Често пъти, независимо дали в политически или битов контекст, се

Често пъти, без значение дали в политически или битов подтекст, се случва да чуваме реплики като  " По времето на комунизма беше умерено за хората “, " При Тодор Живков нямаше престъпност “ и станалата печално известна проекция " Демокрацията ни лиши доста “, към което по мнението на носталгиците можем да съотнесем и по тяхно мнение съществувалото възприятие за сигурност.

Нещо, което още веднъж по тяхно мнение изцяло отсъства в този момент, окончателно потънало с онази Атлантида, в която те влагат времето на развития живковизъм. Това отношение може да бъде съотнесено както към избрани групи в България, по този начин и в някогашните руски републики, а тематиката на актуалната публикация кореспондира с това – престъпността в страни от някогашния Източен блок, които през днешния ден някои се пробват да ни показват като някаква Аркадия на сигурността.

Чували ли сме за Жоро Павето? Или за работилия след него различен сериен нарушител по подобен фасон Георги Йорданов, именуван Жоро Павето-2? Или че в документи на регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи по това време участват извънредно стряскащи данни за престъпността – да вземем за пример че дирекция " Национална милиция “ записва 12 убийства единствено за месец ноември 1988 г? Или че убийствата на година са достигали стойности от към 200 на година(240 през 1985 г.), нещо, което още веднъж участва измежду документооборота на Министерството на вътрешните работи по това време, в това число и е докладвано с гриф " строго секретно “ в Централен комитет на Българска комунистическа партия?

Така в информация до Тодор Живков от 1987 година се рапортува – за един месец са осъществени 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания(само за месец!) . През август същата година – 21 умишлени убийства и 18 изнасилвания. Само в Сливен за 1986 година са осъществени 15 умишлени убийства.  

Нито едно от тези закононарушения не получава отзив в медиите и всички стават предмет на осведомителното затъмнение. Не ни ли навежда това на мисълта, че може би възприятието за сигурност е изкуствено основано посредством целенасочена политика на надзор, която оставя обществото в незнание за протичащото се? Продължаваме да четем и следното: Министерство на вътрешните работи Секретно! Главно следствено ръководство, Рег. № II-2196, 05.07.1988 година ОБЗОРЕН БЮЛЕТИН за активността на следствения уред през м.юни 1988 година Във Велико Търново е формирано следствено дело: Срещу Васил Алексиев – 18-годишен, който в гр. Горна Оряховица изнасилил 86-годишна самотноживееща гражданка. 

Срещу Андрей Райчев и Иван Ранчев от гр. Дулово, които направили обир, съпроводен с ликвидиране на Марин Рачев в дома му, като убийството е осъществено с бинт и връв по механизма на удушаването. По време на следствието е открито, че двамата през 1986 година са направили ликвидиране, за обир на Пенка Стоянова – 32-годишна от с.Секулово и през 1987 година – опит за ликвидиране на Веса Богданова от с.Теслаково, като е употребен посочения механизъм на удушаване. В Габрово е формирано авансово произвеждане против Росен Иванович – 33-годишен, от Габрово, който с нож лишил от живот Юлия Томова – 24-годишна и родителите? – Васил Куртев и Спаска Илиева – 57-годишни, след счепкване с Томова. Единичен фрагмент от една доста по-голяма картина. Нека да погледнем нещата и в по-мащабен проект, да кажем – с образци от друга държава(в случая СССР). Дали името на Андрей Чикатило ни приказва нещо? Или Владимир Стороженко? Сергей Головкин? Завен Алмазян? Валерий Асратян? Александър Берлизов? Анатолий Бирюков? Владимир Виничевски? Игор Миренков? Вячеслав Маркин, Анатолий Нагиев, Юрий Раевский, Николай Фефилов, Анатолий Уткин, Сергей Ткач, Анатолий Сливко… И още доста имена.

Кому принадлежат тези имена? Това са единствено част от имената на серийни убийци, садисти, педофили, некрофили, серийни изнасилвачи, които са работили  по времето на Съветския съюз в другите градове и републики. И чийто закононарушения остават с години неразкрити. Сергей Ткач да вземем за пример стартира да работи при започване на 80-те години. Задържан е чак през 2005 година и при задържането споделя на полицията " Чаках ви 25 години “. Осъден е през 2008 година, умира през 2018 година от сърдечна непълнота в пандиза. Извършил е 37 убийства и изнасилвания. Серийният палач и педофил Сергей Головкин има сред 11 и 13 жертви. Насилникът и палач Алмазян има 3. Александър Берлизов – 9 убийства. Анатолий Бирюков – 5 жертви(баща му е генерал-лейтенант, воин на Съветския съюз). За своите 17 години живот Владимир Виничевски убива 8 души. Светлогорският призрачен сън Игор Миренков има 6 жертви.

Още 6 чудовищни убийства и изнасилвания прави Вячевслав Маркин, от които едно е класифицирано като всеобщо. С особена свирепост Анатолий Нагиев лишава живота на 6 дами. Толкова са и жертвите на килъра и принудител Юрий Раевский. Уралският удушвач Николай Фефилов убива 7 девойки, 6 от които изнасилва. През 60-те и 70-те години в Уляновска и Пензенска област Анатолий Уткин изпраща в гроба 9 души. Общо 7 деца са жертвите на фанатика Анатолий Сливко. Числото на убийствата на Генадий Михасевич е 36. За толкоз го осъждат. Той признава за 43. Убиецът-некрофил Михаил Новоселов  лишава живота на 22 души на възраст от 6 до 50 години. В Латвийската руска република Станислав Роголев прави 21 нахлуване над дами, 10 от които приключват съдбовно. Борис Серебряков убива с особена свирепост 9 души на територията на Чечено-унгушката АССР. " Поволжският алигатор “ и " Василевският човекоядец “ Алексей Суклетин убива 9 души. А за времето сред 1975-1977 година водачът на камион Николай Шестаков убива и изнасилва 12 души. Докато бъде арестуван Андрей Чикатило се организира дългогодишната операция " Горски пояс “, която коства милиони рубли.

В рамките на интервенцията са тествани 200 000 души и редом с издирването на " ростовския изкормвач “ са разкрити до тогава неразкрити спомагателни 1062 закононарушения, измежду които 95 убийства и 245 изнасилвания. Владимир Стороженко работи в Смоленск в интервала 1978-1981 година и извървшва над 20 изнасилвания, 13 от които са съпроводени с жестоки убийства на жертвите. Положението в Смоленск дотолкоз се нагнетява, че хората стартират от боязън да не вървят на работа. Започва обезпокоителен спад в производството на заводите и предприятията. Стороженко е престъпен контингент. Дори присъща за тогавашните руски бандити татуировка на тигър издава тази принадлежност. Лица като Чикатило обаче прекатурват понятието и разбирането за престъпност освен в практическа, само че и на теоритична почва. Женен човек, член на Комунистическа партия на Съветския съюз, с две деца, създател във вестници, с две висши образования, преподавател, инженер, даже непринуден помощник на милицията в прочут интервал от време(случвало се е по този начин, че е в един миг е издирвал самичък себе си). И направил 56 извънредно жестоки убийства и изнасилвания, за които си признава. Осъден е за 52 от съда, прокуратурата повдига обвиняване за 53.

За останалите се оказва, че просто не могат да съберат задоволително доказателства отвън признанията на самия причинител. Нанесените с нож рани по тялото на жертвата са достигали 70 на брой. Каква е повода обаче за появяването на толкоз доста по количество и толкова жестоки откъм действия нарушители в границите на общество, което дефинира себе си по формулировка като идеално? И чиято идеология по това време проповядва, че престъпността е присъща само за капитализма. Нещо повече – че съставлява негова изцяло естествена последица.

Според марксисткия социолог Дейвид Гордън в капиталистическите общества " кучето изяжда кучето “ – нещо, с което той дефинира непрекъснатия блян към конкуренция в капиталистическата система, където съгласно него ползите на единия предхождат ползите на всички останалите едицини и групи. Според Уилям Чамблис, различен представител на марксисткото течение, престъпността съставлява " разумен отговор на конкуренцията и неравенството в живота на капиталистическото общество “. Милтън Манкоф, Франк Пиърс и Лорън Снайдър преглеждат класовото разделяне като основа за образуване на подобен вид наказателна политика, която брани частната благосъстоятелност, притежавана главно от богато малцинство, надлежно съставлява извънредно негови ползи. Човекът е стимулиран да се бори за своето оцеляване и при отсъствието на негов надзор върху собствеността и средствата на произвеждане, той няма по какъв начин да доближи материално благоденствие и надлежно стартира да прави закононарушения. С цел да задоволи свои потребности – ще открадне, убие или извърши обир, с цел да нахрани себе си или фамилията си, както показват представителите на марксисткото обучение. Казано по различен начин марксисткото разбиране за престъпност излиза от рамките на класическото схващане за самостоятелна отговорност и преглежда престъпността като акт, който е подбуден от вродената неправда на съществуващото капиталистическо общество.

Индивудуалните детерминанти на престъпността отстъпва място пред обществено състояние, публични и на първо място класови взаимодействие, през призмата на които се пояснява действието. Съответно решението съгласно школата на марксизма е това, че след унищожаване на аргументите от единствено себе си ще изчезне и следствието. В руската система частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане не съществува. Комунистическата административно-командна машина посредством партията и инструментите на страната владее и земята, и заводите. Премахнати са тези обществено-класови връзки, които съгласно личните теоритици на комунизма, пораждат престъпността като събитие. Следователно и тя не би следвало да съществува в общество, където е въведено икономическо тъждество, частната благосъстоятелност върху средствата на произвеждане не съществува, както и самата класова конструкция.

Картината обаче е тъкмо противоположна на това. В Съветския съюз освен се развива престъпност, тя също по този начин се видоизменя и най-много – става извънредно жестока. Изброените нагоре в публикацията имена са единствено част от образците, които могат да се дадат за всеобщи убийци, насилници, садисти и така нататък Насилническите закононарушения образуват огромна част от незаконната картина, паралелно със стопанската престъпност. Която също е доста публикувана. Казано по различен метод – краде се. От предмети от първа нужда до артикули, които са недостиг за популацията. Масовият човек се оказва като проекция на хайдегеровия das Man. Oбезверен, със сиво битие, в комунална квартира вид " хрушчовка “(построена по времето на Хрушчов).

От средите на незабележимите редици на безбройните трудови колективи стартират да излизат и най-зловещите нарушители. По мотив случая Чикатило психиатърът професор Бухановски сформира портрет от над 60 страници – толкоз преобръщаща разбиранията за криминологията и криминалистиката съставлява личността на " Гражданинът Х “, както Чикатило бива именуван в ревюто на Бухановски. До оня миг следствените органи са търсили човек от средите на престъпния контингент. Портретът, който написва Бухановски обаче, шокира следствието със заключението си, че би трябвало да търсят женен с човек с деца и специалност. Нещо, което се е оказало немислимо до оня миг в границите на руската наказателна система. Прекалено надалеч от парадайса на земята, от митичната Аркадия, която култувира и развива най-хубавото в индивида, митологизираната система на комунистическия строй се оказва и разплодник за изключително жестока престъпност. За която обаче не се чува безусловно нищо в средствата за всеобща информация. Както можем да забележим в документооборота на тогавашните органи, престъпността в отчетите получавагриф " Строго секретно “ – какъв брой броя убийства, изнасилвания, грабежи и обири са се случили в границите на избран интервал от време.

Теоритичната база на марксисткото виждане за престъпността се оказва несъответстващо на личното си практическото приложение. А както виждаме престъпността по времето на комунистическото ръководство освен съществува, а даже повече – тя придобива извънредно уродливи форми, които не са обособени събитие, а имат и качеството на методичност. Като свършек бих желал да изтъквам едно писмо, което идва в редакцията на вестник " Правда “ на 7 март 1985 година То е намерено писмо от майките на град Павлоград, намиращ се в региона на Днепропетровск.

В него се споделя следното: " Започвайки от август 1984 година ние живеем в непрекъснат боязън за нашите деца. Ние, дамите и майките на град Павлоград, със сълзи на очи безапелационно молим да помогнете във времето ни на тъга. Ние не знаем чие дете ще бъде идната жертва “. Писмото е изпратено във връзка серията от убийства на фанатика Сергей Ткач. Дали обаче то вижда бял свят и е отпечатано на страниците на вестника? Не. Така и системата основава едно фалшиво възприятие за сигурност чрез осведомително затъмнение на действителността и покриване на каквито и да са били данни за престъпната престъпност, която се оказва, че е неразделна част от тогавашното общество.

Aвтор: Димитър Стоянов, Консерватив