Президентът на Сърбия Александър Вучич проведе ключова среща в Брюксел на 11 декември 2025 г., където обсъди с европейски лидери начини за осигуряване на внос на петрол и деривати от България и други съседи. Разговорите с председателката на Еврокомиссията Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коста се фокусираха върху енергийната сигурност на Балканите, на фона на тежката ситуация в сръбската петролна индустрия. Това е поредният сигнал за регионално сътрудничество, докато Сърбия търси алтернативи на руските доставки.
Вучич подчерта необходимостта от нови инфраструктурни проекти, включително газопроводи, нефтопроводи и специални тръбопроводи за петролни продукти. „Обсъдихме къде да строим нови газопроводи, но и нови нефтопроводи, а не само нефтопроводи, и това, което наричаме тръбопроводи за продукти, за да можем например от Констанца да внасяме дизел, а не само суров нефт“, заяви той в интервю за сръбската телевизия RTS. Идеята е да се осигури директен внос от румънския терминал в Констанца, който е свързан с българската мрежа, за да се избегнат прекъсванията в доставките.
Сръбската петролна компания NIS, контролирана от „Газпром“, е в криза след като не получи американска лицензия за работа. Единствената рафинерия в страната е преминала на минимален режим, след като изчерпа запасите от суров нефт. Това застрашава с недостиг на горива и рязко поскъпване за потребителите в Сърбия, където енергийният сектор е ключов за икономиката. Вучич изрази разочарование от липсата на подкрепа от САЩ, но вижда в европейското партньорство шанс за бързо решение.
Европейските лидери подкрепиха инициативата, като подчертаха необходимостта от диверсификация на енергийните източници. Фон дер Лайен публикува в X (бивш Twitter): „Анализирахме напредъка на Сърбия към ЕС и потвърдихме подкрепата ни. Трябва да ускорим реформите в областта на върховенството на закона и свободата на медиите, да се съгласуваме с външната и сигурностната политика на ЕС, да диверсифицираме енергийните източници и маршрути, за да намалим зависимостта от Русия“. Тя добави, че Русия се е оказала ненадежден партньор, и обещава европейска солидарност чрез инвестиции в инфраструктура.
Коста също изрази удовлетворение от срещата, като подчерта ангажимента на ЕС към демократична Сърбия като бъдещ член. Разговорите включваха и газов интерконектор между Сърбия и Северна Македония, както и общи реформи за ускоряване на преговорите за присъединяване. Вучич отбеляза, че преговорите по кластер 3 (съдебна власт и медии) зависят от държавите-членки, но няма нови напредъци.
Този диалог подчертава стратегическото значение на Балканите за енергийната стабилност на Европа. За България и Румъния участието в доставките може да отвори нови пазари, но изисква инвестиции в тръбопроводи. Докато Сърбия чака конкретни ангажименти, Европейският съюз вижда в това стъпка към по-голямо единство, вдъхновено от необходимостта да се намали руското влияние.
