Черен Лешояд
Черният лешояд (Aegypius monachus) е една от най-големите и впечатляващи птици в света. Той е част от семейство Ястребови (Accipitridae) и принадлежи към групата на лешоядите - птици, които се хранят най-вече с мърша на умрели животни. Черният лешояд има значима роля в природата, защото почиства територията от разлагащи се остатъци и предотвратява разпространяването на заболявания.
За страдание, тази птица е съвсем изчезнала в България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 година в Източните Родопи. Днес черните лешояди могат да бъдат видени в страната (в Източните Родопи), само че не са видяни да гнездят на територията на страната. Обикновено идват да ловуват в България, само че колониите им са в Северна Гърция.
В тази публикация ще разгледаме в детайли живота на черния лешояд - изложение, разпространяване, привички, хранене, размножаване, закани и, не на последно място, някои забавни обстоятелства за голямата птица.
Как наподобява черният лешояд?
Черният лешояд е наедрял представител на семейство Ястребови, с дължина на тялото от 110 до 120 см, обсег на крилете от 265 до 300 см и тегло от 6, 3 до 12, 5 кг. Няма изразен сексуален диморфизъм при черните лешояди, т.е. мъжките и женските са сходни по величина и багра. Оперението му е тъмнокафяво, съвсем черно, като се изключи светлата глава и врата, които при възрастните птици са сивобели, а при младите са черни.
Главата е дребна и гола, с публикуван клюн, който е мощен и огънат надолу. Очите са тъмни, а краката са жълти. Опашката е къса и права, а крилата са дълги и необятни, с изразени пера на краищата. В полет черният лешояд се отличава по равния като линия срещуположен профил при реене. Кацнал, той се откроява с голямото си черно тяло и глава, подаваща се над яка от пера и със скрита под крилата опашка.
Разпространение на черния лешояд
Черният лешояд се среща в южните елементи на Европа, Азия и Африка. В Европа той е публикуван в Испания, Португалия, Франция, Италия, Гърция, Турция. В България той е бил непрекъснат тип и обитавал страната целогодишно, само че през последните десетилетия е липсващ като гнездящ тип и е включен в категорията " липсващ " в Червената книга на България.
Снимка: Ben_Kerckx/pixabay.com Последният опит за гнездене на черни лешояди в страната е регистриран през 1993 година в Източни Родопи. Днес у нас се среща постоянно в Източните Родопи, където се хранят птици от колонията в народен парк " Дадя ", Северна Гърция. Това е единствената колония на типа на Балканите, наброяваща към 30 двойки сега. Черният лешояд населява планински, горски и полупустинни местности, където има задоволително мърша и успокоение.
Поведение на черния лешояд
Черният лешояд е обществена птица, която живее в групи или колонии. Той поддържа връзка с другите от своя тип посредством разнообразни звуци като крякане, пискане, свирене. Тези звуци служат за изложение на въодушевление, привличане на сътрудник, отбелязване на територия или сигнализиране за храна. Черният лешояд е деен денем, като употребява топлите въздушни течения, с цел да се издига високо в небето и да облита огромни дистанции в търсене на храна.
Той може да лети със скорост до 80 км/ч и да доближи височина до 3000 м. Когато забележи мъртвец на умряло животно, се спуска пикирайки със сгънати крила, като издава присъщ тон, от който идва и националното му име - картал. Черният лешояд е непрекъснат тип, който не мигрира, само че може да се придвижва според от съществуването на храна и успокоение. Птиците се придържат към гнездото си през по-голямата част от годината, като го посещават рядко през октомври и ноември.
С какво се храни черният лешояд?
Черният лешояд е главно мършоядна птица, която се храни с месо от умрели животни, само че от време на време улавя и дребна плячка като диви зайци, катерици, други гризачи, костенурки и гущери. Благодарение на мощния си клюн бързо прониква в натрупа на мъртвото животно и изяжда най-сочните елементи. Сътрудничи с други типове лешояди като белоглавия лешояд (Gyps fulvus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus), които могат да раздерат кожата на натрупа и да му дадат достъп до вътрешностите. Черният лешояд потвърдено има извънредно мощно подушване, с което търси мърша на голямата територия, която съставлява ловния му периметър.
Размножаване при черните лешояди
Черният лешояд е моногамен тип, който си избира сътрудник за цялостен живот. Той стартира да се развъжда на към 6-7 години и гнезди всяка година. Гнездото е издигнато от клончета, треви и кожа от животни на скалисти издатини, дървета или даже здания, стига да не бъде обезпокояван от хората. Гнездото е огромно и тежко, с диаметър до 2 м и височина до 1, 5 м. В него се съхраняват и остатъци от храна, които служат за привличане на инсекти, чиито ларви се употребяват за поддържане на дребното. Самката снася едно само яйце, което се излюпва след 50-60 дни. Пилето е голо и сляпо, с розова кожа и черен клюн. То остава в гнездото към 120 дни, като родителите го хранят с месо, което е авансово обезкостено, сдъвкано от родителя и изплюто в човката на дребното. Пилето доближава полова зрялост на 6-7 години.
Роля и значение на черния лешояд в природата
Черният лешояд е значим участник в екосистемата, защото оказва помощ за преработването на органичните субстанции и предотвратяването на разпространяването на заболявания. Той е натурален санитар, който почиства територията от мърша на умрели животни, като по този метод икономисва сила и запаси за разлагането им. Той също по този начин защищава здравето на други животни, като унищожава евентуални патогени и паразити, които могат да провокират епидемии. Черният лешояд е и индикатор за биологичното многообразие и здравословното положение на екосистемата, защото е подвластен от съществуването на задоволително огромни животни, които да му обезпечават храна, и от спокойствието на средата, в която живее.
Заплахи и запазване на черния лешояд
Черният лешояд е тип, който е изправен пред доста закани за оцеляването си. Най-сериозната от тях е дефицитът на храна, заради намаляването на популациите на огромни бозайници, които са главният източник на мърша.
Други закани са отравянето с пестициди, тежки метали и медикаменти, които се употребяват за лекуване на домашни животни, противозаконният лов, вятърните турбини и конфликтът с електропроводи, загубата и деградацията на местообитанията, нарушаването на гнездовите места и климатичните промени. Всички тези фактори довеждат до понижаване на числеността и разпространяването на типа, който е включен в Червения лист на Международния съюз за запазване на природата (МСОП) като уязвим. Според МСОП международната популация на черния лешояд се прави оценка на към 12 000 - 38 000 възрастни птици, като най-голямата част от тях са в Азия.
За опазването на черния лешояд са нужни съгласувани и сложни ограничения, които да адресират всички закани, с които се сблъсква. Някои от тези ограничения са:
- обезпечаване на задоволително храна посредством основаване на хранителни станции
- управление на отравянето с химикали и лекарства
- попречване на конфликта с електропроводи посредством уединяване и маркиране
- отбрана и възобновяване на местообитанията
- понижаване на безпокойството в гнездовите места
- подкрепяне на размножаването посредством изкуствено гнездене и рехабилитация, мониторинг и проучване на популациите и екологията на вида
- повишение на публичната информираност и ангажираност, съдействие и съгласуваност сред разнообразни институции и организации на национално и интернационално равнище.
В България се организират разнообразни планове и стратегии за запазване на черния лешояд, като да вземем за пример план “Възстановяване и стабилно ръководство на черния лешояд в България ”, който се финансира от Европейския съюз.
Интересни обстоятелства за черния лешоядите
- Черният лешояд е една от най-големите птици в света, като тежестта му може да доближи до 12, 5 кг, а размахът на крилете му - до 3 м.
- Черният лешояд е един от най-дълго живеещите типове птици, като може да живее до 40 години в дивата природа и до 60 години в плен.
- Черният лешояд е един от най-верните типове птици, като си избира сътрудник за цялостен живот и гнезди с него всяка година. Ако сътрудникът му почине, той може да остане уединен за остатъка от живота си или да си откри нов сътрудник след няколко години.
- Черният лешояд има специфична акомодация за хранене с мърша - главата и вратът му са голи, с цел да не се замърсят с кръв и черва, а кожата му е устойчива на бактерии и гъбички.
- Черният лешояд има способността да контролира температурата на тялото си посредством изпотяване, разперване на крилата или изпразване на изпражненията си по краката си, което ги охлажда.
