Четат ли според Вас днешните българи?Логично би било да предположим,

Четат ли съгласно Вас днешните българи?

Логично би било да предположим, че хората, които четат, са тези, които директно се интересуват от образованието, от културата. Но също по този начин: от смисъла на протичащото се в заобикалящия ни свят, тъй като за всеки от нас е значимо по какъв начин ще се осъществя на процедура. Много се надявам, че, хората които четат, ще са тези българи, които ще доведат до нещо доста значимо за нашето общество: позитивна смяна. Тя е още повече нужна поради обстоятелството, че всички виждаме: нещата у нас не вървят добре.

Електронните книги радват ли се на интерес от читателите?

Смятам, че в България  електронната книга не се радва на огромна известност. Да,-младите хора са на ти с технологиите; да, от ден на ден хора четат книги през таблети, през телефони, има към този момент много приложения. Но като цяло вестта за гибелта на хартиената книга към момента е мощно пресилена. Но това има и позитивна страна: за множеството хора книгата, като се изключи че е притежател на висока стойност, остава и желан подарък.

От началото на април се организира  Национален маратон по четене; какво мислите за тази самодейност?

Мисля, че е хубаво да има начинания, свързани въобще с четенето и с книгите. Колкото повече платформи за четене, колкото повече стратегии за достъп до създатели и книги има, изключително измежду младежите и в учебно заведение - толкоз по-добре. Чудесна самодейност! Би било добре да е по-широко отразяването. Изобщо в областта на културата събитията, уви, остават на назад във времето – и това сигурно би трябвало да се промени.

Какви книги четат младежите по ваши наблюдения?

В Изток-Запад покриваме извънредно необятен диапазон от литература. Не мога да не посочи особения интерес на нашите читатели към историята. Ясно е за какво: който не познава историята си, няма бъдеще.

Определено бранша Психология също е емблематичен за нас. Може би е извънредно желан освен тъй като човечеството е изправено пред огромни провокации, само че и тъй като в това число младежите схващат какъв брой е вярна максимата: Опознай себе си!.

Хората търсят способи и информация по какъв начин да се оправят със напрежението от всекидневието?

Да, само че и с взаимоотношенията в най-широкия смисъл на думата. Именно по тази причина логиката на психиката неслучайно е определяна като науката на бъдещето.

Какви са проблемите пред книгоиздаването у нас?

Основен проблем на България през днешния ден съгласно мен е абдикирането на страната от решаването на същностните за всяко допустимо общество проблеми, като първостепенни са образованието и опазването на здравето.  Наистина е явно: образованието би трябвало да е приоритет на всяка страна. За страдание у нас то от доста години е в тежка рецесия. И това е в директна връзка с опростачването, което виждаме с очите си всички - на всички места към нас... За проблемите в книгоиздаването можем да приказваме едвам когато осъзнаем ясно проблемите на образованието и вземем ограничения те да бъдат решени.

В учебните заведения като че ли децата не се научават да четат книги...?

Да, това за жалост е реалност. Нека обаче си дадем сметка: учебното заведение не може да направи нищо по този въпрос, в случай че няма поддръжка от  фамилията. Но в какъв брой от днешните български фамилии въобще се отваря дума за какво четенето на книги е значимо? Статистиките за това какъв брой книги закупува средностатистическия български дом са отчайващи, и точно по тази причина в него четенето не е настояща тематика. Несериозно е да чакаме учебното заведение като с магическа пръчка да направи по този начин, че младежите сами да открият магията на четенето...

Тоест страната не упражнява никакъв надзор върху това: какво учат и четат децата?

Днес сме очевидци на това, че страната не упражнява надзор даже върху това по какъв начин се пишат и издават учебниците, по които учат децата ни – и това ще го откри всеки, който разгърне учебниците на своето дете, и се опита да прочете и проумее няколко урока от него... И неизбежното разследване е тоталната индиферентност от страна на учащите се от ученето и четенето.

Излиза, че страната въобще не взима отношение по тези въпроси...

За страдание е тъкмо по този начин е. Ще си разреша да преувелича, с цел да осъзнаем всички глупостта на ситуацията: в наши дни в учебно заведение последното нещо, което може да се случи на децата ни, е да стартират да се учат и да четат. И в случай че си извършите труда да отидете до някое огромно учебно заведение в междучасие, с смут ще установите, че, уви, нещата са тъкмо такива...

Безнадеждна ли е задачата да се разпространява четенето измежду младите?

Категорично не. Трябва да се градят мостове- сред деца и учители, децата и четенето. Трябва да се канят писатели, да се разискват книги, от ден на ден да се приказва за книгата. Младите хора през днешния ден имат доста информация. Но когато няма устременост, когато няма персонално отношение, информацията не ограмотява, а – парадоксално - затъпява.

Затова на дребните деца би трябвало да се четат книжки. Както е належащо да се извеждат на разходка на открито, по този начин най-малко по 15 минути да им се четат хубави детски книжки. От най-ранна детска възраст!

Купуват ли се книги у нас?

Книгите за мнозина наши съграждани са скъпо наслаждение. Намаляването на Данък добавена стойност бе стъпка в добра посока. Но всичките материали, които се влагат в производството на книгите, единствено за година нарастнаха двойно. Но дано сме почтени. По-важното е друго: за какъв брой от българите книгата въобще е полезност? Боя се, че за все по-малко от нас...

Какво бихте си поискала за Деня на книгата?

Всяка година си поисквам едно и също – да има повече будни хора, които се вълнуват освен за днешния, само че и за утрешния ден. Пожелавам си да допринесем да има още по-стойностни книги. Дано аз и екипът на издателството ни да сме още по-полезни на нашите читатели.

И, несъмнено, доста здраве на дребния ми наследник, който на този ден чества рожден ден!

 

Разговоря:  Росица Николаева