Важно! Удвояват вноската за втора пенсия
Частните пенсионни сдружения желаеха наложителната вноска в техните фондове да бъде удвоена – от сегашните 5% до 10%. Това бе декларирано от ръководителя на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване Евелина Милтенова по време на полемика, проведена от Българската стопанска камара (БСК) по отношение на бъдещето на пенсионната система.
От диалога, систематизиран в прессъобщение на БСК, се схваща, че става въпрос за спомагателни 5 пункта към досегашната обща осигурителна тежест от 19.8% за трета категория труд, а не за заменяне на част от вноската в Национален осигурителен институт. Това значи, че в случай че политиците одобряват тази концепция, осигурителната тежест ще нарасне до близо 25%.
Според ръководителя на Асоциацията е належащо гладко увеличение до 10% на размера на осигурителните вноски за реализиране на по-висок коефициент на заменяне на трудовите приходи и по-малък напън към солидарния дирек и превъзмогване на дефицитите в него.
Припомняме, че пенсионно-осигурителната система в България – в сегашния и тип с три " стълба " – работи от началото на века. Първоначално вноската за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване в частните сдружения, които родените след 31 декември 1959 година наложително внасят, беше 2 прочие пункта от общата вноска върху приходите на работещите. Постепенно през годините беше увеличавана и през 2009 година доближи 5 прочие пункта.
От тогава тя не се е усилва. През 2015 година, при ръководството на втория кабинет на ГЕРБ, тогавашният финансов министър Владислав Горанов съумя да наложи волята си и общата вноска на за работещите беше вдигната с 2 прочие пункта, само че те отидоха в Национален осигурителен институт, а не в частните фондове, както беше първичната концепция при основаването на Кодекса за обществено обезпечаване.
Сега Милтенова показва, че е нужна предвидима нормативна рамка и гарантиране на доверие в пенсионната система. Според нея измежду задачите на политиците следва да бъде повишението на финансовата просветеност. Тя акцентира, че би трябвало да бъде дадена и опция лицата да избират фондове с друг капиталов профил.
Според някогашния обществен министър и в този момент народен представител от ГЕРБ Деница Сачева недоверието в институциите е доста съществено и не е моментът за увеличение на осигуровките.
" Да приказваме сега за увеличение на вноската е публично недопустимо, тъй като ние сме огромни длъжници на това да потвърдим, че можем да управляваме публични пари дейно “, разяснява тя.
Според специалиста и някогашен народен представител от Движение за права и свободи Хасан Адемов " би трябвало да разчитаме единствено на увеличение на осигурителни вноски е нереалистично, настрана, че това е неизвестен политически ход “.
А бизнес и синдикати за следващ път се сблъскаха – този път по тематиката за каузи на вноските сред шеф и чиновник. В момента те са в съответствие 60/40, като по-големият дял се покрива от работодателя. Според ръководителя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов това съответствие би трябвало да се изравни на 50/50.
" Вноските никога 50/50. Съотношението 60/40 е постигнатото и няма метод то да бъде променено “, декларира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Втората пенсия
В системата на в допълнение наложително пенсионно обезпечаване оперират 10 пенсионни компании. Те ръководят активи в размер на към 20 милиарда лева на 4 милиона клиенти.
Фазата на погашение на втората пенсия започва през 2021 година – към този момент единствено на дами, защото те се пенсионират по-рано.
Бъдещето на пенсионната система
Като изначален проблем на пенсионната система се акцентира фактът, че тя надалеч не съумява да се устоя сама. Налага се годишно и все по-голямо дотиране от държавния бюджет, т.е. от налози, като за 2023 година да вземем за пример страната дофинансира бюджета на Националния застрахователен институт (НОИ) с близо 10 милиарда лева, или към половината от целия размера на пенсиите за година.
" Дефицитът пораства. Трябва да се търсят способи да се обърне наклонността. Повече хора на пазара на труда, с по-високо заплащане – това са главните пътища това да се случи.
Другият вид е повишение на размера на осигурителната вноска за първия дирек. Третата опция е обществено неприемлива, защото значи прекъсване на растежа на пенсиите “, разяснява по време на полемиката шефът на дирекция „ Пенсии “ в Национален осигурителен институт Любомира Язаджиева.
В управническата стратегия на кабинета „ Денков – Габриел “ са заложени разбор и промяна на пенсионната система, само че към този момент няма обществена информация до каква степен е този развой. Промени, свързани с нея, не са заложени в Бюджет 2024 и тригодишната прогноза към него, с изключение на актуализацията на пенсиите с 11% от 1 юли следващата година.
От диалога, систематизиран в прессъобщение на БСК, се схваща, че става въпрос за спомагателни 5 пункта към досегашната обща осигурителна тежест от 19.8% за трета категория труд, а не за заменяне на част от вноската в Национален осигурителен институт. Това значи, че в случай че политиците одобряват тази концепция, осигурителната тежест ще нарасне до близо 25%.
Според ръководителя на Асоциацията е належащо гладко увеличение до 10% на размера на осигурителните вноски за реализиране на по-висок коефициент на заменяне на трудовите приходи и по-малък напън към солидарния дирек и превъзмогване на дефицитите в него.
Припомняме, че пенсионно-осигурителната система в България – в сегашния и тип с три " стълба " – работи от началото на века. Първоначално вноската за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване в частните сдружения, които родените след 31 декември 1959 година наложително внасят, беше 2 прочие пункта от общата вноска върху приходите на работещите. Постепенно през годините беше увеличавана и през 2009 година доближи 5 прочие пункта.
От тогава тя не се е усилва. През 2015 година, при ръководството на втория кабинет на ГЕРБ, тогавашният финансов министър Владислав Горанов съумя да наложи волята си и общата вноска на за работещите беше вдигната с 2 прочие пункта, само че те отидоха в Национален осигурителен институт, а не в частните фондове, както беше първичната концепция при основаването на Кодекса за обществено обезпечаване.
Сега Милтенова показва, че е нужна предвидима нормативна рамка и гарантиране на доверие в пенсионната система. Според нея измежду задачите на политиците следва да бъде повишението на финансовата просветеност. Тя акцентира, че би трябвало да бъде дадена и опция лицата да избират фондове с друг капиталов профил.
Според някогашния обществен министър и в този момент народен представител от ГЕРБ Деница Сачева недоверието в институциите е доста съществено и не е моментът за увеличение на осигуровките.
" Да приказваме сега за увеличение на вноската е публично недопустимо, тъй като ние сме огромни длъжници на това да потвърдим, че можем да управляваме публични пари дейно “, разяснява тя.
Според специалиста и някогашен народен представител от Движение за права и свободи Хасан Адемов " би трябвало да разчитаме единствено на увеличение на осигурителни вноски е нереалистично, настрана, че това е неизвестен политически ход “.
А бизнес и синдикати за следващ път се сблъскаха – този път по тематиката за каузи на вноските сред шеф и чиновник. В момента те са в съответствие 60/40, като по-големият дял се покрива от работодателя. Според ръководителя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов това съответствие би трябвало да се изравни на 50/50.
" Вноските никога 50/50. Съотношението 60/40 е постигнатото и няма метод то да бъде променено “, декларира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Втората пенсия
В системата на в допълнение наложително пенсионно обезпечаване оперират 10 пенсионни компании. Те ръководят активи в размер на към 20 милиарда лева на 4 милиона клиенти.
Фазата на погашение на втората пенсия започва през 2021 година – към този момент единствено на дами, защото те се пенсионират по-рано.
Бъдещето на пенсионната система
Като изначален проблем на пенсионната система се акцентира фактът, че тя надалеч не съумява да се устоя сама. Налага се годишно и все по-голямо дотиране от държавния бюджет, т.е. от налози, като за 2023 година да вземем за пример страната дофинансира бюджета на Националния застрахователен институт (НОИ) с близо 10 милиарда лева, или към половината от целия размера на пенсиите за година.
" Дефицитът пораства. Трябва да се търсят способи да се обърне наклонността. Повече хора на пазара на труда, с по-високо заплащане – това са главните пътища това да се случи.
Другият вид е повишение на размера на осигурителната вноска за първия дирек. Третата опция е обществено неприемлива, защото значи прекъсване на растежа на пенсиите “, разяснява по време на полемиката шефът на дирекция „ Пенсии “ в Национален осигурителен институт Любомира Язаджиева.
В управническата стратегия на кабинета „ Денков – Габриел “ са заложени разбор и промяна на пенсионната система, само че към този момент няма обществена информация до каква степен е този развой. Промени, свързани с нея, не са заложени в Бюджет 2024 и тригодишната прогноза към него, с изключение на актуализацията на пенсиите с 11% от 1 юли следващата година.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ