Кирил Кадийски: Има ли нещо свястно в България, неоплюто? Или за напразните усилия на завистта...
- Честита премия, господин Кадийски. За една година за една и съща книга - „ Ад ” на Данте ” - двете най-големи награди за преводна лирика: специфичната премия на Съюза на преводачите и „ Хр. Г. Данов “. Удовлетворен ли сте?
- Удовлетворен съм, че съумях да завърша този собствен труд и че той се радва на огромен интерес от страна на читателите и на експертите. Наскоро в паметното културно пространство „ Каза либри ” имаше още веднъж показване на книгата, при цялостен салон направихме диалог с Лиза Боева, а неподражаемият Ицко Финци беше в стихията си – прочетe фрагменти от поемата по този начин, че за прощален път се убедих какъв брой богат език е българският.
Наградите са хубаво нещо, само че в никакъв случай не са ме блазнили, за мен е къде по-важно какво е написала проф. Клео Протохристова за превода и какво Лиза Боева – че появяването на този превод би трябвало да бъде маркирано като
културното събитие на последните 50 години.
- Докато договаряхме това изявление, споменахте за някаква „ дискусия ”, разгоряла се неотдавна във фейсбук по отношение на номинацията ви.
- Нямаше да се въвличам, само че другари и познавачи на материята, експерти в региона, ми се обаждаха да ми кажат, че не става въпрос единствено за аматьорщина, нито за някакво предпочитание да се възбуди кардинална полемика по проблеми на поетическия превод. А за предпочитание и изд. „ Колибри ”, и моя благосклонност да бъдем омаскарени. Не вземам участие във Facebook, само че ми изпратиха „ дикусията ”. Страстите са били отключени от подигравателен пост на основната редакторка на изд. „ Лист “ Гергана Димитрова, не я познавам освен в персонален проект, само че и като обществена персона не ми беше известна до тоя миг. От това, което видях, тя в действителност насочва голословни обиди, само че по-шокиращото е, че ме упреква в „ кражба “ на предишни преводи. Трябва в действителност освен да не си никакъв експерт, само че и да нямаш никакво възприятие за действителност, с цел да се насадиш на патешки яйца по тоя малоумен метод. Сега ще има да ги мъти. Но да не се губят читателите в догадки, позволете ми едно ”копи-пейст ”:
„ Преводачите в България са герои. От 70 години водят борби да се превежда на български от истинските езици - имаме преводи от виетнамски, новонорвежки, даже от някои диалекти. И след всичко това стигаме до днешния ден, когато някой взема решение да закачи на колана си Данте, Кавафис, Шекспир без да знае италиански, гръцки и британски и назовава това превод, а когато леко го притеснят митингите, го назовава интерпретация. Но този същия човек получава номинации за превод за тези тълкования, които в действителност може да се преглеждат като кражба от преводите на хората, превели тези творби преди него. Чакаме в този момент тълкования на Омир, Гьоте, Библията, Корана и Панчатантра, може и Конфуций и Лао Дзъ. И още номинации и награди за превод. “
Както споделих, щях да отмина с равнодушие размяната на непрофесионални отзиви от хора, искащи да бъдат видяни (сега „ издателката ” ще има да се чуди по какъв начин да се скрие), в случай че не беше налице един много обезпокоителен признак. Не може да не ви направи усещане, че постът на въпросната дама е от 14 юни, т.е. 2 дни преди присъждането на премиите „ Хр. Г. Данов “, за която преводът на „ Ад “ се конкурира с книга на нейното издателство. Както се споделя, коментарът е непотребен. Ако перифразираме една класическа творба: „ Напразните старания на завистта ”. Може и по-инак и отново ще бъде правилно: „ Напразните старания на нелепостта ”.
- Все отново, може би става дума за някакво изключение?
- Може ли в една корумпирана страна и нравите в литературата, а и изобщо в изкуствата, да не са покварени (спомнете си случая Морфов). Преди време сходен „ спор “, само че по-мащабен и по-ожесточен се разгоря в преводаческите среди по отношение на номинацията на превода ми на „ Ад “ за специфичната премия на СПБ, приключил, популярност богу, както прилича, с помощта на енергичната интервенция на изтъкнати експерти в региона ислед единомислещото гласоподаване на членовете на Съюза. Аргументът на рецензентката Нели Раданова (тя въобще не е експерт в региона на поетическия превод), в случай че изключим алчен миг, какъвто е очеваден
при настоящия случай, е повече от непрофесионален, даже е леко смешноват.
Моят превод не трябвало да се позволява до надпреварата, тъй като видите ли, на корицата пишело „ претворил ”. Наложи се асове като Владимир Атанасов и Галина Меламед да обяснят на въпросната си „ колежка ” (ако не се неистина, била от НБУ), а и на поддръжниците на тази теза, че претворяването е по-висша степен на превод. Мисля, че някъде – може би в моите лекции по лирика и поетически превод – бях писал, че щом имаме преместването на една ТВОРБА в друга езикова среда с упоритостта ново произведение също да е ТВОРБА, няма по какъв начин действието на не се назовава ПРЕТВОРЯВАНЕ. Стига, навлизаме в професионални води, не ми се гледат труповете на литературни удавници.
- Пиперлив ви е езикът. Дали това не е повода за доста от нападките към вас?
- Пиперът не е неприятно нещо. Магелан си бил изплатил цялата експедиция, като донесъл в Европа един чувал черен пипер. Всяко зрънце коствало една жълтица. В умерена доза пиперливият език може да усъвършенства литературния усет. Защо не си зададете въпроса дали госпожа Гергана Димитрова не е пресолила манджата. От боязън да не би някой да си намерения, че подвига пара, с цел да повлияе на журито на премията „ Хр. Г. Данов “, а не че главната й болежка са равнището и проблемите на поетическия превод, пък и окуражена от „ доктори ”, които въпреки и да не са гениколози, не биха имали нищо срещу да хвърлят един взор, тя минава и в друга офанзива и този път взема решение да разгроми поетическата версия на „ Стихотворения “ от Кавафис, тъй като и тук може да си упражни перото. Но тук разногласието малко запецва и не излиза наяве (и на нея самата не й е ясно!) като какъв тъкмо се явявам – преводач, редактор или нещо трето. А нещата са доста елементарни и от дълго време известни и на преводачи, и на издатели. Извинението, че е неотдавна в сектора, не пречи някой да я попита: когато към момента усвояваш материята, за какво се изказваш по въпроси, които - от горната страна на всичко - от дълго време не изискват полемика. На нея обаче болката й е другаде: за какво на корицата стои единствено моето име, а не и това на Иван Б. Генов. Ами доста просто е, г-жо: издателството е поръчало дословния превод на Иван Генов и той го е направил, нещо, което е маркирано на всички места, където би трябвало. И защото издателството разгласява „ поетическата версия “, дело на различен човек, както се изразявате, естествено е името на този различен да бъде там, където то откри за добре.
Но госпожа Димитрова се разпалва от подакванията на люде, също толкоз несведущи по тия въпроси, и продължава да затъва в тинята. Вече се вживява в ролята на „ традуктолог ” и освен посочва нещата с „ същинските ” им имена, тя прави и систематизирания: „ Не са преводи, първо, и второ Кавафис, Данте и Шекспир имат чудесни преводи на български “. Разбирай - кому е нужно да се вършат нови преводи, лед като има такива към този момент и тя ги харесва. Как ще коментирате такова изрично изявление на човек, който не е превел и един ред през живота си? А може би още по-точно ще е да се каже: не е прочел и един ред лирика.
- Напоследък се вижда една наклонност на омаловажаване на значимото дело на Валери Петров. Как ще коментирате това събитие измежду псевдолитературните среди?
- Има ли нещо смислено в България, което да не е навреме оплюто. Коя в действителност е въпросната госпожа, че да изяснява на експерти неща, за които единствено е подочувала? Не е ли прочувствено: „ Човек, който знае езика и оказва помощ на преводача. Валери Петров да вземем за пример е употребявал подстрочник за преводите на Шекспир, тъй като не е знаел британски “.
Откъде е тази (само)увереност, от кое място знае тя какво е знаел Валери Петров, какво знам аз, какво знаят доста от сътрудниците, които са се посветили на това „ високо изкуство ” – превода на лирика?! Дали това не е папагалско повторение на непознати мисли, отклик на позастарелите мераци на посредствени „ създатели ”, които се самозалъгват, че като принизят огромните и безспорни фигури в нашата просвета, те ще изскочат на напред във времето? Ето ТОВА съдебна експертиза ПИТА, тъй като тук ТОВА Е ВЪПРОСЪТ не върви! Аз съм общувал с огромния занаятчия Валери Петров, неподражаемия версификатор, сътрудник и другар бях с щерка му Бояна Петрова, за известно време бяхме съседи, неведнъж бях канен у тях. В неговата „ библиотечна бърлога ” не можеше да се влезе от книги, въртящата се полица най-после несъмнено се е разпаднала от големите томове на „ Шакеспеаре ”, както се майтапеше той, от речници на разнообразни езици... Стига към този момент, не ми се приказва, до каква степен сме паднали – полуграмотни и необразовани люде, които с тъга свързват думите в изречение, да се гаврят с колоси на българския дух... И видите ли, думата подстрочник била съветска – разбирай, самият подстрочник е нещо неприятно, недопустимо. Каква политкоректност!
- Кажете нещо за край? Ако желаете да спрем дотук...
- Ще спрем, несъмнено. Но въпросът е по кое време те ще спрат?! Няма ли да имат край тези апокалиптични времена, докога обществото ни ще е обладано от тази разрушителна буря, да се развенчават престижи, хора с посредствени благоприятни условия да желаят реванш. На какво реванш? За какво?
Стига се до такава степен, да се аргументират общоизвестни истини и от дълго време одобрени стандарти. Доказва го и този безплоден „ спор “, който наподобява повече на чесане на езици, в сравнение с литературна дискусия. Толкова ли е спаднало равнището измежду хора, които би трябвало да принадлежат към националния хайлайф?
Книгоиздаването има и културна задача, като се изключи че е сцена за неуспели другаде упоритости. Особено пък когато се самоопределяш като „ издателство за качествена литература “, нямаш право да словоблудстваш. Защо толкоз постоянно някои възбуждат разногласия за неща, които от десетилетия са възприетив гилдията? Явно фейсбук е място, където безнаказано можеш да охулвашхора с потвърден принос към българската просвета. Да се саморазправиш с конкуренцията.
Безнаказано ли?
Въпросите зададе Красен Бучков
- Удовлетворен съм, че съумях да завърша този собствен труд и че той се радва на огромен интерес от страна на читателите и на експертите. Наскоро в паметното културно пространство „ Каза либри ” имаше още веднъж показване на книгата, при цялостен салон направихме диалог с Лиза Боева, а неподражаемият Ицко Финци беше в стихията си – прочетe фрагменти от поемата по този начин, че за прощален път се убедих какъв брой богат език е българският.
Наградите са хубаво нещо, само че в никакъв случай не са ме блазнили, за мен е къде по-важно какво е написала проф. Клео Протохристова за превода и какво Лиза Боева – че появяването на този превод би трябвало да бъде маркирано като
културното събитие на последните 50 години.
- Докато договаряхме това изявление, споменахте за някаква „ дискусия ”, разгоряла се неотдавна във фейсбук по отношение на номинацията ви.
- Нямаше да се въвличам, само че другари и познавачи на материята, експерти в региона, ми се обаждаха да ми кажат, че не става въпрос единствено за аматьорщина, нито за някакво предпочитание да се възбуди кардинална полемика по проблеми на поетическия превод. А за предпочитание и изд. „ Колибри ”, и моя благосклонност да бъдем омаскарени. Не вземам участие във Facebook, само че ми изпратиха „ дикусията ”. Страстите са били отключени от подигравателен пост на основната редакторка на изд. „ Лист “ Гергана Димитрова, не я познавам освен в персонален проект, само че и като обществена персона не ми беше известна до тоя миг. От това, което видях, тя в действителност насочва голословни обиди, само че по-шокиращото е, че ме упреква в „ кражба “ на предишни преводи. Трябва в действителност освен да не си никакъв експерт, само че и да нямаш никакво възприятие за действителност, с цел да се насадиш на патешки яйца по тоя малоумен метод. Сега ще има да ги мъти. Но да не се губят читателите в догадки, позволете ми едно ”копи-пейст ”:
„ Преводачите в България са герои. От 70 години водят борби да се превежда на български от истинските езици - имаме преводи от виетнамски, новонорвежки, даже от някои диалекти. И след всичко това стигаме до днешния ден, когато някой взема решение да закачи на колана си Данте, Кавафис, Шекспир без да знае италиански, гръцки и британски и назовава това превод, а когато леко го притеснят митингите, го назовава интерпретация. Но този същия човек получава номинации за превод за тези тълкования, които в действителност може да се преглеждат като кражба от преводите на хората, превели тези творби преди него. Чакаме в този момент тълкования на Омир, Гьоте, Библията, Корана и Панчатантра, може и Конфуций и Лао Дзъ. И още номинации и награди за превод. “
Както споделих, щях да отмина с равнодушие размяната на непрофесионални отзиви от хора, искащи да бъдат видяни (сега „ издателката ” ще има да се чуди по какъв начин да се скрие), в случай че не беше налице един много обезпокоителен признак. Не може да не ви направи усещане, че постът на въпросната дама е от 14 юни, т.е. 2 дни преди присъждането на премиите „ Хр. Г. Данов “, за която преводът на „ Ад “ се конкурира с книга на нейното издателство. Както се споделя, коментарът е непотребен. Ако перифразираме една класическа творба: „ Напразните старания на завистта ”. Може и по-инак и отново ще бъде правилно: „ Напразните старания на нелепостта ”.
- Все отново, може би става дума за някакво изключение?
- Може ли в една корумпирана страна и нравите в литературата, а и изобщо в изкуствата, да не са покварени (спомнете си случая Морфов). Преди време сходен „ спор “, само че по-мащабен и по-ожесточен се разгоря в преводаческите среди по отношение на номинацията на превода ми на „ Ад “ за специфичната премия на СПБ, приключил, популярност богу, както прилича, с помощта на енергичната интервенция на изтъкнати експерти в региона ислед единомислещото гласоподаване на членовете на Съюза. Аргументът на рецензентката Нели Раданова (тя въобще не е експерт в региона на поетическия превод), в случай че изключим алчен миг, какъвто е очеваден
при настоящия случай, е повече от непрофесионален, даже е леко смешноват.
Моят превод не трябвало да се позволява до надпреварата, тъй като видите ли, на корицата пишело „ претворил ”. Наложи се асове като Владимир Атанасов и Галина Меламед да обяснят на въпросната си „ колежка ” (ако не се неистина, била от НБУ), а и на поддръжниците на тази теза, че претворяването е по-висша степен на превод. Мисля, че някъде – може би в моите лекции по лирика и поетически превод – бях писал, че щом имаме преместването на една ТВОРБА в друга езикова среда с упоритостта ново произведение също да е ТВОРБА, няма по какъв начин действието на не се назовава ПРЕТВОРЯВАНЕ. Стига, навлизаме в професионални води, не ми се гледат труповете на литературни удавници.
- Пиперлив ви е езикът. Дали това не е повода за доста от нападките към вас?
- Пиперът не е неприятно нещо. Магелан си бил изплатил цялата експедиция, като донесъл в Европа един чувал черен пипер. Всяко зрънце коствало една жълтица. В умерена доза пиперливият език може да усъвършенства литературния усет. Защо не си зададете въпроса дали госпожа Гергана Димитрова не е пресолила манджата. От боязън да не би някой да си намерения, че подвига пара, с цел да повлияе на журито на премията „ Хр. Г. Данов “, а не че главната й болежка са равнището и проблемите на поетическия превод, пък и окуражена от „ доктори ”, които въпреки и да не са гениколози, не биха имали нищо срещу да хвърлят един взор, тя минава и в друга офанзива и този път взема решение да разгроми поетическата версия на „ Стихотворения “ от Кавафис, тъй като и тук може да си упражни перото. Но тук разногласието малко запецва и не излиза наяве (и на нея самата не й е ясно!) като какъв тъкмо се явявам – преводач, редактор или нещо трето. А нещата са доста елементарни и от дълго време известни и на преводачи, и на издатели. Извинението, че е неотдавна в сектора, не пречи някой да я попита: когато към момента усвояваш материята, за какво се изказваш по въпроси, които - от горната страна на всичко - от дълго време не изискват полемика. На нея обаче болката й е другаде: за какво на корицата стои единствено моето име, а не и това на Иван Б. Генов. Ами доста просто е, г-жо: издателството е поръчало дословния превод на Иван Генов и той го е направил, нещо, което е маркирано на всички места, където би трябвало. И защото издателството разгласява „ поетическата версия “, дело на различен човек, както се изразявате, естествено е името на този различен да бъде там, където то откри за добре.
Но госпожа Димитрова се разпалва от подакванията на люде, също толкоз несведущи по тия въпроси, и продължава да затъва в тинята. Вече се вживява в ролята на „ традуктолог ” и освен посочва нещата с „ същинските ” им имена, тя прави и систематизирания: „ Не са преводи, първо, и второ Кавафис, Данте и Шекспир имат чудесни преводи на български “. Разбирай - кому е нужно да се вършат нови преводи, лед като има такива към този момент и тя ги харесва. Как ще коментирате такова изрично изявление на човек, който не е превел и един ред през живота си? А може би още по-точно ще е да се каже: не е прочел и един ред лирика.
- Напоследък се вижда една наклонност на омаловажаване на значимото дело на Валери Петров. Как ще коментирате това събитие измежду псевдолитературните среди?
- Има ли нещо смислено в България, което да не е навреме оплюто. Коя в действителност е въпросната госпожа, че да изяснява на експерти неща, за които единствено е подочувала? Не е ли прочувствено: „ Човек, който знае езика и оказва помощ на преводача. Валери Петров да вземем за пример е употребявал подстрочник за преводите на Шекспир, тъй като не е знаел британски “.
Откъде е тази (само)увереност, от кое място знае тя какво е знаел Валери Петров, какво знам аз, какво знаят доста от сътрудниците, които са се посветили на това „ високо изкуство ” – превода на лирика?! Дали това не е папагалско повторение на непознати мисли, отклик на позастарелите мераци на посредствени „ създатели ”, които се самозалъгват, че като принизят огромните и безспорни фигури в нашата просвета, те ще изскочат на напред във времето? Ето ТОВА съдебна експертиза ПИТА, тъй като тук ТОВА Е ВЪПРОСЪТ не върви! Аз съм общувал с огромния занаятчия Валери Петров, неподражаемия версификатор, сътрудник и другар бях с щерка му Бояна Петрова, за известно време бяхме съседи, неведнъж бях канен у тях. В неговата „ библиотечна бърлога ” не можеше да се влезе от книги, въртящата се полица най-после несъмнено се е разпаднала от големите томове на „ Шакеспеаре ”, както се майтапеше той, от речници на разнообразни езици... Стига към този момент, не ми се приказва, до каква степен сме паднали – полуграмотни и необразовани люде, които с тъга свързват думите в изречение, да се гаврят с колоси на българския дух... И видите ли, думата подстрочник била съветска – разбирай, самият подстрочник е нещо неприятно, недопустимо. Каква политкоректност!
- Кажете нещо за край? Ако желаете да спрем дотук...
- Ще спрем, несъмнено. Но въпросът е по кое време те ще спрат?! Няма ли да имат край тези апокалиптични времена, докога обществото ни ще е обладано от тази разрушителна буря, да се развенчават престижи, хора с посредствени благоприятни условия да желаят реванш. На какво реванш? За какво?
Стига се до такава степен, да се аргументират общоизвестни истини и от дълго време одобрени стандарти. Доказва го и този безплоден „ спор “, който наподобява повече на чесане на езици, в сравнение с литературна дискусия. Толкова ли е спаднало равнището измежду хора, които би трябвало да принадлежат към националния хайлайф?
Книгоиздаването има и културна задача, като се изключи че е сцена за неуспели другаде упоритости. Особено пък когато се самоопределяш като „ издателство за качествена литература “, нямаш право да словоблудстваш. Защо толкоз постоянно някои възбуждат разногласия за неща, които от десетилетия са възприетив гилдията? Явно фейсбук е място, където безнаказано можеш да охулвашхора с потвърден принос към българската просвета. Да се саморазправиш с конкуренцията.
Безнаказано ли?
Въпросите зададе Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ