Час пик, метрото се пръска по шевовете, но само двама

Час пик, метрото се пръска по шевовете, само че единствено двама души ще извървим пътя от " Сердика " до Народния спектакъл.

На три крачки пред мен върви момче с кубинки, дънки, бомбър яке и прическа " първи номер ".

Досещам, че ще стигнем до една и съща точка, само че с разнообразни планове.

И двамата ще станем (не)волни участници в трагикомична режисура, чиито режисьори по този начин и не се появиха на сцената, с цел да поемат отговорност.

Аз съм от " хората с билетите " за пиесата на Малкович. Той е от агитката, която няма да ме пусне до Голямата сцена на Народния спектакъл, с цел да видя онлайн каква е тази страшна драма в един язвителен театър, писан преди 130 години.

И двамата прескачаме полицейската лента към градината до Българска народна банка, а еднообразен чиновник на Столична дирекция на вътрешните работи ни гледа безразлично от ъгъла на " Цар Освободител ".

На площада пътеводителят с кубинките се смесва с група младежи в камуфлажни гащи, бръснати глави и трибагреници.

Отляво е красиво осветеният спектакъл, окупиран от дребна, само че изключително шумна група.

Крещят " Оставка ", " Предатели ", " Еничари ", " Да излезе сърбинът Малкович " при всяко леко открехване на входната врата. При едно от тях го отнася и шефът Васил Василев - индивидът, който изгони режисьора Александър Морфов и даде Камен Донев на съд, само че не посмя да каже " не " на PR-a на Ахмед Доган и Пеевски.

Тогава никой от присъстващите тук не се сби за смачканото достолепие на българския дух.

Оставиха сами " Хъшовете " Валери Йорданов, Руси Чанев, Валентин Танев, когато те излязоха да стачкуват на площада.

Тези, които дърпаха вратовръзката на Василев в нощта на премиерата на Малкович, в действителност не са уредниците на.

Организаторите са се прибрали вдясно до фонтана с балерината, заобиколени от кръжок пенсионери, мъже в четнически униформи, плюс дежурния протестен поп. Говорителят Ивайло Шопски държи да се разграничи от агитката насреща, която упреква в провокация.

Добре, само че на първа линия на " провокацията " е Ангел Джамбазки, чийто подгласник беше Шопски като кандидат-евродепутат на Вътрешна македонска революционна организация на изборите преди 5 месеца. Какво разграничаване - всичко си върви по проект.

" По сюжет в този момент би трябвало да вземе думата ръководителят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов ", споделя представителят. " Тук ли е Боян Ангелов? ".

Ето, споделям си, най-сетне ще видя публицист, който не прави разлика сред художествена небивалица и мотив за война.

Казионният Съюз на българските писатели въпреки всичко е организацията, която драсна клечката на напрежението към постановката на Джон Малкович, като го назова " открита клевета против страната и народа ни, злобен цинизъм и подигравка с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината ".

Само че довечера идеологът на митинга го няма на площада. Не се появи и след третото повикване. И освен него го няма.

" Къде е Костадин Костадинов, нали е огромен родолюбец? ", пита възрастен човек, който следи по средата сред двата полюса.

" Само по малкия екран ", дава отговор придружителят му.

На площада няма флагове на " Възраждане ", макар че партията е изпратила делегацията под формата на Цончо Ганев и Коста Стоянов. Същата тази партия беше заела щурмови команди, с цел да сплашва дами и LGBT-младежи при прожекцията на кино лентата " Близо " в София и Варна, само че гледа да не се набива на очи пред Народния спектакъл.

На идващия ден Костадин Костадинов ще тържествува, че " народът наби жълтопаветните еничари ".

Но в случай че Костадинов беше пристигнал, щеше да знае, че това не е правилно.

Трудно може да обидиш Владо Пенев на " жълтопаветник ", а масовката посегна точно на него.

Колкото до Тео Ушев - част от хората, които се втурнаха да го " линчуват ", даже не знаеха кого преследват. " Кой беше този? ", ме попита жена със светнал взор на връщане към централния вход.

Нападението е почнало до една от билетните каси, където обезпокоена служителка наблюдаваше какво се случва зад заключена стъклена врата. Жената се отзовава, когато някой я помоли за информация, само че и тя не знае дали " Оръжията и индивидът " ще се организира довечера. Мога да си показва по какъв начин се усеща, блокирана в този аквариум.

Връщаме се на " тихия митинг ", където мъжът с микрофона продължава да опява:

" Грозно е да освиркваме Народния спектакъл "

Абсолютно никой не му обръща внимание, а и надали го чува зад шумовата обсада от свирки, викове и обиди под колоните.

" Мирният " хепънинг продължи с четене на заявления до патриарха и президента с апели за събаряне на пиесата, с песни за " Ньойските пусти душмани " и цялостно равнодушие от основните настоящи лица с качулките.

Към 18:40 ч. - т.е. двайсет минути преди премиерата, против която сякаш стачкуват - конферансието на митинга разгласи, че ще се разпускат. Изиграха едно хоро, прибраха инвентара и изчезнаха, все едно нищо не се е случило.

Публиката им отиде при " провокаторите ", с цел да види дали пушката ще гръмне в трето деяние.



Част от по-младите се разделиха на две групи, с цел да завардят и задния вход. Там артистът Дарин Ангелов се опитваше да беседва с протестиращите и да ги убеди, че никой няма планове да плюе по България от трибуната на Народния спектакъл.

" Чели ли сте пиесата? ", пита той хората, които са го наобиколили.

" Аз съм я чел ", дава отговор мъж на междинна възраст.

" И какво намерихте обидно против българската войска и българския народ? ", пита Ангелов.

" Срещу БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, освен против армията ", вика в лицето му жена на към 70 година

" Пише, че имало библиотека с една книга, по този начин ли? ", споделя протестиращият с ядосан въпрос.

" Пише, че има една библиотека в дома, а не една книга ", дава отговор Ангелов.

" Случайно да знаете коя година е основана Националната ни библиотека? Вие сте интелектуал, Вие би трябвало да знаете ", сменя тематиката друга протестираща.

" А коя година е основан Народният спектакъл? ", пита я Ангелов.

" Вие сте срам! Вие сте срам ", запява в профил група от младежи с черни качулки.



" К`ви българи те вие, бе, знаете ли си историята ", крещи по артиста момиче на двайсетина години. Приятелят ѝ - с чернобяла маска през устата - я държи за раменете, като че ли всеки миг ще скочи да се бие.

Онези, които се надяваха да влязат на пиесата през служебния вход, бяха отпращани с обиди. " Ще се забележим на Шипка на Трети март, налииии? ", вика едно от момчетата - като че ли с оскърбление, че " предателите " ще го оставят самичък. Без да се замисля, че и хората с билетите обичат България като него. И те приказват неговия език. И те желаят да живеят в по-добра страна, а не в разграден двор.

Когато на централния вход (напразно) се зарадваха, че пиесата е анулирана, напрежението спря. Волен Сидеров и Красимир Каракачанов излязоха на оглед.

Хората със знамената и хората с билетите към този момент бяха равностойни по брой. Стояха един до друг под свода на Народния спектакъл и успяваха да разменят реплики, без да се плюят, блъскат или наскърбяват. С изключение на тези, които видяха две млади девойки зад прозорците на втория етаж, взеха решение, че те ги предизвикат, и на собствен ред гракнаха с псувни.

На площада имаше и възрастни двойки, и самотни дами. Имаше и мъже, с които евентуално се разминавате всеки ден в супера.

Имаше хора, които се извиняват, в случай че настъпят някого в тъмното.

Хора, които бутат до пенсия или прекарват последните положителни години от живота си във Facebook или пред " Евроком ".

Хора, чийто национализъм е достоверно обвързван със фамилно минало, само че е сплескан по шаблон от пропагандата на тоталитарния режим, който си позволяваше да приравнява Априлското въстание и битката за Освобождението на България с 1944.

Много хора, на които очевидно им е писнало по всички посоки - само че вместо да санкционират кукловодите, си го изкараха на куклите.