Черни лешояди са открити мъртви край Котел
Четири черни лешояда са открити мъртви в последните дни, като има подозрения за отравяне, заяви Емилиян Стойнов от „ Фонда за дивата флора и фауна “ (ФДФФ). По случая е формирано досъдебно произвеждане, а органите на реда към този момент работят на терен.
Прочетете още
По думите му птиците са били откривани поетапно. Благодарение на GPS предавателите екипите съумяват да реагират бързо и да локализират местата. Отровата не работи незабавно, заради което лешоядите не умират на мястото на примамката, а се придвижват и падат на разнообразни места, до момента в който се прибират на местата, където нощуват, или в търсене на вода, сподели Стойнов пред Българска телеграфна агенция.
С помощта на данните от предавателите към този момент има приблизителна изясненост къде е станало отравянето. В региона са открити остатъци от животни, само че какво тъкмо са консумирали лешоядите следва да бъде открито посредством експертизи. Подобен случай е регистриран и преди четири години, когато в началото са били отровени кучета, а птиците са се хранили от тях.
По думите на Стойнов най-често такива случаи са резултат от съзнателно залагане на отровни примамки против хищници като чакали, вълци или безстопанствени кучета. „ Това е безусловно нелегално и наказуемо, само че, за жалост, доста мъчно се потвърждава. Тази процедура е извънредно нечовечна, не сортира жертвите си, може да пострадат домашни животни и хора, тъй като отровата е невидима “, добави Стойнов.
От ФДФФ подчертаха, че лешоядите са изключително уязвими, защото първи откриват мършата и се хранят на групи. „ Понякога цели колонии могат да пострадат от една стръв “, сподели Стойнов и добави, че без GPS устройствата сходни произшествия постоянно остават незабелязани.
Черният лешояд е изцяло липсващ като гнездящ тип в България, а възобновяване му стартира след 2018 година Първото сполучливо гнездене е записано през 2021 година край Котел. В момента в страната има седем–осем двойки и над 20 птици, като в региона на Котел и Сливенския Балкан живеят и над 120 белоглави лешояда.
„ Всяка загуба е сериозна – тя забавя триумфа на програмата и подкопава доверието на нашите сътрудници от Западна Европа, които ни дават птици “, сподели Стойнов.
Законът планува санкции над 10 хиляди лв., както и наказателна отговорност, в това число отнемане от независимост, при заличаване на предпазени типове, както и при потребление на отровни примамки. Въпреки това, доказването остава предизвикателство. „ Надявам се в този случай да става дума за несъзнателно деяние – от неведение или безгрижие, а не за целеустремено отравяне “, добави Стойнов. По думите му има и случаи на непосредствено застрелване на лешояди, което ясно демонстрира съзнателно посягане. „ Ефектът обаче е същият, за жал “, сподели Стойнов.
Прочетете още
По думите му птиците са били откривани поетапно. Благодарение на GPS предавателите екипите съумяват да реагират бързо и да локализират местата. Отровата не работи незабавно, заради което лешоядите не умират на мястото на примамката, а се придвижват и падат на разнообразни места, до момента в който се прибират на местата, където нощуват, или в търсене на вода, сподели Стойнов пред Българска телеграфна агенция.
С помощта на данните от предавателите към този момент има приблизителна изясненост къде е станало отравянето. В региона са открити остатъци от животни, само че какво тъкмо са консумирали лешоядите следва да бъде открито посредством експертизи. Подобен случай е регистриран и преди четири години, когато в началото са били отровени кучета, а птиците са се хранили от тях.
По думите на Стойнов най-често такива случаи са резултат от съзнателно залагане на отровни примамки против хищници като чакали, вълци или безстопанствени кучета. „ Това е безусловно нелегално и наказуемо, само че, за жалост, доста мъчно се потвърждава. Тази процедура е извънредно нечовечна, не сортира жертвите си, може да пострадат домашни животни и хора, тъй като отровата е невидима “, добави Стойнов.
От ФДФФ подчертаха, че лешоядите са изключително уязвими, защото първи откриват мършата и се хранят на групи. „ Понякога цели колонии могат да пострадат от една стръв “, сподели Стойнов и добави, че без GPS устройствата сходни произшествия постоянно остават незабелязани.
Черният лешояд е изцяло липсващ като гнездящ тип в България, а възобновяване му стартира след 2018 година Първото сполучливо гнездене е записано през 2021 година край Котел. В момента в страната има седем–осем двойки и над 20 птици, като в региона на Котел и Сливенския Балкан живеят и над 120 белоглави лешояда.
„ Всяка загуба е сериозна – тя забавя триумфа на програмата и подкопава доверието на нашите сътрудници от Западна Европа, които ни дават птици “, сподели Стойнов.
Законът планува санкции над 10 хиляди лв., както и наказателна отговорност, в това число отнемане от независимост, при заличаване на предпазени типове, както и при потребление на отровни примамки. Въпреки това, доказването остава предизвикателство. „ Надявам се в този случай да става дума за несъзнателно деяние – от неведение или безгрижие, а не за целеустремено отравяне “, добави Стойнов. По думите му има и случаи на непосредствено застрелване на лешояди, което ясно демонстрира съзнателно посягане. „ Ефектът обаче е същият, за жал “, сподели Стойнов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ