Част от 1 милион бункери са превърнати в къщи и

Част от 1 милион бункери са превърнати в къщи и заведения за хранене


Колите се движат приблизително с 30 км/час


Все повече българи избират да отидат на море не в прилежаща слънчева Гърция или в известната с отрупаните си маси Турция, а в Албания. На пръв взор това наподобява задоволително необичайно, изключително в случай че и във вашите глави изниква добре познатия лаф за албанския реотан. Ако решите обаче да отидете на море в най-затворената преди десетилетия балканска страна, няма да съжалявате. И за това приказва фактът, че до момента в който преди години рейсовете за Албания бяха по-скоро екзотика, през днешния ден хиляди българи избират да почиват в техните курорти.

Вариантите да извършите това са два. Или си купувате проведено пътешестване с рейс, или купувате настрана настаняване и се отправяте с кола към Албания. И до момента в който курортът Саранда е доста по-достъпен поради обстоятелството, че през по-големия път преминавате по уредените гръцки пътища, в случай че изберете Дураската ривиера, обстановката може да се окаже радикално друга. Саранда се намира единствено на 10 километра от гръцкия остров Корфу и единствената разлика с курортите на съседите е не неналичието на гръцка тирада, както си мислите несъмнено, а фактът, че мястото е слабонаселено и със доста по-ниски от гръцките цени.

Ако решите да стигнете до Дурас обаче, евентуално ще минете през Македония и ще продължите по тесните пътища на Албания, по които междинната скорост на придвижване е 30 километра в час, а по пътищата липсват обозначителни табелки. Няма и кой да питате, в случай че не говорите албанския, несъмнено. Въпреки че още по пътя ще ви се стори, че цялата страна е издигната край пътя. Този факт, както и многочислените бункери, издигнати от някогашния властник Енвер Ходжа за отбрана на страната, несъмнено ще са едни от първите гледки, които ще ви впечатлят в Албания. Наред с безбройните автомивки, които съставляват празно място и въодушевени хора с маркучи, които обливат безкрайно колата ви. Автомивките, обозначени с вдигнат маркуч, от който се излива вода, работят 24 часа в денонощието. Причината за това е, че никой от притежателите на автомивките не заплаща водата, която употребява.
Над 1 милион са бункерите в Албания, като огромна част от тях се продават
Бункерите по времето на Ходжа били най-малко милион, а с парите отишли за издигането им е можело да бъдат издигнати домове за албанците. В момента тези уреди, които трябвало да защитят страната, са изоставени. Част от тях са превърнати в домове и даже заведения за хранене, само че множеството се продават, като единствената цел на купувачите е да ги разрушат и да извлекат от тях желязо, което да препродадат.

Сред преимуществата на страната за отмора е, че страната е извънредно спокойна и сигурна. Мюсюлманите и християните в нея живеят в мир, още повече че религията е била подценявана от Енвер Ходжа и главният дълг на албанците бил да основават повече деца. Мюсюлманите постоянно носят даже кръстове, с довода че това е съвременно. Те са най-вече бекташи или като познатите в България алиани, които са приели както християнските, по този начин и мюсюлманските обичаи.

Берат – градът от царска България


Тук се пазят мощите на Св. Горазд и Св. Ангеларий

Освен, че наподобява на българско населено място, Берат ще ви впечатли и с иконите на Св. Кирил и Св. Методи в църквата над града.
Белият град с хилядите прозорци, както назовават Берат, е бил част от Първото и Второто българско царство. До XVII век носи и българското си име Белград. Туристите не пропущат да видят мощите на учениците на Св. Св. Кирил и Методий – свети Горазд и свети Ангеларий, които се пазят в неповторима локална черква. В нея с изключение на творбите на иконописеца Онуфрий можете да видите единствената олтарна икона в света на Богородица, която държи младенеца в дясната си ръка вместо в лявата, както и яйца от ему, които пазят дървения олтар от набезите на мравки и други инсекти. Крепостта и остарелият град са непокътнати и от тях можете да се насладите на неповторими панорамни гледки. Или да се разноските до белия град със остарели белосани къщи, накацали върху хълмовете под крепостта, които са дали името на града.

Храната е вкусна и същинска


Балканската кухня си съперничи с италиански специалитети

Въпрос на чест за локалните е да поръчат повече, в сравнение с могат да изядат
Където и да седнете да хапнете в Албания, няма да съжалявате. Тук зеленчуците са вкусни, а на всички места има обилие от прясна риба и морски блага на прилични цени. Плато с калмари, миниоктоподи и скариди излиза едвам 10 лв.. В Албания можете да опитате и обичайните балкански ястия като мусака, дробсарма или овнешка глава. Пиците и спагетите са все едно направени в Италия, защото майсторите им постоянно са се научили да ги готвят точно в прилежащата страна. Еспресото също е мощно и ароматно. Освен тирамису за десерт можете да хапнете сочни пресни плодове, трилече (подобен на реване десерт с глазура, сиропиран с три типа мляко и сметана) или крем карамел. Местните вино, бира и ракия също не са за изпускане. Най-прочут е конякът “Скендербег”, който носи името на националния воин на Албания. Внимавайте при пазаруването му, тъй като доста постоянно се продават и ментета.

Сред другите недотам приятни изненади са горчивите маслини и зехтин, обичайни за страната. Когато сте на ресторант не се учудвайте, в случай че локалните поръчат храна като за цялостен полк, която не дава отговор на броя на хората на масата. В Албания да поръчаш доста повече, в сравнение с можеш да изядеш, е въпрос на чест.

Къщите се строят главно край пътя


На първия етаж в домовете им не живее никой

Автомивките край пътя работят 24 часа в денонощието. Обозначават се с вдигнат маркуч, от който непрекъснато тече вода.
Kъщите в Албания са издигнати главно до пътя, защото това дава опция на локалните да се занимават с търговия и да припечелят пари. Така незабелязано преминавате от село в село или град, без да знаете къде стартират селищата и къде свършват. Затова и ви се коства, че страната има голямо население. Всъщност, макар че всеобщо преди са имали по 5-6 деца, популацията е едвам 2,5 милиона, като 1 милион непрекъснато работи зад граница, главно в Италия. Средната заплата в страна е под 700 лв., по тази причина и албанците се стараят да пестят от всичко. Така в магазина без проблем ще ви продадат 1 драже дъвка от опаковка с 10, която на всички места по света купувате цяла.

В същото време къщите са като покои. Издигнати са на няколко етажа, боядисани са в най-разнообразни ярки цветове, само че край тях безусловно е заринато с отпадъци. Понякога наподобяват на наколни жилища, тъй като на първия етаж всеобщо не живее никой и по тази причина тази част от вкъщи съставлява просто колони без стени. Албанците настояват, че не обичат да живеят до земята. Другото поразително нещо в домовете им са плюшени играчки, които висят най-често на входа или покрива. Целта им е да пазят дома от зли очи. Понякога на тяхно място висят и овнешки рога или връзки с чесън. Стълбищата пък наложително са външни и опасват постройките като серпантина.

Албанският език с изключение на много сложен и чужд за българите, от време на време е и комичен. Поръчването на вода постоянно е измежду най-забавните действия за нашите туристи, защото албанската дума за вода е „ уй ”. Наздраве пък е не по-малко забавно звучащото „ гъзуар ”.

Част от амфитеатъра на Дурас е частен


Най-добрите хотели се намират на 30-ина километра от града

Част от амфитеатъра на Дурас, издигнат през II век, е частна благосъстоятелност.
Най-добрите албански плажове съгласно локалните са на Дураската ривиера. Това са издигнатите хотели край безкрайните плажни линия на 30-40 километра от града. Всеки от хотелите е на първа линия и си има личен плаж, тъй че спокойствието ви е обезпечено, а борбата за безвъзмездни чадъри и шезлонги като предписание е избегната. Ако съумеете да се отделите от приятните занимания като събирането на загар край безкрайната морска простор, можете да посетите и най-стария град на Албания – Дурас, който в българските исторически летописи е прочут като Драч.

Сред най-известните забележителности е Ротондата в центъра на града и амфитеатърът, издигнат през II век, който помни и впечатляващи гладиаторски борби. Римският монумент може да бъде посетен след възнаграждение на вход, само че се оказва, че една част от него е недостъпна, тъй като е частна благосъстоятелност. И не трябва да се изненадвате, в случай че наред с вас руините преглеждат разхождащи се кокошки от прилежащите домове. Къщите в действителност да построени непосредствено върху амфитеатъра и не са отделени от паметника даже с ограда. Това е и една от главните аргументи той да не бъде включен в листата на международното културно завещание.

Държавата нееднократно е предложила на притежателите да изкупи скъпо домовете им, само че те отхвърлят и до през днешния ден не престават да простират прането си наред с римските руини. В разцвета си амфитеатърът можел да приюти до 25 000 души.

Сред другите места за посещаване в Дурас с изключение на археологическия музей са Старата чаршия, която в действителност е нова и гледката от крепостните стени.