Черепите от Лавлок: Кога научната общност ще признае за съществуването на древни гиганти?
Черепите от Лавлок: Кога научната общественост ще признае за съществуването на антични колоси?През 1911 година за първи път се оповестява за това необикновено изобретение.Миньори, работещи в пещерата Лавлок (Lovelock Cave), на към 80 благи североизточно от Рено (Reno), Невада, откриват огромен мумифициран човешки скелет.Необичайното в тази находка, с изключение на несъразмерната и височина и неизмеримо огромния човешки череп, е фактът, че останките демонстрират съществуване на доказателства за алена коса, което не е особено за индианците живели в Северна Америка.Работниците траяли да копаят над равнището от 2 метра и разкрили още сходни мумифицирани тела …Минният инженер и археолог Джон Т. Рийд (John T. Reid) неотложно съобщил за откритието на доста колежи и институции, в това число Университета на Пенсилвания (University of Pennsylvania) и Института Смитсониън (Smithsonian Institution). Той им предложил опция да прегледат артефактите, защото още не били извадени от мината.
Череп от ЛавлокВ писмен отчет на Джеймс Х. Харт, първият от двамата миньори, разкопали мястото през есента на 1911 година, се чете, че в северната и централна част на пещерата, на дълбочина към 4 метра от повърхността, „ имаше поразително изглеждащо тяло на мъж, с 3.50 метра височина Тялото му беше мумифицирано, а косата му явно беше алена “.Минава повече от година, преди Калифорнийският университет (University of California) да изпрати „ непрофесионален наблюдаващ “ за оглед. По това време, миньорите към този момент съвсем са извадили всички кости и други свързани артефакти.Тези остатъци са послужили за мотивиране на легендите на локалните индианци Паюти (Piute) от Северозападна Невада. Те, от генерации наред, приказват за колоси съществували в антични времена. Наричали ги Си-Те-Ках (Si-Te-Cah). През 1883 година, в книгата си „ Живот измежду Паютите “ (Life Among the Piutes), Сара Уинемука Хопкинс (Sarah Winnemucca Hopkins) споделя тези индиански митове.
Освен това, записи за червенокоси колоси и рунически мистерии свързани с тях, могат да се намерят изписани на скали в целия район.На езика на индианците Паюти, Си-Те-Ках безусловно се превежда „ тулояди “. Туле е влакнесто водно растение. Разказва се, че да избегнат тормоз от страна на Паютите, Си-Те-Ках са живели на салове от туле в езерото.Друг „ наблюдаващ “, пристигнал по-късно от Ню Йорк, се включил за оглед на мястото.Особено озадачаващо е, че тези двама мъже са се постарали да избегнат проучването на костите. В един случай даже упорствали за повторното закопаване на преди малко открит цялостен скелет.
Те съсредоточили следствието си най-вече върху керамични части, фрагменти от кошници и други сходни артефакти. Не е изненадващо, че минават 17 години, преди да бъдат оповестени техните открития и то единствено в дребна публикация в калифорнийски вестник през 1929 г.Рийд бил отчаян от всичко това и почнал самичък да документира откритията, доколкото може.Много от свидетелствата, които е събрал, в персоналните му записки, могат да бъдат открити в библиотеката и музея на Държавното историческо общество на Невада, ул. „ Северна Вирджиния “ 1650 (Nevada State Historical Society library and museum at 1650 North Virginia Street, Reno, NV 89503).Четете още: Гигантски брадви потвърждават съществуването на Нефилими в миналотоСлед отхвърли на „ формалната просвета “ да направи съществено следствие, локалните поданици на Лавлок основават спонтанен музей на по-впечатляващите находки. Но, за жалост, унищожителен пожар унищожава огромна част от останалите скъпи реликви.През февруари и юни 1931 година, последват още известия за открити огромни скелети в региона до езерото Хъмболд (Humboldt lake). За един от тях се твърди, че бил завит в египетска тъкан, затрупан с восък и с височина към 4 метра и половина. За различен се споделя, че бил висок близо 5 метра.Друг отчет, от 29 септември 1939 година, споделя за скелет с височина 4 метра, открит в покрайнините на ранчото Фридман. Местните поданици считат, че към момента има значително неоткрити находки, изключително в региона на южния бряг и покрай остров Пеликан (Pelican Island).
Пещерата Лавлок в северната част на НевадаНа няколко благи югозападно от Лавлок, по продължение на железопътната линия, покрай Пърт (Perth), има място, където са открити още артефакти и мумии. Местни индианци настояват, че са разкрили артефакти и в пещери наоколо до резервата Пирамидалното езеро (Pyramid Lake Reservation), на към 55 благи на запад.Според Рийд, индианците са му разказали за вкаменени колоси, които били намерили в откритата пустиня на юг от пещерата Лавлок.Местните Паюти имат митове за раса червенокоси колоси и кървавия спор, който техните предшественици имали тях. Толкова свирепа била омразата на Паютите към Си-Те-Ках, че подхванали поход за унищожаването им, проведен от локални племена..В книгата си Сара Хопкинс разказва в детайли странните митове за червенокосите колоси, пристигнали в региона с лодки.Десетилетия по-късно са открити огромните скелети и артефакти в пещерата Лавлок. Както нормално се случва, тези „ митове “ са омаловажавани от управляващите, до момента в който не стартират да се появяват доказателства в тяхна поддръжка.Но, даже и тогава не било подхванато съответно следствие … Можем да си зададем въпроса – за какво …?Черепите от Лавлок (Lovelock Skulls) са с дължина към 7-6 метра, само че има и други със доста по-голям размер.Например, известният зоолог Айвън Т. Сандерсън (Ivan T. Sanderson) получава писмо от инженер, който по време на Втората международна война работел на остров Шемя (Shemya Island), северозападна Аляска.Докато копаят за градеж на самолетна писта, служащите откриват няколко седиментни пласта, под които са скелетните остатъци на извънредно огромни хора. Повечето великански скелета са с размери към 10-12 метра.По-късно, Сандерсън получава писмо от различен член на екипа от Аляска, който удостоверява историята.И в двете писма се показва, че хора от Института Смитсониън са взели останките и, несъмнено, в никакъв случай повече не са чули за тях …Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Череп от ЛавлокВ писмен отчет на Джеймс Х. Харт, първият от двамата миньори, разкопали мястото през есента на 1911 година, се чете, че в северната и централна част на пещерата, на дълбочина към 4 метра от повърхността, „ имаше поразително изглеждащо тяло на мъж, с 3.50 метра височина Тялото му беше мумифицирано, а косата му явно беше алена “.Минава повече от година, преди Калифорнийският университет (University of California) да изпрати „ непрофесионален наблюдаващ “ за оглед. По това време, миньорите към този момент съвсем са извадили всички кости и други свързани артефакти.Тези остатъци са послужили за мотивиране на легендите на локалните индианци Паюти (Piute) от Северозападна Невада. Те, от генерации наред, приказват за колоси съществували в антични времена. Наричали ги Си-Те-Ках (Si-Te-Cah). През 1883 година, в книгата си „ Живот измежду Паютите “ (Life Among the Piutes), Сара Уинемука Хопкинс (Sarah Winnemucca Hopkins) споделя тези индиански митове.
Освен това, записи за червенокоси колоси и рунически мистерии свързани с тях, могат да се намерят изписани на скали в целия район.На езика на индианците Паюти, Си-Те-Ках безусловно се превежда „ тулояди “. Туле е влакнесто водно растение. Разказва се, че да избегнат тормоз от страна на Паютите, Си-Те-Ках са живели на салове от туле в езерото.Друг „ наблюдаващ “, пристигнал по-късно от Ню Йорк, се включил за оглед на мястото.Особено озадачаващо е, че тези двама мъже са се постарали да избегнат проучването на костите. В един случай даже упорствали за повторното закопаване на преди малко открит цялостен скелет.
Те съсредоточили следствието си най-вече върху керамични части, фрагменти от кошници и други сходни артефакти. Не е изненадващо, че минават 17 години, преди да бъдат оповестени техните открития и то единствено в дребна публикация в калифорнийски вестник през 1929 г.Рийд бил отчаян от всичко това и почнал самичък да документира откритията, доколкото може.Много от свидетелствата, които е събрал, в персоналните му записки, могат да бъдат открити в библиотеката и музея на Държавното историческо общество на Невада, ул. „ Северна Вирджиния “ 1650 (Nevada State Historical Society library and museum at 1650 North Virginia Street, Reno, NV 89503).Четете още: Гигантски брадви потвърждават съществуването на Нефилими в миналотоСлед отхвърли на „ формалната просвета “ да направи съществено следствие, локалните поданици на Лавлок основават спонтанен музей на по-впечатляващите находки. Но, за жалост, унищожителен пожар унищожава огромна част от останалите скъпи реликви.През февруари и юни 1931 година, последват още известия за открити огромни скелети в региона до езерото Хъмболд (Humboldt lake). За един от тях се твърди, че бил завит в египетска тъкан, затрупан с восък и с височина към 4 метра и половина. За различен се споделя, че бил висок близо 5 метра.Друг отчет, от 29 септември 1939 година, споделя за скелет с височина 4 метра, открит в покрайнините на ранчото Фридман. Местните поданици считат, че към момента има значително неоткрити находки, изключително в региона на южния бряг и покрай остров Пеликан (Pelican Island).
Пещерата Лавлок в северната част на НевадаНа няколко благи югозападно от Лавлок, по продължение на железопътната линия, покрай Пърт (Perth), има място, където са открити още артефакти и мумии. Местни индианци настояват, че са разкрили артефакти и в пещери наоколо до резервата Пирамидалното езеро (Pyramid Lake Reservation), на към 55 благи на запад.Според Рийд, индианците са му разказали за вкаменени колоси, които били намерили в откритата пустиня на юг от пещерата Лавлок.Местните Паюти имат митове за раса червенокоси колоси и кървавия спор, който техните предшественици имали тях. Толкова свирепа била омразата на Паютите към Си-Те-Ках, че подхванали поход за унищожаването им, проведен от локални племена..В книгата си Сара Хопкинс разказва в детайли странните митове за червенокосите колоси, пристигнали в региона с лодки.Десетилетия по-късно са открити огромните скелети и артефакти в пещерата Лавлок. Както нормално се случва, тези „ митове “ са омаловажавани от управляващите, до момента в който не стартират да се появяват доказателства в тяхна поддръжка.Но, даже и тогава не било подхванато съответно следствие … Можем да си зададем въпроса – за какво …?Черепите от Лавлок (Lovelock Skulls) са с дължина към 7-6 метра, само че има и други със доста по-голям размер.Например, известният зоолог Айвън Т. Сандерсън (Ivan T. Sanderson) получава писмо от инженер, който по време на Втората международна война работел на остров Шемя (Shemya Island), северозападна Аляска.Докато копаят за градеж на самолетна писта, служащите откриват няколко седиментни пласта, под които са скелетните остатъци на извънредно огромни хора. Повечето великански скелета са с размери към 10-12 метра.По-късно, Сандерсън получава писмо от различен член на екипа от Аляска, който удостоверява историята.И в двете писма се показва, че хора от Института Смитсониън са взели останките и, несъмнено, в никакъв случай повече не са чули за тях …Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ