„Червената лястовица“ събира на снимачната площадка режисьора Франсис Лорънс и

„ Червената лястовица “ събира на снимачната площадка режисьора Франсис Лорънс и актрисата Дженифър Лорънс, които нямат никаква роднинска връзка макар идентичните фамилни имена, за четвърти път, откакто двамата работиха дружно върху последните три кино лентата от извънредно сполучливата четирилогия „ Игрите на глада “.

И този път резултатът от взаимните им старания, въпреки и не без своите дефекти, си заслужава да бъде забелязан.

Лентата е солидно попълнение в шпионския кино род,

който през настоящото десетилетие се люшка сред две крайности. Изпълнените с екшън, динамичност и детонации завършения на Джеймс Бонд, сътрудниците от „ Кингсман “ и основната героиня в „ Атомна Блондинка “ са едната страна от този спектър; церебралните, изпълнени с думи, съспенс и неподвижност акомодации по романите на Джон льо Каре са другата.
Дженифър Лорънс
Е, „ Червената лястовица “ не е нито „ Скайфол “, нито „ Дама, поп, асо, разузнавач “. Филмът застъпва мястото си в жанра с голяма доза смелост, манифестирана на екрана под формата на графично принуждение и полово наличие, със звездната мощ на изпълнителите на двете основни функции и с грациозност и просветеност, каквито са присъщи – или най-малко би трябвало да са – на всички шпионски филми.

Ако сте си показали бруталните, само че хореографирани до съвършенство екшън подиуми в „ Атомна Блондинка “, когато сте прочели думите „ графично принуждение “ в горния параграф, съм задължен да ви предупредя, че сте в неточност. „ Червената лястовица “ изрично не е екшън. Насилието във кино лентата се демонстрира на екрана в къси и шокиращи детонации от кръв и гняв, които извикват нерешителност и омерзение, а не усмивки под мустак и възхита.

А в случай че на собствен ред сте прочели „ полово наличие “ и сте поклатили глава с неуважение, помислете още веднъж. Първичните човешки потребности, тяхната операция и тяхното непрекъснато развиване, са централните тематики в сюжета.

Това евентуално е и най-силната страна на „ Червената лястовица “ –

разнообразните и достоверни човешки портрети на многочислените персонажи в действието. Всеки един от тях се отличава с меродавност и със своя дефинираща характерност, с която въздейства на напредъка на сюжета. Това приказва по едно и също време за положителната работа на сценаристите и на изпълнителите, които придвижват на екрана техните думи.

Първите 15 минути от лентата ни показват двамата основни герои с съобразително инсталирани редуващи се фрагменти от всекидневието им, които са отлично скимване на режисьора Лорънс. През тези първи минути фенът привиква с изменчивия съветски акцент на Дженифър Лорънс и с наслада отбелязва, че неуместно изглеждащите ѝ изяви на балетния подиум завършват точно тук, при започване на кино лентата.

Дженифър Лорънс се появи с половин гримирано лице

Дженифър Лорънс с ослепителна транспарантна рокля на премиера на филм

Оттам нататък носителката на „ Оскар “ свети в ролята на основната героиня Доминика. Лорънс прави ролята своя със идеален жестомимичен надзор, чрез който илюстрира и еволюцията на героинята в хода на действието.

Тонът във всяка една от голите ѝ подиуми е закован с акуратност, без нито една от тях да наподобява самоцелна или непотребна. Самата тя, подкрепена от сюжета и точно посредством съвършено следения си език на тялото, трансформира голотата във водеща функционалност на действието, провокирайки сполучливо огромно многообразие от страсти с видимо идентични дейности.

На Джоуел Еджертън е поверена основната мъжка роля и евентуално най-положително илюстрираният воин в цялото деяние – американски сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, саможертвен, интелигентен, безпределно доброжелателен и сполучлив в работата си. По-известна холивудска звезда можеше да трансформира героя в извънредно сладникаво факсимиле, само че с тихата си, ненатрапчива неустрашимост и с хладнокръвието си пред камерата, австралиецът Еджертън сполучливо заобикаля този капан.

Това ме довежда и до един от минусите на кино лентата –

политически ангажирани хора сигурно не би трябвало да го гледат. Руските персонажи, с най-много 2-3 изключения, измежду които е и основната героиня, са илюстрирани в отрицателна светлина, до момента в който американците, въпреки и да не са идеализирани като в екшън от 80-те, сигурно са обрисувани в по-приятелски тонове. Встрани от това, сюжетът не заема никаква политическа позиция и изрично не брани никакви идеологии.

На собствен ред съветските акценти на англоговорящите артисти постоянно могат да звучат недотам достоверно и в това несъмнено си личи, че английските реализатори в поддържащия състав – Киърън Хиндс, Шарлот Рамплинг и титанът Джереми Айрънс – са по-добри и вербално по-ловки от американските си сътрудници.

Встрани от тези козметични дефекти, „ Червената лястовица “ може да не доближава до върховете в шпионския род, само че сигурно прелита наоколо до тях. А кацането ѝ е повече от грациозно с извънредно засищащ и логичен аргументиран поврат на финала, какъвто всеки шпионски филм постоянно се пробва да има, само че рядко съумява да реализира.

Четете още за кино:

На „ Три билборда “ разстояние от тъгата и щастието

„ Черната пантера “: Стъпка обратно за Marvel преди огромния край

Колко костват „ Всичките пари на света “

Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.

За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.