Започна изборният маратон за президент на Черна гора - каква е интригата
Черногорците ще се насочат към изборните урни в неделя, с цел да решат кой ще бъде държавният им глава през идващите пет години. Това обаче е единствено началото на един избирателен маратон, защото съгласно анализаторите е несъмнено, че ще има втори тур на президентските избори, а през юни би трябвало да се организира и парламентарен избор, написа Българска телеграфна агенция.
Предстоящите президентски избори са четвъртите от отделянето на Черна гора от съюза със Сърбия през 2006 година и осмите от въвеждането на многопартийната система.
Малко над 542 хиляди гласоподаватели ще имат опция да избират всред седем претенденти - одобрени политици и по-млади лица на политическата сцена. А тези, които не намират препоръчаните политически кандидатури за задоволително надеждни за високия пост, могат да дадат гласа си за инфлуенсър.
Функцията на президента на Черна гора е по-скоро представителна, защото по конституция той съставлява страната в чужбина, приема акредитивни писма, подписва признатите от Народното събрание закони и е отпред на Съвета за национална сигурност.
Какво е характерното при идния избор
За първи път от 30 години се организират избори на държавно ниво, а на власт не е Демократичната партия на социалистите на сегашния президент Мило Джуканович. Нейното ръководство бе прекратено след парламентарните избори 2020 година, когато проруският и просръбски Демократичен фронт, Демократи и придвижването УРА получиха болшинство в Народното събрание.
Освен това изборите се организират в изискване на дълбока политическа рецесия в Черна гора. Миналата година имаше два вота на съмнение при две разнообразни държавни управления, като след последния избор депутатите и Джуканович не можаха да се спогодят за името на идващия мандатоносител. И по този начин до четвъртък, когато изтече законовият период за сформиране на следващото ново държавно управление и Джуканович реши да разпусне Народното събрание.
Създалата се обстановка на политическа рецесия спъна Черна гора в напредъка ѝ по пътя към участието в Европейски Съюз. Страната с население към 620 хиляди души е претендент за член на Евросъюза.
В последния миг бяха направени и крачки за превъзмогване на друга рецесия в страната, настъпила през есента. Проблематично беше попълването на състава на Конституционния съд, защото при сегашната минимална разлика в съотношението на силите в Народното събрание от 81 депутати, претендентите за конституционни съдии не можеха да получат нужната поддръжка.
Наложи се Европейски Съюз да заплаши с спиране на договарянията за участие преди в последна сметка трима съдии да бъдат утвърдени и тази най-висша правосъдна инстанция в страната още веднъж има кворум за взимане на решения.
Кой кой е измежду претендентите
Както черногорското общество от години е поделено на прочерногорско и просръбско, по този начин и политическите му водачи могат да се групират по този симптом.
В първата група попада Мило Джуканович. Той се бори за трети президентски мандат като претендент на опозиционната проевропейска Демократична партия на социалистите.
Джуканович е политикът с най-дълъг стаж на политическата сцена на Черна гора. Шест пъти е избиран за министър председател, за пръв път, когато е бил на 29 години, а от 1997 до 2003 година е бил държавен глава. Той е във властта над 30 години ту като министър председател, ту като президент, въпреки че към името му се въртяха обвинявания в корупция, шуробаджанащина и хипотетична роля в контрабанда на цигари.
Докато е министър председател обаче Черна гора стана член на НАТО през 2017 година, а при предходен премиерски мандат през 2006 година Черна гора се раздели със Сърбия.
На последните избори през 2018 година той победи претендента на тогавашната съпротива Младен Боянич още на първия кръг, като получи 53.9 % от гласовете.
Депутатът Драгиня Вуксанович Станкович е претендент на опозиционната Социалдемократическа партия, която също пази евроатлантическите полезности. Тя взе участие в предходната президентска конкуренция през 2018 година като първата жена, кандидатирала се за държавен глава на Черна гора, и получи 8.3 % от гласовете.
От просръбската страна на политическия разлом е Андрия Мандич. Той е претендент на обединението към Демократичния фронт, която от години упорства за излизане на страната от НАТО, анулиране на признаването на Косово и повдигане на глобите против Русия, въведени от Черна гора.
До Мандич се подрежда Горан Данилович от Обединение на Черна гора, което се афишира също за отдръпване на признаването на Косово и унищожаване на глобите против Русия.
В просръбския лагер, въпреки и с нерешително държание, е и Алекса Бечич съгласно хърватския " Ютарни лист ". Бечич е водач на Демократите, които поддържаха резолюцията, осъждаща съветската експанзия против Украйна. Партията поддържа и евроатлантическата интеграция на страната.
Изданието дефинира Яков Милатович, от извънпарламентарното придвижване " Европа в този момент ", като " полупросръбски " цивилен представител. Движението е основано преди локалните избори в Подгорица предходната есен, на които се показа сносно. Милатович влезе в политиката като министър на първото държавно управление, образувано след изборите от август 2020 година и гласоподава за въвеждането на наказания против Русия, напомня Радио Свободна Европа.
Кандидат президентският лист се добавя от инфлуенсъра, който ще придаде на тези решаващи избори известна доза черногорски релакс и непрестореност - Йован Радулович Йоджир. Той се явява като " ТикТок " претендент на младото потомство. Неговите смешки и скечове, които се споделят в обществените мрежи, постоянно са дебелашки и на ръба на " политическата уместност ", което въпреки всичко му придава някакъв незлоблив сексапил, написа " Ютарни лист ".
Предстоящите президентски избори са четвъртите от отделянето на Черна гора от съюза със Сърбия през 2006 година и осмите от въвеждането на многопартийната система.
Малко над 542 хиляди гласоподаватели ще имат опция да избират всред седем претенденти - одобрени политици и по-млади лица на политическата сцена. А тези, които не намират препоръчаните политически кандидатури за задоволително надеждни за високия пост, могат да дадат гласа си за инфлуенсър.
Функцията на президента на Черна гора е по-скоро представителна, защото по конституция той съставлява страната в чужбина, приема акредитивни писма, подписва признатите от Народното събрание закони и е отпред на Съвета за национална сигурност.
Какво е характерното при идния избор
За първи път от 30 години се организират избори на държавно ниво, а на власт не е Демократичната партия на социалистите на сегашния президент Мило Джуканович. Нейното ръководство бе прекратено след парламентарните избори 2020 година, когато проруският и просръбски Демократичен фронт, Демократи и придвижването УРА получиха болшинство в Народното събрание.
Освен това изборите се организират в изискване на дълбока политическа рецесия в Черна гора. Миналата година имаше два вота на съмнение при две разнообразни държавни управления, като след последния избор депутатите и Джуканович не можаха да се спогодят за името на идващия мандатоносител. И по този начин до четвъртък, когато изтече законовият период за сформиране на следващото ново държавно управление и Джуканович реши да разпусне Народното събрание.
Създалата се обстановка на политическа рецесия спъна Черна гора в напредъка ѝ по пътя към участието в Европейски Съюз. Страната с население към 620 хиляди души е претендент за член на Евросъюза.
В последния миг бяха направени и крачки за превъзмогване на друга рецесия в страната, настъпила през есента. Проблематично беше попълването на състава на Конституционния съд, защото при сегашната минимална разлика в съотношението на силите в Народното събрание от 81 депутати, претендентите за конституционни съдии не можеха да получат нужната поддръжка.
Наложи се Европейски Съюз да заплаши с спиране на договарянията за участие преди в последна сметка трима съдии да бъдат утвърдени и тази най-висша правосъдна инстанция в страната още веднъж има кворум за взимане на решения.
Кой кой е измежду претендентите
Както черногорското общество от години е поделено на прочерногорско и просръбско, по този начин и политическите му водачи могат да се групират по този симптом.
В първата група попада Мило Джуканович. Той се бори за трети президентски мандат като претендент на опозиционната проевропейска Демократична партия на социалистите.
Джуканович е политикът с най-дълъг стаж на политическата сцена на Черна гора. Шест пъти е избиран за министър председател, за пръв път, когато е бил на 29 години, а от 1997 до 2003 година е бил държавен глава. Той е във властта над 30 години ту като министър председател, ту като президент, въпреки че към името му се въртяха обвинявания в корупция, шуробаджанащина и хипотетична роля в контрабанда на цигари.
Докато е министър председател обаче Черна гора стана член на НАТО през 2017 година, а при предходен премиерски мандат през 2006 година Черна гора се раздели със Сърбия.
На последните избори през 2018 година той победи претендента на тогавашната съпротива Младен Боянич още на първия кръг, като получи 53.9 % от гласовете.
Депутатът Драгиня Вуксанович Станкович е претендент на опозиционната Социалдемократическа партия, която също пази евроатлантическите полезности. Тя взе участие в предходната президентска конкуренция през 2018 година като първата жена, кандидатирала се за държавен глава на Черна гора, и получи 8.3 % от гласовете.
От просръбската страна на политическия разлом е Андрия Мандич. Той е претендент на обединението към Демократичния фронт, която от години упорства за излизане на страната от НАТО, анулиране на признаването на Косово и повдигане на глобите против Русия, въведени от Черна гора.
До Мандич се подрежда Горан Данилович от Обединение на Черна гора, което се афишира също за отдръпване на признаването на Косово и унищожаване на глобите против Русия.
В просръбския лагер, въпреки и с нерешително държание, е и Алекса Бечич съгласно хърватския " Ютарни лист ". Бечич е водач на Демократите, които поддържаха резолюцията, осъждаща съветската експанзия против Украйна. Партията поддържа и евроатлантическата интеграция на страната.
Изданието дефинира Яков Милатович, от извънпарламентарното придвижване " Европа в този момент ", като " полупросръбски " цивилен представител. Движението е основано преди локалните избори в Подгорица предходната есен, на които се показа сносно. Милатович влезе в политиката като министър на първото държавно управление, образувано след изборите от август 2020 година и гласоподава за въвеждането на наказания против Русия, напомня Радио Свободна Европа.
Кандидат президентският лист се добавя от инфлуенсъра, който ще придаде на тези решаващи избори известна доза черногорски релакс и непрестореност - Йован Радулович Йоджир. Той се явява като " ТикТок " претендент на младото потомство. Неговите смешки и скечове, които се споделят в обществените мрежи, постоянно са дебелашки и на ръба на " политическата уместност ", което въпреки всичко му придава някакъв незлоблив сексапил, написа " Ютарни лист ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ