Част от екипажа на Царевна вече е в България. Историята с евакуацията остана неясна
Част от екипажа на кораба „ Царевна “ се прибра в България. 14 български и един украински моряк бяха евакуирани с държавен аероплан от Сочи. Корабът "Царевна " е блокиран на пристанището в Мариупол от началото на съветската инвазия в Украйна.
Операцията по евакуацията на част от екипажа доби политически отенък след поредност от разнопосочни изявления, свързани с напускането на кораба. От една страна държавното управление твърди, че това е резултат на планувана интервенция. От друга – родственици на моряците споделят, че те сами са слезли от плавателния съд и са споделили на военните на пристанището, че желаят да бъдат евакуирани.
С идването на екипажа в България отговорът на този въпрос не стана по-ясен.
260 метра
260 метра. Това е дистанцията, разказано преди седмица от премиера Кирил Петков, което моряците в Мариопул е трябвало да преминат, с цел да бъдат изведени на безвредно място. Петков дефинира дистанцията като „ алея на гибелта “ и сподели, че евакуацията ще се случи, когато обстановката е безвредна.
В сряда Петков разгласи, че. В четвъртък от съветското посолство в София оповестиха, че това се е случило благодарение на управляващите на непризнатата Донецка национална република и съветската войска.
Роднини на моряците споделиха, че от екипажа са напуснали кораба сами. „ Няколко члена на екипажа са слезли на лична глава от кораба. Явно са били в непосредствена непосредственост частите на донецката войска. Отишли са при тях. Казали са им, че желаят да се изтеглят. Те са приели с удоволствие тази концепция и са споделили: „ какво чакахте до момента “, сподели една от моряшките съпруги.
Говорителката на кабинета Лена Бориславова сподели, че е сюрпризирана от тези изказвания. „ Изненадана съм от тези изявленията, които са дадени от част от съпругите. Лично мога да потвърдя, че съм участвала най-малко на три диалога сред премиера и една от съпругите на моряците, в които той дава подробна информация за това какво е положението на моряците “, сподели Борисловова.
В неделя капитанът на „ Царевна “ Павел Павлов изясни, че в деня, в който се е подготвяла евакуацията, един от моряците е решил на своя отговорност да напусне кораба независимо и не е изчакал връзката с външно министерство. „ Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се изтеглят хората на борда “, изясни капитанът.
Действията на този моряк дадоха мотив за обвинявания против държавното управление, че не прави задоволително за извеждането на екипажа. С идването на част от екипажа в България осведомителният вакуум за първите 260 метра по пътя за Варна не беше напълнен, а спорните изявления да управляващите дадоха мотив за още спекулации.
„ Държиш гащите и бягаш “
Българските моряци дойдоха на летище Варна към 13 часа в понеделник. На борда на самолета при тях се качиха премиера Кирил Петков и външният министър Теодора Генчовска („ ИТН “). След това моряците бяха посрещнати на пистата от родственици, а пред публицистите застанаха единствено премиера и външната министърка.
„ Това е напълно проведена интервенция от държавното управление на България “, сподели на летището Петков. Той напомни, че е имало подготовка на други два опита за евакуация, само че те са се провалили поради заплаха за сигурността на хората. „ Една от дамите, която приказва по новините, единият път приказва от моя телефон [със брачна половинка си]. Бяхме подготвени, който и да има превес на пристанището да създадем евакуацията. В случая съветската страна имаше превес “, сподели Петков.
Теодора Генчовска сподели, че „ по никакъв метод не е имало връзка с представители на Донецката национална република “.
Моряците от „ Царевна “ не участваха на конференцията и публицистите бяха принудени да ги гонят при изхода на летището. Не стана ясно кой е морякът, който първи е напуснал кораба и е приказвал с военните на брега.
„ Не беше радостно. Военните ни изведоха от кораба до Донецк. Приеха ни доста добре и ни изтеглиха, само че не знам какви бяха “, сподели един от моряците. „ Предполагам, че бяха руснаци “, добави той.
„ Държиш гащите и бягаш “, по този начин различен от моряците разказа напускането на кораба. Той изясни, че негов сътрудник е „ отишъл до портала и се е върнал с указания “.
„ Евакуацията беше въпрос на часове. Малко я ускорихме по ред аргументи “, сподели представителят на корабособственика Даниел Стефанов. Той сподели, че останалите петима души на борда могат да бъдат евакуирани когато и да е, а обстановката на пристанището сега е по-спокойна.
Ръководителят на ситуационния център към външно министерство Антон Марков изясни пред Би Ти Ви, интервенцията е проведена взаимно със притежателя на кораба и ситуационния център и отхвърли да е имало подпомагане от страна на Русия. Той отхвърли повече детайлности към организацията на изтеглянето на българските моряци. По думите му е в ход интервенция по почистване на зоната на пристанището в Мариопул и обстановката е спокойна. „ Корабът е тестван от съветските войски “, сподели Марков.
По време на брифинга на Петков във Варна не стана ясно на какво се дължи разминаването сред неговите изказвания за присъединяване на представители на българското военно разузнаване в Мариупол и думите на заместник-министърът на защитата Йордан Божилов, който сподели през Българска национална телевизия, че представител на българското военно разузнаване не е взел участие в избавителната интервенция.
Политическата приложимост на „ Царевна “
Проблемът с българските моряци, блокирани в пристанището в Мариупол се трансформира в политически въпрос след намесата на партия „ Възраждане “ . В края на март от партията проведоха конференция на част от роднините на моряците, в която настояха за незабавна евакуация на екипажа.
"Възраждане " подлага на критика държавното управление, че е показало превратно новината за българските моряци от "Царевна ", тъй като на никое място не са загатнали, че те са изведени, с помощта на съветските военни и на службите на Донецка област. Твърдение, което българските управляващи отхвърлят, а моряците, които дойдоха в България не потвъждават.
„ Възраждане “ намерено пази позицията на съветския президент Владимир Путин, даже провежда митинг в поддръжка на "специалната военна интервенция " в Украйна, както Русия назовава войната в Украйна.
Фактите към Мариупол
Подробностите към евакуацията на българските моряци надали станат напълно ясни, а с това мотивите за спекулации няма да намалеят. Това, което е известно досега е, че Мариупол се трансформира в сцена на най-тежките борби сред съветската и украинската войска. От самото начало на войната градът е блокират от съветските сили и стотици цивилни жители останаха блокирани в него. Няколко опита за образуване на евакуация бяха провалени и сега никой не може да каже, какъв брой са цивилните жертви в града.
От друга страна е известно, че още през февруари Русия ускори военното си наличие в региона на Черно море и откри цялостен надзор върху морското пространство. В същото време НАТО понижи своето наличие в региона.
С началото на войната към 100 кораба останаха блокирани в украински пристанища. Някои от тях се пробваха да изоставен в първите дни на бойните дейности. Три кораба бяха ударени с въоръжения. Официално не е ясно от кого, „ само че знаейки кой разполага с въоръжение и качества в тази район, по-вероятно е да съветския флот “, сподели пред Нова телевизия някогашният боен министър Тодор Тагарев .
По думите му „ в този момент стана допустимо да бъдат изведени част от екипажите, тъй като съветските сили сложиха под надзор пристанището на Мариупол и единствено дребна част от града не е под техен надзор “. Тагарев изясни още, „ когато едната страна управлява обстановката и по суша, и по море, към този момент е допустимо да бъдат подхванати такива дейности [евакуация] със относително по-нисък риск. До този миг те са били заложници на съветската страна и в този момент те разрешиха тяхната евакуация “.
Корабът "Царевна " е в пристанището в Мариупол от 21 февруари. Той плава под малтийски байрак, само че екипажът е български.
Операцията по евакуацията на част от екипажа доби политически отенък след поредност от разнопосочни изявления, свързани с напускането на кораба. От една страна държавното управление твърди, че това е резултат на планувана интервенция. От друга – родственици на моряците споделят, че те сами са слезли от плавателния съд и са споделили на военните на пристанището, че желаят да бъдат евакуирани.
С идването на екипажа в България отговорът на този въпрос не стана по-ясен.
260 метра
260 метра. Това е дистанцията, разказано преди седмица от премиера Кирил Петков, което моряците в Мариопул е трябвало да преминат, с цел да бъдат изведени на безвредно място. Петков дефинира дистанцията като „ алея на гибелта “ и сподели, че евакуацията ще се случи, когато обстановката е безвредна.
В сряда Петков разгласи, че. В четвъртък от съветското посолство в София оповестиха, че това се е случило благодарение на управляващите на непризнатата Донецка национална република и съветската войска.
Роднини на моряците споделиха, че от екипажа са напуснали кораба сами. „ Няколко члена на екипажа са слезли на лична глава от кораба. Явно са били в непосредствена непосредственост частите на донецката войска. Отишли са при тях. Казали са им, че желаят да се изтеглят. Те са приели с удоволствие тази концепция и са споделили: „ какво чакахте до момента “, сподели една от моряшките съпруги.
Говорителката на кабинета Лена Бориславова сподели, че е сюрпризирана от тези изказвания. „ Изненадана съм от тези изявленията, които са дадени от част от съпругите. Лично мога да потвърдя, че съм участвала най-малко на три диалога сред премиера и една от съпругите на моряците, в които той дава подробна информация за това какво е положението на моряците “, сподели Борисловова.
В неделя капитанът на „ Царевна “ Павел Павлов изясни, че в деня, в който се е подготвяла евакуацията, един от моряците е решил на своя отговорност да напусне кораба независимо и не е изчакал връзката с външно министерство. „ Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се изтеглят хората на борда “, изясни капитанът.
Действията на този моряк дадоха мотив за обвинявания против държавното управление, че не прави задоволително за извеждането на екипажа. С идването на част от екипажа в България осведомителният вакуум за първите 260 метра по пътя за Варна не беше напълнен, а спорните изявления да управляващите дадоха мотив за още спекулации.
„ Държиш гащите и бягаш “
Българските моряци дойдоха на летище Варна към 13 часа в понеделник. На борда на самолета при тях се качиха премиера Кирил Петков и външният министър Теодора Генчовска („ ИТН “). След това моряците бяха посрещнати на пистата от родственици, а пред публицистите застанаха единствено премиера и външната министърка.
„ Това е напълно проведена интервенция от държавното управление на България “, сподели на летището Петков. Той напомни, че е имало подготовка на други два опита за евакуация, само че те са се провалили поради заплаха за сигурността на хората. „ Една от дамите, която приказва по новините, единият път приказва от моя телефон [със брачна половинка си]. Бяхме подготвени, който и да има превес на пристанището да създадем евакуацията. В случая съветската страна имаше превес “, сподели Петков.
Теодора Генчовска сподели, че „ по никакъв метод не е имало връзка с представители на Донецката национална република “.
Моряците от „ Царевна “ не участваха на конференцията и публицистите бяха принудени да ги гонят при изхода на летището. Не стана ясно кой е морякът, който първи е напуснал кораба и е приказвал с военните на брега.
„ Не беше радостно. Военните ни изведоха от кораба до Донецк. Приеха ни доста добре и ни изтеглиха, само че не знам какви бяха “, сподели един от моряците. „ Предполагам, че бяха руснаци “, добави той.
„ Държиш гащите и бягаш “, по този начин различен от моряците разказа напускането на кораба. Той изясни, че негов сътрудник е „ отишъл до портала и се е върнал с указания “.
„ Евакуацията беше въпрос на часове. Малко я ускорихме по ред аргументи “, сподели представителят на корабособственика Даниел Стефанов. Той сподели, че останалите петима души на борда могат да бъдат евакуирани когато и да е, а обстановката на пристанището сега е по-спокойна.
Ръководителят на ситуационния център към външно министерство Антон Марков изясни пред Би Ти Ви, интервенцията е проведена взаимно със притежателя на кораба и ситуационния център и отхвърли да е имало подпомагане от страна на Русия. Той отхвърли повече детайлности към организацията на изтеглянето на българските моряци. По думите му е в ход интервенция по почистване на зоната на пристанището в Мариопул и обстановката е спокойна. „ Корабът е тестван от съветските войски “, сподели Марков.
По време на брифинга на Петков във Варна не стана ясно на какво се дължи разминаването сред неговите изказвания за присъединяване на представители на българското военно разузнаване в Мариупол и думите на заместник-министърът на защитата Йордан Божилов, който сподели през Българска национална телевизия, че представител на българското военно разузнаване не е взел участие в избавителната интервенция.
Политическата приложимост на „ Царевна “
Проблемът с българските моряци, блокирани в пристанището в Мариупол се трансформира в политически въпрос след намесата на партия „ Възраждане “ . В края на март от партията проведоха конференция на част от роднините на моряците, в която настояха за незабавна евакуация на екипажа.
"Възраждане " подлага на критика държавното управление, че е показало превратно новината за българските моряци от "Царевна ", тъй като на никое място не са загатнали, че те са изведени, с помощта на съветските военни и на службите на Донецка област. Твърдение, което българските управляващи отхвърлят, а моряците, които дойдоха в България не потвъждават.
„ Възраждане “ намерено пази позицията на съветския президент Владимир Путин, даже провежда митинг в поддръжка на "специалната военна интервенция " в Украйна, както Русия назовава войната в Украйна.
Фактите към Мариупол
Подробностите към евакуацията на българските моряци надали станат напълно ясни, а с това мотивите за спекулации няма да намалеят. Това, което е известно досега е, че Мариупол се трансформира в сцена на най-тежките борби сред съветската и украинската войска. От самото начало на войната градът е блокират от съветските сили и стотици цивилни жители останаха блокирани в него. Няколко опита за образуване на евакуация бяха провалени и сега никой не може да каже, какъв брой са цивилните жертви в града.
От друга страна е известно, че още през февруари Русия ускори военното си наличие в региона на Черно море и откри цялостен надзор върху морското пространство. В същото време НАТО понижи своето наличие в региона.
С началото на войната към 100 кораба останаха блокирани в украински пристанища. Някои от тях се пробваха да изоставен в първите дни на бойните дейности. Три кораба бяха ударени с въоръжения. Официално не е ясно от кого, „ само че знаейки кой разполага с въоръжение и качества в тази район, по-вероятно е да съветския флот “, сподели пред Нова телевизия някогашният боен министър Тодор Тагарев .
По думите му „ в този момент стана допустимо да бъдат изведени част от екипажите, тъй като съветските сили сложиха под надзор пристанището на Мариупол и единствено дребна част от града не е под техен надзор “. Тагарев изясни още, „ когато едната страна управлява обстановката и по суша, и по море, към този момент е допустимо да бъдат подхванати такива дейности [евакуация] със относително по-нисък риск. До този миг те са били заложници на съветската страна и в този момент те разрешиха тяхната евакуация “.
Корабът "Царевна " е в пристанището в Мариупол от 21 февруари. Той плава под малтийски байрак, само че екипажът е български.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ