В търсене на истината за черните дупки
Ч ерните дупки са едни от най-впечатляващите и загадъчни обекти във Вселената. Благодарение на необикновено мощната си гравитация, те гълтам всичко, което се приближи до тях – даже и светлината. По тази причина, наблюдението им е комплицирана задача. С напредването на технологиите, учените разкриват от ден на ден и повече детайлности за тези мистериозни колоси. През последните години бяха открити редица необикновени черни дупки, а насъбраните данни стоят в основата на някои, меко казано, екзотични теории.
Ever wonder what happens when you fall into a black hole?
Thanks to a new, immersive visualization produced on a NASA supercomputer, we're kicking off with a virtual plunge into the event horizon—a black hole's point of no return:
— NASA (@NASA)
Живеем ли в черна дупка?
Представете си, че е лято. Решили сте да прекарате няколко дни в планината, надалеч от шумотевицата на огромния град. Една вечер отправяте взор към обсипаното със звезди небе и оставате изумени какъв брой прелестно е то. Опитвате се да различите някое съзвездие и да откриете къде се намира Венера или Марс. Наслаждавайки се на спиращата дъха панорама, вие си задавате въпроса какво в действителност съставлява Вселената? Дали в действителност е безкрайна? Вероятно ще ви се стори необичайно, само че съгласно някои учени тя е…огромна черна дупка. Въпросната доктрина несъмнено звучи извънредно, само че това не значи, че би трябвало да бъде отписана с лека ръка. Експертите означават, че сред Вселената и черните дупки съществуват известни прилики. Особено любопитни са резултатите от проучване, опитващо се да разкрие какво би било държанието на сходен обект, в случай че съдържа цялата маса и сила, за които се допуска, че построяват Вселената. Според изчисленията, такава черна дупка би имала същите размер и компактност като познатия ни космос. Физиците също по този начин считат, че Големият гърмеж – моментът на раждането на Вселената, в редица връзки е подобен с изискванията в сърцевината на черните дупки. Съществува и още по-смела доктрина, съгласно която тези загадъчни обекти могат да основават дребни „ Вселени-бебета “. Всичко това звучи повече от завладяващо, само че не трябва да забравяме, че няма никакви доказателства в поддръжка на тези смели догатки.
Find out more about Hubble's black hole discoveries:
— Hubble (@NASAHubble)
Квантова галактическа цензура
Начинът, по който учените изследват черните дупки, е учреден на Общата доктрина на относителността, основана от Алберт Айнщайн. Този метод, обаче, не регистрира квантовите резултати, измежду които е лъчението на Хокинг (процес, при който черните дупки излъчват разнообразни обикновени частици). Освен това, навътре в всеки сходен обект съществува област с безкрайна компактност, известна като сингулярност, в която всички физични закони на процедура се разпадат. Защо тогава не можем да следим аномалиите, провокирани от тези рискови условия? Отговор на този въпрос дава основаната от нобеловия лауреат по физика Роджър Пенроуз догадка за галактическата цензура. Според нея, сингулярностите са скрити зад така наречен небосвод на събитията – границата, оттатък която даже светлината не може да избегне чудовищното гравитационно привличане на черните дупки. Предположението на Пенроуз, което той показва преди близо половин век, към момента е недоказано и е измежду най-важните въпроси в областта на астрофизиката, на които няма безапелационен отговор. В известна степен, черните дупки се въздействат от квантовата механика, само че световноизвестният академик изключва нейните резултати в работата си, както и теорията, позволяваща да се мерят пулсациите в пространство-времето (гравитационните вълни). Когато те бъдат включени, специалистите към този момент приказват за квантови черни дупки. От това, което се знае за тях, може да се направи заключението, че те също разполагат със сингулярности, което на собствен ред значи, че съществува и квантова галактическа цензура – разбиране, което е обект на разпалени диспути в научните среди. Тясно обвързвано с тази тематика е неравенството на Пенроуз – математическа взаимозависимост, съгласно която масата или силата на пространство-времето е обвързвана с площта на хоризонтите на черните дупки, които се съдържат в него. Експертите означават, че то може да се употребява за ясното формулиране на квантовата галактическа цензура, като през последните години бяха направени няколко сходни опита, само че без да бъдат реализирани приемливи резултати.
JWST observations of the young galaxy LID-568 suggest that its central black hole is consuming matter at a supernormal rate. The finding could explain how black holes become supermassive so quickly.
— Physics Magazine (@PhysicsMagazine)
Лакомник с невиждани размери
В сърцето на вселена, намираща се на почти 12 милиарда светлинни години от Земята, има свръхмасивна черна дупка, която озадачава учените. Тя е наречена LID-568 и гълтам материя със скорост, която е 40 пъти по-висока от тази, считана за безспорен най-много. Освен че има незабравим „ вкус “, черната дупка излъчва интензивно рентгеново излъчване, с помощта на което попаднала в полезрението на астрономите. Проведените проучвания разкрили нещо изненадващо – тя била формирана единствено 1,5 милиарда години след Големия гърмеж. Въпросът, на който специалистите към момента не могат да намерят безапелационен отговор, е какво е довело до основаването на сходен обект в интервал, когато Вселената била относително млада. Според една от най-популярните хипотези, LID-568 придобила по-голямата част от масата си единствено с един „ епизод на струпване “, случил се с невиждана активност. Към сегашния миг не се знае съвсем нищо за този предполагаем развой, а учените означават, че би трябвало да бъдат осъществени още доста проучвания, с цел да се разкрият детайлности по отношение на механизмите, стоящи зад „ рисковото хранене “ на черните дупки.
Най-далечната черна дупка
LID-568 се намира на голямо разстояние от Земята, само че в действителност не е най-далечната свръхмасивна черна дупка, позната на астрономите. Лидер в тази ранглиста е откритата през 2023 година UHZ1. Тя се намира на 3,5 милиарда светлинни години от нашата планета, а учените считат, че е основана единствено 470 млн. години след Големия гърмеж. Нейната маса е сред 10 и 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Според екип учени, управителен от Акос Богдан от Центъра по астрофизика „ Харвард - Смитсониън “, откриването на сходен обект съставлява значимо доказателство за образуването на свръхмасивни черни дупки след пряк гравитационен колапс на голям облак газ в извънредно компактен обект, който усилва размера си с течение на времето. На сходно мнение е и астрофизикът от Принстънския университет Анди Гулдинг. „ Съществуват физически ограничавания за това какъв брой бързо могат да порастват черните дупки, само че тези, които се раждат по-масивни, имат осезаемо преимущество “, акцентира той.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Ever wonder what happens when you fall into a black hole?
Thanks to a new, immersive visualization produced on a NASA supercomputer, we're kicking off with a virtual plunge into the event horizon—a black hole's point of no return:
— NASA (@NASA)
Живеем ли в черна дупка?
Представете си, че е лято. Решили сте да прекарате няколко дни в планината, надалеч от шумотевицата на огромния град. Една вечер отправяте взор към обсипаното със звезди небе и оставате изумени какъв брой прелестно е то. Опитвате се да различите някое съзвездие и да откриете къде се намира Венера или Марс. Наслаждавайки се на спиращата дъха панорама, вие си задавате въпроса какво в действителност съставлява Вселената? Дали в действителност е безкрайна? Вероятно ще ви се стори необичайно, само че съгласно някои учени тя е…огромна черна дупка. Въпросната доктрина несъмнено звучи извънредно, само че това не значи, че би трябвало да бъде отписана с лека ръка. Експертите означават, че сред Вселената и черните дупки съществуват известни прилики. Особено любопитни са резултатите от проучване, опитващо се да разкрие какво би било държанието на сходен обект, в случай че съдържа цялата маса и сила, за които се допуска, че построяват Вселената. Според изчисленията, такава черна дупка би имала същите размер и компактност като познатия ни космос. Физиците също по този начин считат, че Големият гърмеж – моментът на раждането на Вселената, в редица връзки е подобен с изискванията в сърцевината на черните дупки. Съществува и още по-смела доктрина, съгласно която тези загадъчни обекти могат да основават дребни „ Вселени-бебета “. Всичко това звучи повече от завладяващо, само че не трябва да забравяме, че няма никакви доказателства в поддръжка на тези смели догатки.
Find out more about Hubble's black hole discoveries:
— Hubble (@NASAHubble)
Квантова галактическа цензура
Начинът, по който учените изследват черните дупки, е учреден на Общата доктрина на относителността, основана от Алберт Айнщайн. Този метод, обаче, не регистрира квантовите резултати, измежду които е лъчението на Хокинг (процес, при който черните дупки излъчват разнообразни обикновени частици). Освен това, навътре в всеки сходен обект съществува област с безкрайна компактност, известна като сингулярност, в която всички физични закони на процедура се разпадат. Защо тогава не можем да следим аномалиите, провокирани от тези рискови условия? Отговор на този въпрос дава основаната от нобеловия лауреат по физика Роджър Пенроуз догадка за галактическата цензура. Според нея, сингулярностите са скрити зад така наречен небосвод на събитията – границата, оттатък която даже светлината не може да избегне чудовищното гравитационно привличане на черните дупки. Предположението на Пенроуз, което той показва преди близо половин век, към момента е недоказано и е измежду най-важните въпроси в областта на астрофизиката, на които няма безапелационен отговор. В известна степен, черните дупки се въздействат от квантовата механика, само че световноизвестният академик изключва нейните резултати в работата си, както и теорията, позволяваща да се мерят пулсациите в пространство-времето (гравитационните вълни). Когато те бъдат включени, специалистите към този момент приказват за квантови черни дупки. От това, което се знае за тях, може да се направи заключението, че те също разполагат със сингулярности, което на собствен ред значи, че съществува и квантова галактическа цензура – разбиране, което е обект на разпалени диспути в научните среди. Тясно обвързвано с тази тематика е неравенството на Пенроуз – математическа взаимозависимост, съгласно която масата или силата на пространство-времето е обвързвана с площта на хоризонтите на черните дупки, които се съдържат в него. Експертите означават, че то може да се употребява за ясното формулиране на квантовата галактическа цензура, като през последните години бяха направени няколко сходни опита, само че без да бъдат реализирани приемливи резултати.
JWST observations of the young galaxy LID-568 suggest that its central black hole is consuming matter at a supernormal rate. The finding could explain how black holes become supermassive so quickly.
— Physics Magazine (@PhysicsMagazine)
Лакомник с невиждани размери
В сърцето на вселена, намираща се на почти 12 милиарда светлинни години от Земята, има свръхмасивна черна дупка, която озадачава учените. Тя е наречена LID-568 и гълтам материя със скорост, която е 40 пъти по-висока от тази, считана за безспорен най-много. Освен че има незабравим „ вкус “, черната дупка излъчва интензивно рентгеново излъчване, с помощта на което попаднала в полезрението на астрономите. Проведените проучвания разкрили нещо изненадващо – тя била формирана единствено 1,5 милиарда години след Големия гърмеж. Въпросът, на който специалистите към момента не могат да намерят безапелационен отговор, е какво е довело до основаването на сходен обект в интервал, когато Вселената била относително млада. Според една от най-популярните хипотези, LID-568 придобила по-голямата част от масата си единствено с един „ епизод на струпване “, случил се с невиждана активност. Към сегашния миг не се знае съвсем нищо за този предполагаем развой, а учените означават, че би трябвало да бъдат осъществени още доста проучвания, с цел да се разкрият детайлности по отношение на механизмите, стоящи зад „ рисковото хранене “ на черните дупки.
Най-далечната черна дупка
LID-568 се намира на голямо разстояние от Земята, само че в действителност не е най-далечната свръхмасивна черна дупка, позната на астрономите. Лидер в тази ранглиста е откритата през 2023 година UHZ1. Тя се намира на 3,5 милиарда светлинни години от нашата планета, а учените считат, че е основана единствено 470 млн. години след Големия гърмеж. Нейната маса е сред 10 и 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Според екип учени, управителен от Акос Богдан от Центъра по астрофизика „ Харвард - Смитсониън “, откриването на сходен обект съставлява значимо доказателство за образуването на свръхмасивни черни дупки след пряк гравитационен колапс на голям облак газ в извънредно компактен обект, който усилва размера си с течение на времето. На сходно мнение е и астрофизикът от Принстънския университет Анди Гулдинг. „ Съществуват физически ограничавания за това какъв брой бързо могат да порастват черните дупки, само че тези, които се раждат по-масивни, имат осезаемо преимущество “, акцентира той.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ