С реки от кръв и тонове злато платихме за „Освобождението“ си
Честваме 3 март 1878 година като Ден на Освобождението от Турско иго. Леем дитирамби за съветските освободители, за Дядо Иван, за безкористната помощ на Майка Русия за отменяне на петвековното робство.
Малцина обаче знаят, че България заплаща с реки от кръв и тонове злато Освобождението си. И нищо не ни е обещано безплатно, а сме го извоювали сами. Няма друга страна с толкоз монументи на Русия и имена на улици на съветски князе, генерали и аристократи, помогнали за освобождението на България.
Имаме най-големият православен храм на Балканите с името на съветски светец, който служи на татарите. Истината е, че около комунистическото ръководство на страната след 9 септември 1944 година се построяват и наслагват митовете за руско-турската освободителна война и ролята на Царска Русия в изковаването на българската независимост.
Чак след 10 ноември 1989 година и рухването на Съюз на съветските социалистически републики се отвориха прозорци в съветските и българските архиви, от които става ясна напълно друга картина.
От оповестения в Държавен вестник през януари в далечната 1884 година Указ № 1144 излиза наяве, че „ безкористната “ помощ на братушките-освободители е коствала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По това време реципрочната стойност на тези пари в злато е била тъкмо 32,5 тона злато. Тези 32 тона злато са изплатени в Петербург в продължение на 12 години. Въпреки че България е била със мощно понижено население и територия, българите заплащат всичко до копейка.
Във въпросния брой на „ Държавен вестник “ безусловно четем: „ Ний Александър І с Божията благосклонност и национална воля, княз на българите, прогласяваме: Народното събрание одобри, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за погашение от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, според с определението на Берлинский контракт ”.
Под разноски на “окупацията ” се схваща поддръжката на войната (боеприпаси, снабдяване, заплати на офицерския корпус за интервала от началото на Руско-Турската война през 1877 година до 1884 г.).
Този откъс ни отваря очите, че в действителност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските упоритости на Русия са съзирали в нас капацитет за раждането на нова „ Задунайска губерния “ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 година в руската страна „ История на България “, където е маркирано, че „ Царското държавно управление на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война “.
От съветските архиви, оповестени през последните години, излиза наяве, че Русия не е желала България да стане самостоятелна, свободна и просперираща страна, а да бъде отвъддунайска губерния, ръководена от наместник на императора. Нещо като база и предмостие за взлом при завладяването на Босфора, остаряла фантазия на съветските царе от времето на Петър I и Екатерина Велика.
На 3 март 1878 година в предградието на Цариград Сан Стефано е подписан контракт, прелиминарен, а не финален, за помирение сред Русия и Турция. Подписват от съветска страна граф Николай Игнатиев и Александър Нелидовот и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Няма присъстващ очевидец на подписването от българска страна, без значение от това, че българите са взели участие във военните дейности и са дали 3 456 убити опълченци.
Между страниците на контракта от Сан Стефано думата България, като независима страна, не попада на никое място. След което Русия капитулира напълно съзнателно и на Берлинския конгрес, където България дефинитивно е разпокъсана. Това става поради разнообразни секрети съглашения от преди войната с Австро-Унгария, Германия и Англия.
На сменената плоча на Храма “Св. Александър Невски ” в София е написано, че съветските войски са дали 200 хиляди души убити в сраженията с турците за избавление на България. Това фалшифицирано число е 10 пъти повече от същинското. Според съветския експерт Степан Кощурко, началник на Международния публичен център “Подвиг ” в Москва загубите на съветската войска, на финландския батальон и румънската бригада се пресмятат на 15 567 убити и 6842 умряли от раните си бойци и офицери. А нашите опълченци дават една трета от жертвите.
Не бива да се не помни, че за свободата си българският народ в Нишкото въстание от 1841 година, в Априлското въстание от 1876 и борбите на българското опълчение даде общо 60 000 убити. Така, че нищо безплатно не сме получили, а сме платили с кръв и на Шипка, Шейново, Плевен, София, Стара Загора.
