Как свалянето на Мадуро беше ключов момент във войната между САЩ и Израел срещу Иран
, че американска военна интервенция е отвлякла венецуелския президент Николас Мадуро в Каракас и го е транспортирала в Ню Йорк, с цел да бъде съден, измежду най-ентусиазираните и незабавни аплодисменти пристигнаха от Израел.
Премиерът Бенямин Нетаняху поздрави президента Доналд Тръмп за неговата „ смела и историческа " постъпка. За елементарния наблюдаващ това може да наподобява озадачаващо. Защо една близкоизточна страна би вложила политическия си капитал в празнуването на държавен прелом в южноамериканска страна, намираща се на хиляди километри разстояние?
Може да се твърди, че превратът във Венецуела е бил причина за разширението на многофронтовата война на Израел против Иран. Миналата седмица, откакто венецуелският нефт беше обезпечен под управлението на ръководено държавно управление в Каракас, Съединени американски щати, Израел и други сътрудници стартираха акцията за промяна на режима, която израелската десница и нейните поддръжници във Вашингтон възнамеряваха от десетилетия, непосредствено против Техеран.
Израелското държавно управление от дълго време преглежда Венецуела като стратегически спътник на Ислямска република Иран. Както израелският външен министър Гидеон Саар се изрази, Израел приветства отстраняването на „ диктатора, който ръководеше мрежа от опиати и гнет ", добавяйки, че „ Южна Америка заслужава бъдеще, свободно от оста на терора и опиатите ".
„ Иран и Венецуела са дълбоки сътрудници през последните 20 години ", означи посланикът на Съединени американски щати в Израел Майк Хъкаби след интервенцията, повтаряйки настроения, налагани от произраелски лобистки групи.
Наративът, популяризиран от неоконсерватори, работещи в мозъчни тръстове като Фондацията за отбрана на демокрациите, Вашингтонския институт за близкоизточна политика, Фондация „ Херитидж " и Американския институт за предприемачество, рисува картина на континент под блокада от Иран и неговите пълномощници.
Израелски чиновници по сигурността от дълго време настояват, че Венецуела е осигурила действен плацдарм за Хизбула и Корпуса на стражите на ислямската гражданска война, световната паравоенна организация на Иран, акцентирайки наличието на ирански дронове във венецуелските военни паради и полетите „ призраци " сред Иран и Венецуела, в това число скандалния случай от 2022 година със арестуван в Аржентина товарен аероплан, благосъстоятелност на Венецуела, пренасящ ирански членове на екипажа. Други споделят, че тези изказвания са пресилени и че връзките сред Венецуела и Хизбула са били по-скоро алегорични, в сравнение с на практика.
Израелските хардлайнери настояват, че Венецуела на Мадуро е била плацдарм за тероризъм и антисемитизъм в Западното полукълбо, употребен за офанзиви против евреи, израелци и други значими ползи. Това изказване е повторено от разнообразни израелски политици, в това число някогашния министър на защитата Бени Ганц.
Покойният Уго Чавес беше гневен критик на израелската политика, като прекъсна дипломатическите си връзки през 2009 година по време на интервенция „ Лято олово " в Газа.
Идеологията на чавизма поддържа освобождението на палестинците, като се сплотява с други самопровъзгласени пропалестински страни, съперници на Съединени американски щати, като Куба.
Тази позиция трансформира Венецуела в бодил в очите на Израел и съществена цел за бранителите на промяната на режима във Вашингтон и Йерусалим доста преди неотдавнашната военна интервенция.
Според Израел, превратът против Венецуела е бил забележителен удар върху приходите, оръжията, тероризма и мрежите за образование на Иран. Подпомагането на дестабилизирането на ресурсите на Иран от своя страна значи по-слаб режим, който по-късно би бил по-лесен за събаряне.
Но въпреки опасността от оперативни лица на Хизбула да е потребна тематика за диалог, би трябвало да погледнем по-голямата картина. Венецуела разполага с най-големите петролни ресурси в света. В сегашния геополитически климат, където Съединени американски щати са преместили 40 до 50 % от общата си огнева мощност, с цел да ударят Иран, управлението на световните вериги за доставки на нефт при положение на спиране е от първостепенно значение.
Както беше планувано, Иран заплаши корабите, които се пробват да употребяват Ормузкия пролив, което спря придвижването от събота.
Глобалните доставки на нефт в този момент евентуално са задушени. В тъкмо този сюжет, ръководена от Съединени американски щати Венецуела се трансформира в икономическа избавителна артерия (самият Тръмп към този момент се похвали, че е взел 80 милиона барела нефт, управлявайки ги самичък от банкова сметка в Катар ). Голяма част от запасите на Венецуела може да са недостъпни към този момент, поради разваленото положение на петролната ѝ инфраструктура, само че нов закон за добива и задграничните вложения може да усили достъпа за американските компании. Следователно превратът в Каракас беше застрахователно заплащане против война с Техеран.
Освен това, изказванията за „ Картел де лос Солес ", ръководен от държавното управление и въоръжените сили на Венецуела, и за наркоимперията на Хизбула в Южна Америка, би трябвало да се преглеждат със песимизъм. Макар че има доказателства за корумпирани военни чиновници и други, занимаващи се с наркотрафик във Венецуела, разказът за държавен водопровод за тероризъм против опиати произлиза съвсем извънредно от мозъчни тръстове като Heritage Foundation и FDD, които от десетилетия се застъпват за промяна на режима както в Каракас, по този начин и в Техеран.
Джоузеф Хюмир, сегашен помощник-министър на защитата по въпросите на полукълбото, който оказа помощ за организирането на неотдавнашното посещаване на Южното командване на Съединени американски щати във Венецуела, беше първият пропагандатор на тази история в пресата и държавното управление. По-задълбочените проверяващи журналистически отчети постоянно демонстрират, че „ незаконната връзка сред Иран и Венецуела " е по-сложна и постоянно по-преувеличена от картината, нарисувана от ястребите във Вашингтон.
Разбира се, лекциите за злините на „ наркотероризма " изискват доста спиране на историческото съмнение. Съединените щати индиректно финансират колумбийски паравоенни формирования посредством „ План Колумбия " - групи като Обединените сили за самозащита на Колумбия (AUC), избрани от самия Вашингтон като наркотерористи, в битката им против левите партизани и наркокартели. По подигравка на ориста AUC в този момент е един от най-големите наркотрафиканти в Южна Америка и най-големият снабдител на принуждение в страната. Адвокатът на AUC, с връзки с десницата MAGA, може да стане идващият колумбийски президент.
Интересното е, че водачът на твърдата венецуелска съпротива Мария Корина Мачадо недвусмислено поддържа Израел, обещавайки да реалокира посолството на Венецуела в Йерусалим, в случай че пристигна на власт.
През 2018 година Мачадо изпрати писмо до Нетаняху, с което непосредствено изиска задгранична интервенция за „ разрушение " на държавното управление на Мадуро. Междувременно нейният предходник Хуан Гуайдо, чието „ краткотрайно държавно управление " беше неотложно прието от Израел през 2019 година, неотложно разгласи проекти за пренасяне на посолството на Венецуела в Йерусалим.
Възходът на крайнодесните водачи в Латинска Америка промени района в интерес на ползите на Израел. Хавиер Милей от Аржентина, Хосе Антонио Каст от Чили, Найиб Букеле от Салвадор (въпреки палестинския му произход) и Жаир Болсонаро от Бразилия се нареждаха като правилни съдружници на Израел.
Те преглеждат съюза с Нетаняху и Тръмп като културен и политически контраст на левите, проосвободителни придвижвания, които исторически са водили района. За Израел рухването на Мадуро съставлява рухването на едно от последните огромни антиционистки доминота в Северна и Южна Америка. Това ускорява въздействието на Израел в района в миг, когато най-малко две трети от латиноамериканците и множеството политически водачи признават Палестина.
Според израелските сметки, свалянето на Мадуро беше удар против Иран, отбрана на американските петролни ползи и още една стъпка в построяването на проамерикански, произраелски блок в Латинска Америка.
Нетаняху най-сетне получи желанието си, само че бяха нужни американска мощност и гаранции за нефт във Венецуела, с цел да стане то налично за американците, макар голямото болшинство от американците, които се опълчиха на тази война.
Джоузеф Бушар
Джоузеф Бушар е докторант, публицист и откривател от Квебек, който се занимава със сигурността и геополитиката в Латинска Америка. Негови публикации са оповестени в Reason, The Diplomat, The National Interest, Le Devoir и RealClearPolitics, наред с други
Премиерът Бенямин Нетаняху поздрави президента Доналд Тръмп за неговата „ смела и историческа " постъпка. За елементарния наблюдаващ това може да наподобява озадачаващо. Защо една близкоизточна страна би вложила политическия си капитал в празнуването на държавен прелом в южноамериканска страна, намираща се на хиляди километри разстояние?
Може да се твърди, че превратът във Венецуела е бил причина за разширението на многофронтовата война на Израел против Иран. Миналата седмица, откакто венецуелският нефт беше обезпечен под управлението на ръководено държавно управление в Каракас, Съединени американски щати, Израел и други сътрудници стартираха акцията за промяна на режима, която израелската десница и нейните поддръжници във Вашингтон възнамеряваха от десетилетия, непосредствено против Техеран.
Израелското държавно управление от дълго време преглежда Венецуела като стратегически спътник на Ислямска република Иран. Както израелският външен министър Гидеон Саар се изрази, Израел приветства отстраняването на „ диктатора, който ръководеше мрежа от опиати и гнет ", добавяйки, че „ Южна Америка заслужава бъдеще, свободно от оста на терора и опиатите ".
„ Иран и Венецуела са дълбоки сътрудници през последните 20 години ", означи посланикът на Съединени американски щати в Израел Майк Хъкаби след интервенцията, повтаряйки настроения, налагани от произраелски лобистки групи.
Наративът, популяризиран от неоконсерватори, работещи в мозъчни тръстове като Фондацията за отбрана на демокрациите, Вашингтонския институт за близкоизточна политика, Фондация „ Херитидж " и Американския институт за предприемачество, рисува картина на континент под блокада от Иран и неговите пълномощници.
Израелски чиновници по сигурността от дълго време настояват, че Венецуела е осигурила действен плацдарм за Хизбула и Корпуса на стражите на ислямската гражданска война, световната паравоенна организация на Иран, акцентирайки наличието на ирански дронове във венецуелските военни паради и полетите „ призраци " сред Иран и Венецуела, в това число скандалния случай от 2022 година със арестуван в Аржентина товарен аероплан, благосъстоятелност на Венецуела, пренасящ ирански членове на екипажа. Други споделят, че тези изказвания са пресилени и че връзките сред Венецуела и Хизбула са били по-скоро алегорични, в сравнение с на практика.
Израелските хардлайнери настояват, че Венецуела на Мадуро е била плацдарм за тероризъм и антисемитизъм в Западното полукълбо, употребен за офанзиви против евреи, израелци и други значими ползи. Това изказване е повторено от разнообразни израелски политици, в това число някогашния министър на защитата Бени Ганц.
Покойният Уго Чавес беше гневен критик на израелската политика, като прекъсна дипломатическите си връзки през 2009 година по време на интервенция „ Лято олово " в Газа.
Идеологията на чавизма поддържа освобождението на палестинците, като се сплотява с други самопровъзгласени пропалестински страни, съперници на Съединени американски щати, като Куба.
Тази позиция трансформира Венецуела в бодил в очите на Израел и съществена цел за бранителите на промяната на режима във Вашингтон и Йерусалим доста преди неотдавнашната военна интервенция.
Според Израел, превратът против Венецуела е бил забележителен удар върху приходите, оръжията, тероризма и мрежите за образование на Иран. Подпомагането на дестабилизирането на ресурсите на Иран от своя страна значи по-слаб режим, който по-късно би бил по-лесен за събаряне.
Но въпреки опасността от оперативни лица на Хизбула да е потребна тематика за диалог, би трябвало да погледнем по-голямата картина. Венецуела разполага с най-големите петролни ресурси в света. В сегашния геополитически климат, където Съединени американски щати са преместили 40 до 50 % от общата си огнева мощност, с цел да ударят Иран, управлението на световните вериги за доставки на нефт при положение на спиране е от първостепенно значение.
Както беше планувано, Иран заплаши корабите, които се пробват да употребяват Ормузкия пролив, което спря придвижването от събота.
Глобалните доставки на нефт в този момент евентуално са задушени. В тъкмо този сюжет, ръководена от Съединени американски щати Венецуела се трансформира в икономическа избавителна артерия (самият Тръмп към този момент се похвали, че е взел 80 милиона барела нефт, управлявайки ги самичък от банкова сметка в Катар ). Голяма част от запасите на Венецуела може да са недостъпни към този момент, поради разваленото положение на петролната ѝ инфраструктура, само че нов закон за добива и задграничните вложения може да усили достъпа за американските компании. Следователно превратът в Каракас беше застрахователно заплащане против война с Техеран.
Освен това, изказванията за „ Картел де лос Солес ", ръководен от държавното управление и въоръжените сили на Венецуела, и за наркоимперията на Хизбула в Южна Америка, би трябвало да се преглеждат със песимизъм. Макар че има доказателства за корумпирани военни чиновници и други, занимаващи се с наркотрафик във Венецуела, разказът за държавен водопровод за тероризъм против опиати произлиза съвсем извънредно от мозъчни тръстове като Heritage Foundation и FDD, които от десетилетия се застъпват за промяна на режима както в Каракас, по този начин и в Техеран.
Джоузеф Хюмир, сегашен помощник-министър на защитата по въпросите на полукълбото, който оказа помощ за организирането на неотдавнашното посещаване на Южното командване на Съединени американски щати във Венецуела, беше първият пропагандатор на тази история в пресата и държавното управление. По-задълбочените проверяващи журналистически отчети постоянно демонстрират, че „ незаконната връзка сред Иран и Венецуела " е по-сложна и постоянно по-преувеличена от картината, нарисувана от ястребите във Вашингтон.
Разбира се, лекциите за злините на „ наркотероризма " изискват доста спиране на историческото съмнение. Съединените щати индиректно финансират колумбийски паравоенни формирования посредством „ План Колумбия " - групи като Обединените сили за самозащита на Колумбия (AUC), избрани от самия Вашингтон като наркотерористи, в битката им против левите партизани и наркокартели. По подигравка на ориста AUC в този момент е един от най-големите наркотрафиканти в Южна Америка и най-големият снабдител на принуждение в страната. Адвокатът на AUC, с връзки с десницата MAGA, може да стане идващият колумбийски президент.
Интересното е, че водачът на твърдата венецуелска съпротива Мария Корина Мачадо недвусмислено поддържа Израел, обещавайки да реалокира посолството на Венецуела в Йерусалим, в случай че пристигна на власт.
През 2018 година Мачадо изпрати писмо до Нетаняху, с което непосредствено изиска задгранична интервенция за „ разрушение " на държавното управление на Мадуро. Междувременно нейният предходник Хуан Гуайдо, чието „ краткотрайно държавно управление " беше неотложно прието от Израел през 2019 година, неотложно разгласи проекти за пренасяне на посолството на Венецуела в Йерусалим.
Възходът на крайнодесните водачи в Латинска Америка промени района в интерес на ползите на Израел. Хавиер Милей от Аржентина, Хосе Антонио Каст от Чили, Найиб Букеле от Салвадор (въпреки палестинския му произход) и Жаир Болсонаро от Бразилия се нареждаха като правилни съдружници на Израел.
Те преглеждат съюза с Нетаняху и Тръмп като културен и политически контраст на левите, проосвободителни придвижвания, които исторически са водили района. За Израел рухването на Мадуро съставлява рухването на едно от последните огромни антиционистки доминота в Северна и Южна Америка. Това ускорява въздействието на Израел в района в миг, когато най-малко две трети от латиноамериканците и множеството политически водачи признават Палестина.
Според израелските сметки, свалянето на Мадуро беше удар против Иран, отбрана на американските петролни ползи и още една стъпка в построяването на проамерикански, произраелски блок в Латинска Америка.
Нетаняху най-сетне получи желанието си, само че бяха нужни американска мощност и гаранции за нефт във Венецуела, с цел да стане то налично за американците, макар голямото болшинство от американците, които се опълчиха на тази война.
Джоузеф Бушар
Джоузеф Бушар е докторант, публицист и откривател от Квебек, който се занимава със сигурността и геополитиката в Латинска Америка. Негови публикации са оповестени в Reason, The Diplomat, The National Interest, Le Devoir и RealClearPolitics, наред с други
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ