Прокобата Не Прощава. Току-Що Съобщиха За Нова Смърт В Семейството На Илия Павлов. Преди Малко Баща Му Павел Найденов
Часове след нещастието бе задържана 47-годишната рускиня Наталия Лешченко-Уилсън, която година по-рано се омъжила за биологичния татко на момчето - етиопецът Лестър Уилсън. Пред криминалистите родената в Ставропол през 1963 година Наталия направи цялостни признания и изясни, че е направила жестокото двойно ликвидиране от ревнивост.
През август 2014 година Върховният съд на Вирджиния удостовери двете доживотни присъди на рускинята. Двойната килърка излежава наказванията си в щатския затвор със непоколебим режим " Флювана " без право на опрощение. Славка и Пол пък бяха заровени в общ гроб в края на февруари 2010 година в софийското село Мировяне.
В изявление особено за Дир.бг бащата на Славка Найденова и Илия Павлов - Павел Найденов показа първо пред нашите читатели, че неотдавна от този свят си е отишъл още един негов непосредствен човек – брачната половинка му. Той се върна в спомените към децата си, които е изгубил, споделя за обичаните си внуци, които сгряват сърцето му.
- Изминаха 8 години от зверското ликвидиране в Америка на щерка ти Славка и дребния ти внук Пол. Междувременно преди по-малко от месец загуби и брачната половинка си Стефка, нашите съболезнования, бай Павле...
- Да, изгубих и брачната половинка си Стефка, още не сме изнасяли 40 дни. А на 2 февруари с близки родственици ще отидем на гробовете им в Мировяне, да отбележим 8 години, откогато щерка ми Славчето и внукът ми Полчо бяха грубо убити. На 3 март пък се навършват 15 години от убийството на Илийчо... След като и Стефка си отиде, останах самичък. Може би има 30 години бяхме женени с нея... Аз не желаех да се бракосъчетавам, стоях самичък, позор ме беше от децата ми. Но дядо Илия беше още жив, той беше в Богров самичък, аз тук - в София. Имаше си потребност от жена у дома, да ми оказва помощ, да гледа къщата. Стефка преди този момент работеше при мене, касиерка беше в мое заведение. Пресрамих се и се ожених. Но какво да се прави, живот... Аз съм подобен човек, и татко ми беше подобен - страстите и несгодите си ги претърпяваме сами. Не желая да утежнявам никого, не желая никой да ме съжалява. Даже от дълго време не вървя по фамилните обекти и хотели единствено поради това. Защото като ме видят чиновниците, някои се разплакват и аз също се смущавам.
- След като минаха толкоз години, несъмнено си мислил, за какво бяха убити Славка и Пол?
- Славка бе повярвала в учението на кришнарите и беше техен член. Още беше студентка в Лесотехническия институт в София. След това във Вашингтон тя си имаше добра работа. Занимаваше се с ландшафтна архитектура на къщи и вили по поръчка на клиентите си. Поради положителното си материално положение, тя е давала дарения и за братството на Кришна. По това време е омъжена за Лестър Уилсън, който също е кришнар и то деен кришнар, и имат момченце Пол. Но Славка се разочарова от учението на Кришна, разстройват се и връзките й с Лестър, и се развеждат. Пол остава да живее при майка си. Славка стартира да убеждава и други членове на Кришна, да се откажат. Така си основава врагове измежду кришнарите.
Предишната жена на Лестър - рускинята, която умъртви щерка ми и внука ми, също бе кришнарка. Едно момиче - българка, което беше доста близка другарка на Славка, върви при нея в Америка. Като се върна в България и като се случи убийството, тя сподели: “Още когато Славка се разведе с Лестър и понижи наличието си към Кришна, те й подписаха смъртната присъда! ”. Към това би трябвало да се прибави още един значителен факт. Славка си беше направила една застраховка „ Живот “, в Америка това е доста настоящо. Тя е била за 600 хиляди $ и в интерес на Пол. Но, когато се случи нещастието, Пол беше малолетен и правоприемник остана татко му – Лестър... Той беше в България и парцелите, които му се полагаха от Славка, ги подари на мен. Между другото Славка смяташе да се прибира в България, с цел да ръководи компанията ни за контактни лещи. Каза ми, че ще остане там, до момента в който Полчо приключи колежа. Но се случи покушението, което постави завършек на проектите ни.
- Имаше обаче имотни искания от страна на втория брачен партньор на починалата ти щерка - Филип Николов...
- Малко преди да се случи нещастието, Славка искаше да подаде заявление за бракоразвод. Изпрати го от Америка. Аз го стопирах, не го дадох на адвокатката да го придвижва. Мислех, че нещо са се скарали и ще се оправят, ще изгладят недоразуменията. Но идната година през февруари се случи злокобното събитие... Филип работеше като водач в корпорацията ( “Мултигруп ” - б.а.). Аз го назначих за водач на Славка, когато тя се върна от Щатите. След това те се залюбили. Славка вика: “Татко, мисля да се оженим с Филип! ”. Казах й: “Ти знаеш, не си малолетна. Няма да ти се меся ”. Филип ми изглеждаше положително момче, непретенциозно. Направихме женитба и те отпътуваха за Америка.
Филип Николов няма принос към наследството на Славка, всичко е добито преди брака. Но го бяха подковали негови другари да търси парцели след убийството й, а те бяха в брак по-малко от две години. И Филип описал парцелите на Славка в България. Оценили ги на 280 000 евро. Дойде при мен с юрист и искаше 140 000 евро, 50 на 100. Викам му: “На какво съображение да ти давам 140 000 евро?! А ги и нямам! Друго беше да имахте деца, а ние в този момент с теб нямаме нищо общо ”. Като му отхвърлих, той реши да ме съди за тези пари. Дори не съм се явявал на делата. Изпратих една жена, която съм упълномощил за сходни случаи. Дори не съм наемал юрист. Съдът отхвърли неговия иск.
Филип имаше искания за всички парцели, които са на нейно име. Къщата на “Граф Игнатиев ”, която съм отстъпил на Славчето, е купувана през 1968 година. Славка има една къща по завещание в Мировяне. Направихме й ремонт още преди него да го има. Като си идваше от Америка щерка ми, постоянно отсядаше там. Филип и от тази къща искаше дял.
- През 2014 година първородната ти внучка Венцислава се омъжи за милиардера Тарек Микнас от Дубай. На сватбата съумя да се видиш с най-близките си хора. Това можа ли да постопли сърцето ти след толкоз нещастия в фамилията?
- Тогава най-сетне съумях да подаря на Илийчо специфичната кутия с движимостите на татко му, които толкоз години вардя за него - часовника му, пръстена му от сватбата с Дарина, златната запалка, един златен ланец и златни бутонели, писалката му, които ми предадоха в „ Пирогов ” в оня заплашителен ден на убийството на сина ми. И аз ги пазех за неговия наследник. Тогава, на сватбата, си поплакахме всички за татко им... Аз, Паола, Венци и Илийчо. Бяхме четиримата в моята стая. Поговорих им да не са толкоз дръзки и да бързат да напредват, а постепенно, само че несъмнено да се построяват като хора. И да не се тормозят да печелят пари, а първо да се образоват, тъй като са обезпечени. А те и тримата извикаха в един глас: „ Дядо, ние не желаеме да харчим подготвени пари, ние желаеме сами да си ги спечелим! “.
Говорихме си и кой на кого наподобява. Казаха ми: „ Ние всички приличаме на твойта рода! ”. Илийчо доста наподобява на татко си като юноша, като младеж. Той ще се промени с годините, ще направи бузки и още повече ще замязя... Паола е огромна хубавица, огромна! Венцислава доста наподобява на баба си, на Илия на майка му. Тя умря млада от инсулт. Беше доста красива. Казваше се Венета. Викахме й Венче. На Паола и на Даринка подарих по едни златни обички с монограма на „ Мултигруп ”, лъвчето. На Венцислава от баба й имаше оставени едни по-големи обички, които малко актуализирахме, сложихме им също монограм на „ Мултигруп ” и един медальон със Света Богородица, изписана на него.
- Какво вършат сега внуците?
- Илийчо е последна година студент в Колорадо. Беше влюбен в някакво момиче, смяташе се, че ще се дами за нея, обаче това не стана. Поли приключи и има фитнес офис във Вашингтон, прави курсове по йога. А от време на време като приказвам с Дубай, правнучката Алба взема телефона и също се включва: „ Альо, Альо... “
- Казваш, че не обичаш да излагаш страстите си на показ, само че какво се случва, когато останеш самичък със себе си и най-много нощем?
- Уединявам се, пуша пура, мисля... Нощем не мога да дремя доста. Сънувам някои работи понякога... Сънувам Илийчо, Славка, приказвам си с тях. Веднъж през нощта Илийчо се яви в съня ми и вика: “Баща ми, не заключвай параклиса, за какво ме заключи?! ” Обяснявам му: “Защото някой ще пристигна да направи пакост! ”. Но той отново упорства: “Няма да заключваш, остави вратата отворена! ”. Друг път сънувам, че виждам Илийчо, Славчето, желая да ги пипна, пък не мога. Често повеждам разговор със сина ми в съня си: „ Какво правиш, що правиш, къде вървиш? ” А той: „ Бързам, имам работа! Хайде, след това ще се забележим! ”. И изчезва. Както е било в миналото (дълго безмълвие...).
- Случвало ли се е да се питаш: “Защо навръх мен се случи всичко това? ”
- Никога не ми е минавала мисълта: „ Защо навръх мене се случи? ” Нямам грехове, не съм ощетил никого - да съм взел, пък да не връщам, нямам заеми, нямам отговорности към никого. Някъде, където съм оказал помощ, не са ми върнали, само че аз ги разбирам - няма индивидът, не може, какво да прави?...
- Правиш усещане на корав човек, по този начин ли е в действителност?
- Аз съм си корав, само че какъв е резултатът?... Утехата ми е в това, че внуците ми са добре - живи и здрави са... Но децата ми ги няма и това няма да се промени до края на дните ми...
Бащата на убития на 7 март 2003 година необут на „ Мултигруп “ Илия Павлов - Павел Найденов, е роден на 16 юни 1937 година в софийското село Долни Богров. Връстник е на царя, а Борис III избавя от гибел неговия татко.
Павел Найденов приключва Техникума по публично хранене в столицата. През 70-те и 80-те години държи известната сладкарница " Попското " и тогавашния денонощен магазин против Съдебната палата. Работил е и в чужбина - в Швеция и Монголия. Днес Павел Найденов върти добродушно бизнесите си, има състезателен комплекс с два тенис корта, ресторант и закрит басейн в Божурище, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава парцели чартърен. Има и фондация на негово име, която оказва помощ на домове за обществено слаби и на деца, лишени от родителска грижа.
През август 2014 година Върховният съд на Вирджиния удостовери двете доживотни присъди на рускинята. Двойната килърка излежава наказванията си в щатския затвор със непоколебим режим " Флювана " без право на опрощение. Славка и Пол пък бяха заровени в общ гроб в края на февруари 2010 година в софийското село Мировяне.
В изявление особено за Дир.бг бащата на Славка Найденова и Илия Павлов - Павел Найденов показа първо пред нашите читатели, че неотдавна от този свят си е отишъл още един негов непосредствен човек – брачната половинка му. Той се върна в спомените към децата си, които е изгубил, споделя за обичаните си внуци, които сгряват сърцето му.
- Изминаха 8 години от зверското ликвидиране в Америка на щерка ти Славка и дребния ти внук Пол. Междувременно преди по-малко от месец загуби и брачната половинка си Стефка, нашите съболезнования, бай Павле...
- Да, изгубих и брачната половинка си Стефка, още не сме изнасяли 40 дни. А на 2 февруари с близки родственици ще отидем на гробовете им в Мировяне, да отбележим 8 години, откогато щерка ми Славчето и внукът ми Полчо бяха грубо убити. На 3 март пък се навършват 15 години от убийството на Илийчо... След като и Стефка си отиде, останах самичък. Може би има 30 години бяхме женени с нея... Аз не желаех да се бракосъчетавам, стоях самичък, позор ме беше от децата ми. Но дядо Илия беше още жив, той беше в Богров самичък, аз тук - в София. Имаше си потребност от жена у дома, да ми оказва помощ, да гледа къщата. Стефка преди този момент работеше при мене, касиерка беше в мое заведение. Пресрамих се и се ожених. Но какво да се прави, живот... Аз съм подобен човек, и татко ми беше подобен - страстите и несгодите си ги претърпяваме сами. Не желая да утежнявам никого, не желая никой да ме съжалява. Даже от дълго време не вървя по фамилните обекти и хотели единствено поради това. Защото като ме видят чиновниците, някои се разплакват и аз също се смущавам.
- След като минаха толкоз години, несъмнено си мислил, за какво бяха убити Славка и Пол?
- Славка бе повярвала в учението на кришнарите и беше техен член. Още беше студентка в Лесотехническия институт в София. След това във Вашингтон тя си имаше добра работа. Занимаваше се с ландшафтна архитектура на къщи и вили по поръчка на клиентите си. Поради положителното си материално положение, тя е давала дарения и за братството на Кришна. По това време е омъжена за Лестър Уилсън, който също е кришнар и то деен кришнар, и имат момченце Пол. Но Славка се разочарова от учението на Кришна, разстройват се и връзките й с Лестър, и се развеждат. Пол остава да живее при майка си. Славка стартира да убеждава и други членове на Кришна, да се откажат. Така си основава врагове измежду кришнарите.
Предишната жена на Лестър - рускинята, която умъртви щерка ми и внука ми, също бе кришнарка. Едно момиче - българка, което беше доста близка другарка на Славка, върви при нея в Америка. Като се върна в България и като се случи убийството, тя сподели: “Още когато Славка се разведе с Лестър и понижи наличието си към Кришна, те й подписаха смъртната присъда! ”. Към това би трябвало да се прибави още един значителен факт. Славка си беше направила една застраховка „ Живот “, в Америка това е доста настоящо. Тя е била за 600 хиляди $ и в интерес на Пол. Но, когато се случи нещастието, Пол беше малолетен и правоприемник остана татко му – Лестър... Той беше в България и парцелите, които му се полагаха от Славка, ги подари на мен. Между другото Славка смяташе да се прибира в България, с цел да ръководи компанията ни за контактни лещи. Каза ми, че ще остане там, до момента в който Полчо приключи колежа. Но се случи покушението, което постави завършек на проектите ни.
- Имаше обаче имотни искания от страна на втория брачен партньор на починалата ти щерка - Филип Николов...
- Малко преди да се случи нещастието, Славка искаше да подаде заявление за бракоразвод. Изпрати го от Америка. Аз го стопирах, не го дадох на адвокатката да го придвижва. Мислех, че нещо са се скарали и ще се оправят, ще изгладят недоразуменията. Но идната година през февруари се случи злокобното събитие... Филип работеше като водач в корпорацията ( “Мултигруп ” - б.а.). Аз го назначих за водач на Славка, когато тя се върна от Щатите. След това те се залюбили. Славка вика: “Татко, мисля да се оженим с Филип! ”. Казах й: “Ти знаеш, не си малолетна. Няма да ти се меся ”. Филип ми изглеждаше положително момче, непретенциозно. Направихме женитба и те отпътуваха за Америка.
Филип Николов няма принос към наследството на Славка, всичко е добито преди брака. Но го бяха подковали негови другари да търси парцели след убийството й, а те бяха в брак по-малко от две години. И Филип описал парцелите на Славка в България. Оценили ги на 280 000 евро. Дойде при мен с юрист и искаше 140 000 евро, 50 на 100. Викам му: “На какво съображение да ти давам 140 000 евро?! А ги и нямам! Друго беше да имахте деца, а ние в този момент с теб нямаме нищо общо ”. Като му отхвърлих, той реши да ме съди за тези пари. Дори не съм се явявал на делата. Изпратих една жена, която съм упълномощил за сходни случаи. Дори не съм наемал юрист. Съдът отхвърли неговия иск.
Филип имаше искания за всички парцели, които са на нейно име. Къщата на “Граф Игнатиев ”, която съм отстъпил на Славчето, е купувана през 1968 година. Славка има една къща по завещание в Мировяне. Направихме й ремонт още преди него да го има. Като си идваше от Америка щерка ми, постоянно отсядаше там. Филип и от тази къща искаше дял.
- През 2014 година първородната ти внучка Венцислава се омъжи за милиардера Тарек Микнас от Дубай. На сватбата съумя да се видиш с най-близките си хора. Това можа ли да постопли сърцето ти след толкоз нещастия в фамилията?
- Тогава най-сетне съумях да подаря на Илийчо специфичната кутия с движимостите на татко му, които толкоз години вардя за него - часовника му, пръстена му от сватбата с Дарина, златната запалка, един златен ланец и златни бутонели, писалката му, които ми предадоха в „ Пирогов ” в оня заплашителен ден на убийството на сина ми. И аз ги пазех за неговия наследник. Тогава, на сватбата, си поплакахме всички за татко им... Аз, Паола, Венци и Илийчо. Бяхме четиримата в моята стая. Поговорих им да не са толкоз дръзки и да бързат да напредват, а постепенно, само че несъмнено да се построяват като хора. И да не се тормозят да печелят пари, а първо да се образоват, тъй като са обезпечени. А те и тримата извикаха в един глас: „ Дядо, ние не желаеме да харчим подготвени пари, ние желаеме сами да си ги спечелим! “.
Говорихме си и кой на кого наподобява. Казаха ми: „ Ние всички приличаме на твойта рода! ”. Илийчо доста наподобява на татко си като юноша, като младеж. Той ще се промени с годините, ще направи бузки и още повече ще замязя... Паола е огромна хубавица, огромна! Венцислава доста наподобява на баба си, на Илия на майка му. Тя умря млада от инсулт. Беше доста красива. Казваше се Венета. Викахме й Венче. На Паола и на Даринка подарих по едни златни обички с монограма на „ Мултигруп ”, лъвчето. На Венцислава от баба й имаше оставени едни по-големи обички, които малко актуализирахме, сложихме им също монограм на „ Мултигруп ” и един медальон със Света Богородица, изписана на него.
- Какво вършат сега внуците?
- Илийчо е последна година студент в Колорадо. Беше влюбен в някакво момиче, смяташе се, че ще се дами за нея, обаче това не стана. Поли приключи и има фитнес офис във Вашингтон, прави курсове по йога. А от време на време като приказвам с Дубай, правнучката Алба взема телефона и също се включва: „ Альо, Альо... “
- Казваш, че не обичаш да излагаш страстите си на показ, само че какво се случва, когато останеш самичък със себе си и най-много нощем?
- Уединявам се, пуша пура, мисля... Нощем не мога да дремя доста. Сънувам някои работи понякога... Сънувам Илийчо, Славка, приказвам си с тях. Веднъж през нощта Илийчо се яви в съня ми и вика: “Баща ми, не заключвай параклиса, за какво ме заключи?! ” Обяснявам му: “Защото някой ще пристигна да направи пакост! ”. Но той отново упорства: “Няма да заключваш, остави вратата отворена! ”. Друг път сънувам, че виждам Илийчо, Славчето, желая да ги пипна, пък не мога. Често повеждам разговор със сина ми в съня си: „ Какво правиш, що правиш, къде вървиш? ” А той: „ Бързам, имам работа! Хайде, след това ще се забележим! ”. И изчезва. Както е било в миналото (дълго безмълвие...).
- Случвало ли се е да се питаш: “Защо навръх мен се случи всичко това? ”
- Никога не ми е минавала мисълта: „ Защо навръх мене се случи? ” Нямам грехове, не съм ощетил никого - да съм взел, пък да не връщам, нямам заеми, нямам отговорности към никого. Някъде, където съм оказал помощ, не са ми върнали, само че аз ги разбирам - няма индивидът, не може, какво да прави?...
- Правиш усещане на корав човек, по този начин ли е в действителност?
- Аз съм си корав, само че какъв е резултатът?... Утехата ми е в това, че внуците ми са добре - живи и здрави са... Но децата ми ги няма и това няма да се промени до края на дните ми...
Бащата на убития на 7 март 2003 година необут на „ Мултигруп “ Илия Павлов - Павел Найденов, е роден на 16 юни 1937 година в софийското село Долни Богров. Връстник е на царя, а Борис III избавя от гибел неговия татко.
Павел Найденов приключва Техникума по публично хранене в столицата. През 70-те и 80-те години държи известната сладкарница " Попското " и тогавашния денонощен магазин против Съдебната палата. Работил е и в чужбина - в Швеция и Монголия. Днес Павел Найденов върти добродушно бизнесите си, има състезателен комплекс с два тенис корта, ресторант и закрит басейн в Божурище, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава парцели чартърен. Има и фондация на негово име, която оказва помощ на домове за обществено слаби и на деца, лишени от родителска грижа.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ