Часовниковата кула в Севлиево – 240 години история
Часовниковата кула е най-старата непокътната социална сграда в Севлиево. Според някои краеведи тя е издигната през 1777 година. За да се означи този факт, кметът на града доктор Иван Иванов откри в четвъртък (12 октомври) непрекъснатата ретроспективна галерия, която съдържа 10 фотографии с забавна информация, преведена на няколко езика, в това число и на китайски, оповестяват от общината. Не може да се пропусне и фактът, че кулата е една от първите, издигнати по нашите земи, и заради това е била очевидец на всички по-интересни събития, които са се случили през втората половина на 18-ти, както и през 19-тия, 20-тия и началото на 21 век.
Строежът й доста прилича средновековна българска бойна кула, каквито са открити и в средновековния град и цитадела "Хоталич ", край Севлиево. А това съгласно шефа на градския Исторически музей Найден Петров дава съображение да се счита, че най-вероятно е строена от български майстори. Часовниковият механизъм е автентичен, ръчно кован и продължава да отмерва времето, както преди епохи, когато е отмервала работното време за икономически и други действия в годините на стопански напредък, предшествали оповестяването на Севлиево за град през 1580 година под името Селви.
Инициаторът и един от главните реализатори на начинанието за непрекъснатата експозиция е шефът на компания "М-ПРЕС " Мирослав Марков, който по този начин е сбъднал тази своя фантазия.
През ХVІІІ век Севлиево е административно средище и център на занаятчийството и търговията в региона. Развитието на занаятчийството налагало спазването на избрани правила на работа, права и отговорности на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната стартират да се издигат високи часовникови кули, чийто камбани отмерват всеки минал час. Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е издигната през 1777 година, други експерти са на мнение, че на годината, изписана с арабски числа над входната й врата подхожда 1779 година. Върху камбаната пък е гравирана 1775 година.
Във външния тип на камбанарията се разграничават три съществени елементи. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в междинната, осмоъгълна част. Дървената структура най-горе приключва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излетява звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни принадлежности, военни предмети, разнообразни розети.
През 1871 година известният австроунгарски странник археолог и етнограф Феликс Каниц , при едно от пътуванията си по българските земи, престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си "Дунавска България и Балканът " той разказва усещанията си от града, като загатва и Часовниковата кула. Паметната плоча, инсталирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разследващи елементи от съветската войска влизат в града и след неподготвено шествие, проведено от въодушевеното севлиевско поданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.
Часовниковата кула се трансформира в градска забележителност и неизменим детайл от живота на севлиевци, които усърдно се грижат за нея през годините. Като значими вести в общинските вестници през 1911 година, 1924 година и 1965 година се разгласяват известията, че е юридически ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Преживяла и пожар, постройката е оповестена архитектурен монумент на културата.
Севлѝево е град в Централна Северна България, административен център на община Севлиево в област Габрово. Градът е втори по величина в региона с 24 332 поданици. Надморската височина на града е 201 м, само че това е най-ниската точка на общината. В същото време по билото на Стара планина някои върхове доближават до 1900 метра. Това дава отражение и върху климат, който е умерено-континентален, с огромна амплитуда сред най-ниските и най-високите годишни температури от плюс 30-35 градуса по Целзий през лятото до минус 20-25 градуса през зимата.
Една от забележителностите на града е Мостът над река Росица , издигнат през 1857 година от известния занаятчия Кольо Фичето . От петък (13 октомври) четири лъвски фигури с височина 1.80 м бдят от двата края на моста. Всяка от тях е стъпила върху бетонен фундамент, висок 2.80 метра. Скулпурите са направени още веднъж и ще стоят в четирите края на моста. Така ще бъде възобновен образът на моста от 1941 година. За да бъдат фигурите оптимално покрай първообраза си, създателите са се употребили фотографии от 40-те години на предишния век, както и анатомични рисунки, прецизират от общината.
В центъра на града се издига Статуя на свободата (1894 г.), чиито дирек е истинска каменна колона от римския град Никополис пъкъл Иструм. Проектът е на Ото Хорейши и италианския ваятел Арнолдо Цоки (негово дело е статуята на Александър ІІ, наименуван още Цар Освободител пред Народното събрание в София). Бронзовата фигура е направена във Виена. Паметникът е повдигнат на мястото на бесилката, от която потеглят към безсмъртието севлиевските борци за свободата на България.
Строежът й доста прилича средновековна българска бойна кула, каквито са открити и в средновековния град и цитадела "Хоталич ", край Севлиево. А това съгласно шефа на градския Исторически музей Найден Петров дава съображение да се счита, че най-вероятно е строена от български майстори. Часовниковият механизъм е автентичен, ръчно кован и продължава да отмерва времето, както преди епохи, когато е отмервала работното време за икономически и други действия в годините на стопански напредък, предшествали оповестяването на Севлиево за град през 1580 година под името Селви.
Инициаторът и един от главните реализатори на начинанието за непрекъснатата експозиция е шефът на компания "М-ПРЕС " Мирослав Марков, който по този начин е сбъднал тази своя фантазия.
През ХVІІІ век Севлиево е административно средище и център на занаятчийството и търговията в региона. Развитието на занаятчийството налагало спазването на избрани правила на работа, права и отговорности на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната стартират да се издигат високи часовникови кули, чийто камбани отмерват всеки минал час. Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е издигната през 1777 година, други експерти са на мнение, че на годината, изписана с арабски числа над входната й врата подхожда 1779 година. Върху камбаната пък е гравирана 1775 година.
Във външния тип на камбанарията се разграничават три съществени елементи. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в междинната, осмоъгълна част. Дървената структура най-горе приключва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излетява звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни принадлежности, военни предмети, разнообразни розети.
През 1871 година известният австроунгарски странник археолог и етнограф Феликс Каниц , при едно от пътуванията си по българските земи, престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си "Дунавска България и Балканът " той разказва усещанията си от града, като загатва и Часовниковата кула. Паметната плоча, инсталирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разследващи елементи от съветската войска влизат в града и след неподготвено шествие, проведено от въодушевеното севлиевско поданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.
Часовниковата кула се трансформира в градска забележителност и неизменим детайл от живота на севлиевци, които усърдно се грижат за нея през годините. Като значими вести в общинските вестници през 1911 година, 1924 година и 1965 година се разгласяват известията, че е юридически ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Преживяла и пожар, постройката е оповестена архитектурен монумент на културата.
Севлѝево е град в Централна Северна България, административен център на община Севлиево в област Габрово. Градът е втори по величина в региона с 24 332 поданици. Надморската височина на града е 201 м, само че това е най-ниската точка на общината. В същото време по билото на Стара планина някои върхове доближават до 1900 метра. Това дава отражение и върху климат, който е умерено-континентален, с огромна амплитуда сред най-ниските и най-високите годишни температури от плюс 30-35 градуса по Целзий през лятото до минус 20-25 градуса през зимата.
Една от забележителностите на града е Мостът над река Росица , издигнат през 1857 година от известния занаятчия Кольо Фичето . От петък (13 октомври) четири лъвски фигури с височина 1.80 м бдят от двата края на моста. Всяка от тях е стъпила върху бетонен фундамент, висок 2.80 метра. Скулпурите са направени още веднъж и ще стоят в четирите края на моста. Така ще бъде възобновен образът на моста от 1941 година. За да бъдат фигурите оптимално покрай първообраза си, създателите са се употребили фотографии от 40-те години на предишния век, както и анатомични рисунки, прецизират от общината.
В центъра на града се издига Статуя на свободата (1894 г.), чиито дирек е истинска каменна колона от римския град Никополис пъкъл Иструм. Проектът е на Ото Хорейши и италианския ваятел Арнолдо Цоки (негово дело е статуята на Александър ІІ, наименуван още Цар Освободител пред Народното събрание в София). Бронзовата фигура е направена във Виена. Паметникът е повдигнат на мястото на бесилката, от която потеглят към безсмъртието севлиевските борци за свободата на България.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ