Ако теб не те щипят в метрото, значи ли, че метро няма!?
Четейки досегашните отчети на интернационалните и локални частно финансирани неправителствени организации, човек може да остане с усещането, че ние, българите, преднамерено и съзнателно газим правата и свободите на някои малцинствени групи. Също по този начин, че медиите, които не са под опеката на въпросните организации и техни присъдружни такива, обезателно не са свободни. Нещо като – в случай че теб не те щипят в метрото, значи метро няма.
Поредният отчет на „ Амнести Интернешънъл “, която се финансира от такси и дарения от членовете й, преглежда опита на България в битката с дискриминирането. От 2017 година организацията има свое посланичество и у нас. „ Група ” разгласи, че ще работи с централната организация със седалище в Лондон.
През октомври Европейският съд по правата на индивида постанови,
че „ българските управляващи са нарушили правото на частен и фамилен живот на роми, живеещи във Войводиново, които са били изгонени от домовете си по време на антиромските митинги през 2019 година ". Съдът разпореди управляващите да им изплатят обезщетения. През август Комисията за отбрана от дискриминация се солидализира, че изгонването на въпросните роми от Войводиново е дискриминационен акт.
Да напомним какво в действителност се случи във Войводиново:
В началото на 2019 година роми бяха прогонени от пловдивското село с бурни митинги на локалното население, пропищяло от непрекъснати нападения на своите съселяни.
Тогава 56-ма бяха принудени да изоставен домовете си в селото, поради побоя и гибелта на 33-годишен командос от специфичните сили.
Заради изгонването на ромите Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) осъди България да им изплати общо 118 000 евро.
През август и Комисията за отбрана от дискриминация, която понякога демонстрира, че съществува, постанови, че прогонването на въпросните роми от Войводиново е дискриминационен акт.
Колкото до убития боен в този скандал – за неправителствените наши и непознати организации очевидно мъртвият си е мъртъв. И неговата гибел, за жалост, не попада в отчетите и оценките им.
Скандали като горния изобилстват по нашите географски ширини.
Преди дни да вземем за пример в Казанлък два рода от село Тъжа си спретнаха кърваво меле посред пазара.
И тъй наречените и т.н….
Въпросът ми е: по какъв начин НПО-та, съдилищата и наказванията, налагани по докладване от въпросните организации, оказват помощ всичко това повече да не се случва?!
Поредният отчет на „ Амнести Интернешънъл “, която се финансира от такси и дарения от членовете й, преглежда опита на България в битката с дискриминирането. От 2017 година организацията има свое посланичество и у нас. „ Група ” разгласи, че ще работи с централната организация със седалище в Лондон.
През октомври Европейският съд по правата на индивида постанови,
че „ българските управляващи са нарушили правото на частен и фамилен живот на роми, живеещи във Войводиново, които са били изгонени от домовете си по време на антиромските митинги през 2019 година ". Съдът разпореди управляващите да им изплатят обезщетения. През август Комисията за отбрана от дискриминация се солидализира, че изгонването на въпросните роми от Войводиново е дискриминационен акт.
Да напомним какво в действителност се случи във Войводиново:
В началото на 2019 година роми бяха прогонени от пловдивското село с бурни митинги на локалното население, пропищяло от непрекъснати нападения на своите съселяни.
Тогава 56-ма бяха принудени да изоставен домовете си в селото, поради побоя и гибелта на 33-годишен командос от специфичните сили.
Заради изгонването на ромите Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) осъди България да им изплати общо 118 000 евро.
През август и Комисията за отбрана от дискриминация, която понякога демонстрира, че съществува, постанови, че прогонването на въпросните роми от Войводиново е дискриминационен акт.
Колкото до убития боен в този скандал – за неправителствените наши и непознати организации очевидно мъртвият си е мъртъв. И неговата гибел, за жалост, не попада в отчетите и оценките им.
Скандали като горния изобилстват по нашите географски ширини.
Преди дни да вземем за пример в Казанлък два рода от село Тъжа си спретнаха кърваво меле посред пазара.
И тъй наречените и т.н….
Въпросът ми е: по какъв начин НПО-та, съдилищата и наказванията, налагани по докладване от въпросните организации, оказват помощ всичко това повече да не се случва?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ