Горанов разкри ще има ли увеличение на данъците при най-лошия финансов сценарий за България заради COVID-19
Част от ограниченията, които постановат изменението на закона за бюджета са свързани с към този момент утвърдените ограничения от проекта 60/40. Това съобщи на ексклузивен брифинг финансовият министър Владислав Горанов.
"Разработили сме 3 сюжета, като преглеждаме най-негативния от тях, с цел да сме оптимално готови с буфери ", призна той.
"Най-общо казано, това, което предлагам за фискална рамка, е понижение на приходите с 2 млн. 440 милиона и нарастване на разноските с милиард и 70 млн. лева ", сподели той.
Горанов разясни, че 70 млн. лева са за спомагателни лихвени разноски и един милиард спомагателен трансфер от държавния бюджет за финансиране на фонд безработица.
"Предложили сме и нарастване на лимита на държавния дълг с цел да осигурим финансиране на недостига, който ще се образува при нарастването на разхода за разликите ", сподели той и разясни, че става въпрос за 3,5 милиарда лв. или към 3% от Брутният вътрешен продукт.
"Предлагаме нарастване на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 милиарда лв., които бяха включени в плановете, до 10 милиарда т.е. 7,8 милиарда нов евентуален дълг. От в този момент върша ангажимента, че от него, на първи стадий, ще бъде належащо да се търси от пазара 4,2 милиарда, а останалата част от лимита ще бъде задействана единствено при положение, че се постанова в идващите месеци обезпечаването на в допълнение ликвидно финансиране ", сподели той.
"Всички тези ограничения имат една единствена цел - да подсигуряват, че страната има задоволително ликвидност ", сподели Горанов.
"Продължавам да считам, че консервативното обмисляне и положителната фискална политика дават положителни благоприятни условия и имаме задоволително буфери. Все отново ние би трябвало да сме готови за всичко. Можем да се окажем в обстановка, в която би трябвало да се реагира още ", призна министърът.
"Най-негативният сюжети, който преглеждаме е спад на стопанската система с 3% през 2020 година, като възобновяване на заетостта чакаме да стартира в края на 2020 година и да продължи през 2021 година ", призна той.
"Очакванията са, че растежът няма да бъде подобен какъвто се чака. Не може да кажем към този миг ще влезем ли в криза. Пред очите ни се вижда, че главните фактори на икономическия напредък - вложения и ползване, са сложени пред тестване ", съобщи той.
"Не се преглежда сюжети за смяна на данъчната политика. В рецесия такова нарастване не е добър консултант. Когато стопанският живот страда, натоварването с спомагателни тежести не усъвършенства положението му ", счита министърът.
"Разработили сме 3 сюжета, като преглеждаме най-негативния от тях, с цел да сме оптимално готови с буфери ", призна той.
"Най-общо казано, това, което предлагам за фискална рамка, е понижение на приходите с 2 млн. 440 милиона и нарастване на разноските с милиард и 70 млн. лева ", сподели той.
Горанов разясни, че 70 млн. лева са за спомагателни лихвени разноски и един милиард спомагателен трансфер от държавния бюджет за финансиране на фонд безработица.
"Предложили сме и нарастване на лимита на държавния дълг с цел да осигурим финансиране на недостига, който ще се образува при нарастването на разхода за разликите ", сподели той и разясни, че става въпрос за 3,5 милиарда лв. или към 3% от Брутният вътрешен продукт.
"Предлагаме нарастване на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 милиарда лв., които бяха включени в плановете, до 10 милиарда т.е. 7,8 милиарда нов евентуален дълг. От в този момент върша ангажимента, че от него, на първи стадий, ще бъде належащо да се търси от пазара 4,2 милиарда, а останалата част от лимита ще бъде задействана единствено при положение, че се постанова в идващите месеци обезпечаването на в допълнение ликвидно финансиране ", сподели той.
"Всички тези ограничения имат една единствена цел - да подсигуряват, че страната има задоволително ликвидност ", сподели Горанов.
"Продължавам да считам, че консервативното обмисляне и положителната фискална политика дават положителни благоприятни условия и имаме задоволително буфери. Все отново ние би трябвало да сме готови за всичко. Можем да се окажем в обстановка, в която би трябвало да се реагира още ", призна министърът.
"Най-негативният сюжети, който преглеждаме е спад на стопанската система с 3% през 2020 година, като възобновяване на заетостта чакаме да стартира в края на 2020 година и да продължи през 2021 година ", призна той.
"Очакванията са, че растежът няма да бъде подобен какъвто се чака. Не може да кажем към този миг ще влезем ли в криза. Пред очите ни се вижда, че главните фактори на икономическия напредък - вложения и ползване, са сложени пред тестване ", съобщи той.
"Не се преглежда сюжети за смяна на данъчната политика. В рецесия такова нарастване не е добър консултант. Когато стопанският живот страда, натоварването с спомагателни тежести не усъвършенства положението му ", счита министърът.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ