Честит Ден на детето на всички малки и пораснали деца!Помните

Честит Ден на детето на всички дребни и пораснали деца!

Помните ли най-голямата беля, която сте правили като дребни? А помните ли какво похапвахте сладко-сладко след часовете игри на открито?

Именно това попитахме водещите и репортерите на bTV Новините, които споделиха с нас част от най-милите си детски мемоари.

Станислава Цалова

„ Моите бели нормално бяха да завличам скрито лакомства от шкафовете вкъщи без позволение. Бях дебеличко дете и не трябваше да пресилвам с нездравословните храни, само че те са толкоз вкусни “, признава си Станислава Цалова.

„ Обичам морето и постоянно съм го обичала. Моят баща на плажа беше най-красивият и доста се гордеех с него. Един от детските ми мемоари е по какъв начин лежа върху тати и изрично го ангажирам единствено за мен “, спомня си синоптикът.

„ Татко правеше палачинки постоянно през почивните дни и това ми беше обичано. Сега моят брачен партньор прави палачинки на децата ни през почивните дни и съм доста щастлива, че и моите деца ще изпитат моето благополучие от детството “, споделя тя.

Борислав Лазаров

„ Когато бях на 10 години, направих първият си полет. Той се състоя от козирката на блока, в който живеехме, а приземяването ми беше в непосредствена непосредственост до паркирал автомобил. Причината – щура детска игра, приключила с рухване от 3 метра височина и гипсиран ляв крайник. Плюсът беше, че поради това не вървях два месеца на учебно заведение “, споделя Боби Лазаров.

„ Когато се роди сестра ми! Всички момчета нормално желаят братя, аз пък си мечтаех за сестра. По случай радостното събитие получих от татко си 20 лв. – чудовищно крупна сума, с която дечурлигата от цялата махала ядохме какво ли не в една сладкарница, а празникът приключи с кино – таман бяха почнали да прожектират Епизод VI от „ Междузвездни войни “, споделя той.

„ Любимата ми храна като дребен беше детската паста за зъби „ Мечо “. Тя имаше мирис на ягодова дъвка и освен аз, а и тогавашните мои връстници се прекланяха пред вкусовите ѝ качества. Явно е била с качествени съставки, тъй като след потреблението изпитвахме единствено леки колики и мощна жадност “, споделя през смях Лазаров.

Десислава Ризова

„ Умирах за пържени филийки с мед, баба ги правеше извънземно вкусни. Любимите ми детски мемоари постоянно са от ваканциите - море, каране на колело, цялата бях в рани и не ми пукаше “, споделя репортерът на новините Десислава Ризова.

„ А пакост - минах през витрината на кино Изток, не в видях. После имах осем шева на крайници. Още имам белег “, признава тя.

Бесте Сабри

„ Бях на 11 години. С мои другари от село играехме футбол пред къщата ни и при удар топката счупи прозореца на дядо ми. Дълго време не успяхме да го оправим. Добре, че беше лято “, споделя Бесте Сабри.

„ Любимият ми детски спомен е точно от летата, прекарани на село дружно с десетките деца, с които играехме нехайно. Помня, че си създавахме „ хранителни магазини “ от опаковки, от сладки, а камъчетата по улицата бяха стотинки за нас. Помня и настолните игри, които ни отвличаха вниманието в най-големите жеги и ги играехме под дърветата на земята. Беше хубаво и незабравимо! Водех си дневник с това, което правех денем и още го вардя. Любимата ми храна при баба е прясно изпечен самун с домашна лютеница “, споделя репортерът.

Леда Цветкова

„ Излях цяла чаша вода в разклонителя в кухнята, напълно не беше без да желая. Той се възпламени и започнаха да излизат искри, надлежно се възпламениха и всякакви кърпи, с две думи направих пожар. Смешното в историята беше, че в суматохата си майка ми и баба ми потеглиха по етажите да търсят помощ от някой съсед да спре бушоните и да помогне с гасенето  и ме не помниха в жилището с пожара “, споделя репортерът Леда Цветкова.

„ Родена съм във Видин, там съм живяла до 11 годишна. Спомням си игрите до късно вечер. Почти до среднощ родителите не можеха да ни приберат от площадката, макар че бяхме дребни. Състезанията кой ще стигне по-надалече до момента в който се пускаме с другари по течението на реката (на всяко дете родено във Видин му е неразрешено да върви единствено на Дунава и всички го правят), игрите на стражари и апаши в крепостта Баба Вида и друго типично за родния ми град - безконечните белези от комари “, споделя тя.

„ Бях извънредно злоядо дете и не бих споделила, че въобще обичах храна, само че баницата на баба е несравнима “, признава си тя.

Рени Христова

„ Най-голямата ми пакост беше, че крадях цигари от нашите по доста комплициран и рисков метод. Те ги купуваха със стекове и ги качваха на най-високото на дрешника. С брат ми качвахме стол върху раклата, на стола закрепяхме табуретка, вземахме стек, деликатно отлепяхме целофанчето, отмъквахме по кутия и след това отново деликатно си залепвахме целофанчето и прибирахме стека назад. И след това злорадо се кискахме зад вратата на хола, като ги слушахме по какъв начин всякога се изненадват от неналичието на цяла кутия цигари в стека “, спомня си кореспондентът на bTV Рени Христова.

„ Реката, в която бяхме всеки летен ден. Дърветата с „ дуди “ (черници – б.р.), на които от време на време прекарвахме огромна част от дните, омазани до ушите и лепкащи от сладостта на плодчетата. Селските улици, поляните, небето... Игрите на гоненица, на дама, на въже... „ Войната “ сред горната и долната махала... Баба, която обикаляше всяка вечер с точилката, с цел да ни откри и прибере, че през целия ден не ни е виждала очите, а то отново станало мрачно и нас все по този начин ни няма и няма. Това са единствено част от най-хубавите ми мемоари.

Кристина Налбантова

„ По разкази съм била добродушно дете. Ясно си припомням обаче по какъв начин с братовчедка ми съвсем подпалихме къщата на село. Играехме в една от спалните и искахме да я разчистим от всичко, което ни пречеше. Прибрахме и неработещата в този миг печка с реотани сред два дървени шкафа, които бяха върху балатум. В някакъв миг играта завърши. Малко по-късно обаче из къщата се разнесе аромат на изгоряло - майка ми и майката на братовчедка ми откриха първоизточника бързо - спалнята. При отварянето на вратата започнаха да излизат кълбета пушек “, споделя Кристина Налбантова.

„ До пожар, за благополучие, не се стигна, само че целият балатум беше овъглен. Доста ни се поскараха “, споделя тя.

„ Сещам се и по какъв начин откраднах спиралата за мигли на майка ми, сложих от нея на бездомното куче пред блока, и по-късно я върнах при останалите гримове - без да й кажа, с цел да не ми се скара “, споделя още Криси.

„ С приятелите ми от блока, в който живеех прекарвахме цели дни на открито. Строяхме си „ къщи “, правехме „ кафенета “, забавлявахме се, отглеждахме всевъзможни бездомни животни, изпълнявахме си всякакви „ задачи “. Не мога да посоча съответен спомен, тъй като изцяло се връщам към тези години с топли усеща. Израснали сме без технологии, родителите ни викаха да се прибираме от терасите. Мисля, че малко от децата през днешния ден имат опция да изживеят пълноценно най-чистите си години. С приятелите ми от детството сме доста близки до през днешния ден “, споделя тя.

„ При едната баба си припомням ясно едни бухти, които правеше единствено на село. Обичах и филии с масло и маслини. При другата желаех главно „ бели картофи “ -  печени картофи само с олио и сол. Но имаха специфичен усет, който единствено тя постигаше, и желаех такива картофи единствено там “, споделя репортерката.

Десислава Минчева

„ Струваше ми се извънредно красиво, когато родителите ми имаха посетители. Затова един ден през лятната почивка сред 1. и 2. клас поканих децата от двора на обед скрито у дома. Не бях помислила, че би трябвало да се яде, само че открих в един долап консерви. Големите от двора, които тогава бяха 3. за 4. клас, започнаха да ги отварят. Повечето кутии се разсипаха, само че ужасът настъпи с една мазна рибна консерва. Вонеше нетърпимо и май трябваше да сменят настилката на пода. Бях осъдена да не играя с децата от двора една седмица “, споделя кореспондентът на bTV във Франция Десислава Минчева.

„ Едната ми баба беше изключителна виолончелистка в Софийската опера. Обожавах момента, когато оркестърът излизаше на сцената и баба ми махваше с лъка. Знаех си, че е единствено за мен. Другият ми обичан спомен е обвързван с кладенеца и черешата до него в двора на другите ми баба и дядо “, спомня си тя.

„ Най-обичах да пояждам доматената чорба на едната ми баба и каквото и да било с шарена сол от другата ми баба “, споделя още тя.

Теодора Трифонова

„ Може би една от най-големите ми бели беше, когато взех перлената огърлица на майка ми, подарък от татко ми и си я сложих, само че не я бях закопчала добре. Реших да изляза с нея и да играя с децата от квартала. След като се прибрах у дома разбрах, че огърлицата е паднала някъде и съм я изгубила. Помня, че майка ми я търсеше дълго, по този начин и не разбра къде е. Ако в този момент чете тези редове, към този момент знае “, признава си тази загадка Теодора Трифонова.

„ Най-любим детски спомен ми е когато Свилен Ноев от „ Остава “ ми беше преподавател по британски език в пети клас, в учебно заведение Отец Паисий в Габрово. Тогава той заместваше майка си, учителката ми по британски госпожа Радка Ноева, за няколко седмици “, спомня си тя.

„ Бабата на татко ми беше отличен готвач. Както всички деца, по този начин и аз обичах да вървя у баба, с цел да се нахраня добре. Баба знаеше какво обичам и ми го приготвяше като каша от коприва с орехи,  и домашно кисело мляко с огромен каймак “, споделя тя.

Васил Христов

„ Белите са толкоз доста, че мъчно ще мога да дефинира коя е най-голямата. Тази, която ще помня постоянно, направих на един от рождените си дни, май беше 13. Посрещнах го осъден в ъгъла, до момента в който чаках гостите, а майка ми Таня и татко ми Христо се опитваха да създадат сандвичи за близо 40 деца, които бях поканил без те да знаят. Някои от вас може би си спомнят паметните рождени дни със сандвичи от 80-те години на предишния век. Нещо като сегашните хапки, само че много по-големи. Като се замисля, това е най-големият, гръмък и запаметяващ се рожден ден, който съм имал “, споделя кореспондентът на bTV Васил Христов.

„ Мисля, че през днешния ден мъчно бих могъл да обясня какво е да се съберете всички деца от квартала и да играете нехайно в лятна вечер до 11 на гоненица или на „ Стражари и апаши “. Но в действителност, обичаният ми детски спомен е обвързван с летата, които прекарвах в село Тъжа, при баба си Гергана и дядо си Йовчо. Едно лято дядо ми сподели, че ще се качим в Балкана, с цел да ми покаже къде цъфти еделвайс. Докато се качвахме към ждрелото,  в една доста гъста част на гората на пътеката пред нас излезе мечка, която ни гледаше много ужасно, до момента в който изчакваше да минат двете ѝ меченца. Още вардя загатна за това какъв брой мъчно се стига до скалата, на която може да видиш едно от най-редките и красиви планински цветя “, спомня си той.

„ Баба ми Рада, работеше в цех за прежда в Казанлък, цех,,България “ и всякога, когато се прибираше от първа работна промяна, някъде към 1 следобяд, ми носеше една кутия с пасти. Така, от дребен боготворя сладки неща - торти, сладкиши и пасти. Сега, когато съм пораснало дете, всичко е същото, единствено баба към този момент я няма “, споделя той.

Виктория Готева

„ Бях толкоз дребна, че още не можех да приказвам. Баща ми имаше рожден ден, а един от подаръците му беше комплект за бръснене. Докато огромните честваха, скрито разопаковах подаръците. Виждала съм го да се бръсне в банята и взех решение и аз да опитам. Взех самобръсначката и… нататък не е за описване. Изпищях, а родителите ми ме откриха с разкървавени устни. Не се бръснели устните! Трябвало пяна! Бръснели се единствено мъжете! Е, към този момент знам. Бръсненето е за мъже… в случай че нямаш мустаци “, спомня си водещата на новините Виктория Готева.

„ Сладолед, ягоди и шоколадови бонбони. Толкова обичах бонбони, че майка ми и татко ми ме назоваха „ бонбоне “, споделя тя през смях.

„ Най-любимият ми детски спомне е Коледа! Тогава се събирахме цялото семейство. Освен брат ми, майка ми и татко ми и аз - всички братовчеди, лели, чичовци, баби, дядовци... Спомням си аромата на вкусна домашна храна, игрите с братовчедите и радостните ни родители. Пеехме и се смеехме дружно. Освен това за всички имаше дарове “, споделя тя.

Юксел Кадриев

" Къпех се скритом в Дунава, а най-любими ми бяха игрите на открито от рано сутринта до късна вечер! Любимата ви храна при баба? Пилешка чорба и млечница ", споделя водещият на новините Юксел Кадриев.

Ладислав Цветков

" Нямам най -голяма пакост. Характеристиката ми от детската градина е къса и ясна “Невъзможен, безвъзвратен ”, споделя мултимедийният публицист на bTV Ладислав Цветков.

" Най-хубавия спомен от детството - усетът на топъл краешник ръчен самун с домашно масло и чубрица ", споделя той.

Илияна Димитрова

„ Най-голямата ми пакост беше с брат ми, който е с 4 години по-голям от мен. „ Обстрелвахме “ с хартийки всички преминаващи под блока от терасата на третия етаж “, сподели интернационалният редактор на bTV Илияна Димитрова.

„ Ходенето на пазар всеки петък ми е обичан спомен, както и на курорт всяко лято с баба и дядо “, споделя тя.

„ Любимата ми храна при баба беше „ сладостен колбас “ и „ сандюфчета “ – специфичен дребен детски сандвич, огромен тъкмо колкото късче домашна наденица “, добавя тя.

Мария Цънцарова

„ Мисля, че съм била прекомерно чинно дете. Не помня да съм правила бели. В първи клас татко ми ме записа на уроци по пиано. Ако минава за форма на непокорство - четири години редовно бягах от уроците, а най-после преподавателят забрани на родителите ми да не престават с ентусиазма си и тъгата с пианото завърши “, споделя водещата в „ Тази неделя “ Мария Цънцарова.

„ Любимите ми мемоари от детството са свързани с аромати и усети - уханието на кукуряк, див чесън и пролет в поляните над Карлово и усета и аромата на одеве изпечен бял самун с хрупкава коричка, намазан с доста масло и домакински мед “, добавя тя.

„ Много обичах плодовете и зеленчуците, по този начин е и до момента - любеница и череши най-вече. Ако въпреки всичко трябваше да кажа нещо друго от плодове и салата, обожавах сармите на моята баба Зоя “, спомня си Мария.

Петя Дикова

„ Най-голямата пакост - открих за занимателно и увлекателно да си играя с едни ролки с кино ленти. Бях като хипнотизирана да дърпам лентата. После мама не беше. Намери за възпитателно да приказва постепенно с мен (а тогава най-боли). Бях унищожила скъпи архивни фрагменти. Но пък сътворих този спомен “, споделя водещата на „ Тази неделя “ Петя Дикова.

„ Най-хубавите ми мемоари -  „ Обещаваааам, единствено още 5 минути “, „ АЛФ “, кукли и готвене на улицата с нишесте, „ Очукана си “, миришещите листчета, телефон с фенерче, на която ѝ трябваха към 37 натискания, с цел да напише „ Пипи “ и... тениската на Бритни Спиърс “, спомня си Дикова.

„ Любим ми беше кексът на баба, когато още не беше „ кейк “ и тортата, която си остана „ бисквиДена “, добавя тя.

Иван Георгиев

„ Нямам спомен за огромни бели. Мисля, че съм бил относително чинно дете. Родителите ми описват една история за това по какъв начин 3-4-годишен съм решил да се разходя самичък из родния Благоевград. Как съм избягал от у дома, без никой да разбере, не съм напълно сигурен, само че майка ми ме видяла безусловно инцидентно пред магазин за животни, където съм гледал витрините. Нямам спомен от това. Но пък си припомням, че бягах от детската градина “, споделя водещият на новините Иван Георгиев.

„ Най-любимият ми детски спомен са разказите на дядо ми преди сън “, добавя той. А пицата на баба е била „ най-вкусна на света “.

Радиана Божикова

 „ Бях живо и пламенно дете, занимавах се с какво ли не: музика, национални танци, спорт. Май не ми оставаше време за бели. Помня, че мама не беше доста удовлетворена, когато решавах, че някоя дреха се нуждае от нов дизайн и грабвах ножици без да я попитам “, споделя Радиана Божикова.

„ Разбира се бях в стихията си като уредник на разнообразни събития в задния двор на баба. Ядосвах се доста, в случай че нещата не се случваха до най-малки елементи по моя сюжет. Преживявания го като същинска драма: сърдех се, плачех и никой не бе в положение да ме успокои “, добавя репортерът на bTV.

„ В ранните детски години храненето ми е било същинско предизвикателство за възрастните към мен. Нужни са били часове в разглеждане на околни забележителности и голям брой забавни истории, целящи да отклонят вниманието ми и да отворят устата ми, с цел да попадне там заветната хапка. По-късно си припомням неочакван ентусиазъм към киселия усет в лицето на неузрели сливи и дренки “, спомня си тя.

Райна Зайкова