Българите и Шенген: Как приемаме частичното падане на бариерата
Частичното отваряне на границите на Шенген се приема от българите без неприязън, само че с убеждението, че цялостен вид в действителност би бил сериозен триумф. В борбите за знаци, памет и история, концепциите и дейностите, идващи от властта срещат опозиция и даже намерено отрицателни реакции. Част от полемиките по тази тематика не са съумели да се трансфорат в публично мнение и са останали само във фаза на публичен инстинкт. Това са част от изводите от, част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията, извършено сред 11 и 19 януари 2024 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети.
Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи действителна изгода на България, споделят 30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито изгода, нито щета на България, считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета на България. Останалите не могат да преценяват.
Така мненията са по-скоро неутрални и даже по-скоро доброжелателни, в сравнение с враждебни. Враждебността идва основно от опозицията, а безразличието проличава най-много при дистанцираните от политиката.
Закономерно, последователите на властта са позитивно оценяващи. И въпреки всичко, изпъкването на „ нито изгода, нито щета “ надали е най-хубавият отзив.
Далеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи действителна изгода на България, одобряват 50,6%, няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21%, а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни.
А тогава потребно ли е страната изобщо да не влиза в Шенген?
15,3% считат, че това ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%. Останалите се двоумят.
„ Галъп интернешънъл болкан “ сложи респондентите в пробна обстановка:
„ Сега ще Ви помоля да помислите за Шенгенското пространство. Ако за присъединението на България към Шенген се постанова България да одобри още бежанци в страната и Вие би трябвало да изберете единствено едно от следните две кое от тях бихте избрали? “ По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6%. По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценяват.
Въпросът надали изчерпва палитрата на вариантите, само че е задоволително сладкодумен за двете отзиви, които се постановат у нас по тематиката. Хората с по-неблагоприятен витален небосвод, по-висока възраст, респ. живеещи в по-малки обитаеми места и гласуващи за опозиционни партии прочие, са и по-боязливи. Така, на този стадий, става известно, че отношението към частичното приемане не е неприятно, само че цялостното приемане на страната ни би било в действителност признато за достижение.
За да се опише какъвто и да било триумф обаче, ще е нужно да се разсейват разказите за мигрантски напор.
„ Галъп интернешънъл болкан “ се опита да изброи множеството хрумвания или полемики към знаци и история в отминалата 2023 година и да ревизира отношението към тях.
Само от началото на терена на проучването до момента обаче се появиха може би още толкоз тематики – това единствено демонстрира какъв брой значима се е оказала тази тематика. И би следвало тестването да продължи и в последващи месеци и от други институти.
Възможно е някоя от зародилите се публични полемики да е пропусната, само че надали може да се търси съвършена пълнота. По отношение на ориста на паметника на Съветската войска в София, да вземем за пример, мненията са полярни, т.е. съвсем равни дялове на „ за “ (35,7%) и „ срещу “ (40,3%) преместването, при най-малък превес на „ срещу “ и относително дребна зона на „ не знам “. Това е класическа полярност в страната. В София въпреки всичко съотношението е две против едно в интерес на преместването.
Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно. Това е и един от въпросите, които основават разнообразни страсти измежду другите електорати, до момента в който останалите въпроси са по-скоро онагледяване на публични инстинкти и инерции, а не действително политизирани тематики. Не е ясно дали ще се стигне до действително пренасяне, нито по какъв начин биха реагирали респондентите, в случай че въпросът беше заложен просто с унищожаване, а не с пренасяне, само че очевидно е, че даже и при по този начин заложен въпрос, случилото се в София разделя страната. Или по-скоро я разделя от София.
Преместването на Народното събрание в постройката на тогавашния Партиен дом в София пък е образец за противоположното – още веднъж близки дялове на отзиви, само че при доста огромна сива зона. Дискусия в същинския смисъл на думата този път не се породи и тук към този момент има по-скоро комплициране. 21,6% поддържат, 26,9% не поддържат, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да образува мнение. За съпоставяне, друга концепция, която се зароди през 2023 година е образец за трети вид фигура на публичното мнение: автоматизирана поддръжка – предлагането летището в София да носи името „ Васил Левски “. 66,9% „ за “ против 14,2% „ срещу “. Останалите се двоумят. Тестването на тази концепция, стартирана в медии, демонстрира посоката на всеобщото схващане у нас и търсенето на обединителни знаци, даже без да е имало необикновен звук към концепцията. Такъв съединителен знак очевидно в най-голяма степен се оказва националният байрак и макар полемиките пилонът на Рожен, мненията са съвсем единомислещи позитивни – 74,3% утвърждават, а 12,3% не утвърждават. Останалите се двоумят. Дори и да са срещу начинанието, евентуално мнозина не признават.
Каква е обстановката с прословутото хоро пред Народния спектакъл? 54,1% го утвърждават, а 14,4% – не. Едва ли обаче известността на хорото излиза значително от рамките на обществените медии, по тази причина и противоречиво е до каква степен това е фактически публично мнение или става дума също за автоматизъм. В последна сметка, очевидно е, че публичният инстинкт е позитивен и тук, въпреки и не без нюанси. В самата София близо две трети утвърждават, а единствено петнайсетина % са непосредствено срещу. И още една софийска тематика, която разбуни обществените мрежи – прословутата коледна декорация на София. И тук в действителност, става известно, измежду тези, които съумяват да образуват мнение, надвиват позитивните оценки – 40,3% позитивни против 21,8% негативни. Разбира се, надали може да се чака осведоменост, уточненост и така нататък, само че е значимо да се означи, че в самата София позитивното съответствие е две към едно. Временното затваряне на известната като Руска черква в София не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно. 62,7% са останали с отрицателно отношение към случилото се, а 12% – с положително. При последователите на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял доближава и да 20%, респективно 25%, само че даже и там отрицателното отношение е по-сериозно. Разбира се, напълно не е ясно дали и до каква степен всеобщото схващане е навлязло в детайлите кой в действителност носи отговорността за самото затваряне на храма за прочут интервал. Никак не се утвърждава концепцията за промяна на Националния празник Трети март с 24 май – 77,9% не утвърждават, против 10,3% които утвърждават. Последните са основно от поддръжниците на Движение за права и свободи и ненапълно Демократична България, надлежно с към 30% и 20% от тези две електората, само че даже и при въпросните електорати към 60% са срещу.
В последна сметка, става известно, че огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, които породиха сериозна дискусия, по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално, а постоянно даже и на софийско равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история.
А тези тематики за паметта, които властта сътвори и същински политизираха обществото, по-скоро са основали противоречивост на мненията или откровена реакция „ срещу “. Последното красноречиво се потвърждава от още един социологически опит – беше тествано отношението към хипотезата на мястото на паметника на руската войска да се сложи монумент с персони от българската история. 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи действителна изгода на България, споделят 30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито изгода, нито щета на България, считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета на България. Останалите не могат да преценяват.
Така мненията са по-скоро неутрални и даже по-скоро доброжелателни, в сравнение с враждебни. Враждебността идва основно от опозицията, а безразличието проличава най-много при дистанцираните от политиката.
Закономерно, последователите на властта са позитивно оценяващи. И въпреки всичко, изпъкването на „ нито изгода, нито щета “ надали е най-хубавият отзив.
Далеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи действителна изгода на България, одобряват 50,6%, няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21%, а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни.
А тогава потребно ли е страната изобщо да не влиза в Шенген?
15,3% считат, че това ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%. Останалите се двоумят.
„ Галъп интернешънъл болкан “ сложи респондентите в пробна обстановка:
„ Сега ще Ви помоля да помислите за Шенгенското пространство. Ако за присъединението на България към Шенген се постанова България да одобри още бежанци в страната и Вие би трябвало да изберете единствено едно от следните две кое от тях бихте избрали? “ По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6%. По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценяват.
Въпросът надали изчерпва палитрата на вариантите, само че е задоволително сладкодумен за двете отзиви, които се постановат у нас по тематиката. Хората с по-неблагоприятен витален небосвод, по-висока възраст, респ. живеещи в по-малки обитаеми места и гласуващи за опозиционни партии прочие, са и по-боязливи. Така, на този стадий, става известно, че отношението към частичното приемане не е неприятно, само че цялостното приемане на страната ни би било в действителност признато за достижение.
За да се опише какъвто и да било триумф обаче, ще е нужно да се разсейват разказите за мигрантски напор.
„ Галъп интернешънъл болкан “ се опита да изброи множеството хрумвания или полемики към знаци и история в отминалата 2023 година и да ревизира отношението към тях.
Само от началото на терена на проучването до момента обаче се появиха може би още толкоз тематики – това единствено демонстрира какъв брой значима се е оказала тази тематика. И би следвало тестването да продължи и в последващи месеци и от други институти.
Възможно е някоя от зародилите се публични полемики да е пропусната, само че надали може да се търси съвършена пълнота. По отношение на ориста на паметника на Съветската войска в София, да вземем за пример, мненията са полярни, т.е. съвсем равни дялове на „ за “ (35,7%) и „ срещу “ (40,3%) преместването, при най-малък превес на „ срещу “ и относително дребна зона на „ не знам “. Това е класическа полярност в страната. В София въпреки всичко съотношението е две против едно в интерес на преместването.
Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно. Това е и един от въпросите, които основават разнообразни страсти измежду другите електорати, до момента в който останалите въпроси са по-скоро онагледяване на публични инстинкти и инерции, а не действително политизирани тематики. Не е ясно дали ще се стигне до действително пренасяне, нито по какъв начин биха реагирали респондентите, в случай че въпросът беше заложен просто с унищожаване, а не с пренасяне, само че очевидно е, че даже и при по този начин заложен въпрос, случилото се в София разделя страната. Или по-скоро я разделя от София.
Преместването на Народното събрание в постройката на тогавашния Партиен дом в София пък е образец за противоположното – още веднъж близки дялове на отзиви, само че при доста огромна сива зона. Дискусия в същинския смисъл на думата този път не се породи и тук към този момент има по-скоро комплициране. 21,6% поддържат, 26,9% не поддържат, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да образува мнение. За съпоставяне, друга концепция, която се зароди през 2023 година е образец за трети вид фигура на публичното мнение: автоматизирана поддръжка – предлагането летището в София да носи името „ Васил Левски “. 66,9% „ за “ против 14,2% „ срещу “. Останалите се двоумят. Тестването на тази концепция, стартирана в медии, демонстрира посоката на всеобщото схващане у нас и търсенето на обединителни знаци, даже без да е имало необикновен звук към концепцията. Такъв съединителен знак очевидно в най-голяма степен се оказва националният байрак и макар полемиките пилонът на Рожен, мненията са съвсем единомислещи позитивни – 74,3% утвърждават, а 12,3% не утвърждават. Останалите се двоумят. Дори и да са срещу начинанието, евентуално мнозина не признават.
Каква е обстановката с прословутото хоро пред Народния спектакъл? 54,1% го утвърждават, а 14,4% – не. Едва ли обаче известността на хорото излиза значително от рамките на обществените медии, по тази причина и противоречиво е до каква степен това е фактически публично мнение или става дума също за автоматизъм. В последна сметка, очевидно е, че публичният инстинкт е позитивен и тук, въпреки и не без нюанси. В самата София близо две трети утвърждават, а единствено петнайсетина % са непосредствено срещу. И още една софийска тематика, която разбуни обществените мрежи – прословутата коледна декорация на София. И тук в действителност, става известно, измежду тези, които съумяват да образуват мнение, надвиват позитивните оценки – 40,3% позитивни против 21,8% негативни. Разбира се, надали може да се чака осведоменост, уточненост и така нататък, само че е значимо да се означи, че в самата София позитивното съответствие е две към едно. Временното затваряне на известната като Руска черква в София не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно. 62,7% са останали с отрицателно отношение към случилото се, а 12% – с положително. При последователите на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял доближава и да 20%, респективно 25%, само че даже и там отрицателното отношение е по-сериозно. Разбира се, напълно не е ясно дали и до каква степен всеобщото схващане е навлязло в детайлите кой в действителност носи отговорността за самото затваряне на храма за прочут интервал. Никак не се утвърждава концепцията за промяна на Националния празник Трети март с 24 май – 77,9% не утвърждават, против 10,3% които утвърждават. Последните са основно от поддръжниците на Движение за права и свободи и ненапълно Демократична България, надлежно с към 30% и 20% от тези две електората, само че даже и при въпросните електорати към 60% са срещу.
В последна сметка, става известно, че огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, които породиха сериозна дискусия, по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално, а постоянно даже и на софийско равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история.
А тези тематики за паметта, които властта сътвори и същински политизираха обществото, по-скоро са основали противоречивост на мненията или откровена реакция „ срещу “. Последното красноречиво се потвърждава от още един социологически опит – беше тествано отношението към хипотезата на мястото на паметника на руската войска да се сложи монумент с персони от българската история. 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ