10 традиции, свързани с Васильовден
Честита Нова година!!! Първи януари е! Почивен и празничен. Бабите и дядовците ни обаче не са си губели времето в припомняне на моменти от снощи… Прочетете 10 обичаи, свързани с първия ден от новата година.
На първи януари църквата уважава паметта на Свети Василий Велики. Свети Василий Велики е огромен християнски мъдрец, мъдрец и публицист. Той на дело осъществя концепцията на Христовия закон на любовта и прошката, като поставя основите на благотворителната християнска активност. Василий, наименуван Велики още приживе, бил талантлив и с пророческа мощ, която му разрешила да планува деня на своята гибел. В националните показа Свети Василий защищава от зли сили, вълшебства, уроки и душевни болести. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на неверните стремежи. 
На 31 декември против Нова година се е правело втора кадена вечеря след Бъдни вечер. Но обичаите и обредите са по-различни от тези, свързани с посрещането на Бъдни вечер. За посрещането на новогодишния празник се вършат блажни ястия, не постни. На масата наложително се подреждат погача, баница и ястия от свинско месо.
Погачата се меси от стопанката на къщата и в нея се слага сребърна пара. След като омеси погачата, преди да измие ръцете си от тестото, тя излиза на двора и допира с ръце плодно дърво – с цел да ражда доста плод и кошер – с цел да бъдат плодовити пчелите и да дават повече мед.
Баницата, наречена още млин, също се подготвя от стопанката на къщата. Между тестените листове тя слага дрянови клончета с пъпки, като назовава авансово – за Бога, за къщата, за здраве, за пари, за добитъка, за лозето и така нататък Вари се и свинска глава дружно с краката единствено със сол, чесън и брашно и се слага на масата във тип на пача. 
Съществува поверие, че пернатите птици носят шанс и благополучие и по тази причина в някои региони се подготвят наложително ястия от петли, кокошки и други. В този ден, на прага на къщата се е колел жертвен петел, с цел да остане шансът в къщата. Вместо петел можело да се употребяват пуйка или кокошка. Жертвеното животно се пълнело с ориз или се приготвяло със зеле и заемало главно място на трапезата.
След като се подреди трапезата с ястията, тя се прекадява от най–възрастния мъж в къщата, прекадяват се другите стаи, здания и добитък, след което той разчупва питата на толкоз части, колкото наричания имат. На който се падне парата, той ще има максимален шанс през годината. Народният бит повелява парата по-късно да се откупи от стопанина и той я прибира в кесията си. В други региони я носят в църквата, а трети я връзват с червен конец за гърнето, с което пият вино, с цел да е здрава и плодородна годината.
Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази “за Богородица ”. Първия залък момите и ергените поставят под възглавницата си, вярвайки че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор или брачна половинка. Както и на Бъдни вечер, трапезата против Васильовден/ Сурва не се подвига цяла нощ, “за да има здраве и благодат в дома ”, а сутринта на празника стопаните дават от остатъците на трапезата на добитъка и останалите домашни животни – с цел да има добър приплод по стоката. В тази нощ колата на двора или под сайванта наложително се оставя цялостна – със плява, дърва и така нататък – с цел да е изобилна годината.
Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. Ако някой кихне на Васильовден, на него се назовава първото домашно животно, което се роди на пролет, защото това се смята за добър знак. 
В националния календар Васильовден се назовава Сурваки поради обичая сурвакане. По остаряла българска традиция деца, сред 5 и 12 години, потеглят в ранните часове на 1 януари и обикалят домовете на близки, съседи и другари със сурвакници в ръце да благославят домакините за здраве и благодат. Сурвакниците се изработвали от сурови дрянови пръчки, завършени като буквата Ф, които се украсявали с вълна, пресукани бели и червени прежди, кравайчета, пуканки и сушени плодове. За благите пожелания: “Сурва, сурва година, алена ябълка в градина, наедрял клас на равнища, огромен грозд на лоза, жълт кукуруз на леса, цялостна къща с деца! Живо-здраво до година, до година, до амина! ”, домакините ги дарявали с лакомства, сушени плодове, кравайчета и дребни пари. С пожеланията си сурвакарите би трябвало да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на “мръсните ” дни и да предпазят хората от тях. Корените на този обред за здраве и изобилие не са открити. Той е чужд и за останалите православни християни.
В Западна България на Сурва се извършват новогодишни игри с маски. Участници в тях са ергени и млади мъже в групи от по 15-20 души. Те се назовават сурваскаре, джемаларе, старци, василчари. Със своите дейности те би трябвало да прогонят злите сили, за които се има вяра, че вървят през мръсните дни от Коледа до Йордановден. Облечени са в костюми от кози кожи, кожуси обърнати с вълната на открито и носят окачена на кръста пръчка и дървена сопа. Всяка тайфа се води от дъртак, който носи огромен дървен червен фалос. Останалите участници са надлежно булка, жених, зет и поп, мечка с мечкар, роми, джамала с джамалар. 
Дружината обхожда всички домове в селото, като вътре влиза единствено групата на невестата – тя шета из стаите, рови в огнището, пръска с вода, разхвърля. Старецът имитира сексуален акт с нея. През това време на двора останалите маскирани участници играят хоро, на което се хващат и стопаните на дома. Мечкарят разиграва мечката, която гази домакините за здраве. Камилата пада мъртва и би трябвало да получи подарък от стопаните, с цел да се съживи. Членовете на дружината получават богати блага във всяка къща, като в подмяна изричат благословии за дома. Ако две дружини се срещнат, това е неприятен знак – или се сбиват, или си честият и си разменят тоягите, с цел да се избегне бедата. Обичаят приключва с обща софра от събраните блага в една от къщите на участниците. Тоягите се изгарят или се хвърлят по нивите, с цел да се роди доста жито. Костюмите се прибират на скришно място и не се пипат до идната година, тъй като се има вяра, че те имат магическа мощ. На Йордановден всички сурвакари би трябвало наложително да отидат на черква, където свещеникът ги поръсва със светена вода и им чете очистителна молитва, тъй като присъединяване в сходни игри се възприема като евентуално замърсяване. С тази молитва те излизат от особеното положение, в което са били по време на обреда.
На първи януари стопаните обхождат нивите си с молебствия за благодат. В обособени краища на страната главата на фамилията излиза с секира в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през миналата година не е родила. А останалите членове на семейството го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят ” да отсрочи изтезанието.
