Често подценяваме силата на мълчанието по време на разговор, а

Често подценяваме силата на мълчанието по време на диалог, а това е мощен инструмент в връзката. Ето някои образци:

• Твой клиент стопира да приказва, само че усещаш, че има какво още да каже. Дали е по-вероятно да получиш отговор в случай че запазиш безмълвие или в случай че непосредствено попиташ има ли да каже още нещо? Мисля, че тишината е по-доброто решение, най-малкото тъй като клиентът усеща по-малко напън.
• Тъкмо казваш нещо. Представи си, че сътрудникът в връзката резервира безмълвие за миг преди да отговори, вместо непосредствено да скочи. Не би ли предпочел ( а ) този вид? Това допуска, че осмисля чутото, а също и че има повече интерес към това, което имаш да кажеш, като че ли те изчаква да продължиш, вместо да е припрян и мъчно да те изчаква да свършиш, с цел да може да каже нещо от своя страна. В реалност това е доста потребно предписание – да изчакаш към секунда време след нечие изявление. Трябва да призная, че даже аз не постоянно го върша.
• Прекият ти шеф ти споделя, че ще ти даде достъп до информацията която ти би трябвало в понеделник, в случай, че доста добре знае, че я искаш по-скоро. Кое съгласно теб ще ти донесе повече изгода: гледаш го в очите и мълчиш или казваш „ Знаеш, че ми трябваше до петък “? Мълчанието показва твоето отегчение, само че е по-малко евентуално да провокира отбранителна позиция или неприязън по твой адрес.
• Представи си, че си на битпазар и виждаш предмет, който ти харесва. Питаш за цената и получаваш отговор „ 20 $ “. Кое съгласно теб ще ти донесе по-добра договорка: мълчиш и гледаш продавача разочаровано или се обръщаш да си вървиш и казваш „ прекомерно е скъпо “. Мисля, че първото.
• Партньорът ти в диалога таман е споделил нещо, което те е разгневило. Кое е по-мъдро, да отговориш или да замълчиш? Мълчанието ти дава опция да „ се поохладиш “, само че дава и късмет на другата страна да размишления и да каже нещо по-мило. Ако незабавно отговориш е по-вероятно да засилиш напрежението и по този начин да създадеш повече горещина вместо светлина.
• Гледаш пиеса. Актьорът споделя нещо значимо. Неговият сътрудник в пиесата може незабавно „ да скочи “ или да резервира безмълвие, гледайки го в очите. Кой от двата разновидността провокира у теб по-голямо предпочитание да чуеш продължението. Заредената пауза носи повече дивиденти. Това е потребно, без значение дали си артист или просто водиш диалог.

Ако се чувстваш некомфортно с паузите, тъй като мислиш, че те карат да изглеждаш по-глупаво или че капитулираш пред причините на другия, можеш просто да кажеш: „ би трябвало ми малко време да обмисля това, което одеве ми сподели “.

Така че, въобще не е неточност да използваш мълчанието като инструмент в диалозите.

За създателя на тази публикация:

Марти Немко е американски радиоводещ, колумнист, създател и кариерен коуч (консултант). Биографията му е в Уикипедия. Издал е 8 книги, от които последната е Най-доброто от Марти Немко.