ГРУ, Чехия, България и опитът да се подкопае Украйна
, че членове на звена 29155 на ГРУ са били в България по време на атентата против Гебрев. Стана ясно, че изпадането в кома на оръжейния търговец има общо с неустановено вещество. В същото време токсичен бе и синът на бизнесмена. Месец по-късно наподобява е изработен нов опит, дни откакто Гебрев и синът му са изписани от болничното заведение. Този възможен опит за ново нападение съответствува с ново пътешестване до България на същите сътрудници.
Звено 29155 на ГРУ организира интервенции в чужбина и от Bellingcat са създали връзка сред присъединяване на сътрудниците в отравянето на Гебрев в България, анексирането на Крим през 2014, рецесията в Молдова през същата година, несполучливият прелом в Черна гора през 2016, свързани с WADA интервенции за наблюдаване в Швейцария (2016-2017), вероятни интервенции за дестабилизация в Испания по време на референдума за самостоятелност в Каталуния (2017) и опит за ликвидиране на някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия (2018).
Шестима сътрудници на ГРУ са забъркани във взривяването на оръжейните хранилища в Чехия през октомври 2014, и евентуално няколко месеца по-късно - през декември същата година. Според данните на Bellingcat задачата е ръководена от елитния ген. Андрей Аверянов - пълководец на звеното, който е пътувал под прикрите до Австрия и евентуално до Чехия по време на интервенцията. За пръв път е открито присъединяване на сходно високопоставено лице. Става дума за невиждана интервенция, а минимум двама от участниците са наградени с Руската федерация с медал.
Според данни на публицистите има задоволително доказателства в интерес на хипотезата, че детонациите през 2014 година са плод на продължителна интервенция на ГРУ, целяща да подкопае опциите на Украйна да обезпечи оръжейна мощност в сериозен миг. да се отбрани от съветските войски по време на войната в Източна Украйна.
Изглежда всичко се е случило малко след юли 2014 година, когато съветските управляващи подчиниха сепаратистите в Донбас под контрола на ГРУ. Мисията наподобява е била ръководена от подразделението за подривна и диверсионна активност на звено 29155. Тя включва няколко интервенции, измежду които взривяването на складовете за муниции във Врбетице, атентатът против Емилиян Гебрев. Все повече нарастват подозренията, че гърмежите в оръжейните хранилища в България от началото доникъде на 2015 година също имат общо.
Тази поредност от събития се удостоверява от няколко неща - съвпадението на двете интервенции на дребния екип от сътрудници в Чехия и България, непрекъснатите задания в двете страни, връзките с ЕМКО - значим фактор в отбранителната тактика на Украйна в тези години. Нещо повече, телефонните записи, оценени от Bellingcat, демонстрират, че няколко души от поделение 29155 са общували интензивно с съветски военни офицери, ситуирани в Донбас, както и с локални командири на бойци против централното държавно управление в Киев през 2014 и 2015 година
Анализ на кореспонденцията сред ЕМКо и оператора на депото - компанията Imex, демонстрира, че е допустимо боеприпасите на българския търговец да не са били единствена цел на ГРУ. Има подозрения и по повод формалната версия на Чехия, съгласно която проектът е бил детонацията да се случи на българска територия след репатриране на боеприпасите, закупени от ЕМКО.
Мотивите за офанзивата в чешките депа
Компанията на Гебрев разгласява публична позиция, след публикуваната от чешките управляващи версия. От ЕМКО настояват, че по време на гърмежите не е имало планове да се местят количества от Врбетице към България, нито пък това да бъде изнасяно в която и да било страна във война - било то Украйна или Сирия. От компанията на Гебрев настояват още, че продажбите на муниции за Украйна са лимитирани по мащаб и време.
Това се удостоверява и в документи и преписка с оператора Imex - към октомври 2014 година не е имало желание от страна на ЕМКО да репатрира или продава нищо от съхраняването в чешките хранилища. Това е доказано и от самия оператор, и от ЕМКО.
Както обаче самата българска компания призна още през февруари 2019 година, тя е продала муниции на Украйна в края на 2014 година ЕМКО изиграва решаваща роля за повишение отбранителните качества на Киев по това време. Това настояват два анонимни източника, които през 2014 и 2015 година са били осведомени с поръчките на Украйна. Според тях ЕМКО е една от двете огромни компании в Европейски Съюз, които са профилирани в произвеждане на съвременни муниции, съвместими с оръжията от руската ера.
Според един от източниците, през 2014 година е имало единствено два индустриални завода, които са произвеждали съвместими муниции, а " другата компания е била под ефикасен съветски надзор “, оставяйки ЕМКО като единствения вероятен снабдител на муниции в чужбина за украинската войска.
Практика на съветското военно разузнаване е била да се свързва с търговци, които имат съвместими с украинската артилерия муниции, и да оферират доста по-високи цени от пазарните, с цел да се снабдяват със запасите и за предотвратят достъпа на Киев до оръжейния пазар. Според същия източник на Bellingcat три кораба с муниции, създадени от ЕМКО, са били сполучливо импортирани в Украйна, само че не е ясно дали самата компания е продала стоката си непосредствено на Киев, или тя е била импортирана от трета страна.
Пред проверяващата група компанията на Гебрев удостоверява, че е внесла свои муниции в Украйна в интервала 2014-2015 година съгласно контракт, подписан на 10 ноември 2014 година Част от договорните задължения са останали неосъществени поради подписаното в Минск на 2 февруари Споразумение за деескалация на напрежението, което става факт след среща на върха.
Bellingcat получи лист на боеприпасите. Според него по-голямата част от тях е изнесена през януари 2015 година, а последната пратка е осъществена на 26 февруари 2015 година Става дума за разнообразни муниции като единствено част от тях са създадени от ЕМКО. Останалите са доставени от други български предприятия.
Общата стойност на контракта е над 25 милиона $, само че не всичко отива за Украйна. Последните две неща в листата, които са на стойност близо 20 милиона евро, в никакъв случай не са били изнесени.
Списъкът е доказан от ЕМКО. От компанията обаче отхвърлят изказванията да са изнасяни муниции през трети страни.
Съществената роля на компанията в отбраната на Украйна по време на войната обаче е налице. И то освен що се отнася до изнесеното. До такива заключения води и цената на самия контракт и капацитета за предстоящ експорт. В този смисъл разбираем е ползата на ГРУ по повод производството на компанията и живота на камия Гебрев.
Депата под прицел
От ЕМКО не са възнамерявали да изнасят свое произвеждане от Чехия за Украйна. Но стои въпросът за какво тогава от ГРУ нападат хранилище №16 във Врбетице.
Българската компания е една от общо четири, които употребяват складовете на Imex през 2014 година
В дните преди детонацията двамата починали в склада чиновници са сменили имената на сандъците на две от чешките компании. Според оператора единствено един от тези ресурси е бил предопределен да бъде изваден от склада в идващите дни. Не са известни проекти за експорт. Същото важи и за намиращото се в склад №12.
Така се хвърля сянка на подозрение върху изказванията на чешките управляващи, че съветските сътрудници са възнамерявали да детонират боеприпасите на ЕМКО по-късно в България. Появява се опцията звено 29155 на ГРУ да не се е целило характерно в ЕМКО, а всичко, складирано във Врбетице като превантивна мярка против Европейски Съюз и помощта на блока към Украйна. Освен това към момента не са показани и доказателства в поддръжка на това умозаключение на чешките управляващи.
Друго пояснение има и заради обстоятелството, че сътрудниците на ГРУ са разполагали с погрешна информация по отношение на желанията на ЕМКО. Кореспонденцията сред компанията и Imex Group от началото на октомври 2014 година, получена от Bellingcat, демонстрира, че Imex се е опитал да убеди българската компания да вземе и репатрира своите муниции. Компанията на Гебрев е отказала и даже след гърмежите не е имала желание да върне останалото в България.
Преследването на Гебрев от ГРУ
Дали версията на чешките управляващи са прави за желанията на ГРУ по повод боеприпасите е вярна, или не, няма значение. Факт е, че оръжейният търговец е бил цел на същите сътрудници, забъркани във гърмежите в Чехия.
В утринните часове на 13 октомври 2014 година, когато интервенцията във Врбетице навлиза в своята сериозна фаза, двама сътрудници от групата се връщат в Москва. Ден преди този момент Гебрев и брачната половинка му кацат в съветската столица за незабавно лекуване. Жената на Гебрев страда от рак в късен етап.
Руските сътрудници остават в Москва по време на цялото престояване на двойката там. Не са налични геолокационни телефонни записи, с цел да е ясно дали сътрудниците са били ангажирани с наблюдаване над Гебрев или не. Ясно е обаче, че същите бойци на ГРУ идват в България н 15 февруари и отсядат в близкия до офисите на ЕМКо хотел Hill. Посочено е особено като искане една от стаите да гледа към гаража на компанията на Гебрев. При последващо свое посещаване в края на април същите сътрудници на ГРУ офисът на Гебрев още веднъж остава в полезрението им. Отсядат в хотел " Кемпински " в стая с аспект към компанията.
В края на месец февруари обаче, тъкмо когато въпросните шпиони напущат България, в София идват техни сътрудници. Сред тях е една от основните фигури в чешката интервенция - Николай Йежонов. Триото следва същия шаблон - отсяда в непосредствен до ЕМКО хотел с аспект към постройката на компанията.
Ключова тук е фигурата на полк. Иван Терентьев. Той е бил под прикритието на “Иван Лебедев”. По това време той служи като пълководец на звено 29155 и е заместител на ген. Аверянов. Също като него Терентьев не пътува постоянно. Това още един път акцентира значимостта на тази задача на ГРУ.
Третата аудиенция на ГРУ през 2015 година се оказва съдбовна за Гебрев и сина му. На 23 април трима сътрудници се връщат в София и съгласно следствието един от тях отсяда в обичаната си стая №305 на същия хотел Hill. На 28 април един от тях е уловен от охранителни камери да се навърта към колите на Гебрев. Няколко часа по-късно Гебрев, синът му и ръководителят на производството му ще припаднат със признаци на отравяне. По всичко проличава, че втори сходен опит е изработен месец по-късно. Разследващите в България са уверени, че Новичок е бил намазан на една от дръжките на колата.
Възможен отговор на всички въпроси се крие евентуално и в едно неразкрито до този миг пътешестване на сътрудник от звено 29155 покрай мястото на престъплението. В предходна част на това следствие от Bellingcat оповестяват, че двама от членовете на ГРУ пътуват под дипломатическо прикритие до Будапеща в навечерието на детонациите в чешкото хранилище. Връщат се в Москва в деня преди саботажа.
Един от същите двама офицери от ГРУ - полковник Алексей Капинос - пътува в навечерието на априлските отравяния, още веднъж под дипломатическо прикритие, до място, което е на малко повече от три часа път с кола от София. На 25 април 2015 година полковник Капинос отлита до Солун. В същия интервал неговите трима сътрудници към този момент са в София, на към 300 км.
Записите на съветския граничен пункт, забелязани от Bellingcat, демонстрират, че Капинос е показал " визитата на дипломатическа институция " като цел на пътуването си. Обратният билет е платен на 28 април - съдбовният за Гебрев ден.
Българските гранични регистри не наблюдават прекосяването на дипломати в страната, заради което не е допустимо да се откри дали Капинос е влезнал в България на 25 април. Това, което обаче е несъмнено, е, че Капинос не е взел планувания противоположен полет от Солун, поставяйки под подозрение " визитата на дипломатическата задача “.
Всъщност вечерта на 28 април 2015 година в 8:55 той изплува надалеч във Финландия на летището в Хелзинки, където се качва на полет до Москва, демонстрират съветските регистри. Все още не е открито местонахождението на Капинос сред идването му в Солун на 25 април и появяването му в Хелзинки вечерта на отравянето.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Звено 29155 на ГРУ организира интервенции в чужбина и от Bellingcat са създали връзка сред присъединяване на сътрудниците в отравянето на Гебрев в България, анексирането на Крим през 2014, рецесията в Молдова през същата година, несполучливият прелом в Черна гора през 2016, свързани с WADA интервенции за наблюдаване в Швейцария (2016-2017), вероятни интервенции за дестабилизация в Испания по време на референдума за самостоятелност в Каталуния (2017) и опит за ликвидиране на някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия (2018).
Шестима сътрудници на ГРУ са забъркани във взривяването на оръжейните хранилища в Чехия през октомври 2014, и евентуално няколко месеца по-късно - през декември същата година. Според данните на Bellingcat задачата е ръководена от елитния ген. Андрей Аверянов - пълководец на звеното, който е пътувал под прикрите до Австрия и евентуално до Чехия по време на интервенцията. За пръв път е открито присъединяване на сходно високопоставено лице. Става дума за невиждана интервенция, а минимум двама от участниците са наградени с Руската федерация с медал.
Според данни на публицистите има задоволително доказателства в интерес на хипотезата, че детонациите през 2014 година са плод на продължителна интервенция на ГРУ, целяща да подкопае опциите на Украйна да обезпечи оръжейна мощност в сериозен миг. да се отбрани от съветските войски по време на войната в Източна Украйна.
Изглежда всичко се е случило малко след юли 2014 година, когато съветските управляващи подчиниха сепаратистите в Донбас под контрола на ГРУ. Мисията наподобява е била ръководена от подразделението за подривна и диверсионна активност на звено 29155. Тя включва няколко интервенции, измежду които взривяването на складовете за муниции във Врбетице, атентатът против Емилиян Гебрев. Все повече нарастват подозренията, че гърмежите в оръжейните хранилища в България от началото доникъде на 2015 година също имат общо.
Тази поредност от събития се удостоверява от няколко неща - съвпадението на двете интервенции на дребния екип от сътрудници в Чехия и България, непрекъснатите задания в двете страни, връзките с ЕМКО - значим фактор в отбранителната тактика на Украйна в тези години. Нещо повече, телефонните записи, оценени от Bellingcat, демонстрират, че няколко души от поделение 29155 са общували интензивно с съветски военни офицери, ситуирани в Донбас, както и с локални командири на бойци против централното държавно управление в Киев през 2014 и 2015 година
Анализ на кореспонденцията сред ЕМКо и оператора на депото - компанията Imex, демонстрира, че е допустимо боеприпасите на българския търговец да не са били единствена цел на ГРУ. Има подозрения и по повод формалната версия на Чехия, съгласно която проектът е бил детонацията да се случи на българска територия след репатриране на боеприпасите, закупени от ЕМКО.
Мотивите за офанзивата в чешките депа
Компанията на Гебрев разгласява публична позиция, след публикуваната от чешките управляващи версия. От ЕМКО настояват, че по време на гърмежите не е имало планове да се местят количества от Врбетице към България, нито пък това да бъде изнасяно в която и да било страна във война - било то Украйна или Сирия. От компанията на Гебрев настояват още, че продажбите на муниции за Украйна са лимитирани по мащаб и време.
Това се удостоверява и в документи и преписка с оператора Imex - към октомври 2014 година не е имало желание от страна на ЕМКО да репатрира или продава нищо от съхраняването в чешките хранилища. Това е доказано и от самия оператор, и от ЕМКО.
Както обаче самата българска компания призна още през февруари 2019 година, тя е продала муниции на Украйна в края на 2014 година ЕМКО изиграва решаваща роля за повишение отбранителните качества на Киев по това време. Това настояват два анонимни източника, които през 2014 и 2015 година са били осведомени с поръчките на Украйна. Според тях ЕМКО е една от двете огромни компании в Европейски Съюз, които са профилирани в произвеждане на съвременни муниции, съвместими с оръжията от руската ера.
Според един от източниците, през 2014 година е имало единствено два индустриални завода, които са произвеждали съвместими муниции, а " другата компания е била под ефикасен съветски надзор “, оставяйки ЕМКО като единствения вероятен снабдител на муниции в чужбина за украинската войска.
Практика на съветското военно разузнаване е била да се свързва с търговци, които имат съвместими с украинската артилерия муниции, и да оферират доста по-високи цени от пазарните, с цел да се снабдяват със запасите и за предотвратят достъпа на Киев до оръжейния пазар. Според същия източник на Bellingcat три кораба с муниции, създадени от ЕМКО, са били сполучливо импортирани в Украйна, само че не е ясно дали самата компания е продала стоката си непосредствено на Киев, или тя е била импортирана от трета страна.
Пред проверяващата група компанията на Гебрев удостоверява, че е внесла свои муниции в Украйна в интервала 2014-2015 година съгласно контракт, подписан на 10 ноември 2014 година Част от договорните задължения са останали неосъществени поради подписаното в Минск на 2 февруари Споразумение за деескалация на напрежението, което става факт след среща на върха.
Bellingcat получи лист на боеприпасите. Според него по-голямата част от тях е изнесена през януари 2015 година, а последната пратка е осъществена на 26 февруари 2015 година Става дума за разнообразни муниции като единствено част от тях са създадени от ЕМКО. Останалите са доставени от други български предприятия.
Общата стойност на контракта е над 25 милиона $, само че не всичко отива за Украйна. Последните две неща в листата, които са на стойност близо 20 милиона евро, в никакъв случай не са били изнесени.
Списъкът е доказан от ЕМКО. От компанията обаче отхвърлят изказванията да са изнасяни муниции през трети страни.
Съществената роля на компанията в отбраната на Украйна по време на войната обаче е налице. И то освен що се отнася до изнесеното. До такива заключения води и цената на самия контракт и капацитета за предстоящ експорт. В този смисъл разбираем е ползата на ГРУ по повод производството на компанията и живота на камия Гебрев.
Депата под прицел
От ЕМКО не са възнамерявали да изнасят свое произвеждане от Чехия за Украйна. Но стои въпросът за какво тогава от ГРУ нападат хранилище №16 във Врбетице.
Българската компания е една от общо четири, които употребяват складовете на Imex през 2014 година
В дните преди детонацията двамата починали в склада чиновници са сменили имената на сандъците на две от чешките компании. Според оператора единствено един от тези ресурси е бил предопределен да бъде изваден от склада в идващите дни. Не са известни проекти за експорт. Същото важи и за намиращото се в склад №12.
Така се хвърля сянка на подозрение върху изказванията на чешките управляващи, че съветските сътрудници са възнамерявали да детонират боеприпасите на ЕМКО по-късно в България. Появява се опцията звено 29155 на ГРУ да не се е целило характерно в ЕМКО, а всичко, складирано във Врбетице като превантивна мярка против Европейски Съюз и помощта на блока към Украйна. Освен това към момента не са показани и доказателства в поддръжка на това умозаключение на чешките управляващи.
Друго пояснение има и заради обстоятелството, че сътрудниците на ГРУ са разполагали с погрешна информация по отношение на желанията на ЕМКО. Кореспонденцията сред компанията и Imex Group от началото на октомври 2014 година, получена от Bellingcat, демонстрира, че Imex се е опитал да убеди българската компания да вземе и репатрира своите муниции. Компанията на Гебрев е отказала и даже след гърмежите не е имала желание да върне останалото в България.
Преследването на Гебрев от ГРУ
Дали версията на чешките управляващи са прави за желанията на ГРУ по повод боеприпасите е вярна, или не, няма значение. Факт е, че оръжейният търговец е бил цел на същите сътрудници, забъркани във гърмежите в Чехия.
В утринните часове на 13 октомври 2014 година, когато интервенцията във Врбетице навлиза в своята сериозна фаза, двама сътрудници от групата се връщат в Москва. Ден преди този момент Гебрев и брачната половинка му кацат в съветската столица за незабавно лекуване. Жената на Гебрев страда от рак в късен етап.
Руските сътрудници остават в Москва по време на цялото престояване на двойката там. Не са налични геолокационни телефонни записи, с цел да е ясно дали сътрудниците са били ангажирани с наблюдаване над Гебрев или не. Ясно е обаче, че същите бойци на ГРУ идват в България н 15 февруари и отсядат в близкия до офисите на ЕМКо хотел Hill. Посочено е особено като искане една от стаите да гледа към гаража на компанията на Гебрев. При последващо свое посещаване в края на април същите сътрудници на ГРУ офисът на Гебрев още веднъж остава в полезрението им. Отсядат в хотел " Кемпински " в стая с аспект към компанията.
В края на месец февруари обаче, тъкмо когато въпросните шпиони напущат България, в София идват техни сътрудници. Сред тях е една от основните фигури в чешката интервенция - Николай Йежонов. Триото следва същия шаблон - отсяда в непосредствен до ЕМКО хотел с аспект към постройката на компанията.
Ключова тук е фигурата на полк. Иван Терентьев. Той е бил под прикритието на “Иван Лебедев”. По това време той служи като пълководец на звено 29155 и е заместител на ген. Аверянов. Също като него Терентьев не пътува постоянно. Това още един път акцентира значимостта на тази задача на ГРУ.
Третата аудиенция на ГРУ през 2015 година се оказва съдбовна за Гебрев и сина му. На 23 април трима сътрудници се връщат в София и съгласно следствието един от тях отсяда в обичаната си стая №305 на същия хотел Hill. На 28 април един от тях е уловен от охранителни камери да се навърта към колите на Гебрев. Няколко часа по-късно Гебрев, синът му и ръководителят на производството му ще припаднат със признаци на отравяне. По всичко проличава, че втори сходен опит е изработен месец по-късно. Разследващите в България са уверени, че Новичок е бил намазан на една от дръжките на колата.
Възможен отговор на всички въпроси се крие евентуално и в едно неразкрито до този миг пътешестване на сътрудник от звено 29155 покрай мястото на престъплението. В предходна част на това следствие от Bellingcat оповестяват, че двама от членовете на ГРУ пътуват под дипломатическо прикритие до Будапеща в навечерието на детонациите в чешкото хранилище. Връщат се в Москва в деня преди саботажа.
Един от същите двама офицери от ГРУ - полковник Алексей Капинос - пътува в навечерието на априлските отравяния, още веднъж под дипломатическо прикритие, до място, което е на малко повече от три часа път с кола от София. На 25 април 2015 година полковник Капинос отлита до Солун. В същия интервал неговите трима сътрудници към този момент са в София, на към 300 км.
Записите на съветския граничен пункт, забелязани от Bellingcat, демонстрират, че Капинос е показал " визитата на дипломатическа институция " като цел на пътуването си. Обратният билет е платен на 28 април - съдбовният за Гебрев ден.
Българските гранични регистри не наблюдават прекосяването на дипломати в страната, заради което не е допустимо да се откри дали Капинос е влезнал в България на 25 април. Това, което обаче е несъмнено, е, че Капинос не е взел планувания противоположен полет от Солун, поставяйки под подозрение " визитата на дипломатическата задача “.
Всъщност вечерта на 28 април 2015 година в 8:55 той изплува надалеч във Финландия на летището в Хелзинки, където се качва на полет до Москва, демонстрират съветските регистри. Все още не е открито местонахождението на Капинос сред идването му в Солун на 25 април и появяването му в Хелзинки вечерта на отравянето.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ