Черно море е най-безопасното море и това е факт. В

Черно море е най-безопасното море и това е реалност. В него не живеят нападателни към индивида типове, които атакуват и убиват съзнателно плувците.

Има обаче няколко морски животни в по-диви и ненаселени места, които в случай че бъдат настъпени, хванати или застрашени, стават рискови. Потенциално най-опасна измежду тях е морската котка. Тъй като всеки може да се окаже лице в лице с тази риба е добре да знае какво съставлява тя и каква заплаха носи.

Класификация и разпространяване на морската котка

Научното наименование на морската котка е Dasyatis pastinaca. Тя е хрущялна риба от разреда на Скатовите риби и се среща и в Черно море.

Морската котка е характерен представител на подраздел Скат от семейство Плоски акулови.

Първото научно изложение направено от Карл Линей в Х издание на Sistema Natura и е сложена в жанр Dasyatis. Има и синя морска котка, която се преглежда като вид на елементарната риба с това наименование. Освен неналичието на синя маркировка, елементарната морска котка и по морфология е по-различна и това довежда до отделянето на сините риби в обособен тип.

През 2001 година е оповестено проучване, което обгръща 14 типа Dasyatis и излиза наяве, че елементарната морска котка е най-базалният член на рода.

Разпространена е в Черно и Средиземно море. Среща си в по-малък брой в североизточен Атлантически океан от Южна Норвегия и Западно Балтийско море до Мадейра и Канарските острови.

Местообитания на морската котка

Морската котка е дънна риба и населява пясъчно или глинесто дъно. Прекарва по-голямата част от времето си заровена в пясъка и отчасти неактивна. Има табиет да се движи единствено носена от течението. Зимата прекарва в дълбокото, а лятото излиза покрай крайбрежията. Най-често се среща на дълбочина от 20 до 80 метра.

Благоприятни места за нея са калните дъна в спокойни води, намира се и покрай скални рифове или в устията, тъй като е толерантна към ниска соленост на водата. На брега на Азорските острови нормалните реки са най-обилни през лятото и по-плитки през зимата, което приказва за сезонно изместване в обсега или дълбочината на престояване на рибата, което е документирано и при други типове морски котки.

Как наподобява морската котка?

Морската котка е хрущялна риба, без люспи с безпрепятствено тяло, което има ромбовидна форма. Размерите на екземплярите в Черно море най-често доближават към 1 метър, а тежестта до 10 кг. Има екземпляри и над 30 кг.

Гърбът и цялата горна страна на рибата е леко изпъкнала, а долната страна е плоска. Липсва гръбна и опашна перка. Има нишковидна издължена опашка с форма на бич с нащърбен и изострен шип. Опашката нормално е дълга 35 сантиметра.

На долната страна на тялото има надлъжно ситуирани жлебове с отровни жлези. Отровата от тях не провокира животозастрашаващо положение.

Очите на морската котка са отгоре на тялото и се счита от учените, че не са изключително значими при намирането на храна.

Нейната уста, ноздрите и хрилните отвори са от долната страна на тялото. Зъбите са дребни и тъпи, само че мощни.

Подобно на своите родственици - акулите, тя е оборудвана с електрически датчици, наречени ампули на Лоренцини. Разположени са към устата и улавят естествените електрически вибрации на плячката.

Възрастните човеци могат да развият ред костеливи копчета по междинната линия на гърба.

В цветово отношение рибата е обагрена в сиво, кафяво, червеникаво или маслено зелено от горната страна, а изпод е белезникава с тъмни петна. Младите екземпляри могат да имат бели петна.

Хранене на морската котка

Рибата е срещана поединично или на дребни стада, по-активна е нощем, а през деня е склонна да се заравя в тинята. Морската котка се храни с огромно многообразие от обитаеми организма от дъното на моретата, което включва ракообразни, главоноги, двучерупчести, червеи и дребни костеливи рибки. Нанася огромни вреди на култивираните кревати на мидите.

Според проучване, извършено край крайбрежията на Турция, ракообразните съставляват 99 % от храната на морската котка. С възрастта рибата става все по-голям детайл от храната.

Друго изследване е открило, че най-важните съставни елементи от храната на мъжкия са два типа скаради, плуващи раци и главоноги. За разлика от главоногите, значими за мъжките, рибите се явяват пък по-важни за храненето на женските.

Морската котка има 27 хиляди рецептора за чувство на храната, което е рекордно положително съоръжение в помощ на диетата на рибата.

Хищната риба се прехранва с огромно многообразие на висши форми на мекотели, риби и раци и това я прави съперник на риболовците, защото се възползва постоянно от техния улов, само че и сама е ловувана от индивида.

Размножаване на морската котка

Морската котка принадлежи към групата на живородните риби и се развъжда през лятото, юли и август. Оплодените яйца са сред 4 и 12 на брой и се задържат в яйцепроводите. Между организма на майката и зародишите се образува нещо като плацента, която служи за транспорт на хранителни субстанции към младия организъм. Инкубацията е с дълготрайност от 4 месеца.

Първоначално ембрионите се поддържат от жълтък, а по-късно се добавя от маточно мляко, което е обогатено с протеини, мазнини и слуз.

Новородените са с размери към 8 и 20 сантиметра. Мъжките доближават полова зряла възраст при размери от 22-32 сантиметра, а женските от 24до 38 сантиметра.

Морската котка като улов

Месото на морската котка е алено. След обработка става бяло, компактно и влакнесто. Най-вкусни са перките и бузите на рибата. Кожата не се яде и би трябвало да бъде одрана.

При обработката и транжирането на улова би трябвало да се внимава за острия шип на опашката В основата му, при разклонението се намира мястото, от което се освобождава отровната субстанция. Най-добре е преди обработката да се отреже цялата опашка от основата.

От една морска котка с тегло 10 кг се употребяват 3 кг, т.е. единствено 30 % от цялата риба. Приготвя се печена, пържена, пушена риба, или сушените перки. Правят се чирози - осолена риба. Вкусовите качества на месото не са превъзходни и е по-добре да се пощади кротката и лесна за хващане риба. Тя е и евентуално рискова.

Интересни обстоятелства за морската котка

В антични времена отровата на морската котка е употребена в зъболечението като анестезия.

При убождане от морска котка се получава сърцетуптене, и мощна болежка, а в някои случаи даже парализа. Не е рисково за живота.

Според гръцкия стихотворец Омир Одисей е погубен инцидентно от сина си Телегон, който го пронизал с копие с накрайник, който имал шип от Морска котка. Така се сбъднало предсказанието на Тирезий, че Одисей ще загине от морето, само че не в него.

Древните нации доста се страхували от отровата на Морската котка. Плиний Стари в своята Естествена история твърди, че рибата може да пробива бронята като стрела и да корозира желязото. Древния стихотворец Опиан упорства, че отровата на морската котка може да разтваря камъни. Всички антични създатели настояват, че раните от рибата са неизлечими.

Механичното пострадване от шипа е по-опасно от отравянето, въпреки че и токсините предизвикват мощна болежка, която се смесва от болката от самото пострадване.