Честваме Националния празник на България - 3 март и 146

Честваме Националния празник на България - 3 март и 146 години от Освобождението на България. Годишнината ще бъде маркирана със събития в цялата страна.

След края на Руско-турската освободителна война (1877-1878), на 19 февруари 1878 година (ст.ст). в съветската основна квартира в гр. Сан Стефано (дн. Йешилкьой) е подписан Санстефанският кротичък контракт от съветските представители граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя - от Сафет паша (министър на външните работи) и Садулах бей. С контракта се поставя завършек на войната.

Условията на контракта се създават въз основа на Одринското помирение ( " Основание на мира " ), подписано на 31 януари 1878 година в Одрин. С него се урежда ситуацията на България, която се основава като самостоятелно васално княжество с национално християнско държавно управление и национална милиция. Границите обгръщат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Общата ѝ повърхност възлиза на към 172 000 кв. километра. Договорът планува отпред на страната да стои княз, избиран от популацията и одобряван от Високата врата, и със единодушието на Великите сили. 

Въвеждането на новото ръководство и надзорът за неговото използване се поверява на съветски императорски комисар за период от две години. За същия период за обезпечаване на реда в страната се планува да останат съветски войски и се не разрешава пребиваването на османски войски в княжеството. Договорът урежда и въпросите за годишния налог, който България би трябвало да заплаща на Османската империя за недвижимите парцели на поданиците ѝ в България. 

Англия и Австро-Унгария се афишират срещу Санстефанския контракт, тъй като, съгласно тях, той заплашва техните ползи. По тяхна самодейност е призован Берлинският конгрес (13 юни-13 юли 1878), на който е признат Берлинският контракт (13 юли 1878). С него се ревизира и заменя Санстефанският кротичък контракт. 

Денят на Освобождението на България

За първи път Денят на Освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 година От 31 декември 1887 година 19 февруари стартира да се отбелязва като Ден на Освобождението на България.

В бюлетина на Българската телеграфна организация от 18 февруари (2 март нов стил) 1898 година, в информация от София се показва, че по случай 20-годишнината от освобождението на България ще има церемониален молебен и че всички държавни институции ще бъдат затворени денем. 

На идващия ден Българска телеграфна агенция оповестява:

" София 19 февруари (3 март  нов стил) 1898 година По случай 20-годишнината от освобождението на България в 10:00 ч. сутринта в катедралната черква „ Свети Крал “ се отслужи признателен церемониален молебен в наличието на господа министрите. Всичките цивилен служители, висшето офицерство и при многочислен народ. След молебена създаде се церемониал на целия Столичен гарнизон, който дефилира пред  господина военния министър - полковник Иванов, представляващ негово царско височество княза, висш шеф на войската. Негово превъзходителство, господин Бахметиев, съветският представител, съпроводен от висшия личен състав на Императорското дипломатическо агентство, благоволи да участва също на тържеството. "

След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година за първи път празникът е маркиран по нов жанр на 3 март 1917 година и се е отбелязвал като формален празник до октомври 1951 година, когато е анулиран с Кодекса на труда. Еднократно денят е празнуван като формален празник през 1978 година във връзка на 100-годишнината от освобождението на България от османско робство. Честването на 3 март е възобновено през 1987 година, като до 1989 година денят се е отбелязвал като формален празник с решение на Юлския пленум от 1987 година на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет. 

Датата на подписването на Санстефанския кротичък контракт - 3 март, е оповестена за народен празник на България с решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 година и на Народното събрание от 5 март с.г. и се отбелязва като Ден на освобождението на България от османско робство.

По мотив празника от 11:30 часа президентът Румен Радев и висш главнокомандващ Въоръжените сили ще отдаде респект пред паметта на българските опълченци и воини, починали за свободата на България на връх Шипка, осведоми прессекретариатът на президента. Радев ще одобри почетния строй на представителните елементи на Българската войска, а в 11:50 часа ще произнесе слово. Тържествено слово пред Паметника на свободата ще произнесе и ръководителят на Народното събрание Росен Желязков, под чиито патронаж се организират честванията, осведоми пресцентърът на Народното събрание.

В София церемонията по издигане на Националното знаме на Република България ще стартира в 11:00 ч. пред паметника на Незнайния боец. В нея ще вземат участие представителни формирования на Националната гвардейска част и Гвардейският внушителен духов оркестър. По време на церемонията, при осъществяване на химна, ще бъде създаден салют от двадесет артилерийски залпа. От държавната осведомителна работа оповестиха, че министър председателят Николай Денков ще взе участие в церемонията. По мотив Националния празник в 12:00 ч. ще бъде осъществена тържествена промяна на почетния гвардейски часовой пред постройката на Администрацията на президента.

Тържествената инспекция (заря) ще стартира в 18:30 ч. на площад „ Народно заседание “. В нея ще вземат участие президентът Румен Радев, ръководителят на Народното събрание Росен Желязков, министър председателят акад. Николай Денков и вицепрезидентът Илияна Йотова. В тържествената инспекция ще се включат военнослужещи от Гвардейския внушителен духов оркестър и представителни блокове от състава на Националната гвардейска част, както и военнослужещи от Съвместното командване на силите. Командващ на тържествената инспекция (заря) ще бъде бригаден военачалник Димитър Хлебаров – пълководец на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (КИПКО), осведомят от Министерство на защитата.

В строя ще бъдат знамената-светини, знак на най-възвишените обичаи и добродетели на българското воинство, напомнящи за героичния героизъм на Българската войска: Самарско знаме, Знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, Знаме на 15-ти пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк, Знаме на Горнооряховските въстаници, Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк.

Инфо: Българска телеграфна агенция