Чета и не вярвам на очите си – „…Беше време,

Чета и нямам доверие на очите си – „…Беше време, когато Радев летеше, ослепителен и видим отдалеко, над всенародния устрем…“, „…Радев извърши конституционното си обвързване да въплъщава единството на нацията…“, „…Обединител на лявото, центъра и дясното, лицето на европейска България – какво повече му би трябвало на един държавен глава?“ Ако всичко това е правилно, излиза, че Радев ме е обединил и мен… И тези мнозина, които мислеха и мислят като мен… Или ние не сме част от народа и неговия порив, или не сме ляво, център или дясно, или Радев, видиш ли, ни бил обединил… А-а, не – да си ги нямаме тия! Радев сплоти неокомунистическата част от политическия набор с неотроцкистката протестна вълна, чиято политическа стратегия беше да се махне Бойко. И когато ги питаш – „хубаво, а по-късно какво…“, те ти отговаряха „разкарай се гербаджийски слуга…“ Коленичиха пред Радев, възпяваха юмрука му, влязоха в инициативния му комитет, провалиха личния си претендент за президент Лозан (не, че той ставаше за такъв…) и инсталираха Радев за втори мандат с голям властови капацитет, произлизащ от личната им уязвимост и обърканост. Сега Радев запя от дълго време предстоящата песен – „Изтъках си платното, ритнах ти кросното…“ С един размах ги изчегърта от страната, взе цялата власт и потегли да прави това, за което ние ги предупреждавахме още през 2020 година Но те се смееха на тези предизвестия и викаха, какво – „разкарай се гербаджия нещастен…“ Сега какъв е номерът? Номерът е да се изкара, че „всички“ сме отговорни за Радев – един тип, „целият народ“, „обединен“ от него в битката за човешки правдини. Няма да мине номерът. Няма по какъв начин да мине. Защото огромната част от синята демократична общественост запазила скептицизма си към протестната вълна, управлявана от Радев стоеше настрани НЕ тъй като имаше благосклонности към ГЕРБ или към ББ персонално. Тези хора стояха настрани и предупреждаваха, че след който тръгнеш – там и ще пристигнеш. „Тръгни след муха – ще те заведе на л@йно“, споделяше починалият доктор Тони Филипов. Е, видяхте ли в този момент къде ви заведе Радев с вдигнатия пестник? Нищо още не сте видяли! Има още доста да гледате. За страдание – всички дружно ще гледаме. И вие, които докарахте Радев до цялата власт в страната, и ние, които ви предупреждавахме да не му я давате тази власт. Само едно нещо можете да извършите с цел да си измиете срама – да идвате всяка вечер на площада с шадравана и да му казвате да си върви. Защото, нали – вие си го докарахте, вие би трябвало да го изпратите. Ние обаче няма да злорадстваме. Ще бъдем на площада дружно с вас. Защото е доста значимо България да остане себе си, а не да бъде джиросана на Решетников и евразийската фашистка мафия. Толкоз! Няма „всеобщ любимец“. Радев си е ваш любим. Сега обаче всички дружно би трябвало да си го чукаме в главата… Огнян Минчев, коментар във фейсбук