Вагиналното течение – нормално или заболяване?
Често се случва да се чудим дали вагиналното ни течение е в рамките на естественото, или пък имаме някакво заболяване. Затова ви срещаме по-подробно с вагиналното течение – обикновено или заболяване?
Вагината обезпечава пътя към репродуктивните органи в тялото. Средата й обикновено е кисела, с цел да попречва възможни причинители на инфекции. Нейното pH се поддържа от обикновено съдържащи се в микрофлората й микроорганизми. Нормално влагалището отделя тайни, които поддържат и контролират микрофлората, сходно на метода, по който слюнката се отделя и поддържа удобна среда за здравето на тъканите в устата. В този смисъл не всяко „ вагинално течение ” е рисково, в противен случай, влагалищните тайни са индикатор за локалните защитни сили против инфекции и механични пострадвания - те работят и като „ смазка ” при коитус.
Вагинален секрет
Нормалният вагинален секрет е транспарантен или леко белезникав, на бельото наподобява жълтеникав.
Консистенцията и цветът му се менят по отношение на месечния цикъл – да вземем за пример, два-три дни преди и по време на овулацията наподобява по-обилен, транспарантен, слузест; белезникав и лепкав става директно след вероятния интервал на забременяване. Характеристиките на вагиналния секрет могат да се променят и от фактори като стрес, хранителен режим – банкет на лекарства, бременност, степен на възбуденост... Киселинността на влагалищния секрет също се мени от менструалния цикъл, както и от други фактори. Обичайно пада директно преди и по време на менструация, което и подготвя към по-висока податливост към полови инфекции в този интервал.По какво можем да съдим за съществуване на зараза във влагалището?
Всяка смяна на цвета и количеството на вагиналния секрет отвън нормалните може да е симптом на зараза. Обикновено те са съпроводени от признаци като отичане на лигавицата, парене, сърбеж, прекомерно изобилен и противен по консистенция, миризма и цвят – сивкав, жълтеникав, зеленикав, сивобял секрет, постоянно уриниране, парене при уриниране, съществуване на бели късчета в секрета или тип, наподобяващ пресечено мляко.
ИНТЕРЕСНО И ПОЛЕЗНО ЗА ВАГИНАТА:
Три са най-честите диагнози при съществуване на патологично бяло течение – бактериална вагиноза, трихомониаза и гъбична зараза.
1. Бактериална вагиноза
Причините за бактериалната вагиноза към момента не са ясни. Подобно на гъбичната зараза, тук се следи напредък на патологичните микроорганизми – бактерии, и нарушение на естествения баланс на вагиналната микрофлора.
Бактериалната вагиноза постоянно се повтаря и се съпровожда от други полови инфекции. Типични белези са оцветяването на секрета в сиво-бяло, поява на неприятна миризма, сходна на рибено масло, усилване на секрета и неговите неприятни характерстики незабавно след съприкосновение. Не всички дами обаче имат недоволства при бактериална вагиноза, т.е. тя може да се прояви безсимптомно.
Лечението нормално включва лекарства като метронидазол под формата на орален банкет и вагинални свещички. Това лекарство има свойството да трансформира цвета на урината. Възможно е обаче да не се понесе добре – постоянно води до гадене и не трябва да се съчетава с алкохол по време на лекуването и два дни след преустановяването му.
2. Трихомоназа
Трихомоназата се развива в резултат на зараза с едноклетъчен паразит Trichomonas vaginalis, който се предава по полов път. Паразитът може да оцелее в продължение на 24 часа във влажна среда, което прави допустимо предаването му и по битов път, посредством потребление на общи движимости като кърпи и други предмети. Въпреки че по-често се среща при дамите, инфекцията е публикувана и измежду мъжете. Признаците, по които може да се разпознае тази зараза, са оцветяване на секрета в жълто-зеленикаво, консистенцията му е пенеста, с неприятна миризма. Наблюдава се инфектиране на вагината, сърбеж, постоянно уриниране.
Лечението е същото - за това заболяване наложително то се извършва и от колегата, като се предлага полово самоограничение до цялостното изцеление и на двамата.
3. Гъбички
Сред най-честите вагинални инфекции измежду дамите са с Candida albicans, които се дължат в множеството случаи на нарушен киселинен баланс във влагалището. Невинаги гъбичната зараза е полово предадена. Такава може да се развие и при стрес, приложимост на противозачатъчни, диабет, бременност, терапия с антибиотици.
Отличителен белег за гъбичната зараза е оцветяване на вагиналния секрет в бяло, съществуване на бели частици или тип на пресечено мляко (или като извара). Обикновено вагината е зачервена, отекла, с парене.
При някои дами гъбичките са част от естествената влагалищна микрофлора. Терапията тук по-скоро е ориентирана към преодоляване на растежа на тези микроорганизми и връщане на естествения баланс на влагалищната микрофлора.
Лечение. Предлагат се разнообразни антимикотични средства – под формата на таблетки през устата, вагинални глобули, кремове и други Не е належащо сътрудникът да бъде лекуван, в случай че няма изява на признаци и при него.
При мъжете лечението се свежда до локално нанасяне на антимикотичен крем. По-специфична е лечението по време на бременност, когато се употребяват единствено местни средства при дамата, по преценка на експерта и които са най-малкото безвредни за положението й.
Гъбичната зараза при високо съществуване на микроорганизми следва да се лекува, защото може да усложни бременността и инфекцията да се съобщи на бебето при раждането.
Ето и няколко съвета:
За да се предпазите от полово излъчени инфекции, експертите непрестанно повтарят следните препоръки, които, въпреки и да наподобяват прекомерно познати, са задоволително ефикасни:
Използвайте презервативи, изключително при нов сътрудник. Поддържайте изрядна интимна хигиена. За предпочитане е да избирате памучно долни дрехи. При съкровен тоалет посоката на деяние би трябвало да бъде от вагината към ануса и никога назад. Избягвайте използването на ароматизирани тампони, дамски превръзки, интимни сапуни. Внимавайте с избора на лубриканти – рискови са както тези с петролни артикули, по този начин и с естествени масла при сензитивна лигавица. Забравете за вагиналните душове – с тях можете единствено още повече да си навредите. Избягвайте да употребявате тампони при подозрение за вагинална зараза. Изпълнявайте тъкмо предписаното лекуване от лекаря, като спазвате продължителността му, както и полово самоограничение през това време. Въздържайте се от чесане на кожата. В случай че след лекуването признаците се върнат, безусловно идете на обзор още веднъж. Благоприятно ще ви се отрази здравословният метод на живот – пълноценно хранене, задоволително сън и постоянен банкет на вода.
Вагината обезпечава пътя към репродуктивните органи в тялото. Средата й обикновено е кисела, с цел да попречва възможни причинители на инфекции. Нейното pH се поддържа от обикновено съдържащи се в микрофлората й микроорганизми. Нормално влагалището отделя тайни, които поддържат и контролират микрофлората, сходно на метода, по който слюнката се отделя и поддържа удобна среда за здравето на тъканите в устата. В този смисъл не всяко „ вагинално течение ” е рисково, в противен случай, влагалищните тайни са индикатор за локалните защитни сили против инфекции и механични пострадвания - те работят и като „ смазка ” при коитус.
Вагинален секрет
Нормалният вагинален секрет е транспарантен или леко белезникав, на бельото наподобява жълтеникав.
Консистенцията и цветът му се менят по отношение на месечния цикъл – да вземем за пример, два-три дни преди и по време на овулацията наподобява по-обилен, транспарантен, слузест; белезникав и лепкав става директно след вероятния интервал на забременяване. Характеристиките на вагиналния секрет могат да се променят и от фактори като стрес, хранителен режим – банкет на лекарства, бременност, степен на възбуденост... Киселинността на влагалищния секрет също се мени от менструалния цикъл, както и от други фактори. Обичайно пада директно преди и по време на менструация, което и подготвя към по-висока податливост към полови инфекции в този интервал.По какво можем да съдим за съществуване на зараза във влагалището?
Всяка смяна на цвета и количеството на вагиналния секрет отвън нормалните може да е симптом на зараза. Обикновено те са съпроводени от признаци като отичане на лигавицата, парене, сърбеж, прекомерно изобилен и противен по консистенция, миризма и цвят – сивкав, жълтеникав, зеленикав, сивобял секрет, постоянно уриниране, парене при уриниране, съществуване на бели късчета в секрета или тип, наподобяващ пресечено мляко.
ИНТЕРЕСНО И ПОЛЕЗНО ЗА ВАГИНАТА:
Три са най-честите диагнози при съществуване на патологично бяло течение – бактериална вагиноза, трихомониаза и гъбична зараза.
1. Бактериална вагиноза
Причините за бактериалната вагиноза към момента не са ясни. Подобно на гъбичната зараза, тук се следи напредък на патологичните микроорганизми – бактерии, и нарушение на естествения баланс на вагиналната микрофлора.
Бактериалната вагиноза постоянно се повтаря и се съпровожда от други полови инфекции. Типични белези са оцветяването на секрета в сиво-бяло, поява на неприятна миризма, сходна на рибено масло, усилване на секрета и неговите неприятни характерстики незабавно след съприкосновение. Не всички дами обаче имат недоволства при бактериална вагиноза, т.е. тя може да се прояви безсимптомно.
Лечението нормално включва лекарства като метронидазол под формата на орален банкет и вагинални свещички. Това лекарство има свойството да трансформира цвета на урината. Възможно е обаче да не се понесе добре – постоянно води до гадене и не трябва да се съчетава с алкохол по време на лекуването и два дни след преустановяването му.
2. Трихомоназа
Трихомоназата се развива в резултат на зараза с едноклетъчен паразит Trichomonas vaginalis, който се предава по полов път. Паразитът може да оцелее в продължение на 24 часа във влажна среда, което прави допустимо предаването му и по битов път, посредством потребление на общи движимости като кърпи и други предмети. Въпреки че по-често се среща при дамите, инфекцията е публикувана и измежду мъжете. Признаците, по които може да се разпознае тази зараза, са оцветяване на секрета в жълто-зеленикаво, консистенцията му е пенеста, с неприятна миризма. Наблюдава се инфектиране на вагината, сърбеж, постоянно уриниране.
Лечението е същото - за това заболяване наложително то се извършва и от колегата, като се предлага полово самоограничение до цялостното изцеление и на двамата.
3. Гъбички
Сред най-честите вагинални инфекции измежду дамите са с Candida albicans, които се дължат в множеството случаи на нарушен киселинен баланс във влагалището. Невинаги гъбичната зараза е полово предадена. Такава може да се развие и при стрес, приложимост на противозачатъчни, диабет, бременност, терапия с антибиотици.
Отличителен белег за гъбичната зараза е оцветяване на вагиналния секрет в бяло, съществуване на бели частици или тип на пресечено мляко (или като извара). Обикновено вагината е зачервена, отекла, с парене.
При някои дами гъбичките са част от естествената влагалищна микрофлора. Терапията тук по-скоро е ориентирана към преодоляване на растежа на тези микроорганизми и връщане на естествения баланс на влагалищната микрофлора.
Лечение. Предлагат се разнообразни антимикотични средства – под формата на таблетки през устата, вагинални глобули, кремове и други Не е належащо сътрудникът да бъде лекуван, в случай че няма изява на признаци и при него.
При мъжете лечението се свежда до локално нанасяне на антимикотичен крем. По-специфична е лечението по време на бременност, когато се употребяват единствено местни средства при дамата, по преценка на експерта и които са най-малкото безвредни за положението й.
Гъбичната зараза при високо съществуване на микроорганизми следва да се лекува, защото може да усложни бременността и инфекцията да се съобщи на бебето при раждането.
Ето и няколко съвета:
За да се предпазите от полово излъчени инфекции, експертите непрестанно повтарят следните препоръки, които, въпреки и да наподобяват прекомерно познати, са задоволително ефикасни:
Използвайте презервативи, изключително при нов сътрудник. Поддържайте изрядна интимна хигиена. За предпочитане е да избирате памучно долни дрехи. При съкровен тоалет посоката на деяние би трябвало да бъде от вагината към ануса и никога назад. Избягвайте използването на ароматизирани тампони, дамски превръзки, интимни сапуни. Внимавайте с избора на лубриканти – рискови са както тези с петролни артикули, по този начин и с естествени масла при сензитивна лигавица. Забравете за вагиналните душове – с тях можете единствено още повече да си навредите. Избягвайте да употребявате тампони при подозрение за вагинална зараза. Изпълнявайте тъкмо предписаното лекуване от лекаря, като спазвате продължителността му, както и полово самоограничение през това време. Въздържайте се от чесане на кожата. В случай че след лекуването признаците се върнат, безусловно идете на обзор още веднъж. Благоприятно ще ви се отрази здравословният метод на живот – пълноценно хранене, задоволително сън и постоянен банкет на вода.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ