Марс е червен – но дали причината е тази, която мислехме?
Червеният цвят е присъщата специфичност на Марс
Червеният цвят е присъщата специфичност на Марс, която го отличава от всички останали планети в Слънчевата система. Но ново проучване демонстрира, че може би не сме разбрали вярно механизма, по който се получава цветът.
Нови проучвания демонстрират, че окисляването на желязото в марсианските скали е резултат от съществуването на вода, а не от сухото окисляване на хематит, както се смяташе до момента.
„ Опитвахме се да създадем имитация на марсиански прахуляк в лаборатория, като използвахме разнообразни типове стоманен оксид. Установихме, че ферихидритът, разбъркан с базалт - вулканична канара, най-добре дава отговор на минералите, следени от галактическите апарати на Марс “, изяснява планетарният геолог Адомас Валантинас от университета Браун в Съединени американски щати.
Доста добре е открито, че Марс, богат на желязо, е поруменял от процесите на наслойка, които са се случили от дълго време. През вековете скалите, съдържащи желязо, са се разпаднали, покривайки планетата с ръждив прахуляк, толкоз ослепителен, че даже с просто око Марс придобива червеникав нюанс на нощното небе.
Но има повече от един метод да се ръждяса една канара и това е казусът - защото всеки от тях споделя друга история за водата и минералите на Марс.
Вече няма подозрение, че в миналото по повърхността на алената планета е имало течаща вода. Събраните от марсоходите доказателства сочат изрично, че в миналото Марс е бил влажен. Но наблюденията на марсианския прахуляк, събрани от галактически апарати, учещи планетата, не демонстрират никакви следи от вода.
Това накара учените да заключат, че минералът, виновен за оттенъка на Марс, би трябвало да е хематит, който се образува при сухи условия и може да има червеникав цвят. Според този модел хематитът се е образувал, откакто водата е изчезнала от повърхността на Марс.
Валантинас и сътрудниците му обаче безапелационно демонстрират, че различен минерал - ферихидритът - е евентуален извършител на ръждясването на Марс. Това е минерал от стоманен оксид, който се образува бързо в наличието на хладка вода, и учените по-рано са считали, че той може да играе роля за аления цвят на Марс. Но доказателства за това липсваха.
Изследователите деликатно изследваха и проучиха данните за Марс от голям брой орбитални галактически апарати. Те съпоставят своята догадка със състава на астероид от Марс, както и с измерванията, осъществени от голям брой марсоходи през годините. Резултатите от тези разбори демонстрират, че ферихидритът е правдоподобно пояснение за окисленото желязо на Марс.
След това те използваха мощна мелница, с цел да стрият на прахуляк разнообразни минерали на окисленото желязо до размер на зърната, равностоен на размера на праховите частици на Марс, и проучиха получените проби, употребявайки същите техники, които бяха употребявани за разбор на марсианския прахуляк.
Най-доброто съвпадане сред наблюденията на Марс и пробите от земната повърхнина не е хематит, а ферихидрит с формула Fe5O8H - nH2O. Това допуска, че минералите би трябвало да са се образували, до момента в който Марс е бил към момента мокър, и по-късно са били раздробени и разнесени на всички места, запазвайки водния си автограф.
Затова може да се наложи да променим разбирането си за геоложката история на Марс.
„ Марс към момента е алената планета. Просто разбирането ни за това за какво Марс е червен се е трансформирало. Основната последица е, че защото ферихидритът може да се е образувал единствено когато на повърхността към момента е имало вода, Марс е ръждясал по-рано, в сравнение с смятахме до момента. Освен това ферихидритът остава постоянен при днешните условия на Марс “, казва Валантинас.
Разбира се, всичко това следва да бъде доказано. Но при съществуването на проби от Марс, които се намират в контейнери и чакат да бъдат събрани, може би няма да мине доста време, преди да знаем сигурно.
Червеният цвят е присъщата специфичност на Марс, която го отличава от всички останали планети в Слънчевата система. Но ново проучване демонстрира, че може би не сме разбрали вярно механизма, по който се получава цветът.
Нови проучвания демонстрират, че окисляването на желязото в марсианските скали е резултат от съществуването на вода, а не от сухото окисляване на хематит, както се смяташе до момента.
„ Опитвахме се да създадем имитация на марсиански прахуляк в лаборатория, като използвахме разнообразни типове стоманен оксид. Установихме, че ферихидритът, разбъркан с базалт - вулканична канара, най-добре дава отговор на минералите, следени от галактическите апарати на Марс “, изяснява планетарният геолог Адомас Валантинас от университета Браун в Съединени американски щати.
Доста добре е открито, че Марс, богат на желязо, е поруменял от процесите на наслойка, които са се случили от дълго време. През вековете скалите, съдържащи желязо, са се разпаднали, покривайки планетата с ръждив прахуляк, толкоз ослепителен, че даже с просто око Марс придобива червеникав нюанс на нощното небе.
Но има повече от един метод да се ръждяса една канара и това е казусът - защото всеки от тях споделя друга история за водата и минералите на Марс.
Вече няма подозрение, че в миналото по повърхността на алената планета е имало течаща вода. Събраните от марсоходите доказателства сочат изрично, че в миналото Марс е бил влажен. Но наблюденията на марсианския прахуляк, събрани от галактически апарати, учещи планетата, не демонстрират никакви следи от вода.
Това накара учените да заключат, че минералът, виновен за оттенъка на Марс, би трябвало да е хематит, който се образува при сухи условия и може да има червеникав цвят. Според този модел хематитът се е образувал, откакто водата е изчезнала от повърхността на Марс.
Валантинас и сътрудниците му обаче безапелационно демонстрират, че различен минерал - ферихидритът - е евентуален извършител на ръждясването на Марс. Това е минерал от стоманен оксид, който се образува бързо в наличието на хладка вода, и учените по-рано са считали, че той може да играе роля за аления цвят на Марс. Но доказателства за това липсваха.
Изследователите деликатно изследваха и проучиха данните за Марс от голям брой орбитални галактически апарати. Те съпоставят своята догадка със състава на астероид от Марс, както и с измерванията, осъществени от голям брой марсоходи през годините. Резултатите от тези разбори демонстрират, че ферихидритът е правдоподобно пояснение за окисленото желязо на Марс.
След това те използваха мощна мелница, с цел да стрият на прахуляк разнообразни минерали на окисленото желязо до размер на зърната, равностоен на размера на праховите частици на Марс, и проучиха получените проби, употребявайки същите техники, които бяха употребявани за разбор на марсианския прахуляк.
Най-доброто съвпадане сред наблюденията на Марс и пробите от земната повърхнина не е хематит, а ферихидрит с формула Fe5O8H - nH2O. Това допуска, че минералите би трябвало да са се образували, до момента в който Марс е бил към момента мокър, и по-късно са били раздробени и разнесени на всички места, запазвайки водния си автограф.
Затова може да се наложи да променим разбирането си за геоложката история на Марс.
„ Марс към момента е алената планета. Просто разбирането ни за това за какво Марс е червен се е трансформирало. Основната последица е, че защото ферихидритът може да се е образувал единствено когато на повърхността към момента е имало вода, Марс е ръждясал по-рано, в сравнение с смятахме до момента. Освен това ферихидритът остава постоянен при днешните условия на Марс “, казва Валантинас.
Разбира се, всичко това следва да бъде доказано. Но при съществуването на проби от Марс, които се намират в контейнери и чакат да бъдат събрани, може би няма да мине доста време, преди да знаем сигурно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ