Бият я, аз съм добре
Честно ли? Когато чух от фотографа Енчо Найденов, с който в EVA сме работили дълги години, че ще снима известни актриси в план против домашното принуждение, си споделих – отново ли? (Реакцията ми не беше към Енчо и професионалната му класа, само че въпреки всичко си го споделих.) И не тъй като съм изключително коравосърдечна, а тъй като съм била очевидец, че по тази тематика през годините са се упражнявали какви ли не хора. Понякога просто е ставало дума да се вземат едни пари по един план. И това към този момент е безсърдечно.Жестоко е домашното принуждение да се банализира с користно и неталантливо говорене, грубо е към жертвите му. Защото неискреността си проличава, това, че даже не си се потрудил да намериш по-различна позиция към казуса, си проличава, хората подсъзнателно усещат фалша в следващия „ план “ и си споделят като мен – отново ли? 
Но след това се чух с гримьорката Антония Дончева-Доня, от която потегля планът „ Не си сама “. И в гласа ѝ нямаше фалш, нямаше бла-бла, имаше съответни неща, които тя сподели и те са шокиращи.Ако унизената, пребиваната, унижаваната жена въпреки всичко събере храброст да се обади на незабавен телефон – тъй като насилникът я е заплашил, че в случай че се разприказва, неприятно я чака, заплашил е нея, децата ѝ, родителите ѝ, ще те убия, споделил ѝ е той, и тях ще убия, та в случай че тя въпреки всичко успее да събере куража си и да се обади, се случва ето какво. 
Идва полиция. Насилникът се кротва. Полицаите го порицават, може и да му се скарат, даже да го заплашат. Или пък споделят – хайде, огромни хора сте, разберете се между тях, че я, детето плаче. Но не споделят на дамата най-важното – че би трябвало да отиде в районното и да подаде тъжба. Това, че полицията е пристигнала на адреса, на писмено равнище не значи нищо. Не – би трябвало в районното и тъжба. Там обаче нерядко се случва по този начин, че жалбата не се завежда, не ѝ се поставя входящ номер. Защо ли. Защото постоянно дамите идвали и я оттегляли. Заплашени от насилника или тъй като в действителност са повярвали, че „ това беше за финален път, повече с пръст няма да те пипна, не мога да пребивавам без теб “. А на служителите на реда не им се написа ненужно.И след това, когато дамата е убита, се оказва, че в полицията няма документални следи. И когато околните на убитата заведат дело против насилника, им споделят, че тя не е подавала тъжби. Така че, драги бити дами, когато отидете в полицията, апелирам ви, проверете дали на жалбата ви ѝ е комплициран входящ номер. 
Нашата страна е най-големият безмълвен съизвършител на насилника, споделя Антония. В Европа се борят по разнообразни способи с казуса. В Холандия полицията има право да го задържи след първия получен сигнал за домашно принуждение. У нас това може да се стане едвам след третия сигнал, само че най-често и тогава не се случва. Тази година България е наказана в Страсбург, тъй като не е защитила жертва на домашно принуждение, която е била убита.Припомням случая от 2017 година, тъй като е индикативен. Убийство е осъществено измежду бял ден в заведение в кв. Лагера в София. Мъж на 64 година прострелва брачната половинка си, на 42 година, пред очевидци, до момента в който тя обядва с другарка. Жената умира на място, мъжът се предава на полицията. Двамата са разграничени от половин година, имат две дребни деца. Жената няколко пъти е подавала сигнал на 112 за тормоз от брачна половинка си. Той е имал и ограничаваща заповед да не я приближава. Включително в деня преди убийството дамата се е оплакала, че мъжът я заплашва с револвер, само че никой не ѝ обръща внимание. 
Това може да се случи на всеки, споделя Антония. Независимо от обществения статус и образованието. Обществото счита, че пребиваните вкъщи са някакви „ маргинални женички “, които по никакъв метод не са и не биха могли да са част от нашето обграждане. Често това е убеждението и на служители на реда и медици, които по силата на специалността си контактуват с дамите. Антония споделя за друга жертва на принуждение. Мъжът ѝ ѝ размазва лицето с ритник и тя вика „ Бърза помощ “. С какво го провокира, я питат незабавните медици от екипа.А служителите на реда и медиците не са някакви недобронамерени пратеници на злото. В множеството случаи става дума за липса на образование. Антония дава образец за друго отношение на служебни лица. Един ден, без да желае, тя задейства алармената система в дома си. От СОТ ѝ се обаждат, тя им споделя, че е станала неточност, само че те я питат – добре ли сте, имате ли потребност от помощ, в случай че имате потребност, кажете: нямам потребност от помощ, и ние ще дойдем. 
Затова една от задачите на плана „ Не си сама “ е да се трансформират публичните настройки и да се основат обучителни стратегии за предварителна защита на домашното принуждение в учебните заведения и детските градини, както за децата, по този начин и за преподавателите, както и обучителни стратегии в Министерство на вътрешните работи и за работещите към телефон 112.А за какво в плана са поканени актриси? Хората ги усещат като близки, тъй като те стотици пъти са „ влизали “ в домовете ни през екраните, изяснява Антония. Когато срещнем някое известно лице на улицата, ние сме по-склонни да му се усмихнем, тъй като мозъкът ни изпраща сигнал – този или тази ги познавам. И когато видиш обляна в кръв не другиго, а Йоана Буковска, шансът да се загледаш, замислиш, да реагираш е доста по-голям – даже когато става дума за инсценирани фотоси и видео. Новините рядко разчувстват хората, научавайки за някакъв драматичен случай, реакцията им е по-скоро – добре че това не се случва на мен, до момента в който същите тези хора могат да се разплачат на филм, тъй като се разпознават с обичаната си актриса. 
Актрисите Десислава Бакърджиева, Йоана Буковска, Дария Симеонова, Силвия Петкова и Биляна Георгиева вземат участие в плана безплатно, както и всички останали от екипа.Изложбата с фотографиите ще бъде в градинката на „ Кристал “ до 27 ноември, а първите 30-секундни видеа ще бъдат пуснати в обществените мрежи на 25 ноември. В тях петте актриси ще бъдат показани като жертви на домашно принуждение. В ход е подготовката на пълнометражен документален филм, а през 2023 година ще се снима игрален филм, отдаден на пребита до гибел действителна жертва на домашно принуждение. Искаме да ударим пестник на обществото, с цел да не бъде то безмълвен съизвършител на насилниците, споделя Антония от името и на останалите участници в „ Не си сама “. Обръщението им е и към дамите, които са жертви на домашно принуждение и които имат вяра, че в случай че станат по-добри в нещо, ситуацията ще стане по-добро и за тях. Но това положително в никакъв случай не идва…„ Живеем в свят, където да кажеш, че си се провалил и не си се справил, е срамно. Когато жертвата на принуждение приказва за случилото ѝ се, това неизбежно значи да признае първо пред себе си, а по-късно и пред външния свят, че е била слаба и несправяща се, че не е съумяла да управлява обстановката “, споделят от „ Не си сама “. Те желаят дамите да схванат, че даже когато са се „ провалили “, не заслужават да бъдат бити и убивани. А хората към тях да не играят на „ не знам “, „ не чух “, „ не видях “. И идващия път, когато дамата от прилежащия апартамент пищи, да се обадим на 112. Това може да се окаже и най-хубавата постъпка в целия ни организиран живот. ФАКТИ За дамите на възраст сред 15 и 44 години има доста по-висок риск да се трансфорат в жертва на обезчестяване или на домашно принуждение, в сравнение с да се разболеят от рак, да преживеят пътен случай, война или малария, сочи статистика на Генералния секретариат на Организация на обединените нации. Всяка четвърта жена в България, или към 1 милион от общо 3,78 млн. българки, е наранена от принуждение.През 2021 година 2816 дами са регистрирани като жертви на домашно принуждение, сочи статистиката на Министерство на вътрешните работи, която работи единствено със заведените тъжби. Т.е. публично всеки ден 7 дами биват бити, насилвани и обиждани от съпрузите и бащите си.Гражданският мониторинг през 2021 година регистрира 15 дами в партньорска връзка, убити по време на домашно принуждение, а в медиите е обявено за още пет убити и над 50 опита за ликвидиране.Косвени жертви на насилието над дами са техните деца. Веднъж станали очевидци на домашно принуждение, те се травмират и демонстрират мнителност, студенина, липса на емпатия и прочувствено свързване с другите, необщителност, ниска самокритика. Критерият им за неприятно се деформира и те постоянно стават на собствен ред агресори или безмълвни съучастници на принуждение в бъдеще.
Но след това се чух с гримьорката Антония Дончева-Доня, от която потегля планът „ Не си сама “. И в гласа ѝ нямаше фалш, нямаше бла-бла, имаше съответни неща, които тя сподели и те са шокиращи.Ако унизената, пребиваната, унижаваната жена въпреки всичко събере храброст да се обади на незабавен телефон – тъй като насилникът я е заплашил, че в случай че се разприказва, неприятно я чака, заплашил е нея, децата ѝ, родителите ѝ, ще те убия, споделил ѝ е той, и тях ще убия, та в случай че тя въпреки всичко успее да събере куража си и да се обади, се случва ето какво. Идва полиция. Насилникът се кротва. Полицаите го порицават, може и да му се скарат, даже да го заплашат. Или пък споделят – хайде, огромни хора сте, разберете се между тях, че я, детето плаче. Но не споделят на дамата най-важното – че би трябвало да отиде в районното и да подаде тъжба. Това, че полицията е пристигнала на адреса, на писмено равнище не значи нищо. Не – би трябвало в районното и тъжба. Там обаче нерядко се случва по този начин, че жалбата не се завежда, не ѝ се поставя входящ номер. Защо ли. Защото постоянно дамите идвали и я оттегляли. Заплашени от насилника или тъй като в действителност са повярвали, че „ това беше за финален път, повече с пръст няма да те пипна, не мога да пребивавам без теб “. А на служителите на реда не им се написа ненужно.И след това, когато дамата е убита, се оказва, че в полицията няма документални следи. И когато околните на убитата заведат дело против насилника, им споделят, че тя не е подавала тъжби. Така че, драги бити дами, когато отидете в полицията, апелирам ви, проверете дали на жалбата ви ѝ е комплициран входящ номер. Нашата страна е най-големият безмълвен съизвършител на насилника, споделя Антония. В Европа се борят по разнообразни способи с казуса. В Холандия полицията има право да го задържи след първия получен сигнал за домашно принуждение. У нас това може да се стане едвам след третия сигнал, само че най-често и тогава не се случва. Тази година България е наказана в Страсбург, тъй като не е защитила жертва на домашно принуждение, която е била убита.Припомням случая от 2017 година, тъй като е индикативен. Убийство е осъществено измежду бял ден в заведение в кв. Лагера в София. Мъж на 64 година прострелва брачната половинка си, на 42 година, пред очевидци, до момента в който тя обядва с другарка. Жената умира на място, мъжът се предава на полицията. Двамата са разграничени от половин година, имат две дребни деца. Жената няколко пъти е подавала сигнал на 112 за тормоз от брачна половинка си. Той е имал и ограничаваща заповед да не я приближава. Включително в деня преди убийството дамата се е оплакала, че мъжът я заплашва с револвер, само че никой не ѝ обръща внимание. Това може да се случи на всеки, споделя Антония. Независимо от обществения статус и образованието. Обществото счита, че пребиваните вкъщи са някакви „ маргинални женички “, които по никакъв метод не са и не биха могли да са част от нашето обграждане. Често това е убеждението и на служители на реда и медици, които по силата на специалността си контактуват с дамите. Антония споделя за друга жертва на принуждение. Мъжът ѝ ѝ размазва лицето с ритник и тя вика „ Бърза помощ “. С какво го провокира, я питат незабавните медици от екипа.А служителите на реда и медиците не са някакви недобронамерени пратеници на злото. В множеството случаи става дума за липса на образование. Антония дава образец за друго отношение на служебни лица. Един ден, без да желае, тя задейства алармената система в дома си. От СОТ ѝ се обаждат, тя им споделя, че е станала неточност, само че те я питат – добре ли сте, имате ли потребност от помощ, в случай че имате потребност, кажете: нямам потребност от помощ, и ние ще дойдем. Затова една от задачите на плана „ Не си сама “ е да се трансформират публичните настройки и да се основат обучителни стратегии за предварителна защита на домашното принуждение в учебните заведения и детските градини, както за децата, по този начин и за преподавателите, както и обучителни стратегии в Министерство на вътрешните работи и за работещите към телефон 112.А за какво в плана са поканени актриси? Хората ги усещат като близки, тъй като те стотици пъти са „ влизали “ в домовете ни през екраните, изяснява Антония. Когато срещнем някое известно лице на улицата, ние сме по-склонни да му се усмихнем, тъй като мозъкът ни изпраща сигнал – този или тази ги познавам. И когато видиш обляна в кръв не другиго, а Йоана Буковска, шансът да се загледаш, замислиш, да реагираш е доста по-голям – даже когато става дума за инсценирани фотоси и видео. Новините рядко разчувстват хората, научавайки за някакъв драматичен случай, реакцията им е по-скоро – добре че това не се случва на мен, до момента в който същите тези хора могат да се разплачат на филм, тъй като се разпознават с обичаната си актриса. Актрисите Десислава Бакърджиева, Йоана Буковска, Дария Симеонова, Силвия Петкова и Биляна Георгиева вземат участие в плана безплатно, както и всички останали от екипа.Изложбата с фотографиите ще бъде в градинката на „ Кристал “ до 27 ноември, а първите 30-секундни видеа ще бъдат пуснати в обществените мрежи на 25 ноември. В тях петте актриси ще бъдат показани като жертви на домашно принуждение. В ход е подготовката на пълнометражен документален филм, а през 2023 година ще се снима игрален филм, отдаден на пребита до гибел действителна жертва на домашно принуждение. Искаме да ударим пестник на обществото, с цел да не бъде то безмълвен съизвършител на насилниците, споделя Антония от името и на останалите участници в „ Не си сама “. Обръщението им е и към дамите, които са жертви на домашно принуждение и които имат вяра, че в случай че станат по-добри в нещо, ситуацията ще стане по-добро и за тях. Но това положително в никакъв случай не идва…„ Живеем в свят, където да кажеш, че си се провалил и не си се справил, е срамно. Когато жертвата на принуждение приказва за случилото ѝ се, това неизбежно значи да признае първо пред себе си, а по-късно и пред външния свят, че е била слаба и несправяща се, че не е съумяла да управлява обстановката “, споделят от „ Не си сама “. Те желаят дамите да схванат, че даже когато са се „ провалили “, не заслужават да бъдат бити и убивани. А хората към тях да не играят на „ не знам “, „ не чух “, „ не видях “. И идващия път, когато дамата от прилежащия апартамент пищи, да се обадим на 112. Това може да се окаже и най-хубавата постъпка в целия ни организиран живот. ФАКТИ За дамите на възраст сред 15 и 44 години има доста по-висок риск да се трансфорат в жертва на обезчестяване или на домашно принуждение, в сравнение с да се разболеят от рак, да преживеят пътен случай, война или малария, сочи статистика на Генералния секретариат на Организация на обединените нации. Всяка четвърта жена в България, или към 1 милион от общо 3,78 млн. българки, е наранена от принуждение.През 2021 година 2816 дами са регистрирани като жертви на домашно принуждение, сочи статистиката на Министерство на вътрешните работи, която работи единствено със заведените тъжби. Т.е. публично всеки ден 7 дами биват бити, насилвани и обиждани от съпрузите и бащите си.Гражданският мониторинг през 2021 година регистрира 15 дами в партньорска връзка, убити по време на домашно принуждение, а в медиите е обявено за още пет убити и над 50 опита за ликвидиране.Косвени жертви на насилието над дами са техните деца. Веднъж станали очевидци на домашно принуждение, те се травмират и демонстрират мнителност, студенина, липса на емпатия и прочувствено свързване с другите, необщителност, ниска самокритика. Критерият им за неприятно се деформира и те постоянно стават на собствен ред агресори или безмълвни съучастници на принуждение в бъдеще. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ