Честваме Света Петка Българска
Честваме Света Петка Българска
Света преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска, е измежду най-почитаните светици в България и в православния свят.
Била родена през ХI век в град Епиват (днес Селимпаша в Турция,
на тракийското крайбрежие на Мраморно море). Родителите й били заможни и добродетелни хора, написа Българска телеграфна агенция. Параскева, чието име значи „ подготовка “, само че и „ петък “ (седмичният ден на подготовка за съботния покой при евреите),
от дребна проявявала обич и съчувствие към бедните и страдащите,
както ни поучава Иисус Христос. Често разменяла хубавите си и чисти облекла за дрипите на някой нещастник или просякиня. А когато родителите й умряли, тя раздала цялото си имущество на бедните и отишла да се поклони на множеството светини в столицата Цариград,
където живяла като подвижница при един храм, а след известно време отпътувала с транспортен съд
за Йерусалим. Там се поклонила на всички места, по които е минал Спасителят, и постъпила в женски манастир, където приела монашество. След години тя отишла да живее като отшелница в Йорданската пустиня.
В края на живота си се върнала в родния край,
само че живяла край храма в град Каликратия (сега Мимарсинан) и се грижела за чистотата в Божия дом. Никой не разпознал в смирената монахиня девойката от Епиват. А когато умряла, погребали незнайната монахиня в гробището за пришълци в Каликратия.
След време тялото й по превъзходен метод било намерено нетленно.
При светите й мощи ставали доста чудеса. Затова през 1238 година цар Йоан Асен II и Търновският патриарх Йоаким ги пренесли в българската столица. Житието ѝ е написано
в идващия век от свети патриарх Евтимий.
След рухването на Търново под турците, мощите й били отнесени във Видин, оттова – в Белград, а от 1641 година те се пазят в храма „ Св. Трима светители “ в град Яш, Румъния.
Света преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска, е измежду най-почитаните светици в България и в православния свят.
Била родена през ХI век в град Епиват (днес Селимпаша в Турция,
на тракийското крайбрежие на Мраморно море). Родителите й били заможни и добродетелни хора, написа Българска телеграфна агенция. Параскева, чието име значи „ подготовка “, само че и „ петък “ (седмичният ден на подготовка за съботния покой при евреите),
от дребна проявявала обич и съчувствие към бедните и страдащите,
както ни поучава Иисус Христос. Често разменяла хубавите си и чисти облекла за дрипите на някой нещастник или просякиня. А когато родителите й умряли, тя раздала цялото си имущество на бедните и отишла да се поклони на множеството светини в столицата Цариград,
където живяла като подвижница при един храм, а след известно време отпътувала с транспортен съд
за Йерусалим. Там се поклонила на всички места, по които е минал Спасителят, и постъпила в женски манастир, където приела монашество. След години тя отишла да живее като отшелница в Йорданската пустиня.
В края на живота си се върнала в родния край,
само че живяла край храма в град Каликратия (сега Мимарсинан) и се грижела за чистотата в Божия дом. Никой не разпознал в смирената монахиня девойката от Епиват. А когато умряла, погребали незнайната монахиня в гробището за пришълци в Каликратия.
След време тялото й по превъзходен метод било намерено нетленно.
При светите й мощи ставали доста чудеса. Затова през 1238 година цар Йоан Асен II и Търновският патриарх Йоаким ги пренесли в българската столица. Житието ѝ е написано
в идващия век от свети патриарх Евтимий.
След рухването на Търново под турците, мощите й били отнесени във Видин, оттова – в Белград, а от 1641 година те се пазят в храма „ Св. Трима светители “ в град Яш, Румъния.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ