? “ Става дума че инфлацията, рекордна за 40 години, дърпа рейтинга както на Байдън, по този начин и на Демократическата партия до дъното, което заплашва да докара до проваляне на частичните избори за Конгрес идната есен и образуването на опозиционен Конгрес към Белия дом.
Явно кореспондентът Дюси е желал да разбере какво е мнението на президента по този въпрос. И това не може да се назова публицистика в най-чистия ѝ тип – осведомителната стойност на тази история не е в мнението на Байдън (каквото и да е то), а в провокирането на президента. “Фокс Нюз” е единственият огромен закостенял канал в Съединени американски щати и нервността от нападките му против Байдън ненапълно уравновесява престореното блаженство, към което се придържат другите канали, съвсем напълно демократични.С други думи, Дюси е надали не подбудител, само че това, че е посред навалица блюдолизци не го оправдава.
И Байдън или не е чул погрешно дефинирания въпрос, или го е схванал неправилно, само че във всеки случай е смутен. Той се нуждае от тази конференция, с цел да заплаши за следващ път Русия със „ суперсанкции “ при офанзива против Украйна (каквато е пророкувана от американското разузнаване), а не да сортира думи, описвайки най-болезнения проблем на Америка през днешния ден.
Като цяло, почтено казано, може да разберем Байдън, изключително откакто той от дълго време е прочут със своята волност. В началото на акцията той гръмко назова гласоподавател „ конскизадник “ при въпрос за възбраната на персоналните огнестрелно оръжия и „ в действителност “ гласоподавателят беше прав, а не Байдън. Така че няма нищо необяснимо или несъответстващо в настоящето му държание до степен да се подозира президента за синдром на Алцхаймер на тази основа.
Преди той даваше доста по-сериозни аргументи за такива въпроси, да вземем за пример, обърка сестра си със брачната половинка си, не помни къде е и с кого приказва. Има цели уеб сайтове, отдадени на байдънизмите.
Но конгресмените от Републиканската партия са загрижени за здравето на президента-демократ едвам в този момент - тъй като тъкмо в този момент Байдън е изключително уязвим. Те безусловно изваждат остарели гафове от мазето и ги хвърлят в пещта на осведомителната война с Белия дом. Същата концепция с теста беше измислена и при Тръмп - експрезидентът мина подобен по време на предизборната акция, което се загатва и в апела на законодателите.
Като цяло това е чисто вътрешно опълчване, само че от нашата страна на съветската граница въпреки всичко желаеме да дадем съвет на конгресмените: вие търсите на неверното място.
Несъответствието на Байдън с неговата позиция се демонстрира във външната политика, която той води, а не в реакцията на провокативни въпроси и не в многочислените гафове. Роналд Рейгън през втория си мандат също не помни и стартира да се оплита (и също е упрекнат от опозицията, че крие изкуфяване), само че той печели Студената война и влезе в историята като президента на „ последния златен век “.
Политиката му от време на време е много нагла, само че е и политика на правила и политика на логичност, както прилича на популярен общественик. А това, което Байдън прави, е цялостно с несъгласия и стилистично по-подходящо за някакъв гамен, в сравнение с за доблестен дон.
Всъщност тематиката за „ неизбежната съветска офанзива против Украйна “ беше напълно измислена във Вашингтон с очевидната към този момент цел: да запише „ предотвратяването на войната “ като актив на Байдън, тъй като той незабавно се нуждае от най-малко малко триумф в условия, когато няма други триумфи, а инфлацията надали ще се забави.
Това се случва към този момент два месеца, не вещае никакви изгоди на Байдън и той наподобява толкоз беззащитен, че даже демократичните медии, лоялни на демократите, започнаха да подозират нещо и да показват подозрения в духа на това дали екипът на Белия дом лъже всички в очите? Защото даже украинският президент Зеленски, който Байдън и неговите приятели се втурнаха да пазят от съветската опасност, не има вяра в съветската офанзива и моли да не се всява суматоха - осведомителната специфична интервенция на Байдън изплаши вложителите от Украйна, които в този момент също чакат война.
Егоистични, дребнави, суетни и евентуално доста рискови интриги не са това, което се чака от президент с биография на Джо Байдън. Всъщност този човек дава половин век на външната политика на Съединени американски щати и е измежду тези, които я дефинират в продължение на десетилетия. Той договаря за съкращения на въоръженията с Косигин и Громико, той е наставник на Барак Обама във външните работи, има другарски връзки с китайския президент Ху Дзинтао.
Ако погледнете единствено „ пагоните “, малко хора в света имат право да учат Джо Байдън на външна политика и дипломация.
От административна позиция той се държи тъкмо както би трябвало да се държи патриархът: упорства всички дефинитивни решения по повече или по-малко значими въпроси да се вземат от него. На процедура това докара до това, че съвсем година не беше допустимо да се утвърди екип от реализатори за някои значими области на външната политика - фрагментите не стигнаха. Така да вземем за пример беше с Балканите.
И щеше да е едно, в случай че 79-годишният президент работеше единствено постепенно - той обаче работи неефективно, което се отрази и в пагубното бягство от Афганистан, и в оръжейния спор с Франция, и в задълбочаването на взаимния конфронтация с Китай, и на руско-украинската писта.
Този Байдън въобще не е опитният, рационален и виновен посланик, за какъвто се смяташе цели десетилетия. Може би тест за когнитивно увреждане в действителност би оказал помощ да се изяснят тези странни промени.
Превод: В. Сергеев
" Още инфлация... Какъв малоумен кучи наследник. "
Това беше реакцията на Джо Байдън на въпрос на журналиста от “Фокс Нюз” Питър Дюси. Господин президент измърмори това като че ли на себе си, само че прекомерно покрай работещия микрофон.
По-късно президентът се извини и случаят като че ли завърши. Но две седмици по-късно 38 членове на Камарата на представителите (от общо 434, т.е. съвсем един на всеки единадесет) публично се загрижиха за дееспособността на президента – дали е с всичкия си, с цел да ръководи страната.
В молбата си конгресмените приканиха Байдън да направи тест за разкриване на когнитивно увреждане. В него, базирайки се на Асоциацията на Алцхаймер, се акцентира, че нарасналата нервна възбудимост е включена в листата на десетте признака на мисловен крах, а господин Байдън на среща с кореспонденти показва „ тъкмо този вид смяна в настроението. "
Въпросът, който разгневи президента по това време, беше: „ Мислите ли, че инфлацията е политическа отговорност в средносрочен проект? “ Става дума че инфлацията, рекордна за 40 години, дърпа рейтинга както на Байдън, по този начин и на Демократическата партия до дъното, което заплашва да докара до проваляне на частичните избори за Конгрес идната есен и образуването на опозиционен Конгрес към Белия дом.
Явно кореспондентът Дюси е желал да разбере какво е мнението на президента по този въпрос. И това не може да се назова публицистика в най-чистия ѝ тип – осведомителната стойност на тази история не е в мнението на Байдън (каквото и да е то), а в провокирането на президента. “Фокс Нюз” е единственият огромен закостенял канал в Съединени американски щати и нервността от нападките му против Байдън ненапълно уравновесява престореното блаженство, към което се придържат другите канали, съвсем напълно демократични.С други думи, Дюси е надали не подбудител, само че това, че е посред навалица блюдолизци не го оправдава.
И Байдън или не е чул погрешно дефинирания въпрос, или го е схванал неправилно, само че във всеки случай е смутен. Той се нуждае от тази конференция, с цел да заплаши за следващ път Русия със „ суперсанкции “ при офанзива против Украйна (каквато е пророкувана от американското разузнаване), а не да сортира думи, описвайки най-болезнения проблем на Америка през днешния ден.
Като цяло, почтено казано, може да разберем Байдън, изключително откакто той от дълго време е прочут със своята волност. В началото на акцията той гръмко назова гласоподавател „ конскизадник “ при въпрос за възбраната на персоналните огнестрелно оръжия и „ в действителност “ гласоподавателят беше прав, а не Байдън. Така че няма нищо необяснимо или несъответстващо в настоящето му държание до степен да се подозира президента за синдром на Алцхаймер на тази основа.
Преди той даваше доста по-сериозни аргументи за такива въпроси, да вземем за пример, обърка сестра си със брачната половинка си, не помни къде е и с кого приказва. Има цели уеб сайтове, отдадени на байдънизмите.
Но конгресмените от Републиканската партия са загрижени за здравето на президента-демократ едвам в този момент - тъй като тъкмо в този момент Байдън е изключително уязвим. Те безусловно изваждат остарели гафове от мазето и ги хвърлят в пещта на осведомителната война с Белия дом. Същата концепция с теста беше измислена и при Тръмп - експрезидентът мина подобен по време на предизборната акция, което се загатва и в апела на законодателите.
Като цяло това е чисто вътрешно опълчване, само че от нашата страна на съветската граница въпреки всичко желаеме да дадем съвет на конгресмените: вие търсите на неверното място.
Несъответствието на Байдън с неговата позиция се демонстрира във външната политика, която той води, а не в реакцията на провокативни въпроси и не в многочислените гафове. Роналд Рейгън през втория си мандат също не помни и стартира да се оплита (и също е упрекнат от опозицията, че крие изкуфяване), само че той печели Студената война и влезе в историята като президента на „ последния златен век “.
Политиката му от време на време е много нагла, само че е и политика на правила и политика на логичност, както прилича на популярен общественик. А това, което Байдън прави, е цялостно с несъгласия и стилистично по-подходящо за някакъв гамен, в сравнение с за доблестен дон.
Всъщност тематиката за „ неизбежната съветска офанзива против Украйна “ беше напълно измислена във Вашингтон с очевидната към този момент цел: да запише „ предотвратяването на войната “ като актив на Байдън, тъй като той незабавно се нуждае от най-малко малко триумф в условия, когато няма други триумфи, а инфлацията надали ще се забави.
Това се случва към този момент два месеца, не вещае никакви изгоди на Байдън и той наподобява толкоз беззащитен, че даже демократичните медии, лоялни на демократите, започнаха да подозират нещо и да показват подозрения в духа на това дали екипът на Белия дом лъже всички в очите? Защото даже украинският президент Зеленски, който Байдън и неговите приятели се втурнаха да пазят от съветската опасност, не има вяра в съветската офанзива и моли да не се всява суматоха - осведомителната специфична интервенция на Байдън изплаши вложителите от Украйна, които в този момент също чакат война.
Егоистични, дребнави, суетни и евентуално доста рискови интриги не са това, което се чака от президент с биография на Джо Байдън. Всъщност този човек дава половин век на външната политика на Съединени американски щати и е измежду тези, които я дефинират в продължение на десетилетия. Той договаря за съкращения на въоръженията с Косигин и Громико, той е наставник на Барак Обама във външните работи, има другарски връзки с китайския президент Ху Дзинтао.
Ако погледнете единствено „ пагоните “, малко хора в света имат право да учат Джо Байдън на външна политика и дипломация.
От административна позиция той се държи тъкмо както би трябвало да се държи патриархът: упорства всички дефинитивни решения по повече или по-малко значими въпроси да се вземат от него. На процедура това докара до това, че съвсем година не беше допустимо да се утвърди екип от реализатори за някои значими области на външната политика - фрагментите не стигнаха. Така да вземем за пример беше с Балканите.
И щеше да е едно, в случай че 79-годишният президент работеше единствено постепенно - той обаче работи неефективно, което се отрази и в пагубното бягство от Афганистан, и в оръжейния спор с Франция, и в задълбочаването на взаимния конфронтация с Китай, и на руско-украинската писта.
Този Байдън въобще не е опитният, рационален и виновен посланик, за какъвто се смяташе цели десетилетия. Може би тест за когнитивно увреждане в действителност би оказал помощ да се изяснят тези странни промени.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ