Чарлз Дикенс е един от известните и уважавани писатели в

Чарлз Дикенс е един от известните и уважавани писатели в няколко столетия. Освен необикновен с перото, този човек има и много богат житейски опит. На 9 юни 1865 година Дикенс би трябвало да излезе от купето на дерейлирал трен, който по една случайност се озовава на мост в района на Кент, Англия. Сцената е извънреден безпорядък. Дикенс в никакъв случай не е чувал за Холивуд, само че когато излиза от вагона, се озовава тъкмо в такава сцена. Останалите вагони от влака са в плитката река под него, завързани крепко един за различен, до момента в който неговият продължава да стои на релсите и въпреки всичко, да се тегли от тежестта.

В момента на злополуката умират 10 души и още 40 са ранени. Авторът на „ Оливър Туист “ и „ Големите очаквания “ ще би трябвало да се избави оптимално бързо, само че още по-страшното е, че след близо 5 години от този ден, Дикенс няма да е измежду живите. Никога повече няма да се качи на трен и ще се пробва да заобикаля този превоз при всяка една опция. Винаги споделя, че когато чуе или види трен, напрежението в него минава границите на естественото. Днес учените считат, че Дикенс е имал сериозен пост-травматичен стрес от случая.

Историята на случая показва, че писателят се прибирал от Франция, където прекарал къса отмора. Пътувал е в първа класа и е заемал третия вагон със своята държанка Елън Търнан и нейната майка. Маршрутът минавал през няколко моста. Железните релси претендирали ремонта активност, изключително откакто дървените връзки постоянно можели да се разяждат от влагата и климата.

Ремонтът на най-големия мост Стейпълхърст е бил назначен за 9 юни. Влакът се движи с към 90 км/ч и служащите по линията почнали да дават знаци, че влакът би трябвало да спре. Началникът на влака дава команда да се пуснат незабавно спирачките, до момента в който екипът решил, че скоростта може да се понижи в допълнение, в случай че се опитат да включат задния вход на мотора и по този начин да спрат по-бързо.

Всички опити се вършат късно. Колелата на влака стартират да скачат по релсите тъкмо като балон с вода, най-малко по този начин споделя за своето прекарване Дикенс по-късно. Локомотивът с първите три вагона прави един сериозен скок от релсите и прескача дупката, само че останалите вагони не съумяват да преминат това затруднение.

Дикенс излиза от вагона и тъкмо тогава същият се чупи на две половини и пада в реката. Събитието се случва през зимата, когато реката е плитка. След злополуката, Дикенс и неговата компания първоначално резервират успокоение, само че откакто са хвърлени в единия ъгъл на вагона, към този момент знаят, че обстановката е сериозна. Дикенс оказва помощ на всички да излязат от вагона, като той напуща финален, само че по средата на пътя се сеща, че има потребност от своето малко шишенце с бренди, преди да напусни.

При излизането от купето идва и още една неприятна изненада. Дикенс би трябвало да срещне погледите на хора покрити в кръв. Авторът оказва помощ на всички, носи вода, оказва помощ на по-тежко ранените да легнат в тревата и се пробва да превързва рани. Някои получават даже бренди, което е извадено по-рано.

Спомня си по какъв начин минава около една жена, която се усмихва, до момента в който лежи, а при идващото прекосяване схваща, че е умряла. За повторно се постанова да влезе във вагона, тъй като вътре стои незавършеният текст на „ Нашият общ другар “. Смъртоносният случай получава място във всеки вестник в Англия и мнозина показват, че точно Дикенс е героят в тази история. Някои приказват за неговата помощ, други ще настояват, че се е разминал на косъм със гибелта и доста други сходни.

Каква е повода за злополуката? По това време влаковете сред Франция и Англия се координират най-вече през Английския канал, което значи, че всеки график се прави ден за ден. Работата на строителния чорбаджия Хенри Бендж също би трябвало да се преценява с графика и да работи в дупките, когато няма никакъв трафик.

Хенри признава, че в събота е объркал графика, където е посочено, че влакът ще мине след 5 часа. За страдание е трябвало да огледа петък, когато е посочено, че влакът идва в 3 часа и 19 минути следобяд. Бригадирът е съден, приет за отговорен и наказан на 9 месеца в пандиза, само че по-късно се връща назад на работа в същата станция.

Работникът, който трябвало да бъде на пост и да дава сигнали на влаковете. Той е трябвало да бъде доста по-далече от работното място и да даде нужното време за прекъсване, само че това не е спазено. Измерването на дистанцията ставало с преброяването на телеграфните постове. Работникът е направил тъкмо своето пресмятане, само че самите стълбове не са ситуирани на вярното разстояние. Той не е упрекнат, а началникът на влака не е съден, откакто не е направил нищо неверно.

След случая излиза наяве, че Дикенс няма да бъде съден и остава извънредно спокоен през идващите 5 години. Продължава да написа и даже пътува до Америка. Никога не не помни случая и постоянно признава, че паметта му го връща там и от време на време трепери. Хенри Дикенс признава, че е виждал татко си да трепери и да изпитва суматоха, когато се качва на трен в някакви изключения. Ръцете му стискат толкоз крепко седалката, че от време на време съумява да ги скъса. Именно той споделя, че това преживяване трансформира вечно живота на татко му и той в никакъв случай не се възвръща.