Черно море променя цвета си. За какво говори това?
Черно море трансформира цвета си. За какво приказва това?
Едва ли има доста хора, които да не са видели оповестената неотдавна сателитната фотография на НАСА, на която Черно море наподобява тюркоазено синьо, вместо тъмносиньо, какъвто е нормално цветът му? Докато в медиите и обществените мрежи изменението в цвета на морето се дискутираше оживено, в научните среди в България тази вест не провокира особена изненада.
На какво се дължи по-светлият цвят на Черно море
Д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките, изясни пред Дъждовни води, че по-светлият цвят на Черно море се дължи на цъфтежа на фитопланктон. Това са микроводорасли, които не могат да се видят с просто око. Затова от плажа може и да не откриете ясна разлика – такава може да се следи единствено от забележителна височина, да вземем за пример от дрон или спътник.
Изследователката изяснява, че явлението е особено за Черноморието
в средата на лятото, само че измененията в климата и по-високата температура на водата през зимата водят до все по-ранен разцвет всяка година. И въпреки фитопланктонът да не съставлява директна заплаха за индивида, появяването му е сигнал за някои съществени проблеми в Черно море.
„ Нашето Черноморие има проблем с пречиствателните станции,
тъй като те са проектирани за избран брой туристи, само че поради взрива в строителството този потенциал е надхвърлен. По-скоро това е казусът, в сравнение с цветът на морето “, споделя доктор Бекова и напомня за повредата със спуканата пречиствателната тръба под Варненското езеро, която към момента не е поправена.
Изследователката отбелязва, че органичните боклуци в следствие от човешката активност
основават удобна среда за популацията на фитопланктона. А това напълно не е безобидно. Когато фотосинтезира, фитопланктонът черпи О2 от водния пласт, в който живеят риби, бентоси и миди. В Черно море богатото на О2 пространство е лимитирано до дълбочина от 150 метра, а в резултат на цъфтежа на фитопланктон то става още по-малко, изяснява доктор Бекова. Според изследователката това може да докара до фрапантно понижаване на рибната популация в морето.
Черноморските жители са изправени и пред друго съществено предизвикателство
– климатичните промени. Сигурно сте забелязали, че в последно време цацата е по-малко и по-дребна. Това се дължи на по-топлата вода през зимата. „ Колкото по-висока температура имаме, толкоз по-рано се случва половото съзряване при рибите. А колкото по-малка е рибата, толкоз по-некачествен материал дава тя за идващото потомство “, споделя доктор Бекова и изяснява, че
стоплянето не разрешава на междинния воден пласт в Черно море да стане задоволително леден
и да стопира сероводорода от дълбоките води да прониква нагоре при живите организми. Хидробиоложката предизвестява, че в случай че стоплянето продължи с бързи темпове, има огромна възможност да се стигне до всеобща гибел при рибите.
Едва ли има доста хора, които да не са видели оповестената неотдавна сателитната фотография на НАСА, на която Черно море наподобява тюркоазено синьо, вместо тъмносиньо, какъвто е нормално цветът му? Докато в медиите и обществените мрежи изменението в цвета на морето се дискутираше оживено, в научните среди в България тази вест не провокира особена изненада.
На какво се дължи по-светлият цвят на Черно море
Д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките, изясни пред Дъждовни води, че по-светлият цвят на Черно море се дължи на цъфтежа на фитопланктон. Това са микроводорасли, които не могат да се видят с просто око. Затова от плажа може и да не откриете ясна разлика – такава може да се следи единствено от забележителна височина, да вземем за пример от дрон или спътник.
Изследователката изяснява, че явлението е особено за Черноморието
в средата на лятото, само че измененията в климата и по-високата температура на водата през зимата водят до все по-ранен разцвет всяка година. И въпреки фитопланктонът да не съставлява директна заплаха за индивида, появяването му е сигнал за някои съществени проблеми в Черно море.
„ Нашето Черноморие има проблем с пречиствателните станции,
тъй като те са проектирани за избран брой туристи, само че поради взрива в строителството този потенциал е надхвърлен. По-скоро това е казусът, в сравнение с цветът на морето “, споделя доктор Бекова и напомня за повредата със спуканата пречиствателната тръба под Варненското езеро, която към момента не е поправена.
Изследователката отбелязва, че органичните боклуци в следствие от човешката активност
основават удобна среда за популацията на фитопланктона. А това напълно не е безобидно. Когато фотосинтезира, фитопланктонът черпи О2 от водния пласт, в който живеят риби, бентоси и миди. В Черно море богатото на О2 пространство е лимитирано до дълбочина от 150 метра, а в резултат на цъфтежа на фитопланктон то става още по-малко, изяснява доктор Бекова. Според изследователката това може да докара до фрапантно понижаване на рибната популация в морето.
Черноморските жители са изправени и пред друго съществено предизвикателство
– климатичните промени. Сигурно сте забелязали, че в последно време цацата е по-малко и по-дребна. Това се дължи на по-топлата вода през зимата. „ Колкото по-висока температура имаме, толкоз по-рано се случва половото съзряване при рибите. А колкото по-малка е рибата, толкоз по-некачествен материал дава тя за идващото потомство “, споделя доктор Бекова и изяснява, че
стоплянето не разрешава на междинния воден пласт в Черно море да стане задоволително леден
и да стопира сероводорода от дълбоките води да прониква нагоре при живите организми. Хидробиоложката предизвестява, че в случай че стоплянето продължи с бързи темпове, има огромна възможност да се стигне до всеобща гибел при рибите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ