Често живота на хората е изпълнен с повтарящи се проблеми

Често живота на хората е изпълнен с повтарящи се проблеми и истории. Някои от нас непрекъснато са в положение на мощна взаимозависимост от другите, имат проблематични връзки или се усещат самотни и отхвърлени от обществото, други от време на време изпадат в депресии и са хронично недоволни, трети изпитват страхове и нерешителност в себе си и това им пречи във всички сфери на живота.

В огромна част от случаите източникът на тези повтарящи се проблеми е в минали събития и прекарвания в детството, които са оставили трайни следи в нашето подсъзнание.

Коренът на страховете и чувството ни за неустановеност, нашата нерешителност, ниско самочувствие, непрекъснато възприятие за виновност, самота, възприятие за изоставеност, прекомерна ранимост, експанзията и неприемането на себе си и другите постоянно се крие в точно в детството.

Нараненото дете продължава да живее в нас.

На каквато и възраст да сме, във всеки от нас се крие малко момиченце или момченце, което копнее за любов и внимание, което може да бъде уплашено, нестабилно и да има потребност от поддръжка.

Това е по този начин нареченото вътрешно дете. Вътрешното дете е прочувствената част в нас. Възрастният човек работи, а вътрешното ни дете претърпява. Всяка възраст, на която сме били, е вътре в нас, само че преобладаващата съгласно мен е тази, в която сме претърпели нещо травматично.

Мисленето, държанието ни, реакциите ни напълно се управляват от това, което вътрешното дете в нас изпитва. Подсъзнателно ние проектираме детските си потребности в сегашното и пожелаваме от колегата или приятелите си да ги задоволят.

Ако едно дете е било засегнато, когато порасне, то постоянно изпитва потребност от покровител, само че постоянно притегля принудител, посредством който контузията се повтаря.

Ако е било отхвърлено или подценявано, то ще има непрекъсната потребност от внимание и от утвърждението на другите. За да получи по този начин нужното му внимание, то даже може да прояви експанзия.

Ако хората към вас са ви подлагали на критика и обиждали, в случай че са ви подценявали, вие подсъзнателно продължавате да го вършиме и в този момент, следвайки моделите на родителите си.

От своя опит и наблюдения, неведнъж се увещавам какъв брой доста от бариерите и проблемите ни идват от детството и какъв брой огромно въздействие оказват върху душeвността ни и целия ни живот родителите и хората към нас. Ако като дребни са ви засрамвали или са ви внушавали възприятие за виновност, в случай че сте се чувствали несигурни, необичани и неоценени, в случай че родителите ви са били прекомерно строги или прекомерно отстъпчиви, това несъмнено повлиява на всичко, което притегляте и преживявате в този момент.

Разбира се, няма изгода да упрекваме родителите си и ориста, няма изгода да се самосъжаляваме. Защото, както споделя Луиз Хей:

„ Независимо какво е било ранното ви детство – дали най-хубавото или най-лошото – вие и единствено вие отговаряте за живота си в този момент. “

Един прелестен способ за изцеляване на контузиите от предишното е Работата с вътрешното дете.

Това е мощен инструмент, който се употребява за разкриване на скритите места в нашето подсъзнание, спъващи живота ни и които ни въртят в затворен кръг. След като ги открием, можем да освободим отрицателните страсти, да си дадем това, което ни е нужно, да преобразуваме ограничаващите ни убеждения и да стартираме живота си на чисто.

Как да влезем в контакт с вътрешното си дете?
На първо място е нужно да го усетим, да осъзнаем неговото битие вътре в нас и да му позволим да се изрази. То има потребност от нашето приемане, схващане и обич.

По мотив любовта към себе си, неотдавна прочетох нещо в един конгрес, което доста ме впечатли. Едно момче питаше: „ Възможно ли е да обичам себе си, откакто в никакъв случай не съм бил обичан? “, а една от участничките във форума му беше дала отговор: „ Да, допустимо е. Това е още една причина да обичаш още по-силно себе си. “

Колко тъкмо казано!

Затова, в случай че не сте били обичани в детството си, това е още една причина да приемете детето във вас и да му дадете цялата си обич.

Достатъчно е било лишавано. Луиз Хей ни предлага книгата – „ Родители на самите себе си “ на Джон Полард III, която включва извършения и занимания с вътрешното дете. Авторът на тази книга ни учи по какъв начин да бъдем родители на самите себе си и да си дадем всичко, което ни е било нужно в детството, само че не сме го получили. Аз към момента не съм разкрила тази книга на български, само че считам, че тя би била извънредно потребна.

Има доста способи за работа с вътрешното дете. Ето някои от тях:

Вземете своя фотография като дете.

Погледнете детето на вашата фотография. Какво виждате в очичките му? Може би горест, може би се усеща единствено, изоставено или е улашено? Може би желае да го прегърнат, да го погалят, да му кажат нещо?

Попитайте го от какво се опасява, от какво има потребност. Визуализирайте по какъв начин прегръщате това малко дете с цялата си обич. Кажете му нещата, които постоянно сте желали да чуете, само че в никакъв случай не са ви казвали. Нека вашето вътрешно дете се почувства обичано, несъмнено, признато.

Друг метод е да разговаряте с вашето вътрешно дете пред огледалото.
Застанете пред огледалото и си представете, че насреща виждате дребното дете във вас. Спомнете си моментите, когато сте били засегнати, засрамени, или са ви обиждали, усетете какво изпитва вътрешното дете.

Опитайте се да поговорите с него. Ако сте имали някакъв прякор в детството, използвайте го или се обръщайте към детето на галено. Нека то усети вашата поддръжка, любов и схващане.

Помолете детето да ви опише какво е изпитало, дано опише за болката, която към момента усеща. А вие бъдете родителят, който сте желали да имате в този миг и го изслушайте, успокойте, прегърнете. Кажете това, от което е имало потребност, кажете му, че към този момент сте възрастен и в никакъв случай няма да го изоставите, че няма да позволите да му се случи нищо неприятно. Кажете му че го обичате.

Всъщност в случай че влизате в контакт с вътрешното си дете и му казвате всеки ден в продължение на един месец че го приемате и обичате и че вярвате в него, това ще внесе учудваща смяна във всички сфери на живота ви.

Можете да поддържате връзка с детето и документално.
Напишете писмо до вашето вътрешно дете, в което го попитайте какво желае, от какво има потребност, какво усеща, кое би го направило щастливо. А след това с лявата ръка, която е недоминираща, отговорете, като този път употребявате различен цвят химикал. Не мислете какво да отговорите, просто се оставете спомените да нахлуят, потопете се в чувствата на дребното дете и го оставете да написа. Този способ изкарва на повърхността доста информация, за която не си давате сметка. Ще се изненадате, когато видите какво таите в себе си.

Оставете детето във вас да рисува (с лявата ръка).
Тук още веднъж не мислете за това какво ще рисувате, просто оставете детето във вас да изрази възприятията си. Нека лявата ви ръка да драска свободно. Вижте какво ще излезе. Това ще ви помогне да си дадете сметка за доста отрицателни усеща, които сте заровили дълбоко в себе си. Възможно е и да откриете нещо, което въобще не сте знаели за себе си или най-малко не сте го осъзнавали.

Второ раждане и пренаписване на детството.
Ако не сте били мечтани деца, в случай че сте чувствали, че родителите ви не ви одобряват (примерно не са желали да бъдете от този пол), в случай че постоянно са били нервни и не сте усещали успокоение и уют, в случай че са ви подценявали или не са имали време за вас, в случай че са ви внушили, че не ставате за нищо или че света е рисково място, цялостен с неприятни хора, вие можете да пренапишете детството си.

На някои места терапевтите практикуват по този начин нареченото второ раждане, при което ни оказват помощ да преминем през стадия на нашето идване на бял свят по нов метод, подобен, какъвто бихме желали.

Луиз Хей предлага да изживеем обособените стадии от детството си посредством визуализация и медитация.

Да си устроим празник на нашето раждане, да пресъздаваме усмихнатите си родители, които ни се радват и преливат от благополучие за това, че ни имат, да усетим какъв брой сме обичани. Ако ни е невероятно да забележим родители си обичащи, тя ни поучава да намерим фотоси на хора, които дават отговор на визията ни за любящи родители и да я сложим към нашата фотография като дете.

Визуализирайте своето вътрешно дете усмихнато, умерено под грижите на родителите си, предостатъчно, щастливо и решително.

Можете последователно да преминете през другите стадии от детството си, като най-много наблегнете на тези стадии, в които сте имали тежки прекарвания. Бъдете най-хубавите родители на себе си – такива, каквито сте мечтали да имате. Поговорете да вземем за пример с детето на 7 години, което се е чувствало единствено и уплашено, когато за първи път е отишло на учебно заведение, а никой не го е успокоил. Кажете му това, което сте желали да чуете тогава. Поговорете и с тинейджъра във вас, когато е бил наранен или подценяван.

Общувайте постоянно със своето малко дете. Играйте с него.
Хванете го за ръка, попитайте го какво би желало в този момент. Изведете го на разходка и направете това, което постоянно сте желали като дребни.

И най-важното – не забравяйте да му казвате, че го обичате.

Луиз Хей написа:

„ Всекидневното другарство с вътрешното дете – това, което в миналото сте били – способства за добруването ви. Поне един път седмично повеждайте детето вътре в себе си за ръка и прекарвайте известно време с него. Заемете се дружно със специфични неща – неща, които сте обичали да вършиме като дребни. “

А вие какво мислите?

фрагмент от книгата „ Силата е в теб “ на Луиз Хей