Стоян Иванов, директор на Исторически музей - Пловдив: 140 г...
Честваме 140 години от Съединението на България – едно от най-значимите събития в нашата история. На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Така българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверка на Берлинския контракт. Денят на Съединението ще бъде маркиран в цялата страна. Кулминацията на тържествата по традиция е в Пловдив. За значимостта на този акт, към този момент 140 години по-късно, беседваме със Стоян Иванов, шеф на Регионалния исторически музей в Пловдив.
- Г-н Иванов, от дистанцията на времето – към този момент 140 години по-късно, с каква значителност е актът на Съединението?
- Погледнато години обратно, това е едно от събитията, които са напълно български. Казвам напълно, тъй като 6 септември 1885 година е навреме и продължение на националноосвободителните битки на българския народ. Защо е по този начин? Защото главните дейци – това са старите поборници. Това са хората, които са взели присъединяване в Старозагорското въстание, в Априлското въстание. Буквално съвсем всички, които оцеляват от април 1876 година са главните мотори на тези събития.
Българските опълченци – те също са в основата, посредством поборническите сдружения. Да не забравяме, че откакто стават ясни решенията от Берлинския контракт, вълнението в региона е доста мощно. Създават с комитетите „ Единство‘, стартира работата на гимнастическите сдружения. Това пък дава опция на хиляди българи да придобият своя военен, боен опит, блян да защитят региона. Те изиграват своята роля до есента на 1879 година, когато минават като запас в Източнорумелийската милиция и жандармерия. Факт е, че тези хора, които са минали през огъня на април 1876, през Освободителната война като едни от първите доброволци, които се записват – това са същите хора, които ще извършат Съединението. Захари Стоянов – деятел на Четвърти революционен окръг, Иван Арабаджията, Иван Андонов, Георги Данчов. Освен това, тези хора са свързани с Левски, с апостолите от Четвърти революционен окръг. Така че 6 септември е едно своебразно продължение на всички тези старания.
- Кои са малко познатите герои на Съединението, отвън тези, които заем наизуст?
- Малко познатите герои – това са хората, които са доброволци в Голямоконарската чета, в Марашката чета, в Конушката чета, които интензивно вземат участие в събитията. Но малко познато е и нещо различен. Ние постоянно на 6 септември се обръщаме и споделяме, че една от най-свидните жертви е кап. Райчо Николов. Да, само че измежду жертвите на Съединението има още петима. Това са хора от Чирпанската чета, които на път за Пловдив биват пресрещнати и убити в престрелка от поручик Жейнов. Така че жертвите са общо седем – тъй като и самият физически палач на кап. Райчо Николов – Костадин Тодоров, също е заслужил българин. Той е участник в Освободителната война, ръководител на поборническо сдружение в Пловдив. Това са хората, които по един или различен метод от време на време забравяме. Говоря за тези петима, които намират гибелта си на 6 септември. Безспорно и всички доброволци, доста са.
- Съзнаваме ли думата „ съединяване “ в нейната същина и целокупност, нейният същински и бездънен смисъл?
- Мисля че не я осъзнаваме, макар че са минали 140 години. Винаги нашето общество, даже и след тази дата, а и след това историята ще покаже, че Съединението българинът не го е осъзнал. Примерите, когато сме единни са доста малко. Един от образците са в действителност събитията от Пловдив през 1885 година. Друг сходен образец, за който аз мога да се сетя, това са войните за национално обединяване. Както в отбраната на Съединението по време на Сръбско-българската война, безусловно хиляди доброволци се включват, имаме даже възпитаници, които се включват в отбрана на това велико дело. Подобно нещо се случва и по време на Балканската война и Първата международна война. Ако приемем, че Сръбско-българската война починалото може да я назовем даже отечествена, тъй като тя е такава – ти защитаваш великото дело, все пак, макар Великите сили. Просто изненадваме Европа с това нещо. Друг е въпросът дали една дребна част от тях са били в действителност сюрпризирани, само че да приемем, че сме ги изненадали, сложили сме ги пред приключен факт. Малко са образците, в които може да посочим единението и съединението на българите.
- Излиза, че единствено войните ни карат да осъзнаем смисъла на думата „ съединяване “.
- За страдание – да. Но тези войни за нас българите са обективни. Ти се бориш за свободата за своя съотечественик, останал под властта на султана. А знаем какво се случва. Положението на нашите сънародници в Македония след Берлинския контракт не е по никакъв начин леко. Първите комитети са македонските комитети - „ Единство “. Тези комитети „ Единство “ не са само за Източна Румелия и Княжеството. Те са ориентирани към нашите сънародници в Македония. Към БТЦРК са присъединени двама души – Димитър Ризов и Коста Паница, които са отговорници за македонските комитети. Друг е въпросът, че през 1885 година се взима решени активността на комитетите в Македония да бъде леко възпряна, с цел да може да се свърши първо делото в Пловдив. Защото по-късно дело, използването на член 23 във връзка с Берлинския контракт към промени в Македония не се случват.
- Г-н Иванов, от дистанцията на времето – към този момент 140 години по-късно, с каква значителност е актът на Съединението?
- Погледнато години обратно, това е едно от събитията, които са напълно български. Казвам напълно, тъй като 6 септември 1885 година е навреме и продължение на националноосвободителните битки на българския народ. Защо е по този начин? Защото главните дейци – това са старите поборници. Това са хората, които са взели присъединяване в Старозагорското въстание, в Априлското въстание. Буквално съвсем всички, които оцеляват от април 1876 година са главните мотори на тези събития.
Българските опълченци – те също са в основата, посредством поборническите сдружения. Да не забравяме, че откакто стават ясни решенията от Берлинския контракт, вълнението в региона е доста мощно. Създават с комитетите „ Единство‘, стартира работата на гимнастическите сдружения. Това пък дава опция на хиляди българи да придобият своя военен, боен опит, блян да защитят региона. Те изиграват своята роля до есента на 1879 година, когато минават като запас в Източнорумелийската милиция и жандармерия. Факт е, че тези хора, които са минали през огъня на април 1876, през Освободителната война като едни от първите доброволци, които се записват – това са същите хора, които ще извършат Съединението. Захари Стоянов – деятел на Четвърти революционен окръг, Иван Арабаджията, Иван Андонов, Георги Данчов. Освен това, тези хора са свързани с Левски, с апостолите от Четвърти революционен окръг. Така че 6 септември е едно своебразно продължение на всички тези старания.
- Кои са малко познатите герои на Съединението, отвън тези, които заем наизуст?
- Малко познатите герои – това са хората, които са доброволци в Голямоконарската чета, в Марашката чета, в Конушката чета, които интензивно вземат участие в събитията. Но малко познато е и нещо различен. Ние постоянно на 6 септември се обръщаме и споделяме, че една от най-свидните жертви е кап. Райчо Николов. Да, само че измежду жертвите на Съединението има още петима. Това са хора от Чирпанската чета, които на път за Пловдив биват пресрещнати и убити в престрелка от поручик Жейнов. Така че жертвите са общо седем – тъй като и самият физически палач на кап. Райчо Николов – Костадин Тодоров, също е заслужил българин. Той е участник в Освободителната война, ръководител на поборническо сдружение в Пловдив. Това са хората, които по един или различен метод от време на време забравяме. Говоря за тези петима, които намират гибелта си на 6 септември. Безспорно и всички доброволци, доста са.
- Съзнаваме ли думата „ съединяване “ в нейната същина и целокупност, нейният същински и бездънен смисъл?
- Мисля че не я осъзнаваме, макар че са минали 140 години. Винаги нашето общество, даже и след тази дата, а и след това историята ще покаже, че Съединението българинът не го е осъзнал. Примерите, когато сме единни са доста малко. Един от образците са в действителност събитията от Пловдив през 1885 година. Друг сходен образец, за който аз мога да се сетя, това са войните за национално обединяване. Както в отбраната на Съединението по време на Сръбско-българската война, безусловно хиляди доброволци се включват, имаме даже възпитаници, които се включват в отбрана на това велико дело. Подобно нещо се случва и по време на Балканската война и Първата международна война. Ако приемем, че Сръбско-българската война починалото може да я назовем даже отечествена, тъй като тя е такава – ти защитаваш великото дело, все пак, макар Великите сили. Просто изненадваме Европа с това нещо. Друг е въпросът дали една дребна част от тях са били в действителност сюрпризирани, само че да приемем, че сме ги изненадали, сложили сме ги пред приключен факт. Малко са образците, в които може да посочим единението и съединението на българите.
- Излиза, че единствено войните ни карат да осъзнаем смисъла на думата „ съединяване “.
- За страдание – да. Но тези войни за нас българите са обективни. Ти се бориш за свободата за своя съотечественик, останал под властта на султана. А знаем какво се случва. Положението на нашите сънародници в Македония след Берлинския контракт не е по никакъв начин леко. Първите комитети са македонските комитети - „ Единство “. Тези комитети „ Единство “ не са само за Източна Румелия и Княжеството. Те са ориентирани към нашите сънародници в Македония. Към БТЦРК са присъединени двама души – Димитър Ризов и Коста Паница, които са отговорници за македонските комитети. Друг е въпросът, че през 1885 година се взима решени активността на комитетите в Македония да бъде леко възпряна, с цел да може да се свърши първо делото в Пловдив. Защото по-късно дело, използването на член 23 във връзка с Берлинския контракт към промени в Македония не се случват.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ