Открити останки в пещера в Германия пренаписват историята на Хомо сапиенс в Европа
Части от кости, открити в пещера в Централна Германия демонстрират, че нашият тип е навлязъл в студените, по-високи географски ширини на Европа преди повече от 45 000 години - много по-рано, в сравнение с се смяташе до момента , предадоха Ройтерс и Агенция Франс Прес.
Това изобретение пренаписва ранната историята на типа Хомо сапиенс на континента, който по това време към момента е населяван от неандерталците.
Учени оповестиха, че са изследвали антична ДНК от 13 остатъци от скелети на представители на Хомо сапиенс в пещерата Илзенхьоле , намираща се под феодален палат на върха на рид в немския град Ранис. Установено е, че костите са на възраст до 47 500 години.
Досега най-старите остатъци от Хомо сапиенс в северната част на централната и северозападна Европа бяха на възраст към 40 000 години, напомня Ройтерс.
" Тези фрагменти са директно датирани с радиовъглерод и дават добре непокътната ДНК на Хомо сапиенс ", споделя палеоантропологът и началник на проучването Жан-Жак Юблен от парижкия Колеж дьо Франс.
Този тип се появява в Африка преди повече от 300 000 години, а по-късно поема на странствуване по света и срещна други човешки популации, в това число неандерталци , отбелязва Ройтерс.
Заради неналичието на задоволително открити остатъци има неизясненост за това по какъв начин Хомо сапиенс се е популяризирал в Европа и каква роля е изиграл нашият тип за изгубването на неандерталците преди към 40 000 години.
Изследването, показано посредством три изследвания, оповестени в Nature и Nature Ecology & Evolution, демонстрира, че по това време районът е бил по-студен, в сравнение с в този момент - хладна степна тундра, сходна на актуалните Сибир или Скандинавия. Това значи, че Хомо сапиенс, макар корените си в по-топлата Африка, се е приспособил относително бързо към студените условия.
Изследователите стигат до заключението, че дребни групи от ловци-събирачи са употребявали пещерата спорадично, до момента в който са обикаляли региона, изобилен от бозайници от ледниковата ера, както и че в други интервали е била населявана от пещерни хиени и мечки.
" Мястото в Ранис е било населявано няколко пъти, само че за малко, а не е било голям лагер ", споделя археологът Марсел Вайс от университета " Фридрих-Александър " в Ерланген/Нюрнберг, Германия. Той също е измежду водещите учени на изследването.
Костите и каменните артефакти от пещерата демонстрират, че тези хората са ловували огромни бозайници, в това число северни елени, коне, бизони и вълнисти носорози.
" Интересно е, че диетата на тези ранни представители на типа Хомо сапиенс, както и на късните неандерталци наподобява, че е била с акцент върху огромен сухоземeн дивеч, което би могло да докара до съревнование ", споделя зооархеологът Джеф Смит от университета в Кент, който е началник на едно от проучванията.
" Въпреки това към момента се нуждаем от спомагателни данни, с цел да разберем по-добре ролята и въздействието на климата, както и на идващите групи Хомо сапиенс за окончателното изгубване на неандерталците в Европа ".
Изследването взема решение и разногласието за това кой е направил характерен набор от европейски каменни артефакти, в това число остриета с форма на листа, употребявани като върхове на копия за лов. Много специалисти допускат, че те са направени от неандерталци. Наличието им в Ранис без доказателства за неандерталци демонстрира, че са направени от представители на типа Хомо сапиенс.
" Такива остриета са открити в Полша и Чехия, през Германия и Белгия до Британските острови и в този момент можем да приемем, че най-вероятно са резултат от наличието на ранни представители на Хомо сапиенс в целия този северен район ", отбелязва Смит.
Изследователите са разпознали костите въз основата на митохондриална ДНК, която отразява приемственост по майчина линия. Повече информация може да се получи от нуклеарна ДНК, която дава генетични сведения и от двамата родители, в това число дали Хомо сапиенс от Ранис се е кръстосвал с неандерталци.
Разкопките в пещерата са от 30-те години на предишния век, с откритите кости и каменни артефакти, само че работата прекъсва преди Втората международна война, отбелязва Ройтерс.
Технологиите по това време обаче не могат да разпознават находките.
Учени вършат нови разкопки в интервала сред 2016 до 2022 година, като се натъкват на още кости и артефакти. Извличането на ДНК от новооткритите и откритите преди този момент кости демонстрира, че това са остатъци на типа Хомо сапиенс.
" Резултатите за Ранис са невероятни ", споделя Вайс. Той прибавя, че откривателите би трябвало да се върнат към други европейски обекти от този интервал, с цел да ревизират за сходни доказателства за наличие на ранни представители на Хомо сапиенс .
По темата
Това изобретение пренаписва ранната историята на типа Хомо сапиенс на континента, който по това време към момента е населяван от неандерталците.
Учени оповестиха, че са изследвали антична ДНК от 13 остатъци от скелети на представители на Хомо сапиенс в пещерата Илзенхьоле , намираща се под феодален палат на върха на рид в немския град Ранис. Установено е, че костите са на възраст до 47 500 години.
Досега най-старите остатъци от Хомо сапиенс в северната част на централната и северозападна Европа бяха на възраст към 40 000 години, напомня Ройтерс.
" Тези фрагменти са директно датирани с радиовъглерод и дават добре непокътната ДНК на Хомо сапиенс ", споделя палеоантропологът и началник на проучването Жан-Жак Юблен от парижкия Колеж дьо Франс.
Този тип се появява в Африка преди повече от 300 000 години, а по-късно поема на странствуване по света и срещна други човешки популации, в това число неандерталци , отбелязва Ройтерс.
Заради неналичието на задоволително открити остатъци има неизясненост за това по какъв начин Хомо сапиенс се е популяризирал в Европа и каква роля е изиграл нашият тип за изгубването на неандерталците преди към 40 000 години.
Изследването, показано посредством три изследвания, оповестени в Nature и Nature Ecology & Evolution, демонстрира, че по това време районът е бил по-студен, в сравнение с в този момент - хладна степна тундра, сходна на актуалните Сибир или Скандинавия. Това значи, че Хомо сапиенс, макар корените си в по-топлата Африка, се е приспособил относително бързо към студените условия.
Изследователите стигат до заключението, че дребни групи от ловци-събирачи са употребявали пещерата спорадично, до момента в който са обикаляли региона, изобилен от бозайници от ледниковата ера, както и че в други интервали е била населявана от пещерни хиени и мечки.
" Мястото в Ранис е било населявано няколко пъти, само че за малко, а не е било голям лагер ", споделя археологът Марсел Вайс от университета " Фридрих-Александър " в Ерланген/Нюрнберг, Германия. Той също е измежду водещите учени на изследването.
Костите и каменните артефакти от пещерата демонстрират, че тези хората са ловували огромни бозайници, в това число северни елени, коне, бизони и вълнисти носорози.
" Интересно е, че диетата на тези ранни представители на типа Хомо сапиенс, както и на късните неандерталци наподобява, че е била с акцент върху огромен сухоземeн дивеч, което би могло да докара до съревнование ", споделя зооархеологът Джеф Смит от университета в Кент, който е началник на едно от проучванията.
" Въпреки това към момента се нуждаем от спомагателни данни, с цел да разберем по-добре ролята и въздействието на климата, както и на идващите групи Хомо сапиенс за окончателното изгубване на неандерталците в Европа ".
Изследването взема решение и разногласието за това кой е направил характерен набор от европейски каменни артефакти, в това число остриета с форма на листа, употребявани като върхове на копия за лов. Много специалисти допускат, че те са направени от неандерталци. Наличието им в Ранис без доказателства за неандерталци демонстрира, че са направени от представители на типа Хомо сапиенс.
" Такива остриета са открити в Полша и Чехия, през Германия и Белгия до Британските острови и в този момент можем да приемем, че най-вероятно са резултат от наличието на ранни представители на Хомо сапиенс в целия този северен район ", отбелязва Смит.
Изследователите са разпознали костите въз основата на митохондриална ДНК, която отразява приемственост по майчина линия. Повече информация може да се получи от нуклеарна ДНК, която дава генетични сведения и от двамата родители, в това число дали Хомо сапиенс от Ранис се е кръстосвал с неандерталци.
Разкопките в пещерата са от 30-те години на предишния век, с откритите кости и каменни артефакти, само че работата прекъсва преди Втората международна война, отбелязва Ройтерс.
Технологиите по това време обаче не могат да разпознават находките.
Учени вършат нови разкопки в интервала сред 2016 до 2022 година, като се натъкват на още кости и артефакти. Извличането на ДНК от новооткритите и откритите преди този момент кости демонстрира, че това са остатъци на типа Хомо сапиенс.
" Резултатите за Ранис са невероятни ", споделя Вайс. Той прибавя, че откривателите би трябвало да се върнат към други европейски обекти от този интервал, с цел да ревизират за сходни доказателства за наличие на ранни представители на Хомо сапиенс .
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ